Задава ли се разрив между САЩ и Европа по отношение на икономическата политика
След съвсем двугодишен „ меден месец “, почнал след встъпването на президента на Съединени американски щати Джо Байдън в служба, стартират да се отварят големи разриви сред Вашингтон и европейските му съдружници във връзка с икономическата политика. Ако те не бъдат овладени, визията на администрацията на Байдън за нов световен стопански ред, в който Съединени американски щати работят със съдружници и сътрудници от Европа и Азия, може да се изроди в свят на конкуриращи се стопански блокове.
Припомняме, че разногласията избухнаха на бял свят предходната седмица. Тиери Бретон, комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз, разгласи, че ще се отдръпна от срещите на Съвета за търговия и технологии САЩ-ЕС, които трябваше да се проведат тази седмица в Мериленд. Този орган е основен за трансатлантическата икономическа политика. Бретон изясни, че дневният ред „ към този момент не дава задоволително място на въпроси, които вълнуват европейските министри на промишлеността и бизнеса “, като уточни недоволствата на Европейски Съюз по отношение на новите дотации на Съединени американски щати за електрически транспортни средства и чиста сила, които слагат в неравностойно състояние европейските производители на коли и други компании. Вместо това Европейски Съюз ще се концентрира върху „ незабавната нужда от опазване на конкурентоспособността на индустриалната база на Европа “.
Френският президент Еманюел Макрон, който беше във Вашингтон предходната седмица, с цел да участва на първата държавна вечеря в Белия дом, проведена след експлоадирането на пандемията от COVID-19 сподели, че дотациите на Съединени американски щати „ са доста положителни за стопанската система на Съединени американски щати, само че не са вярно координирани с европейските стопански системи. “
Преди визитата, френският министър на стопанската система и финансите Бруно Льо Мер упрекна Съединените щати, че следват индустриална политика в китайски жанр.
Въпросните дотации са част от два солидни законопроекта, признати от Конгреса на Съединени американски щати по-рано тази година: Закона за понижаване на инфлацията (IRA) и Закона за CHIPS и науката.
Първият предлага цели 370 милиарда $ дотации за по-бързо прекосяване към чиста сила в Съединените щати. Той включва данъчни заеми за купувачи на електрически транспортни средства от Съединени американски щати, само че единствено в случай че те са съединени в Северна Америка и съставените елементи им са създадени в Съединените щати или други определени „ сътрудници за свободна търговия “. Това би навредило доста на европейските автомобилни компании, измежду които Volkswagen и BMW.
Вторият законопроект предлага 52 милиарда $ поддръжка за създаване на нови фабрики за полупроводници в Съединените щати. Европейските водачи виждат и двете ограничения като незаслужено субсидиране на американски компании, утежняване на провокациите пред конкурентоспособността на континента и евентуално замесване на Европа към скъпоструваща конкуренция във въоръжаването със Съединени американски щати и Китай.
Миналата седмица нидерландското държавно управление се разгласи обществено против натиска на Съединени американски щати върху своите съществени производители на чипове, ASML и ASM International, да прекратят връзките си с Китай. Съединените щати започнаха огромна акция за блокиране на продажбите на полупроводници от висок клас и съоръжение за произвеждане на чипове в Китай, само че към момента не са убедили съдружници като Япония и Нидерландия да се съгласят.
Нарастващите разделения са частично разследване от войната на Русия против Украйна. Докато Съединени американски щати и Европа поддържаха обединен фронт по отношение на глобите против Русия и военната помощ за Украйна, континентът заплати доста по-висока икономическа цена за спора. Цените на природния газ в множеството европейски страни скочиха до 10 пъти над равнищата в Съединени американски щати, поставяйки европейската промишленост в извънредно неизгодно конкурентно състояние. Наистина, Съединените щати помогнаха на Европа да запълни загубата на съветски газ с експорт на полутечен природен газ (LNG), той се продава на повишени пазарни цени.
В по-дългосрочен проект разногласията се концентрират върху спорните цели за индустриалните политики на администрацията на Байдън. От една страна, Съединените щати желаят да изградят постоянна верига за доставки, която понижава ролята на Китай в доставянето на сериозни технологии и първични материали за промишленостите на бъдещето. Това изисква тясно съдействие със съдружниците. От друга страна, администрацията е нетърпелива да види съживяването на американското произвеждане, вярвайки, че китайската конкуренция, е отслабила сигурността на Съединени американски щати и е навредило на стопанската система. Именно изгубените работни места в производството подкопаха поддръжката на гласоподавателите за демократите в индустриализирани щати като Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин.
Всяка от новите ограничения на Съединени американски щати слага палец на везната в интерес на фирмите, инвестиращи в Съединените щати, а не в Европа или други близки сътрудници.
Търговският секретар на Байдън, Джина Раймондо, чийто татко загуби работата си от 28 години във фабриката за часовници Bulova в Роуд Айлънд, когато компанията реалокира производството си в Китай, го изрази ясно в тирада в MIT предходната седмица: „ Занапред ние освен ще изобретим технологиите на бъдещето в Америка, само че и ще ги произвеждаме тук. “ Не е изненадващо, че това не се харесва на нашите съдружници и комерсиалните ни сътрудници, които са изправени пред вероятността да изгубят пазари в Китай.
Европейците не са сами в своите опасения. Генералният шеф на Световната комерсиална организация Нгози Оконджо-Ивеала се пробва да отбрани нормата за недискриминация – условието комерсиалните сътрудници да бъдат третирани еднообразно. Тя твърди, че малко страни одобряват двоичния избор, предлаган от Съединени американски щати. „ Много страни не желаят да избират сред два блока “, сподели тя в тирада в института Lowy в Австралия. Налагането на подобен избор може да навреди на напредъка по въпроси, при които Съединените щати, Китай и други страни нямат различен избор, с изключение на да работят дружно. Тя предизвести, че „ провокираното от политиката обособяване, предопределено да построи резистентност и сигурност, може да докара до автогол, който да навреди на съдействието по групови провокации като изменението на климата, пандемиите или проблемите с държавния дълг. “
Думите на Байдън преди вечерята с Макрон допускат, че той е изцяло наясно с европейските опасения и е подготвен да се опита да ги облекчи. Двамата водачи са се съгласили да подсигуряват, че производството и нововъведенията са засилени „ от двете страни на Атлантическия океан “.
„ Можем да отработим някои от съществуващите разлики “, сподели Байдън. „ Уверен съм. “
Детайлите обаче няма да бъдат лесни за разрешаване. Байдън искрено призна, че има „ проблеми “ в законодателството, които би трябвало да бъдат поправени. Но не е ясно, да вземем за пример, дали текстът на IRA за разширение на дотациите за артикули, създадени от сътрудници за свободна търговия, може да се разтегне, с цел да включи и Европейски Съюз. Има доста хора в Конгреса и администрацията, както и в стоманодобивните промишлености и измежду производителите на слънчева сила, които са ангажирани с правилото „ Америка преди всичко “, вярвайки, че Съединените щати от дълго време са закъснели със съживяването на производството. Те сигурно ще се опълчват на прекомерно разтегнатото пояснение на закона.
Байдън и европейските водачи са наясно, че не могат да разрешат да се отвори фундаментален трансатлантически разлом. Повече от когато и да било след разгара на Студената война, двойната опасност от Русия и Китай принуждава Съединените щати и Европа да си сътрудничат и да работят по икономическите разногласия. Високите залози допускат, че двете страни ще намерят път към разбирателството.
Както сподели Макрон: „ Обстоятелствата значат, че нямаме друга опция, с изключение на да работим дружно “.
Текстът е оповестен във Foreignpolicy.com, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Припомняме, че разногласията избухнаха на бял свят предходната седмица. Тиери Бретон, комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз, разгласи, че ще се отдръпна от срещите на Съвета за търговия и технологии САЩ-ЕС, които трябваше да се проведат тази седмица в Мериленд. Този орган е основен за трансатлантическата икономическа политика. Бретон изясни, че дневният ред „ към този момент не дава задоволително място на въпроси, които вълнуват европейските министри на промишлеността и бизнеса “, като уточни недоволствата на Европейски Съюз по отношение на новите дотации на Съединени американски щати за електрически транспортни средства и чиста сила, които слагат в неравностойно състояние европейските производители на коли и други компании. Вместо това Европейски Съюз ще се концентрира върху „ незабавната нужда от опазване на конкурентоспособността на индустриалната база на Европа “.
Френският президент Еманюел Макрон, който беше във Вашингтон предходната седмица, с цел да участва на първата държавна вечеря в Белия дом, проведена след експлоадирането на пандемията от COVID-19 сподели, че дотациите на Съединени американски щати „ са доста положителни за стопанската система на Съединени американски щати, само че не са вярно координирани с европейските стопански системи. “
Преди визитата, френският министър на стопанската система и финансите Бруно Льо Мер упрекна Съединените щати, че следват индустриална политика в китайски жанр.
Въпросните дотации са част от два солидни законопроекта, признати от Конгреса на Съединени американски щати по-рано тази година: Закона за понижаване на инфлацията (IRA) и Закона за CHIPS и науката.
Първият предлага цели 370 милиарда $ дотации за по-бързо прекосяване към чиста сила в Съединените щати. Той включва данъчни заеми за купувачи на електрически транспортни средства от Съединени американски щати, само че единствено в случай че те са съединени в Северна Америка и съставените елементи им са създадени в Съединените щати или други определени „ сътрудници за свободна търговия “. Това би навредило доста на европейските автомобилни компании, измежду които Volkswagen и BMW.
Вторият законопроект предлага 52 милиарда $ поддръжка за създаване на нови фабрики за полупроводници в Съединените щати. Европейските водачи виждат и двете ограничения като незаслужено субсидиране на американски компании, утежняване на провокациите пред конкурентоспособността на континента и евентуално замесване на Европа към скъпоструваща конкуренция във въоръжаването със Съединени американски щати и Китай.
Миналата седмица нидерландското държавно управление се разгласи обществено против натиска на Съединени американски щати върху своите съществени производители на чипове, ASML и ASM International, да прекратят връзките си с Китай. Съединените щати започнаха огромна акция за блокиране на продажбите на полупроводници от висок клас и съоръжение за произвеждане на чипове в Китай, само че към момента не са убедили съдружници като Япония и Нидерландия да се съгласят.
Нарастващите разделения са частично разследване от войната на Русия против Украйна. Докато Съединени американски щати и Европа поддържаха обединен фронт по отношение на глобите против Русия и военната помощ за Украйна, континентът заплати доста по-висока икономическа цена за спора. Цените на природния газ в множеството европейски страни скочиха до 10 пъти над равнищата в Съединени американски щати, поставяйки европейската промишленост в извънредно неизгодно конкурентно състояние. Наистина, Съединените щати помогнаха на Европа да запълни загубата на съветски газ с експорт на полутечен природен газ (LNG), той се продава на повишени пазарни цени.
В по-дългосрочен проект разногласията се концентрират върху спорните цели за индустриалните политики на администрацията на Байдън. От една страна, Съединените щати желаят да изградят постоянна верига за доставки, която понижава ролята на Китай в доставянето на сериозни технологии и първични материали за промишленостите на бъдещето. Това изисква тясно съдействие със съдружниците. От друга страна, администрацията е нетърпелива да види съживяването на американското произвеждане, вярвайки, че китайската конкуренция, е отслабила сигурността на Съединени американски щати и е навредило на стопанската система. Именно изгубените работни места в производството подкопаха поддръжката на гласоподавателите за демократите в индустриализирани щати като Мичиган, Пенсилвания и Уисконсин.
Всяка от новите ограничения на Съединени американски щати слага палец на везната в интерес на фирмите, инвестиращи в Съединените щати, а не в Европа или други близки сътрудници.
Търговският секретар на Байдън, Джина Раймондо, чийто татко загуби работата си от 28 години във фабриката за часовници Bulova в Роуд Айлънд, когато компанията реалокира производството си в Китай, го изрази ясно в тирада в MIT предходната седмица: „ Занапред ние освен ще изобретим технологиите на бъдещето в Америка, само че и ще ги произвеждаме тук. “ Не е изненадващо, че това не се харесва на нашите съдружници и комерсиалните ни сътрудници, които са изправени пред вероятността да изгубят пазари в Китай.
Европейците не са сами в своите опасения. Генералният шеф на Световната комерсиална организация Нгози Оконджо-Ивеала се пробва да отбрани нормата за недискриминация – условието комерсиалните сътрудници да бъдат третирани еднообразно. Тя твърди, че малко страни одобряват двоичния избор, предлаган от Съединени американски щати. „ Много страни не желаят да избират сред два блока “, сподели тя в тирада в института Lowy в Австралия. Налагането на подобен избор може да навреди на напредъка по въпроси, при които Съединените щати, Китай и други страни нямат различен избор, с изключение на да работят дружно. Тя предизвести, че „ провокираното от политиката обособяване, предопределено да построи резистентност и сигурност, може да докара до автогол, който да навреди на съдействието по групови провокации като изменението на климата, пандемиите или проблемите с държавния дълг. “
Думите на Байдън преди вечерята с Макрон допускат, че той е изцяло наясно с европейските опасения и е подготвен да се опита да ги облекчи. Двамата водачи са се съгласили да подсигуряват, че производството и нововъведенията са засилени „ от двете страни на Атлантическия океан “.
„ Можем да отработим някои от съществуващите разлики “, сподели Байдън. „ Уверен съм. “
Детайлите обаче няма да бъдат лесни за разрешаване. Байдън искрено призна, че има „ проблеми “ в законодателството, които би трябвало да бъдат поправени. Но не е ясно, да вземем за пример, дали текстът на IRA за разширение на дотациите за артикули, създадени от сътрудници за свободна търговия, може да се разтегне, с цел да включи и Европейски Съюз. Има доста хора в Конгреса и администрацията, както и в стоманодобивните промишлености и измежду производителите на слънчева сила, които са ангажирани с правилото „ Америка преди всичко “, вярвайки, че Съединените щати от дълго време са закъснели със съживяването на производството. Те сигурно ще се опълчват на прекомерно разтегнатото пояснение на закона.
Байдън и европейските водачи са наясно, че не могат да разрешат да се отвори фундаментален трансатлантически разлом. Повече от когато и да било след разгара на Студената война, двойната опасност от Русия и Китай принуждава Съединените щати и Европа да си сътрудничат и да работят по икономическите разногласия. Високите залози допускат, че двете страни ще намерят път към разбирателството.
Както сподели Макрон: „ Обстоятелствата значат, че нямаме друга опция, с изключение на да работим дружно “.
Текстът е оповестен във Foreignpolicy.com, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ