Майката и детето – обмен на енергии
След раждането вътрешната връзка сред детето и майката продължава, въпреки и по различен метод.
За да не се натъкне на несъгласия, майката би трябвало да знае, че детето й не е нейно. То принадлежи на Бога.
Когато някоя майка роди дете, тя би трябвало да се обърне към Бога с молитвата: „ Господи, благослови моето дете. Запази го от всички несгоди и помогни да се развият и разработят всички способности и качества, които ти си вложил в неговата душа. “
Някоя жена споделя: „ Аз би трябвало да бъда майка! “ Ако това, че ти би трябвало да бъдеш майка, е задоволително, тогава и птичката, и кравата, и вълчицата, и лъвицата са майки. Обаче какво позволиха тези майки? Майката би трябвало да позволи въпроса на добродетелите, че като роди едно дете, да съобщи и на него своите добродетели. Значи не е задоволително дамата единствено да бъде майка, само че тя би трябвало надълбоко да схваща своето състояние и да го употребява рационално.
След раждането вътрешната връзка сред детето и майката продължава, въпреки и по различен метод. Дете, което майка му не го е носила на ръце и не го е кърмила, губи нещо извънредно скъпо. Има връзка сред етерните двойници на майката и детето. Затова детето не би трябвало да живее надалеч от майка си до 14-годишната си възраст.
Оставете едно дете без майка и то огрубява. Ако живее петнадесет-двадесет години с майка си, тя ще му съобщи малко тактичност. А тези, които са живели без майка, са малко по-груби, по тази причина им се дават премеждия, с цел да се облагородят. Когато някои страда, споделям: „ Майка ти рано е отпътувала, по тази причина ти трябват премеждия, с цел да се облагородиш. “ Този е пътят за тези, които желаят да се развият, да порастват, да се издигнат.
Някои дами нямат деца, тъй като не е трябвало да се женят или прибързано са се оженили.
Прегръщането на бебето, изключително от майката, е значимо за неговото физическо и психическо здраве.
Всяка майка, още като се роди детето й, би трябвало да знае какво може да стане от него. Обикновено тя се заблуждава. Съвременните майки и татковци би трябвало да схващат закона, с цел да слагат децата си още в най-ранна възраст в контакт с рационалното начало, с цел да развият в тях дарбите. Ако някое дете още изначало се смущава от майка, татко, брат или сестра, то не може да схване разумността и ще остане глупак. А в случай че майката, бащата, братът кажат, че от това дете човек няма да стане, тогава каквото те споделят, това става. Но и най-малкото дете, за което те споделят, че няма да стане човек, в случай че то каже: Не, аз ще стана човек – то става. Но това рядко се случва.
Едно дете, откакто се е родило, майката би трябвало да знае какъв брой минути да го държи на лявата страна и какъв брой – на дясната, когато го кърми. Да знае по какъв начин да го къпе, какво да му приказва, по какъв начин да го подвига нагоре, по какъв начин да го носи, от коя страна повече. Да не го държи доста на коленете си, с цел да не стане мързеливо.
Виждали ли сте по какъв начин майките люлеят децата си? Майките споделят: „ Нани, нани, майка “, люлее детето си от ляво към дясно и от дясно към ляво и детето фактически взима тази посока в живота си, към която майката се стреми повече (Според Учителя придвижването наляво подхожда на нисходящия път на сърцето и възприятията, до момента в който придвижването надясно – на възходящия път на ума). Чрез своя разум и стремежи майката се свързва с детето си, до момента в който е още в утробата й, там още тя дава тенденция на бъдещето му развиване.
По-магнетични от мъничките деца няма. Затова по този начин ни притеглят.
Понякога се случва майката да е с подобен темперамент, че не обича едно от своите деца. То ще се обича. Ако майката има обич към едно от своите деца, туй дете дълго време ще живее. Но в случай че майката обича детето си, а то умира, тази обич е слаба. Щом тя има обич към детето си, в нейния разум не би трябвало пъкъл прониква негативна мисъл, че това дете може да почине. Ако майката обича детето си и мисли, че Бог ще й го вземе, нейната обич е слаба. Щом влезе негативна мисъл, това дете може да почине. Възможно е да се случи.
Майката прегръща детето си, което е направила идол за себе си, и мисли, че то ще я избави. Това е користолюбие… Тя мисли, че в детето се крие някакъв популярен дух. Ако не е по този начин, подготвена ли е да му служи както би трябвало? Ако не е подготвена, детето ще си замине. След това майката се чуди за какво Бог е взел детето й. Много естествено – тя не знае по какъв начин да му служи.
Искаш да станеш майка, а не можеш да се оправиш с децата си. Каква майка си, в случай че децата ти те бият? Майка е оная, която внушава почитание и почит на децата си.
Петър Дънов: За фамилията и възпитанието на детето – Петър Дънов
Издателство: Хермес, hermesbooks.com
Инфо: http://mostzaknigi.com
