Ще поеме ли Нинова риска да участва с воденичния камък от своето наследство?
След няколко дни следва 50-ия Конгрес на Българска социалистическа партия, а дали ще бъде трагичен, ще забележим. Левицата се стяга за форума с водач в оставка, за повторно, като част от властта, само че в една проблематична коалиция и след трайна загуба на гласове, а и с изключени емблематични членове. За пътя до 22 януари и след тази дата Диляна Панайотова беседва с политолога Борис Попиванов.
В какво положение е левицата при започване на 2022?
В нежелано положение. Българска социалистическа партия беше забавна на откривателите по света с това, че представляваше блестящо изключение от правилото на някогашните комунистически партии в Централна и Източна Европа, които през новия век изгубиха идейни и политически ориентири и свиха публичното си въздействие до най-малко. Сега тези откриватели евентуално биха били удовлетворени, че правилото е на път да се възцари и в България. За половин година Българска социалистическа партия претърпя три пагубни изборни провали. Каквито и справедливи и субективни аргументи за тях да търсим - и да намираме - отвред надничат едни неприятни фактори: идеологическа дезориентация, учредителен разпад, процедурни импровизации, кадрова антиселекция, политическа променчивост, еднолична импулсивност. Огромна част от членовете и симпатизантите на левицата стопираха да виждат своите полезности, ползи и очаквания въплътени не в Българска социалистическа партия, а в тази линия на управлението. След вота от 14 ноември Нинова подаде оставка, с което пое своята отговорност за резултатите от провежданата политика. Ако се кандидатира още веднъж за ръководител, това би било равнозначно на в действителност отвод от оставката и поемането на отговорност. За да се случи, би трябвало да има доста мощен и безапелационен претекст, че за миналите два месеца Българска социалистическа партия е тръгнала във възходяща посока. Опит за подобен претекст бе изнесен през цялото време - присъединяване в държавната коалиция. Само че на всички е ясно, че левицата влиза във властта не по силата на някакви свои достижения, а тъй като парламентарната аритметика правеше невероятно друго държавно управление отвън ГЕРБ и Движение за права и свободи. Имаше ядро от партии - " Продължаваме промяната ", Има Такъв Народ и " Демократична България ", които показваха още в акцията избрана степен на подготвеност да договарят за държавно управление. Българска социалистическа партия бе включена последна, и то заради липса на по-добра опция. Това, несъмнено, не може да се брои за актив, само че въпреки всичко е късмет за левицата.
Как ще се отрази на Българска социалистическа партия присъединяване в кабинета " Петков "?
Българска социалистическа партия би трябвало да трансформира левите и обществени политики в интегрална част и профил на настоящото държавно управление. Това е належащо освен на партията, само че и на болшинството от българските жители, които са изправени на първо място пред проблеми от обществен темперамент. Изолирани дейности на обособени министерства не могат да имат същия резултат. Напротив, появяват се опасности от друго естество. Първият - да се компенсира неналичието на успеваемост с ефектност и пиар. Вторият - да се стигне до колаборация със съществуващи в тези ресори едри бизнес ползи. Ако рисковете не бъдат избегнати, Българска социалистическа партия може елементарно да се трансформира в опрощение за обществените дефицити на ръководството и да понесе спомагателни рейтингови вреди. За да се преодолеят тези опасности, Българска социалистическа партия би трябвало първо да се отвори уверено към обществото, към пострадалите от рецесиите - здравна, икономическа, енергийна, към техните организации и водачи на мнение. Само обществото може да бъде съдружник на левицата в такава управническа настройка. Обратно, най-големият съперник е самозатварянето в безкрайни вендети по почистване на политически сметки. Второ, Българска социалистическа партия би трябвало да ускори интензивността на парламентарната си група, която след прекосяването на Нинова в изпълнителната власт, не демонстрира упоритости да притиска кабинета за по-различен и по-близък до хората дневен ред. Проличава, че водачът на партия като Българска социалистическа партия би трябвало да бъде или министър председател - и да дефинира дневния ред през държавното управление - или ръководител на групата, и да дефинира дневния ред през Народното събрание. Всичко друго, както биха споделили руснаците, е " удовольствие ниже среднего ".
Какво би трябвало да се случи на идния Конгрес на Българска социалистическа партия?
Да бъде установена оставката на Нинова и да се тръгне към директен избор на ръководител. Хубаво ще е да се мине без сантиментални епизоди като писма на трудови колективи, които упорстват Нинова да остане. Засега единствен претендент за позицията, публично оповестил се, е Крум Зарков, който разчита на сплотяващите послания, на младите, на актуалния прочит на левите хрумвания. Интересно ще бъде кои други партийни фигури ще влязат в конкуренцията и какви ще бъдат техните предложения. Интересно, то се знае, е дали Нинова въпреки всичко ще поеме риска да взе участие с воденичния камък от своето завещание.
Обезсилена ли е вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия след изключването на Кирил Добрев?
Изключването на Добрев и въпросът с вестник " Дума " са двете единствени вътрешнопартийни вести, които управлението на Българска социалистическа партия сервира след оставката на Нинова през ноември. Това не може да бъде път към сближение и консолидиране на партията, за възобновяване на доверието. Обезсилва се самото управление, не толкоз хипотетичните вътрешни опозиции. Корнелия Нинова попада в капан, от който мъчно се вижда потребен излаз. Или тя носи отговорност за неуспеха и е редно да отстъпи крачка обратно, или тя не носи отговорност и за всичко са отговорни враговете и предателите, което обаче значи, че тя става все по-безсилна да се оправи с тях и значи отново би трябвало да отстъпи крачка обратно.
Каква е цялостната ви прогноза за бъдещето на кабинета " Петков "? Кои ще са препъни камъните пред ръководството?
Управлението има огромен късмет просто тъй като идва след десетилетието " Борисов " в българската политика. Всички основателни рецензии към кабинета " Петков " в началото ще се обезценяват посредством явни съпоставения с практиките на кабинетите " Борисов ". За страдание, в българското общество има доста високи равнища на политическа незаинтересованост, прочее видни в невиждано ниската изборна интензивност от последните вотове. Това също може да работи в интерес на запазването на кабинета. Дестабилизиращ фактор от вътрешната страна могат да се окажат упоритостите на обособени партийни водачи в обединението да постановат посредством кавги и несъгласувани начинания своите отзиви. Така да се каже, да извиват ръце. Иначе, участниците в кабинета сякаш гледат с вероятност най-малко локалните избори следващата година, и биха разтрогнали обединението единствено в случай че преценяват, че имат по-внушителни електорални шансове от показаните до момента. Но това е софтуерният въпрос. По-важен за всички нас като български жители е това държавно управление да се заеме със дилемите, които чакаме от него. Най-тежкият проблем е общественият, и той би трябвало да бъде решаван първостепенно, с общи старания, и в контраст на разбирането, че от помощ се нуждае най-много бизнесът. От помощ, от стратегическа държавна политика, се нуждаят не по-малко хората. Не на последно място, идва времето, в което министър-председателят Кирил Петков би трябвало да потвърди себе си като водач на управнически екип. Не на бизнес екип, а на политически екип, тъй като това са две разнообразни неща.
В какво положение е левицата при започване на 2022?
В нежелано положение. Българска социалистическа партия беше забавна на откривателите по света с това, че представляваше блестящо изключение от правилото на някогашните комунистически партии в Централна и Източна Европа, които през новия век изгубиха идейни и политически ориентири и свиха публичното си въздействие до най-малко. Сега тези откриватели евентуално биха били удовлетворени, че правилото е на път да се възцари и в България. За половин година Българска социалистическа партия претърпя три пагубни изборни провали. Каквито и справедливи и субективни аргументи за тях да търсим - и да намираме - отвред надничат едни неприятни фактори: идеологическа дезориентация, учредителен разпад, процедурни импровизации, кадрова антиселекция, политическа променчивост, еднолична импулсивност. Огромна част от членовете и симпатизантите на левицата стопираха да виждат своите полезности, ползи и очаквания въплътени не в Българска социалистическа партия, а в тази линия на управлението. След вота от 14 ноември Нинова подаде оставка, с което пое своята отговорност за резултатите от провежданата политика. Ако се кандидатира още веднъж за ръководител, това би било равнозначно на в действителност отвод от оставката и поемането на отговорност. За да се случи, би трябвало да има доста мощен и безапелационен претекст, че за миналите два месеца Българска социалистическа партия е тръгнала във възходяща посока. Опит за подобен претекст бе изнесен през цялото време - присъединяване в държавната коалиция. Само че на всички е ясно, че левицата влиза във властта не по силата на някакви свои достижения, а тъй като парламентарната аритметика правеше невероятно друго държавно управление отвън ГЕРБ и Движение за права и свободи. Имаше ядро от партии - " Продължаваме промяната ", Има Такъв Народ и " Демократична България ", които показваха още в акцията избрана степен на подготвеност да договарят за държавно управление. Българска социалистическа партия бе включена последна, и то заради липса на по-добра опция. Това, несъмнено, не може да се брои за актив, само че въпреки всичко е късмет за левицата.
Как ще се отрази на Българска социалистическа партия присъединяване в кабинета " Петков "?
Българска социалистическа партия би трябвало да трансформира левите и обществени политики в интегрална част и профил на настоящото държавно управление. Това е належащо освен на партията, само че и на болшинството от българските жители, които са изправени на първо място пред проблеми от обществен темперамент. Изолирани дейности на обособени министерства не могат да имат същия резултат. Напротив, появяват се опасности от друго естество. Първият - да се компенсира неналичието на успеваемост с ефектност и пиар. Вторият - да се стигне до колаборация със съществуващи в тези ресори едри бизнес ползи. Ако рисковете не бъдат избегнати, Българска социалистическа партия може елементарно да се трансформира в опрощение за обществените дефицити на ръководството и да понесе спомагателни рейтингови вреди. За да се преодолеят тези опасности, Българска социалистическа партия би трябвало първо да се отвори уверено към обществото, към пострадалите от рецесиите - здравна, икономическа, енергийна, към техните организации и водачи на мнение. Само обществото може да бъде съдружник на левицата в такава управническа настройка. Обратно, най-големият съперник е самозатварянето в безкрайни вендети по почистване на политически сметки. Второ, Българска социалистическа партия би трябвало да ускори интензивността на парламентарната си група, която след прекосяването на Нинова в изпълнителната власт, не демонстрира упоритости да притиска кабинета за по-различен и по-близък до хората дневен ред. Проличава, че водачът на партия като Българска социалистическа партия би трябвало да бъде или министър председател - и да дефинира дневния ред през държавното управление - или ръководител на групата, и да дефинира дневния ред през Народното събрание. Всичко друго, както биха споделили руснаците, е " удовольствие ниже среднего ".
Какво би трябвало да се случи на идния Конгрес на Българска социалистическа партия?
Да бъде установена оставката на Нинова и да се тръгне към директен избор на ръководител. Хубаво ще е да се мине без сантиментални епизоди като писма на трудови колективи, които упорстват Нинова да остане. Засега единствен претендент за позицията, публично оповестил се, е Крум Зарков, който разчита на сплотяващите послания, на младите, на актуалния прочит на левите хрумвания. Интересно ще бъде кои други партийни фигури ще влязат в конкуренцията и какви ще бъдат техните предложения. Интересно, то се знае, е дали Нинова въпреки всичко ще поеме риска да взе участие с воденичния камък от своето завещание.
Обезсилена ли е вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия след изключването на Кирил Добрев?
Изключването на Добрев и въпросът с вестник " Дума " са двете единствени вътрешнопартийни вести, които управлението на Българска социалистическа партия сервира след оставката на Нинова през ноември. Това не може да бъде път към сближение и консолидиране на партията, за възобновяване на доверието. Обезсилва се самото управление, не толкоз хипотетичните вътрешни опозиции. Корнелия Нинова попада в капан, от който мъчно се вижда потребен излаз. Или тя носи отговорност за неуспеха и е редно да отстъпи крачка обратно, или тя не носи отговорност и за всичко са отговорни враговете и предателите, което обаче значи, че тя става все по-безсилна да се оправи с тях и значи отново би трябвало да отстъпи крачка обратно.
Каква е цялостната ви прогноза за бъдещето на кабинета " Петков "? Кои ще са препъни камъните пред ръководството?
Управлението има огромен късмет просто тъй като идва след десетилетието " Борисов " в българската политика. Всички основателни рецензии към кабинета " Петков " в началото ще се обезценяват посредством явни съпоставения с практиките на кабинетите " Борисов ". За страдание, в българското общество има доста високи равнища на политическа незаинтересованост, прочее видни в невиждано ниската изборна интензивност от последните вотове. Това също може да работи в интерес на запазването на кабинета. Дестабилизиращ фактор от вътрешната страна могат да се окажат упоритостите на обособени партийни водачи в обединението да постановат посредством кавги и несъгласувани начинания своите отзиви. Така да се каже, да извиват ръце. Иначе, участниците в кабинета сякаш гледат с вероятност най-малко локалните избори следващата година, и биха разтрогнали обединението единствено в случай че преценяват, че имат по-внушителни електорални шансове от показаните до момента. Но това е софтуерният въпрос. По-важен за всички нас като български жители е това държавно управление да се заеме със дилемите, които чакаме от него. Най-тежкият проблем е общественият, и той би трябвало да бъде решаван първостепенно, с общи старания, и в контраст на разбирането, че от помощ се нуждае най-много бизнесът. От помощ, от стратегическа държавна политика, се нуждаят не по-малко хората. Не на последно място, идва времето, в което министър-председателят Кирил Петков би трябвало да потвърди себе си като водач на управнически екип. Не на бизнес екип, а на политически екип, тъй като това са две разнообразни неща.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ