Пеканов: Предложеното за увеличение на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока
След последната икономическа рецесия в икономическите полемики по някои водещи тематики настъпи сериозна смяна. Така се промени и разбирането за резултатите от МРЗ и нейното нарастване. Макар най-простите теоретични модели постоянно да натъртват на възможните отрицателни резултати от съществуването или увеличението на МРЗ върху заетостта, то по-задълбоченият взор на база на емпиричните данни и действителните процеси по-скоро демонстрира, че увеличението на МРЗ, когато това не е в прекомерно бързи стъпки, носи позитивни резултати - повишение на приходите и спомагателни индиректни резултати върху потреблението и икономическия напредък, без това да води до забележителна загуба на работни места.
Затова доста способстваха водещи проучвания и редица бележити икономисти, преди всичко работата на Дейвид Кард (MIT, завоюва Нобеловата премия по стопанска система през 2021) и Алън Крюгер (тогава в Princeton). В няколко от най-публикуваните и представени стопански проучвания изобщо, двамата професори демонстрират посредством квази натурален опит, че увеличението на минималната работна заплата в бранша на бързото хранене в Ню Джърси в съпоставяне със прилежащия на него, Пенсилвания, където МРЗ се резервира, не води до редуциране на чиновници, както би твърдял опростеният теоритичен модел. Години тематиката беше в центъра на гневни полемики и нямаше консенсус сред двете страни, само че в последните 10 години несъмнено по-голямата част от проучванията води до извода, че отрицателните резултати върху заетостта са минимални или такива няма, до момента в който увеличението на МРЗ води до повишение на приходите като цяло и интензивен напредък.
В този смисъл минималната работна заплата и нейното последователно увеличение е значим инструмент на държавните управления да подтикват растежа на заплатите в страната. Такива стъпки за поддръжка от страна на страната за по-активна доходна политика през годините постоянно са липсвали в България и това е асъдействало за доста слабата конвергенция на стандарта на живот към западноевропейския.
Политическият опит от последните години е в същата посока. Германия дълго време беше една от страните в Европейски Съюз, в която нямаше минимална работна заплата. След дългогодишни опити по избор на социалдемократите, последната коалиция вкара МРЗ през 2015. Редица проучвания, в това число отличените с стопански награди изявления на Attila Lindner, Christian Dustmann, Uta Schönberg и съавтори от University College London, демонстрираха по какъв начин въвеждането на МРЗ в Германия не е довело до загуба на работни места, като в това време е повишило продуктивността и заплатите. Неслучайно последващо нарастване на минималната работна заплата на 12 евро на час залегна и в новото съдружно съглашение в Германия. В този смисъл, и предвид на опита на редица други европейски страни, МРЗ е потребен и логичен инструмент за повишение на приходите, без разрушение на работни места.
Разбира се, на фона на нарасналата инфлация и много експанзивната парична политика, би трябвало да имаме поради и рисковете – вероятно повишение на МРЗ в прекомерно огромен размер, като пряк отклик на настоящите инфлационни трендове, би донесло опасности за пораждане на по този начин наречена инфлационна серпантина – компаниите да покачат още повече цените си поради нарасналото възнаграждение към чиновниците.
Затова и повишаването на МРЗ да бъде с уравновесени темпове, тъй че да дава отговор на упования напредък на продуктивността и на дълготрайната цел за повишаване на приходите, а да не бъде директна отплата за инфлацията, за която би трябвало да има други, целеви ограничения.
Смятам, че с вчерашното предложение сме пробвали да намерим подобен баланс. Но най-много, както постоянно съм казвал, e значимо да се изясни намерено и правилно тематиката, с цел да намерим най-правилното решение, което ще помогне на България дълготрайно, ще помогне по-бързо да достигнем до този заслужен живот в страната ни, който всички желаеме.
Атанас Пеканов, Фейсбук
Затова доста способстваха водещи проучвания и редица бележити икономисти, преди всичко работата на Дейвид Кард (MIT, завоюва Нобеловата премия по стопанска система през 2021) и Алън Крюгер (тогава в Princeton). В няколко от най-публикуваните и представени стопански проучвания изобщо, двамата професори демонстрират посредством квази натурален опит, че увеличението на минималната работна заплата в бранша на бързото хранене в Ню Джърси в съпоставяне със прилежащия на него, Пенсилвания, където МРЗ се резервира, не води до редуциране на чиновници, както би твърдял опростеният теоритичен модел. Години тематиката беше в центъра на гневни полемики и нямаше консенсус сред двете страни, само че в последните 10 години несъмнено по-голямата част от проучванията води до извода, че отрицателните резултати върху заетостта са минимални или такива няма, до момента в който увеличението на МРЗ води до повишение на приходите като цяло и интензивен напредък.
В този смисъл минималната работна заплата и нейното последователно увеличение е значим инструмент на държавните управления да подтикват растежа на заплатите в страната. Такива стъпки за поддръжка от страна на страната за по-активна доходна политика през годините постоянно са липсвали в България и това е асъдействало за доста слабата конвергенция на стандарта на живот към западноевропейския.
Политическият опит от последните години е в същата посока. Германия дълго време беше една от страните в Европейски Съюз, в която нямаше минимална работна заплата. След дългогодишни опити по избор на социалдемократите, последната коалиция вкара МРЗ през 2015. Редица проучвания, в това число отличените с стопански награди изявления на Attila Lindner, Christian Dustmann, Uta Schönberg и съавтори от University College London, демонстрираха по какъв начин въвеждането на МРЗ в Германия не е довело до загуба на работни места, като в това време е повишило продуктивността и заплатите. Неслучайно последващо нарастване на минималната работна заплата на 12 евро на час залегна и в новото съдружно съглашение в Германия. В този смисъл, и предвид на опита на редица други европейски страни, МРЗ е потребен и логичен инструмент за повишение на приходите, без разрушение на работни места.
Разбира се, на фона на нарасналата инфлация и много експанзивната парична политика, би трябвало да имаме поради и рисковете – вероятно повишение на МРЗ в прекомерно огромен размер, като пряк отклик на настоящите инфлационни трендове, би донесло опасности за пораждане на по този начин наречена инфлационна серпантина – компаниите да покачат още повече цените си поради нарасналото възнаграждение към чиновниците.
Затова и повишаването на МРЗ да бъде с уравновесени темпове, тъй че да дава отговор на упования напредък на продуктивността и на дълготрайната цел за повишаване на приходите, а да не бъде директна отплата за инфлацията, за която би трябвало да има други, целеви ограничения.
Смятам, че с вчерашното предложение сме пробвали да намерим подобен баланс. Но най-много, както постоянно съм казвал, e значимо да се изясни намерено и правилно тематиката, с цел да намерим най-правилното решение, което ще помогне на България дълготрайно, ще помогне по-бързо да достигнем до този заслужен живот в страната ни, който всички желаеме.
Атанас Пеканов, Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ