Валерия Велева: Кога да спре Лили Иванова да пее
След най-мащабния, най-впечатляващия като професионална реализация, подстрекателство и влияние концерт на Лили Иванова в “Арена Армеец ” примата на българската попмузика бе възнаградена със заслужени суперлативи, ласкави оценки и възторжени послания.
Бляскавата суперпродукция, осъществена с присъединяване на оркестъра на Софийската опера и балет под диригентската палка на Константин Добройков и топмузикантите на LI Orchestra накараха 15 000 фенове в залата да съпреживеят за следващ път магията “Лили ” и още хиляди от 42 страни по света да заковат погледите и вниманието си пред тв екрани.
Лили Иванова подари на почитателите си едно угощение на душата, един прочувствен възторг, чийто отпечатък остава вечно. Самата тя сподели върховата форма, в която се намира, демонстрирайки неизчерпаемата си сила, безподобен жанр и държание на сцената. Грандиозният театър, какъвто в България до момента не е имало, бе неповторимо въздействащо усещане на божествения глас на Лили Иванова, епичното звучене на симфониците, завладяващата сценография и магнетичното светлинно шоу - всичко това под режисурата на Марвин Дийтмани, който, тръгвайки си от България, сподели за Лили Иванова: “Тя е звезда от международна големина, тъпо че е родена тук ”.
И както постоянно става у нас, в кацата с меда все ще се откри някой, който да сипе лъжица катран. Необяснимо за какво след първия ден на еуфорията от постигнатия триумф се появиха злобни, недостойни и очернящи едно от най-големите имена на актуалната ни просвета мнения и трудове.
“Как остаряват артистите? ”, “Време й е да слиза от сцената ”, “Гласът й към този момент няма искра ”, “Трябва ли да побеждаваме времето… ” , “Това е прощалният й концерт ” и още куп подписани и анонимни “компетентни ” отзиви плъзнаха по форумите в нета.
Злобата и отрицанието стигнаха до небеса с озлобление да я качат на кладата.
И за какво?
Защото желае и може да пее по най-вълнуващия начин; тъй като има аудитория, която не стопира да я слуша; тъй като цялостни залите, а билетите й стигнаха до галактическите 1000 лв.!.
Защото и този концерт сподели, че продължава да стои недостижима на върха - сама, брулена, оплювана и възвеличавана.
Защото води феновете си в една по-добра галактика на обич и безвремие; тъй като ги кара да плачат и да пеят с нея, с цел да пречистят душите си.
Защото пее на български; тъй като оживява стихове на Дамян Дамянов, Вазов, Павел Матев, Надежда Захариева; тъй като не позволи вулгарен текст; тъй като е прецизна във всяка дума която изрича.
Защото основава критерии за съвършения професионализъм, който тя владее до съвършенство; тъй като влага душата и себе си в песента, тъй като тя е самата ария.
Защото е епоха в музиката - модернист, основател на музикална съкровищница, чието благосъстояние е нейният глас.
Защото извършва песните си по този начин, че публиката да съпреживява дружно с нея всеки тон, всяка нота, всяка дума и да омагьосва още с появяването си на сцената.
Защото на сцената до нея са най-хубавите бг музиканти, които от десетилетия не я напущат и дружно са основали екип-семейство.
Защото е запазила човешкото в себе си и не гърми на кого с какво помага; тъй като не позволява да влизат с кални ботуши в душата й.
Защото е стаила болката и не дава воля на обидата; тъй като не демонстрира уязвимост и не желае да я съжаляват.
Защото не съди никого за нищо и не желае никой да я съди.
Защото е изживяла своите 85 години по този начин, че три генерации да я считат за икона.
Защото музиката е нейният живот, а публиката нейната обич.
Пиша тези редове, не с цел да я хваля. Лили Иванова сама си е издигнала паметника и никой, с писанията си или с хвалбите си, не може да го направи по-висок или по-малък от това, което тя е съградила.
Пиша, поради самите нас като общество.
Не е наложително всички да я харесват. То е невероятно. Уважавам и тези, които не я харесват и показват аргументирано своята позиция. В правото са си.
Но не мога да приема хулите на знайни и незнайни, които са прашинки спрямо нейните достижения. Това убива не Лили Иванова, убива ни като общество, което отхвърля триумфа на другия, което не цени престижи, което не признава кумири. Вместо да се гордеем, ние ненавиждаме!
Тази вечер Лили Иванова, в прелестно въодушевление и с великодушна усмивка, написа пред очите ми посланието, което пусна по-късно на Фейсбук-страницата си: “На тази, които се вълнуват, че това е моят сетен концерт, желая да кажа и да ги успокоя: Продължавам! ”
Хем изпитах възхита, хем ми стана тъжно.
Заради огорченото, което я накара да напише тези редове.
Тя още веднъж надскочи всички.
Кой може да каже по кое време един създател да спре?
Може ли да каже някой на Недялко Йорданов да спре да написа стиховете, които не престават да ни сграбчват, тъй като е станал на 84 години?
Може ли да спре някой убийственото перо на Стефан Цанев, тъй като е на 88?
Кой можеше да спре “ Г-жа Стихийното злополучие ” да се вихри на сцената съвсем до 100? На количка я изваждаха и тя отново взривяваше публиката!
Неустоимият Стефан Данаилов изигра на 76 последната си роля в киното, пет месеца преди да си отиде…
Те и такива като тях пишат историята на един народ, не писачите по форумите.
Те, великаните, стоят на сцената, до момента в който сцената ги обича. И критерият не е възрастта, а свършената работа.
А Лили се труди и пее. С упоритост да надскача себе си и с битка да не разочарова публиката си. Изправя на крайници феновете си в залите и във всички мигове показва тънкото си възприятие за комизъм. Тази вечер - също! Искрена, същинска, изключителна.
Затова е велика и недостижима!
Съдници доста, тя е единствената!
