Президентът на Подкрепа Димитър Манолов пред Lupa.bg: Младежите взимат безсмислени дипломи и работят в магазини и барове
След следващата статистика, че младежите в България сред 20 и 30 години всеобщо не работят, поради неналичието на благоприятни условия и старите настройки на родителите, потърсихме президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов. Синдикалистът даде справедлива оценка за тревожната обстановка и елементи за аргументите, които сътвориха деформиран пазар на труда.
- Г-н Манолов, в последно време се очерта чудноват феномен на трудовия пазар – младите сред 20 и 30 години не желаят да работят, даже с риск да останат без пари. Половината от младежите очевидно разчитат на родителите си. Защо се случва по този начин, съгласно Вас?
- Имаме два феномена, които най-после се събират на едно място – фамилията и образованието. При тях би трябвало да намерим аргументите. Моите упования са, че тази наклонност не се чака да се промени към по-добро.
Ние тук имаме всякакви културни особености в фамилията - че за нас децата са деца цялостен живот, което не е безусловно неприятно, само че е реалност – грижим се за децата си до момента в който можем. А в образованието нещата легнаха на онази отречена философия: „ Учи, мама, да не работиш. ” Всичко това не просто продължава, а се задълбочава и върви към недобро.
- Дали може да се заключи, че нормално младежите студенти работят, а тези без висше обучение си разрешават да не се трудят по-дълго време?
- Разбира се, че чисто официално може да бъде направено и това, само че в случай че всички учат, кой ще работи? Тая страна би трябвало да бъде по този начин подредена, че да има място за всички. Тази класификация ние я повредихме.
Добрите остарели професионални учебни заведения, които наричахме техникуми и СПТУ, вече ги няма, по ред аргументи, които никой не желае да изследва, освети или покаже, да не приказваме това да бъде променено. Но в последна сметка, тези трендове са част от образователната криза в целия свят, който ние обитаваме.
- Прави усещане, че студентите взимат тапия във ВУЗ, само че всеобщо работят в магазини, питейни заведения и заведения за хранене, вместо да търсят работа по специалността с кариера, да не приказваме за научна работа.
- Това е тази претовареност, която се случва елементарно, бързо и бързо се приключва. Н о в нея няма вероятност, в нея няма на следващия ден. И отново се връщаме до основата на всичко – фамилията и учебното заведение.
И несъмнено, тази културна среда, която сме основали, за което приказваме и се тревожим, не е български феномен. Това съществува в целия този цивилизационен сегмент, който обитаваме. Ако отидете обаче в Китай, ще видите, че нещата там са още много разнообразни. Защото Китай е тръгнал натам, само че нещата се развиват с други темпове.
- Г-н Манолов, къде е логиката родителите да устоят децата си до 30-годишна възраст и то в тези сложни времена, когато множеството обедняват от високата инфлация и високите цени?
- Тук сме на границата – че родителите към момента могат да се оправят, тъй като са от едно друго потомство – с други настройки, с друго образование, по различен метод са били обучение, тъй като в образованието участва и възпитанието, както знаем. Въпросът е какво ще се случи, когато тези, които в този момент обсъждаме, станат водещата група в обществото.
- Може би и неналичието на еластичен работен режим, почасова работа, понижен работен ден са част от нещата, които вършат труда на младите неприветлив? Интересно, че в Нидерландия да вземем за пример 20-годишните всеобщо работят, до момента в който в Гърция и Италия ситуацията е сходно на това у нас.
- Няма нищо по-вредно за пазара на труда от тази работа, за която ме питате. Това в допълнение освен демотивира хората, само че и ги прави неспособни за реализация на пазара на труда. Това да си мислиш непрестанно идващите 2 часа къде ще вървиш да работиш, дали някой ще ти се обади да те наеме за един час... Това е непоносимо!
- Т.е. цялостното работно време от 8 часа е потвърдено по-добрият вид?
- Почасовото работно време е работи доста по-демотивиращо.
Говорейки за западния свят, като споменахте страни, там към този момент си признават, че огромна част от техните проблеми на пазара на труда се дължат на тази несигурна и раздрана претовареност.
- Така и по-лесно се освобождават служащи.
- Не, те не се и наемат. Просто ти се обаждат по телефона и ти споделят – ела тук да свършиш една работа за едни 2 часа.
- Ако приказваме за контракти за по 4-6 часа, с цел да могат младите чиновници да съумяват и да посещават лекции в университетите, в случай че са студенти?
- Това е една друга работа. Всъщност най-добре би било студентите да могат да вървят на лекции до следобяд или вечер, без да им се постанова да работят.
Не е единствено до ученето и времето да се издържаш. Самото обучение стана доста скъпо и ще става още по-скъпо.
- Много студенти излизат с дипломи, само че с минимални познания, тъй като съвсем не посещават лекции, защото работят по през целия ден. Но са принудени да го вършат, с цел да си платят образованието.
- Точно по този начин. Да теглят заеми и да вършат живота си подвластен.
- Каква е Вашата рецепта за възстановяване на обстановката, с цел да се излезе от този обаян кръг?
- Трудно ми е да дам рецепта, тъй като това значи да оспоря един цялостен цивилизационен модел. Защото той към този момент господства и шества тук, за което не съм оптимист, само че хората, взимащи решения, преценяват да се тръгне в друга посока, това би било отлично.
Имало е времена, когато българското обучение е било давано за образец. Има една легенда - когато Маргарет Тачър е била министър на образованието на Англия и е идвала в България, била впечатлена и споделила: „ Вие вършиме страхотни неща, би трябвало безусловно да ги създадем и ние. ” Уви, ние от дълго време вършим неща, противоположните на всички тези, на които се е възхитила Желязната лейди.
И отново ще повторя – коренът е в фамилията и образованието, там е всичко. Няма оптимизъм и в двата тези сегмента за положително развиване.
- От друга страна от дълго време работят настройките – навършат ли децата 18, би трябвало да стартират работа.
- Всъщност 19. Но това е нещо, което не знам за какво направихме преди години.
Има още нещо, за което би трябвало да се замислим. Човек с цел да получи пенсия на 65 години, би трябвало да има 40 години застрахователен стаж. Това по никакъв начин не е малко, но по никакъв начин.
Но доста малко хора се замислят за това. И отново се връщаме към фамилията и учебното заведение, където на нещата, за които приказваме, би трябвало да им се обърне внимание и да се работи върху тях.
- Синдикатите наблюдават ли злоупотребите с труда на младежите от страна на работодатели. Защото са всеобщи случаите, в които ги държат на работа без никакъв контракт или хвърчащ лист, подвеждат ги със заплащането.
- Младежката претовареност има особено място в нашата работа. Със сигурност й обръщаме внимание, различен е въпросът до каква степен имаме опция да се намесваме.
Това е доста сериозен проблем. Първото работно място, опциите за професионална реализация и развиване са доста значими.
И не е единствено до едни пари работата, тъй като рисковете на работното място са доста дълъг лист и всичките опасности са най-големи таман в тази възрастова група – на хората с първите работни места, които мнозина даже не могат да заемат.
- Г-н Манолов, като че ли се следи противоположна наклонност – до момента в който преди години се търсеха по-скоро младежи, одеве приключили, в този момент под лупа се търсят хора с опит и биография? Това е сериозна смяна.
- Да, избират се служащи, образувани в една друга трудова среда и обучение.
Което не чертае положителни вероятности пред тази генерация, която се появява по-късно на пазара на труда.
- И вместо възрастните, в този момент младежите са уязвимите на пазара на труда?
- Точно по този начин, и това не е от през вчерашния ден. Но младежите постоянно са били уязвими, въпросът е какъв брой време и старания ще им коства да се приспособяват. Защото един младеж постоянно е бил, все едно за коя ера приказваме, постоянно е бил уязвим.
Въпросът е какъв брой време и изпитание му е нужно да се приспособява към всичко.
Усилията са големи, времето е по-дълго, а за някои е и невероятно да се приспособяват. Тук сътворяваме друга каста хора, изправени пред безперспективност.
- Не е за занемаряване и невъзможността за работа по специалността. Уж имаше концепцията бизнесът да взима млади фрагменти от студентската пейка с точната специалност.
- Тук стигаме до въпроса и каква е специалността. Защото има такива изцяло безсмислени специалности, поднесени на младежа в привлекателна опаковка, в която няма нищо всъщност. Тези хора са изцяло неподготвени за живота като подобен.
Хора, които са снабдени с една лъскава тапия, с една квадратна шапка и какво от това? В това няма нищо. Тези хора са изцяло непригодни за пазара на труда, 100 % непригодни.
И както стана дума за това, отиват в магазина, или в ресторанта. С лъскавата тапия ги чака работа продавач-консултант.
Защото са имали неблагоразумието да вървят и учат нелепости, да не загатвам поименно всякакви специалности.
- Г-н Манолов, в последно време се очерта чудноват феномен на трудовия пазар – младите сред 20 и 30 години не желаят да работят, даже с риск да останат без пари. Половината от младежите очевидно разчитат на родителите си. Защо се случва по този начин, съгласно Вас?
- Имаме два феномена, които най-после се събират на едно място – фамилията и образованието. При тях би трябвало да намерим аргументите. Моите упования са, че тази наклонност не се чака да се промени към по-добро.
Ние тук имаме всякакви културни особености в фамилията - че за нас децата са деца цялостен живот, което не е безусловно неприятно, само че е реалност – грижим се за децата си до момента в който можем. А в образованието нещата легнаха на онази отречена философия: „ Учи, мама, да не работиш. ” Всичко това не просто продължава, а се задълбочава и върви към недобро.
- Дали може да се заключи, че нормално младежите студенти работят, а тези без висше обучение си разрешават да не се трудят по-дълго време?
- Разбира се, че чисто официално може да бъде направено и това, само че в случай че всички учат, кой ще работи? Тая страна би трябвало да бъде по този начин подредена, че да има място за всички. Тази класификация ние я повредихме.
Добрите остарели професионални учебни заведения, които наричахме техникуми и СПТУ, вече ги няма, по ред аргументи, които никой не желае да изследва, освети или покаже, да не приказваме това да бъде променено. Но в последна сметка, тези трендове са част от образователната криза в целия свят, който ние обитаваме.
- Прави усещане, че студентите взимат тапия във ВУЗ, само че всеобщо работят в магазини, питейни заведения и заведения за хранене, вместо да търсят работа по специалността с кариера, да не приказваме за научна работа.
- Това е тази претовареност, която се случва елементарно, бързо и бързо се приключва. Н о в нея няма вероятност, в нея няма на следващия ден. И отново се връщаме до основата на всичко – фамилията и учебното заведение.
И несъмнено, тази културна среда, която сме основали, за което приказваме и се тревожим, не е български феномен. Това съществува в целия този цивилизационен сегмент, който обитаваме. Ако отидете обаче в Китай, ще видите, че нещата там са още много разнообразни. Защото Китай е тръгнал натам, само че нещата се развиват с други темпове.
- Г-н Манолов, къде е логиката родителите да устоят децата си до 30-годишна възраст и то в тези сложни времена, когато множеството обедняват от високата инфлация и високите цени?
- Тук сме на границата – че родителите към момента могат да се оправят, тъй като са от едно друго потомство – с други настройки, с друго образование, по различен метод са били обучение, тъй като в образованието участва и възпитанието, както знаем. Въпросът е какво ще се случи, когато тези, които в този момент обсъждаме, станат водещата група в обществото.
- Може би и неналичието на еластичен работен режим, почасова работа, понижен работен ден са част от нещата, които вършат труда на младите неприветлив? Интересно, че в Нидерландия да вземем за пример 20-годишните всеобщо работят, до момента в който в Гърция и Италия ситуацията е сходно на това у нас.
- Няма нищо по-вредно за пазара на труда от тази работа, за която ме питате. Това в допълнение освен демотивира хората, само че и ги прави неспособни за реализация на пазара на труда. Това да си мислиш непрестанно идващите 2 часа къде ще вървиш да работиш, дали някой ще ти се обади да те наеме за един час... Това е непоносимо!
- Т.е. цялостното работно време от 8 часа е потвърдено по-добрият вид?
- Почасовото работно време е работи доста по-демотивиращо.
Говорейки за западния свят, като споменахте страни, там към този момент си признават, че огромна част от техните проблеми на пазара на труда се дължат на тази несигурна и раздрана претовареност.
- Така и по-лесно се освобождават служащи.
- Не, те не се и наемат. Просто ти се обаждат по телефона и ти споделят – ела тук да свършиш една работа за едни 2 часа.
- Ако приказваме за контракти за по 4-6 часа, с цел да могат младите чиновници да съумяват и да посещават лекции в университетите, в случай че са студенти?
- Това е една друга работа. Всъщност най-добре би било студентите да могат да вървят на лекции до следобяд или вечер, без да им се постанова да работят.
Не е единствено до ученето и времето да се издържаш. Самото обучение стана доста скъпо и ще става още по-скъпо.
- Много студенти излизат с дипломи, само че с минимални познания, тъй като съвсем не посещават лекции, защото работят по през целия ден. Но са принудени да го вършат, с цел да си платят образованието.
- Точно по този начин. Да теглят заеми и да вършат живота си подвластен.
- Каква е Вашата рецепта за възстановяване на обстановката, с цел да се излезе от този обаян кръг?
- Трудно ми е да дам рецепта, тъй като това значи да оспоря един цялостен цивилизационен модел. Защото той към този момент господства и шества тук, за което не съм оптимист, само че хората, взимащи решения, преценяват да се тръгне в друга посока, това би било отлично.
Имало е времена, когато българското обучение е било давано за образец. Има една легенда - когато Маргарет Тачър е била министър на образованието на Англия и е идвала в България, била впечатлена и споделила: „ Вие вършиме страхотни неща, би трябвало безусловно да ги създадем и ние. ” Уви, ние от дълго време вършим неща, противоположните на всички тези, на които се е възхитила Желязната лейди.
И отново ще повторя – коренът е в фамилията и образованието, там е всичко. Няма оптимизъм и в двата тези сегмента за положително развиване.
- От друга страна от дълго време работят настройките – навършат ли децата 18, би трябвало да стартират работа.
- Всъщност 19. Но това е нещо, което не знам за какво направихме преди години.
Има още нещо, за което би трябвало да се замислим. Човек с цел да получи пенсия на 65 години, би трябвало да има 40 години застрахователен стаж. Това по никакъв начин не е малко, но по никакъв начин.
Но доста малко хора се замислят за това. И отново се връщаме към фамилията и учебното заведение, където на нещата, за които приказваме, би трябвало да им се обърне внимание и да се работи върху тях.
- Синдикатите наблюдават ли злоупотребите с труда на младежите от страна на работодатели. Защото са всеобщи случаите, в които ги държат на работа без никакъв контракт или хвърчащ лист, подвеждат ги със заплащането.
- Младежката претовареност има особено място в нашата работа. Със сигурност й обръщаме внимание, различен е въпросът до каква степен имаме опция да се намесваме.
Това е доста сериозен проблем. Първото работно място, опциите за професионална реализация и развиване са доста значими.
И не е единствено до едни пари работата, тъй като рисковете на работното място са доста дълъг лист и всичките опасности са най-големи таман в тази възрастова група – на хората с първите работни места, които мнозина даже не могат да заемат.
- Г-н Манолов, като че ли се следи противоположна наклонност – до момента в който преди години се търсеха по-скоро младежи, одеве приключили, в този момент под лупа се търсят хора с опит и биография? Това е сериозна смяна.
- Да, избират се служащи, образувани в една друга трудова среда и обучение.
Което не чертае положителни вероятности пред тази генерация, която се появява по-късно на пазара на труда.
- И вместо възрастните, в този момент младежите са уязвимите на пазара на труда?
- Точно по този начин, и това не е от през вчерашния ден. Но младежите постоянно са били уязвими, въпросът е какъв брой време и старания ще им коства да се приспособяват. Защото един младеж постоянно е бил, все едно за коя ера приказваме, постоянно е бил уязвим.
Въпросът е какъв брой време и изпитание му е нужно да се приспособява към всичко.
Усилията са големи, времето е по-дълго, а за някои е и невероятно да се приспособяват. Тук сътворяваме друга каста хора, изправени пред безперспективност.
- Не е за занемаряване и невъзможността за работа по специалността. Уж имаше концепцията бизнесът да взима млади фрагменти от студентската пейка с точната специалност.
- Тук стигаме до въпроса и каква е специалността. Защото има такива изцяло безсмислени специалности, поднесени на младежа в привлекателна опаковка, в която няма нищо всъщност. Тези хора са изцяло неподготвени за живота като подобен.
Хора, които са снабдени с една лъскава тапия, с една квадратна шапка и какво от това? В това няма нищо. Тези хора са изцяло непригодни за пазара на труда, 100 % непригодни.
И както стана дума за това, отиват в магазина, или в ресторанта. С лъскавата тапия ги чака работа продавач-консултант.
Защото са имали неблагоразумието да вървят и учат нелепости, да не загатвам поименно всякакви специалности.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




