Кога и как първата коледна елха освети България?
След Освобождението през 1878 година ритуалите за Коледа и Нова година в България стартират да се европеизират. Княжеските и царските особи, както и ръководещите, се стремят към задачата всичко да бъде като в Европа. Един от най-обичаните знаци на празника става коледната елха. Според разнообразни източници, първата коледна елха в България е сложена на 23 декември 1877 година от съветските офицери на военачалник Гурко, заяви БНР.
Елхата обаче в действителност заблестява през 1879 година в София, когато провокира същински екстаз. Според Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново, тя е украсена на охолно дворцово празненство, проведено от княгиня Клементина, майка на княз Фердинанд. На тържеството за учениците от столичните учебни заведения елхата провокирала възхищението на децата, които не смеели да изразят вълнението си денем.
Малко прочут факт е, че първата огромна частна коледна елха в София е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки, а гостите на приема получили по една играчка за спомен. Стамболов задава наклонност за европеизация на българската Коледа още в края на 19 век, а елхата стартира да се утвърдява в градската просвета към 20-те години на 20-ти век.
В началото българите украсявали елхите с ябълки, орехи, пуканки и хартиени гирлянди, само че по-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената на елховите украси от време на време доближава до 100 лв. за по-луксозните продукти, което за времето си било забележителна сума, защото месечният приход във Велико Търново бил към 30 лв..
Снимка: РИМ Велико Търново
Новогодишните балове също стават част от празничната просвета, като на тях се сервира изтънчено меню, а дамите обличат стилни тоалети, които постоянно са изписвани от задгранични фешън къщи. Друг значим детайл от празничната просвета на България през този интервал са пощенските картички, които стават известни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тези " преносими картинки " са били считани за влиятелни и е било въпрос на чест да украсиш дома си с тях на Коледа.
Зарята, наречена " огнени играчки ", и подаръците за децата също стават неизменима част от празниците. Момичетата получавали кукли, а момчетата – топки и дървени кончета. Възможността за поръчка на играчки от чужбина била симптом за имотност. Интересно е, че българите постоянно подарявали на децата книжки с детски стихове и приказки, което освен сближавало Коледа с литературата, само че и възпитавало малчуганите в българските обичаи и култура.
До през днешния ден българите не престават да слагат нова играчка на елхата всяка Коледа, вярвайки, че това носи здраве и шанс.
Елхата обаче в действителност заблестява през 1879 година в София, когато провокира същински екстаз. Според Тодорка Недева от Регионалния исторически музей във Велико Търново, тя е украсена на охолно дворцово празненство, проведено от княгиня Клементина, майка на княз Фердинанд. На тържеството за учениците от столичните учебни заведения елхата провокирала възхищението на децата, които не смеели да изразят вълнението си денем.
Малко прочут факт е, че първата огромна частна коледна елха в София е дело на държавника и политик Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и блестящи играчки, а гостите на приема получили по една играчка за спомен. Стамболов задава наклонност за европеизация на българската Коледа още в края на 19 век, а елхата стартира да се утвърдява в градската просвета към 20-те години на 20-ти век.
В началото българите украсявали елхите с ябълки, орехи, пуканки и хартиени гирлянди, само че по-късно се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки. Цената на елховите украси от време на време доближава до 100 лв. за по-луксозните продукти, което за времето си било забележителна сума, защото месечният приход във Велико Търново бил към 30 лв..
Снимка: РИМ Велико Търново
Новогодишните балове също стават част от празничната просвета, като на тях се сервира изтънчено меню, а дамите обличат стилни тоалети, които постоянно са изписвани от задгранични фешън къщи. Друг значим детайл от празничната просвета на България през този интервал са пощенските картички, които стават известни в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Тези " преносими картинки " са били считани за влиятелни и е било въпрос на чест да украсиш дома си с тях на Коледа.
Зарята, наречена " огнени играчки ", и подаръците за децата също стават неизменима част от празниците. Момичетата получавали кукли, а момчетата – топки и дървени кончета. Възможността за поръчка на играчки от чужбина била симптом за имотност. Интересно е, че българите постоянно подарявали на децата книжки с детски стихове и приказки, което освен сближавало Коледа с литературата, само че и възпитавало малчуганите в българските обичаи и култура.
До през днешния ден българите не престават да слагат нова играчка на елхата всяка Коледа, вярвайки, че това носи здраве и шанс.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ