,fit(968:545)&19:42:22)
Джейк Пол е боец, просто сега е станал доста по-тих
Антъни Джошуа е привикнал да се оправя с американци, които приказват доста.
,fit(478:270) )
Джошуа против Пол: завършек на закачките, време е за бокс
През 2016 година Джошуа завоюва първата си международна купа против Чарлз Мартин, който преди мача се сравняваше с провидение, а единствено няколко минути по-късно рухна на пода. Имаше и Кевин Джонсън, който даде обещание да бие Джошуа толкоз грубо, че да постави завършек на кариерата му, само че се пречупи за два рунда.
,fit(478:270) )
Не всичко ще е всекидневно за борбата Джошуа - Пол
Затова оправянето с Джейк Пол би трябвало да е познато и елементарно.
„ Ако ще приказваш толкоз доста, гледай да можеш да го подкрепиш с дейности “, сподели Джошуа пред списание Square Mile след успеха си над Джонсън.
,fit(478:270) )
Промоутър: Евентуална загуба от Джейк Пол би била „ извънредно унизителна “ за Джошуа
Това беше, когато Джошуа още беше млад и некомпетентен. Едва на 25 години и с едвам 12 професионални мача, той беше олимпийски първенец, който занапред трябваше да потвърди качествата си. Владимир Кличко към момента беше международен първенец в тежка категория, светът още осмисляше успеха на Флойд Мейуедър над Мани Пакиао, а мачът, който всички в действителност желаеха да видят, беше Канело против Генадий Головкин. С други думи – доста неща са се трансформирали.
Джошуа извървя пътя от изобретение на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година до един от най-горещите гении в бокса и съвсем сигурен предстоящ първенец в тежка категория – напън, с който малко на брой съумяват да се оправят. Днес той е на 36 години и е изиграл 20 мача след успеха над Джонсън.
С четири загуби в последните си 10 дуела, кариерата му елементарно бива атакувана от актуалната позиция, съгласно която професионалните провали са огромно и непростимо леке. Някои даже биха отписали Джошуа като боксьор, пречупен под напрежението да стане идващият популярен английски първенец в тежка категория.
Това обаче изцяло пренебрегва непрекъснатия му прогрес като войник и непрекъснатото му предпочитание да се изправя против качествена съпротива – най-малко досега, в който беше всеобщо отписан след загубите от Анди Руис и Олександър Усик.
Срещу някогашната звезда на UFC Франсис Нгану Джошуа подсети на всички, че е същински войник. Може и да беше по-лесно да го потвърди против човек с дебют на кръга, само че го направи изрично.
Може би точно по тази причина толкоз доста почитатели и анализатори мъчно одобряват Джейк Пол като войник. В условен проект Пол беше изстрелян бързо към върха без необикновен опит и заемаше ефирно време, което – най-малко на доктрина – можеше да бъде обещано на боксьори, които към този момент са минали през суровата школа на професионалния бокс.
Иронията е, че в миналото Джошуа беше подложен на критика от елементи от боксовите медии по безусловно същата причина.
По същия метод няма по-голяма засегнатост за боксовите почитатели от това да наречеш Пол „ войник “. Единствените, които употребяват думата „ ютюбър “ като по-силно отричане, са родители на междинна възраст. Той се е бил единствено с ММА бойци и възрастни ветерани, настояват те, до момента в който в това време живеят с груповата фикция, че всеки, който се качи на кръга, е заветен боец.
Балансът 12-1 на Пол е построен и режисиран по същия метод, по който се построява всяка доходоносна „ стока “ с боксови ръкавици. И като всяка от тях, той е изложен на същите краткосрочни и дълготрайни опасности.
Може би най-забавният аспект на мача Джошуа – Пол е по какъв начин обликът на Пол като правоверен отмъстител и провокиращ изверг беше изцяло разрушен от действителността на голямата разлика в размерите сред двамата и непредвидения „ ъпгрейд “ от смехотворно по-дребния Джервонта Дейвис. Извънспортните проблеми, които „ Танк “ носеше със себе си, към този момент ги няма, а пред Пол остава единствено една съвсем непреодолима планина.
Най-вероятният сюжет, с голяма преднина, е Джошуа да чества следващия случай, в който санкционира човек, задоволително неблагоразумен да скочи с главата напред в океан, цялостен с акули, и то с отворена рана. Пол най-вероятно ще претърпи първата си загуба с нокаут. И в случай че това се случи, то няма да добави или отнеме съвсем нищо от наследството на Джошуа. В най-хубавия случай той ще се трансформира в обичан екзекутор на злодеите за почитателите – което по никакъв начин не е за подценяване.
Освен настояването си да изкара женския бокс на напред във времето, най-голямото достижение на Пол е, че разкри какъв брой надалеч е формулата за основаване на звезди в бокса от поетичната визия за пътя на воина. Да се научиш да дирижираш симфония може да отнеме години, даже десетилетия, а Пол сграбчи палката като дилетант и по някакъв метод съумя да накара нещата да проработят. За смут на съвсем всички останали – да, само че задоволително сполучливо, с цел да не може просто да бъде подценен.
И остава чистият смут от мисълта, че Пол би могъл да улучи с неуместна бомба и да завоюва мача по изцяло законен метод. Това е опция толкоз отдалечена и плашеща, че последствията ѝ биха могли да бъдат пагубни за голям брой забъркани страни. Това е единственият излаз, който действително би трансформирал нещо в кариерите и на двамата.
Почти наподобява разточително Джошуа да губи от все по-оскъдното си време за противник като Пол. Той обаче може умерено да го обмисля, до момента в който се любува на слуховете за десетки милиони долари, които и двамата ще завоюват.
Каквото и да се случи сред Джошуа и Пол, нищо не може да изтрие постигнатото от тях. Това е концепция, която постоянно се появява, когато великите бойци продължат прекомерно дълго и стартират да губят. Мнозина настояват, че по този начин наследството им се „ скапва “ или обезсмисля, само че по какъв начин могат към този момент осъществени каузи да бъдат анулирани? Недостатъците на спорта в грижата за някогашните бойци приказват за самия спорт и неговата конструкция, не за спортистите.
Антъни Джошуа събра частите на тежката категория, които Тайсън Фюри остави разпилени. Той ставаше след нокдауни, с цел да печели, и отхвърляше да се съобщи, когато всяка клетка в тялото му го подтикваше към това. Освен това си обезпечи финансова непоклатимост за генерации напред, трансформирайки се в един от най-популярните английски боксьори на всички времена.
Джейк Пол е войник. Просто в този момент е станал много по-тих.
Коментар на Патрик Конър за списание " Ринг "
През 2016 година Джошуа завоюва първата си международна купа против Чарлз Мартин, който преди мача се сравняваше с провидение, а единствено няколко минути по-късно рухна на пода. Имаше и Кевин Джонсън, който даде обещание да бие Джошуа толкоз грубо, че да постави завършек на кариерата му, само че се пречупи за два рунда.
Затова оправянето с Джейк Пол би трябвало да е познато и елементарно.
„ Ако ще приказваш толкоз доста, гледай да можеш да го подкрепиш с дейности “, сподели Джошуа пред списание Square Mile след успеха си над Джонсън.
Това беше, когато Джошуа още беше млад и некомпетентен. Едва на 25 години и с едвам 12 професионални мача, той беше олимпийски първенец, който занапред трябваше да потвърди качествата си. Владимир Кличко към момента беше международен първенец в тежка категория, светът още осмисляше успеха на Флойд Мейуедър над Мани Пакиао, а мачът, който всички в действителност желаеха да видят, беше Канело против Генадий Головкин. С други думи – доста неща са се трансформирали.
Джошуа извървя пътя от изобретение на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година до един от най-горещите гении в бокса и съвсем сигурен предстоящ първенец в тежка категория – напън, с който малко на брой съумяват да се оправят. Днес той е на 36 години и е изиграл 20 мача след успеха над Джонсън.
С четири загуби в последните си 10 дуела, кариерата му елементарно бива атакувана от актуалната позиция, съгласно която професионалните провали са огромно и непростимо леке. Някои даже биха отписали Джошуа като боксьор, пречупен под напрежението да стане идващият популярен английски първенец в тежка категория.
Това обаче изцяло пренебрегва непрекъснатия му прогрес като войник и непрекъснатото му предпочитание да се изправя против качествена съпротива – най-малко досега, в който беше всеобщо отписан след загубите от Анди Руис и Олександър Усик.
Срещу някогашната звезда на UFC Франсис Нгану Джошуа подсети на всички, че е същински войник. Може и да беше по-лесно да го потвърди против човек с дебют на кръга, само че го направи изрично.
Може би точно по тази причина толкоз доста почитатели и анализатори мъчно одобряват Джейк Пол като войник. В условен проект Пол беше изстрелян бързо към върха без необикновен опит и заемаше ефирно време, което – най-малко на доктрина – можеше да бъде обещано на боксьори, които към този момент са минали през суровата школа на професионалния бокс.
Иронията е, че в миналото Джошуа беше подложен на критика от елементи от боксовите медии по безусловно същата причина.
По същия метод няма по-голяма засегнатост за боксовите почитатели от това да наречеш Пол „ войник “. Единствените, които употребяват думата „ ютюбър “ като по-силно отричане, са родители на междинна възраст. Той се е бил единствено с ММА бойци и възрастни ветерани, настояват те, до момента в който в това време живеят с груповата фикция, че всеки, който се качи на кръга, е заветен боец.
Балансът 12-1 на Пол е построен и режисиран по същия метод, по който се построява всяка доходоносна „ стока “ с боксови ръкавици. И като всяка от тях, той е изложен на същите краткосрочни и дълготрайни опасности.
Може би най-забавният аспект на мача Джошуа – Пол е по какъв начин обликът на Пол като правоверен отмъстител и провокиращ изверг беше изцяло разрушен от действителността на голямата разлика в размерите сред двамата и непредвидения „ ъпгрейд “ от смехотворно по-дребния Джервонта Дейвис. Извънспортните проблеми, които „ Танк “ носеше със себе си, към този момент ги няма, а пред Пол остава единствено една съвсем непреодолима планина.
Най-вероятният сюжет, с голяма преднина, е Джошуа да чества следващия случай, в който санкционира човек, задоволително неблагоразумен да скочи с главата напред в океан, цялостен с акули, и то с отворена рана. Пол най-вероятно ще претърпи първата си загуба с нокаут. И в случай че това се случи, то няма да добави или отнеме съвсем нищо от наследството на Джошуа. В най-хубавия случай той ще се трансформира в обичан екзекутор на злодеите за почитателите – което по никакъв начин не е за подценяване.
Освен настояването си да изкара женския бокс на напред във времето, най-голямото достижение на Пол е, че разкри какъв брой надалеч е формулата за основаване на звезди в бокса от поетичната визия за пътя на воина. Да се научиш да дирижираш симфония може да отнеме години, даже десетилетия, а Пол сграбчи палката като дилетант и по някакъв метод съумя да накара нещата да проработят. За смут на съвсем всички останали – да, само че задоволително сполучливо, с цел да не може просто да бъде подценен.
И остава чистият смут от мисълта, че Пол би могъл да улучи с неуместна бомба и да завоюва мача по изцяло законен метод. Това е опция толкоз отдалечена и плашеща, че последствията ѝ биха могли да бъдат пагубни за голям брой забъркани страни. Това е единственият излаз, който действително би трансформирал нещо в кариерите и на двамата.
Почти наподобява разточително Джошуа да губи от все по-оскъдното си време за противник като Пол. Той обаче може умерено да го обмисля, до момента в който се любува на слуховете за десетки милиони долари, които и двамата ще завоюват.
Каквото и да се случи сред Джошуа и Пол, нищо не може да изтрие постигнатото от тях. Това е концепция, която постоянно се появява, когато великите бойци продължат прекомерно дълго и стартират да губят. Мнозина настояват, че по този начин наследството им се „ скапва “ или обезсмисля, само че по какъв начин могат към този момент осъществени каузи да бъдат анулирани? Недостатъците на спорта в грижата за някогашните бойци приказват за самия спорт и неговата конструкция, не за спортистите.
Антъни Джошуа събра частите на тежката категория, които Тайсън Фюри остави разпилени. Той ставаше след нокдауни, с цел да печели, и отхвърляше да се съобщи, когато всяка клетка в тялото му го подтикваше към това. Освен това си обезпечи финансова непоклатимост за генерации напред, трансформирайки се в един от най-популярните английски боксьори на всички времена.
Джейк Пол е войник. Просто в този момент е станал много по-тих.
Коментар на Патрик Конър за списание " Ринг "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ