Да защитаваш убиец: трудният урок на младия юрист
След минал през съмнения избор, Божидара Гълъбова е уверена, че е на верния път. „ Малко преди изпитите по медицина си споделих, че няма да е медицината моето нещо и се върнах към правото “, споделя студентката трети курс в компетентност „ Право “, като прибавя: „ Въобще не скърбя, че не влезнах в медицина… Радвам се, че това е моят път. “
Още в първата година схваща, че действителността е надалеч от визиите ѝ. „ Образованието и системата в България прекършват до някаква степен духа на младите юристи… Правото е извънредно скучна компетентност, обвързана с часове четене и тежък материал. “
Най-трудното съгласно нея е езиковата просвета и разбирането на комплицираната терминология: „ Когато имаш пет термина в едно изречение, би трябвало най-малко да си ги обясниш, с цел да възприемеш информацията. “
Въпреки компликациите, Божидара Гълъбова усеща и персоналната смяна: „ В началото се чувстваш над останалите… след това разбираш, че си едно нищо и не можеш да се мериш с хората с повече опит. Това доста те приземява. “
Променя се и методът ѝ на изложение, даже стилът ѝ на обличане: „ Един правист не би следвало да е прекомерно провокативен нито посредством облеклото, нито посредством изразяването си. “
Критична е към метода, по който се организират лекциите: „ В 90% от случаите преподавателят влиза, прочита тематиката и си потегля. Ученето е напълно у дома – би трябвало да си налягаш парцалите самичък. “
Въпреки това, тя признава, че множеството преподаватели са дружелюбни и подготвени да оказват помощ: „ Ако отидеш при тях с въпрос, съвсем постоянно ще отговорят, даже отвън тяхната сфера. “
Според нея обаче казусът с „ малките врати “ в закона е действителен: „ Дупки в българския закон има във всяка една сфера. Въпросът е в морала на бъдещия правист. “
В персонален проект обаче споделя: „ Често е по-добре да премълчиш или да кажеш истината по по-хубав метод, в сравнение с да нараниш хората към теб, с цел да спечелиш спор. “
Най-трудният честен проблем за младите адвокати е отбраната на тежки нарушители: „ Трябва да мислиш като робот, който познава закона, само че в същото време да не загубиш хуманността си. “
Божидара Гълъбова
Още в първата година схваща, че действителността е надалеч от визиите ѝ. „ Образованието и системата в България прекършват до някаква степен духа на младите юристи… Правото е извънредно скучна компетентност, обвързана с часове четене и тежък материал. “
Най-трудното съгласно нея е езиковата просвета и разбирането на комплицираната терминология: „ Когато имаш пет термина в едно изречение, би трябвало най-малко да си ги обясниш, с цел да възприемеш информацията. “
Въпреки компликациите, Божидара Гълъбова усеща и персоналната смяна: „ В началото се чувстваш над останалите… след това разбираш, че си едно нищо и не можеш да се мериш с хората с повече опит. Това доста те приземява. “
Променя се и методът ѝ на изложение, даже стилът ѝ на обличане: „ Един правист не би следвало да е прекомерно провокативен нито посредством облеклото, нито посредством изразяването си. “
Критична е към метода, по който се организират лекциите: „ В 90% от случаите преподавателят влиза, прочита тематиката и си потегля. Ученето е напълно у дома – би трябвало да си налягаш парцалите самичък. “
Въпреки това, тя признава, че множеството преподаватели са дружелюбни и подготвени да оказват помощ: „ Ако отидеш при тях с въпрос, съвсем постоянно ще отговорят, даже отвън тяхната сфера. “
Според нея обаче казусът с „ малките врати “ в закона е действителен: „ Дупки в българския закон има във всяка една сфера. Въпросът е в морала на бъдещия правист. “
В персонален проект обаче споделя: „ Често е по-добре да премълчиш или да кажеш истината по по-хубав метод, в сравнение с да нараниш хората към теб, с цел да спечелиш спор. “
Най-трудният честен проблем за младите адвокати е отбраната на тежки нарушители: „ Трябва да мислиш като робот, който познава закона, само че в същото време да не загубиш хуманността си. “
Божидара Гълъбова Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ