Ликвидна заплаха дебне пазарите през 2022 г.
След съвсем две години на солидни облаги на фондовите пазари, ще се върнем ли към влакчето на ужасите? Отговорът е да, заради по-високите равнища на дълга, намаляването на ликвидната поддръжка за пазарите от централните банки и възхода на индексните фондове, написа за Financial Times Майкъл Хауъл, ръководещ шеф на Crossborder Capital и създател на „ Капиталови войни: Ръстът на световната ликвидност”.
Само две неща в действителност имат значение за вложенията: какъв брой пари има в системата и по какъв начин са разпределени. Нарастващите в последно време цени на акциите още веднъж удостоверяват, че и двете са мощно еластични концепции.
Някои може да настояват, че това постоянно е било по този начин. Добре, само че би трябвало да се запитаме дали не сме стигнали до точката, в която тази разтегливост се трансформира в надалеч по-голям и по-институционализиран проблем. Мисля, че сме там.
Ние изчисляваме, че световната ликвидност - размерът на кеша и заемите, които се въртят на международните финансови пазари - тества равнището от 172 трлн. $. Тази цифра е източник на всички типове ликвидност, в това число от централни банки, обичайни търговски банки и по този начин наречените банки в сянка, които доставят краткосрочни дългови и валутни деривати.
Това отразява думите на Хенри Кауфман, някогашен икономист на Salomon Brothers: „ Парите имат значение, само че значим е заемът “, написа Investor.
След финансовата рецесия Съединени американски щати и Китай бяха двата преобладаващи снабдители на ликвидност, само че защото интернационалният финансов отпечатък на Китай е дребен, дейностите на Америка са доста по-важни за световните пазари, изключително по време на рецесии.
Вижте смисъла на доларовото финансиране в международен мащаб и разширението на валутните линии за поддръжка сред централните банки за обезпечаването на достъп до механизми, обезпечени от американската валута по време на изключителната обстановка с коронавирус. Според нашите калкулации тези дейности, дружно с съвсем 60%-я скок в размера на балансите на централните банки (до над 30 трлн. долара), подхраниха 30%-то нарастване на международната ликвидност от началото на 2020 година насам.
И въпреки всичко тези цифри са засенчени от голямата купчина задължения, която в този момент оценяваме, че надвишава 300 трлн. $ (три пъти световния БВП) и тежи на международната стопанска система.
Проблемът е, че дългът в последна сметка би трябвало да бъде изплатен или, по-вероятно, рефинансиран. Ако приемем междинен матуритет на дълга от пет години, то годишният проблем с рефинансирането възлиза на 60 трилиона $, което изисква балансов потенциал или, с други думи, ликвидност.
Това значи, че актуалният финансов цикъл се колебае с темпото на матуритета на дълга. Повечето ликвидност изисква повече дълг като поръчителство, а множеството дълг изисква повече ликвидност за рефинансиране.
Регулаторите наподобяват затънали в този цикъл. Те поддържат ниски лихвените проценти и по този метод предизвикват още повече заемането, само че в същото време постоянно заплашват да изтеглят ликвидност посредством така наречен количествени ограничения за стягане покупките на активи.
Няколко от основните централни банки в света, в това число Федералният запас на Съединени американски щати, стожерът на международната парична система, възнамеряват да понижат стратегиите си за количествено облекчение през 2022 година Някои към този момент започнаха. По-ниската ликвидност затруднява превъртането на задълженията.
Междувременно финансовите пазари в последно време се трансфораха в широкомащабни механизми за рефинансиране на дълг, с лекост надхвърляйки учебникарската си роля за финансиране на нови финансови планове.
Резултатът е шеметна дългова серпантина, като централните банки са принудени да реагират посредством бързо рестартиране на своите стратегии за количествено облекчение, с цел да поддържат пазарите с изкупуване на активи, когато има риск от финансова неустойчивост. Помислете за регулаторните отговори на пазарните разпродажби през 2008, 2010, 2019 и 2020 година и поддръжката, предоставена от Фед при Грийнспан, Бернанке и Йелън.
Подновената доза на количествено облекчение или поддръжка от Пауъл наподобяват като неизбежна мярка при идната ликвидация на фондовия пазар. Накратко, бъдещият напредък на световната ликвидност наподобява е станал институционализиран от тези дългови тежести.
Иронията е, че когато кешът на Фед се влива в системата, той постоянно е насочван към стеснен лист от постоянно неликвидни скъпи бумаги, оказвайки голям резултат върху цените. Това води до доста повишение на показателите за другите класове активи и принуждава други вложители да гонят цените в придвижването им нагоре, което усилва въздействието.
Много от най-големите капиталови мениджъри в този момент следват тези показатели както при облигациите, по този начин и при акциите. Според Bloomberg Intelligence към половината от ръководените активи във фондове за акции в Съединени американски щати пасивно следват показатели като S&P 500. Традиционните индикатори за оценка не играят никаква роля в техните решения.
Освен в случай че спиралата не бъде прекратена от по-високи лихви, световната ликвидност в последна сметка ще се увеличи. В същото време разпределението на активите е сложено на евентуално саморазрушителен автопилот, който пренебрегва рационалните капиталови критерии, тъй че парите се концентрират върху най-големите акции, тласкайки техните оценки, а от време на време даже и притежателите им към Луната.
Само две неща в действителност имат значение за вложенията: какъв брой пари има в системата и по какъв начин са разпределени. Нарастващите в последно време цени на акциите още веднъж удостоверяват, че и двете са мощно еластични концепции.
Някои може да настояват, че това постоянно е било по този начин. Добре, само че би трябвало да се запитаме дали не сме стигнали до точката, в която тази разтегливост се трансформира в надалеч по-голям и по-институционализиран проблем. Мисля, че сме там.
Ние изчисляваме, че световната ликвидност - размерът на кеша и заемите, които се въртят на международните финансови пазари - тества равнището от 172 трлн. $. Тази цифра е източник на всички типове ликвидност, в това число от централни банки, обичайни търговски банки и по този начин наречените банки в сянка, които доставят краткосрочни дългови и валутни деривати.
Това отразява думите на Хенри Кауфман, някогашен икономист на Salomon Brothers: „ Парите имат значение, само че значим е заемът “, написа Investor.
След финансовата рецесия Съединени американски щати и Китай бяха двата преобладаващи снабдители на ликвидност, само че защото интернационалният финансов отпечатък на Китай е дребен, дейностите на Америка са доста по-важни за световните пазари, изключително по време на рецесии.
Вижте смисъла на доларовото финансиране в международен мащаб и разширението на валутните линии за поддръжка сред централните банки за обезпечаването на достъп до механизми, обезпечени от американската валута по време на изключителната обстановка с коронавирус. Според нашите калкулации тези дейности, дружно с съвсем 60%-я скок в размера на балансите на централните банки (до над 30 трлн. долара), подхраниха 30%-то нарастване на международната ликвидност от началото на 2020 година насам.
И въпреки всичко тези цифри са засенчени от голямата купчина задължения, която в този момент оценяваме, че надвишава 300 трлн. $ (три пъти световния БВП) и тежи на международната стопанска система.
Проблемът е, че дългът в последна сметка би трябвало да бъде изплатен или, по-вероятно, рефинансиран. Ако приемем междинен матуритет на дълга от пет години, то годишният проблем с рефинансирането възлиза на 60 трилиона $, което изисква балансов потенциал или, с други думи, ликвидност.
Това значи, че актуалният финансов цикъл се колебае с темпото на матуритета на дълга. Повечето ликвидност изисква повече дълг като поръчителство, а множеството дълг изисква повече ликвидност за рефинансиране.
Регулаторите наподобяват затънали в този цикъл. Те поддържат ниски лихвените проценти и по този метод предизвикват още повече заемането, само че в същото време постоянно заплашват да изтеглят ликвидност посредством така наречен количествени ограничения за стягане покупките на активи.
Няколко от основните централни банки в света, в това число Федералният запас на Съединени американски щати, стожерът на международната парична система, възнамеряват да понижат стратегиите си за количествено облекчение през 2022 година Някои към този момент започнаха. По-ниската ликвидност затруднява превъртането на задълженията.
Междувременно финансовите пазари в последно време се трансфораха в широкомащабни механизми за рефинансиране на дълг, с лекост надхвърляйки учебникарската си роля за финансиране на нови финансови планове.
Резултатът е шеметна дългова серпантина, като централните банки са принудени да реагират посредством бързо рестартиране на своите стратегии за количествено облекчение, с цел да поддържат пазарите с изкупуване на активи, когато има риск от финансова неустойчивост. Помислете за регулаторните отговори на пазарните разпродажби през 2008, 2010, 2019 и 2020 година и поддръжката, предоставена от Фед при Грийнспан, Бернанке и Йелън.
Подновената доза на количествено облекчение или поддръжка от Пауъл наподобяват като неизбежна мярка при идната ликвидация на фондовия пазар. Накратко, бъдещият напредък на световната ликвидност наподобява е станал институционализиран от тези дългови тежести.
Иронията е, че когато кешът на Фед се влива в системата, той постоянно е насочван към стеснен лист от постоянно неликвидни скъпи бумаги, оказвайки голям резултат върху цените. Това води до доста повишение на показателите за другите класове активи и принуждава други вложители да гонят цените в придвижването им нагоре, което усилва въздействието.
Много от най-големите капиталови мениджъри в този момент следват тези показатели както при облигациите, по този начин и при акциите. Според Bloomberg Intelligence към половината от ръководените активи във фондове за акции в Съединени американски щати пасивно следват показатели като S&P 500. Традиционните индикатори за оценка не играят никаква роля в техните решения.
Освен в случай че спиралата не бъде прекратена от по-високи лихви, световната ликвидност в последна сметка ще се увеличи. В същото време разпределението на активите е сложено на евентуално саморазрушителен автопилот, който пренебрегва рационалните капиталови критерии, тъй че парите се концентрират върху най-големите акции, тласкайки техните оценки, а от време на време даже и притежателите им към Луната.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ