Президентът категорично отряза възможността да ходи на избори – разграничи се от Движение „Трети март“
След митингите, довели до оставката на държавното управление, в последните седмици се подчертава върху възможното присъединяване на президента Румен Радев на идните предварителни парламентарни избори. Спекулациите се ускориха на фона на новосформираното Движение „ Трети март “.
От прессъобщение на президентската институция президентът Румен Радев обществено се разграничи от новосформиращата се партия „ Трети март “, откакто нейни представители го дефинираха като „ неофициален водач “.
В текста на известието се напомня позиция на държавния от началото на ноември, в която той още веднъж се разграничава от Движението. Още на 1 ноември, в отговор на въпрос дали обмисля основаване на лична партия, президентът Радев съобщи: „ Хората желаят сходно развиване на събитията “, само че акцентира, че „ само партията, която персонално аз съобщавам, може да бъде моя “. Той бе безапелационен, че „ Движение „ Трети март “, „ Движението за президентска република “ и всевъзможни сходни нямат връзка с мен и президентската институция “.
На 20 декември стана ясно, че Движение „ Трети март “ стартира процедура по основаване на политическа партия. В Несебър беше оповестено основаването на предприемчив комитет за основаване на партия „ Трети март “.
Председателят на придвижването Тихомир Атанасов разгласи пред публицисти, че инициативният комитет ще приготви организационен конгрес и нужните стъпки за регистрация на политическата групировка.
Според обществено наличната информация Движение „ Трети март “ е записано в началото като гражданско съдружие, чиято съществена цел е смяна на държавното ръководство и усилване на президентската власт.
В началото на 2024 година в Патентното ведомство беше записана комерсиалната марка „ Политическа партия З-ти март “, а притежател на марката е някогашната министърка на спорта Весела Лечева, която към този момент записва и „ Движение Трети март “. Весела Лечева бе в инициативния комитет за опазване на трети март като народен празник дружно с историка Искра Баева, евродепутата Петър Витанов, и журналиста Явор Дачков.
Инициативният комитет стана факт, откакто в план за промени в Конституцията се предвиждаше смяна на националния празник. Тогава в отбрана на датата 3 март се разгласи и президентът Румен Радев.
Въпреки формалното разграничение, в политическите среди не престават да циркулират упования, че след края на мандата си Румен Радев може да инициира личен политически план.
Социологически изследвания през последните години демонстрират устойчиво високо персонално доверие към президента, което подхранва хипотезата за възможна партия, основана и ръководена директно от него.
Според някои политолози сходен план би имал късмет за електорален триумф, единствено в случай че бъде ясно персонализиран и публично разгласен от самия Радев – точно теза, която президентът самичък формулира с думите си, че не признава „ производни “ обединения.
В този смисъл „ Трети март “ и сходните придвижвания по-скоро се преглеждат като опит за авансово заемане на политическо пространство, в сравнение с като действителен президентски план.
Към момента Румен Радев не е обявявал съответни проекти за основаване на партия, а президентската институция поддържа позицията, че президентът стои отвън настоящите процеси на партийно строителство.
