На 3 януари пада член първи от комунистическата Конституция
След рухването на комунистическия режим на Десети ноември и последвалите всеобщи митинги на демократичните сили на 3 януари 1990 година в София стартират договаряния сред Българска комунистическа партия, която продължава да ръководи страната, и опозицията - основания неотдавна Съюз на демократичните сили. Национална кръгла маса продължава политическите съвещания до 14 май по сходство на другите страни от някогашния соцлагер. Целта на договарянията е по кротичък път да се стигне до съглашение за преход към народна власт и пазарна стопанска система.
Политиците се договарят за анулация на член 1. от настоящата Конституция, призната по време на тоталитарното ръководство. Член 1. гласи, че „ Народната република България e социалистическа страна на трудещите се от града и селото отпред с работническата класа “.
Премахнати са и другите две алинеи от член 1., които през днешния ден, 28 години по-късно, ни наподобяват неуместни - че „ управителната мощ в обществото и страната е Българската комунистическа партия “ и че „ Българска комунистическа партия управлява построяването на развито социалистическо общество в тясно съдействие с Българския аграрни национален съюз “.
С анулация на член първи се дава път на многопартийната система в България, каквато е политическата процедура, призната в старите демокрации.
На Кръглата маса се взимат и други решения. Разпуска се Шесто ръководство на Държавна сигурност. Премахват се първичните партийни организации на Българска комунистическа партия в предприятията, институциите и образователните заведения за да не се позволява срастването на партия и страна. Започва деполитизация на армията, полицията, съда и прокуратурата. Вместо Държавния съвет се вкарва президентската институция. Участниците в Националната кръгла маса се спогаждат за насрочване на избори за Велико национално заседание, което да приготви нова конституция, учредена върху народна власт.
Лидерите на Българска комунистическа партия, измежду които е и Андрей Луканов, се пробват да запазят властта в свои ръце по сходство на перестройката на Михаил Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики, само че политическите процеси в България към този момент са необратими. Седем години по-късно, на същата дата, Съюз на демократичните сили още веднъж изкарва на митинг недоволните против ръководството на Българска социалистическа партия (БКП), вследствие на което се стига до предварителното преустановяване на мандата на социалистите.
Сред политиците, взели участие в договарянията, са Желю Желев, Андрей Луканов, Александър Йорданов, Димитър Луджев, Петко Симеонов. Навън е разпънат палатковият лагер на протестиращите против посткомунистическата система в страната. В обществото се чуват апели България до последва образеца на Румъния, чийто водач е разстрелян.
Различни са мненията за смисъла на договарянията, извършени през 1990 година Според президента Желю Желев Кръглата маса е " най-успешният и най-плодотворен интервал на българския преход, тъй като на нея беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим ". Александър Йорданов назовава деня, в който е подписано съглашението, " прелестен за българската народна власт ". Други демократи, настроени хард, обаче смятат, че съглашението на водачите от това време е неприличен за страната пазарлък, поради който преходът се е проточил дълги години и без упования от хората резултат, какъвто са постигнали множеството от другите страни от някогашния соцлагер.
тагове конституция член комунистически режим
Политиците се договарят за анулация на член 1. от настоящата Конституция, призната по време на тоталитарното ръководство. Член 1. гласи, че „ Народната република България e социалистическа страна на трудещите се от града и селото отпред с работническата класа “.
Премахнати са и другите две алинеи от член 1., които през днешния ден, 28 години по-късно, ни наподобяват неуместни - че „ управителната мощ в обществото и страната е Българската комунистическа партия “ и че „ Българска комунистическа партия управлява построяването на развито социалистическо общество в тясно съдействие с Българския аграрни национален съюз “.
С анулация на член първи се дава път на многопартийната система в България, каквато е политическата процедура, призната в старите демокрации.
На Кръглата маса се взимат и други решения. Разпуска се Шесто ръководство на Държавна сигурност. Премахват се първичните партийни организации на Българска комунистическа партия в предприятията, институциите и образователните заведения за да не се позволява срастването на партия и страна. Започва деполитизация на армията, полицията, съда и прокуратурата. Вместо Държавния съвет се вкарва президентската институция. Участниците в Националната кръгла маса се спогаждат за насрочване на избори за Велико национално заседание, което да приготви нова конституция, учредена върху народна власт.
Лидерите на Българска комунистическа партия, измежду които е и Андрей Луканов, се пробват да запазят властта в свои ръце по сходство на перестройката на Михаил Горбачов в Съюз на съветските социалистически републики, само че политическите процеси в България към този момент са необратими. Седем години по-късно, на същата дата, Съюз на демократичните сили още веднъж изкарва на митинг недоволните против ръководството на Българска социалистическа партия (БКП), вследствие на което се стига до предварителното преустановяване на мандата на социалистите.
Сред политиците, взели участие в договарянията, са Желю Желев, Андрей Луканов, Александър Йорданов, Димитър Луджев, Петко Симеонов. Навън е разпънат палатковият лагер на протестиращите против посткомунистическата система в страната. В обществото се чуват апели България до последва образеца на Румъния, чийто водач е разстрелян.
Различни са мненията за смисъла на договарянията, извършени през 1990 година Според президента Желю Желев Кръглата маса е " най-успешният и най-плодотворен интервал на българския преход, тъй като на нея беше разградена цялата политическа система на тоталитарния комунистически режим ". Александър Йорданов назовава деня, в който е подписано съглашението, " прелестен за българската народна власт ". Други демократи, настроени хард, обаче смятат, че съглашението на водачите от това време е неприличен за страната пазарлък, поради който преходът се е проточил дълги години и без упования от хората резултат, какъвто са постигнали множеството от другите страни от някогашния соцлагер.
тагове конституция член комунистически режим
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ