Изборът на главен прокурор в Словакия доведе до политическа криза. У нас какво ли ще се случи?
След отхвърли на президента Румен Радев да назначи Иван Гешев за основен прокурор стана ясно, че този избор няма да е лек по една елементарна причина. И тя е, че въпреки последователите на Гешев от Висш съдебен съвет да са безапелационни, че още веднъж ще го предложат на президента, Радев държи още козове в ръката си, с които би могъл да се съпротивлява.
Часове след отхвърли в юридическите среди стартира интензивно да се разяснява и опцията президентът да сезира Конституционния съд (КС), в случай че името на Иван Гешев още веднъж се тропоса на бюрото му. Феновете на Гешев подскачат като пуканки в микровълнова фурна от обстоятелството, че в закона не е указан период, който задължава Румен Радев да постави парафа си под този извънредно оспорван избор.
Неясни ходове
Какви ходове ще предприеме президентът занапред следва да забележим. Историята, обаче помни и по-драматични събития, свързани с избора на основен прокурор. В Словакия, да вземем за пример, с помощта на упорството на президента Иван Гашпарович от 2011 година да не даде зелена светлина на избора на Йозеф Чентеш за основен прокурор, поради подозрения в неговите нравствени и професионални качества, се стига даже до политическа рецесия. Любопитното е, че Гашпарович удържа фронта и повече от две години отхвърля да издаде декрет. През това време той е подложен на закани, политически напън и даже импийчмънт.
Самият Чентеш пък сезира Конституционен съд за това, че въпреки и определен, не може да влезе във функционалностите си след толкоз време. В последна сметка Гашпарович принуждава с упорството си Народното събрание, който в това време се е сменил, да направи ново предложение за обвинител №1 в лицето на Яромир Чижнар. Така чак през 2013 година Словакия съумява да се похвали с нов избор на основен прокурор. Интересно е и, че президентът подписва указа за него незабавно след номинацията, преди да е дочакал решението на Конституционен съд по жалбата на Йозеф Чентеш.
Не по-малко трагичен е и изборът на основен прокурор в Литва, тъй като актуалният основен прокуроре в действителност е третото поред предложение на президента за поста. Оказва се, че Народното събрание е дал своя вот срещу първите две номинации.
Връщаме се у нас
В претекстовете си за връщането на избора на Иван Гешев, Румен Радев не пожела да разяснява неговите професионални и нравствени качества, въпреки че това би могло да се счете за мощен коз. Въпреки това финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че връщането на избора е препоръка на президента за Гешев. Юристи позволяват, че евентуално президентът си го е икономисал, с цел да не може съперниците му да го упрекнат в опит за персонални нападки и пристрастност.
За сметка на това не спести да разяснява гафа на прокуратурата с поддръжката към Гешев от страна на така наречен „ трудови колективи “. Припомняме ви, че прокурори от цялата страна започнаха всеобщо да изпращат мнения в поддръжка на единствения претендент за основен прокурор и да се възмущават от митингите против него. Писма дохвърчаха от кое място ли не - Пловдив, Варна, Разград, Исперих, Кубрат, Силистра, Стара Загора, Видин, Бургас и други.
Чудно е по какъв начин прокурорите ползват правото, откакто съгласно член 173, алинея 8 от Закона за правосъдната власт, сходна поддръжка е безусловно неприемлива. В този член е указано кой има право на мнение и това са: Неправителствени организации, професионалните организации като да речем асоциацията на прокурорите и съдиите, висшите учебни заведения и научни организации. Абсурдно е да приказваме за поддръжка от страна на изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, да речем. И този факт не убегна на президента, който в позицията си означи: „ Обществото ни е изключително сензитивно към правосъдната власт като виновна за справедливостта и по тази причина бъдещият основен прокурор би трябвало да се употребява с високо публично доверие. Негов израз са мнения от изчерпателно изброени в Закона за правосъдната власт субекти - неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши учебни заведения и научни организации - т.е. от гражданското общество. Само такива мнения подлежат на издание на уеб страницата на Висш съдебен съвет. Въпреки това ясно законово състояние, бяха оповестени голям брой мнения от държавни институции, в това число от изпълнителната власт, като Министерство на вътрешните работи, ДАНС, ГДБОП. Така в прорез със закона превес над мнението на публичните организации взе масираната служебна институционална поддръжка “.
Най-странното е, че даже членовете на Висш съдебен съвет стимулират избора си за Иван Гешев точно с нелегитимната поддръжка на същите тези трудови колективи, отчитайки ги като численост. Днес на тях се облегна в тв присъединяване си по БТВ и някогашният член на кадровия орган Димитър Узунов, прочут повече като „ индивида на Бойко Борисов “.
Свободата на изложение по Конституция
Странно е по какъв начин прокурорите могат да бъдат стожери на правото, справедливостта и закона, откакто с лекост са подготвени да ни лишат от фундаменталната ни човешка полезност - свободно да показваме своето мнение. В мнението си прокурори от Силистра, комай приклекнали означават: " Изразяваме своето оскърбление от състоялите се митинги, както и " публикации " с отрицателно наличие, във връзка издигането на кандидатурата на избран прокурор в почналата процедура за избор на Главен прокурор. Същите съставляват " махленски " напън и опит за външно вмешателство в активността на Висш съдебен съвет ".
Никак не е неприятно да им напомним, че през 1996 година Конституционният съд се произнася с решение по отношение на наложителното пояснение на член 39. В решението се споделя, че: „ правото свободно да се популяризира и показва мнение “ е родово разбиране, което обгръща „ свободата на словото “, „ свободата на печата и така нататък “. То се дефинира още като средство за изява на човешката персона и за отбрана на достолепието й; ограничител за регулативните благоприятни условия на държавата; определящ фактор за демократичната конструкция на ръководство и се свързва с опцията за свободни избори и за формиране на съпротива.
Основният критерии, по който би трябвало да бъде определен основният прокурор у нас са неговите професионални и нравствени качества. По време на чуването пред Висш съдебен съвет, Иван Гешев акцентира, че делото КТБ е брошката на неговия ревер. Дело, което стартира със скандални обществени акции преди пет години. И което не е ясно нито по кое време ще свърши, нито пък по какъв начин.
Екип на Фрог нюз
Часове след отхвърли в юридическите среди стартира интензивно да се разяснява и опцията президентът да сезира Конституционния съд (КС), в случай че името на Иван Гешев още веднъж се тропоса на бюрото му. Феновете на Гешев подскачат като пуканки в микровълнова фурна от обстоятелството, че в закона не е указан период, който задължава Румен Радев да постави парафа си под този извънредно оспорван избор.
Неясни ходове
Какви ходове ще предприеме президентът занапред следва да забележим. Историята, обаче помни и по-драматични събития, свързани с избора на основен прокурор. В Словакия, да вземем за пример, с помощта на упорството на президента Иван Гашпарович от 2011 година да не даде зелена светлина на избора на Йозеф Чентеш за основен прокурор, поради подозрения в неговите нравствени и професионални качества, се стига даже до политическа рецесия. Любопитното е, че Гашпарович удържа фронта и повече от две години отхвърля да издаде декрет. През това време той е подложен на закани, политически напън и даже импийчмънт.
Самият Чентеш пък сезира Конституционен съд за това, че въпреки и определен, не може да влезе във функционалностите си след толкоз време. В последна сметка Гашпарович принуждава с упорството си Народното събрание, който в това време се е сменил, да направи ново предложение за обвинител №1 в лицето на Яромир Чижнар. Така чак през 2013 година Словакия съумява да се похвали с нов избор на основен прокурор. Интересно е и, че президентът подписва указа за него незабавно след номинацията, преди да е дочакал решението на Конституционен съд по жалбата на Йозеф Чентеш.
Не по-малко трагичен е и изборът на основен прокурор в Литва, тъй като актуалният основен прокуроре в действителност е третото поред предложение на президента за поста. Оказва се, че Народното събрание е дал своя вот срещу първите две номинации.
Връщаме се у нас
В претекстовете си за връщането на избора на Иван Гешев, Румен Радев не пожела да разяснява неговите професионални и нравствени качества, въпреки че това би могло да се счете за мощен коз. Въпреки това финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че връщането на избора е препоръка на президента за Гешев. Юристи позволяват, че евентуално президентът си го е икономисал, с цел да не може съперниците му да го упрекнат в опит за персонални нападки и пристрастност.
За сметка на това не спести да разяснява гафа на прокуратурата с поддръжката към Гешев от страна на така наречен „ трудови колективи “. Припомняме ви, че прокурори от цялата страна започнаха всеобщо да изпращат мнения в поддръжка на единствения претендент за основен прокурор и да се възмущават от митингите против него. Писма дохвърчаха от кое място ли не - Пловдив, Варна, Разград, Исперих, Кубрат, Силистра, Стара Загора, Видин, Бургас и други.
Чудно е по какъв начин прокурорите ползват правото, откакто съгласно член 173, алинея 8 от Закона за правосъдната власт, сходна поддръжка е безусловно неприемлива. В този член е указано кой има право на мнение и това са: Неправителствени организации, професионалните организации като да речем асоциацията на прокурорите и съдиите, висшите учебни заведения и научни организации. Абсурдно е да приказваме за поддръжка от страна на изпълнителната власт в лицето на Министерство на вътрешните работи и ДАНС, да речем. И този факт не убегна на президента, който в позицията си означи: „ Обществото ни е изключително сензитивно към правосъдната власт като виновна за справедливостта и по тази причина бъдещият основен прокурор би трябвало да се употребява с високо публично доверие. Негов израз са мнения от изчерпателно изброени в Закона за правосъдната власт субекти - неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши учебни заведения и научни организации - т.е. от гражданското общество. Само такива мнения подлежат на издание на уеб страницата на Висш съдебен съвет. Въпреки това ясно законово състояние, бяха оповестени голям брой мнения от държавни институции, в това число от изпълнителната власт, като Министерство на вътрешните работи, ДАНС, ГДБОП. Така в прорез със закона превес над мнението на публичните организации взе масираната служебна институционална поддръжка “.
Най-странното е, че даже членовете на Висш съдебен съвет стимулират избора си за Иван Гешев точно с нелегитимната поддръжка на същите тези трудови колективи, отчитайки ги като численост. Днес на тях се облегна в тв присъединяване си по БТВ и някогашният член на кадровия орган Димитър Узунов, прочут повече като „ индивида на Бойко Борисов “.
Свободата на изложение по Конституция
Странно е по какъв начин прокурорите могат да бъдат стожери на правото, справедливостта и закона, откакто с лекост са подготвени да ни лишат от фундаменталната ни човешка полезност - свободно да показваме своето мнение. В мнението си прокурори от Силистра, комай приклекнали означават: " Изразяваме своето оскърбление от състоялите се митинги, както и " публикации " с отрицателно наличие, във връзка издигането на кандидатурата на избран прокурор в почналата процедура за избор на Главен прокурор. Същите съставляват " махленски " напън и опит за външно вмешателство в активността на Висш съдебен съвет ".
Никак не е неприятно да им напомним, че през 1996 година Конституционният съд се произнася с решение по отношение на наложителното пояснение на член 39. В решението се споделя, че: „ правото свободно да се популяризира и показва мнение “ е родово разбиране, което обгръща „ свободата на словото “, „ свободата на печата и така нататък “. То се дефинира още като средство за изява на човешката персона и за отбрана на достолепието й; ограничител за регулативните благоприятни условия на държавата; определящ фактор за демократичната конструкция на ръководство и се свързва с опцията за свободни избори и за формиране на съпротива.
Основният критерии, по който би трябвало да бъде определен основният прокурор у нас са неговите професионални и нравствени качества. По време на чуването пред Висш съдебен съвет, Иван Гешев акцентира, че делото КТБ е брошката на неговия ревер. Дело, което стартира със скандални обществени акции преди пет години. И което не е ясно нито по кое време ще свърши, нито пък по какъв начин.
Екип на Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ