Ето как класифицирах облаците на Марс в рамките на граждански научен проект на НАСА
След лятото на 2022 година се трансфорах в изследовател на облаци – само че не на Земята, а на Марс, въз основата на данни от орбиталната задача “Марс Риконисънс Орбитър ”. След над 500 класификации през днешния ден, на 30-ти март, получих пратка от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА с благодарствено писмо, стикери и значка на задачата.
Гражданският теоретичен план Cloudspotting on Mars беше разгласен за открит през миналата година на уеб страницата за гражданска просвета Zooniverse (линк). “Марс Риконисънс Орбитър ” обикаля към Червената планета от 2006 година до ден сегашен, а на борда на галактическия уред се намира инструмент на име “Марс Клаймит Саундър ”, който учи марсианската атмосфера в инфрачервената област на електромагнитния набор. На графиките, които се изготвят въз основата на данните от прибора, облаците се пресъздават като пикове.
На фона на актуалния възторг към изкуствения разсъдък обаче НАСА имаше потребност от доброволци, които да се включат в плана и да класифицират облаците ръчно. В хода на плана вероятно биха могли да се изготвят логаритми, които да извършват тези задания автоматизирано, само че това ще стане в по-далечното бъдеще. Засега човешкото око е незаменимо – а работата, която изпълнявахме, би могла да се употребява от откривателите, с цел да схванат за какво през днешния ден атмосферата на Марс е с компактност единствено 1% от земната макар че насъбраните пробни доказателства демонстрират, че в миналото планетата е била топла и с плътна атмфосфера.
“Ние желаеме да научим кое поражда образуването на облаците, най-много облаците от воден лед, които биха могли да ни разкрият какъв брой нависоко водните пари се издига в атмосферата и през кои сезони ”, оповестява Марек Слипски, откривател от Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА и координатор на плана.
Това бе второто ми по-сериозно присъединяване в цивилен теоретичен план – през 2019-2020 година участвах в план за картографирането на метеорита Бену, като трудът на хилядите доброволци, измежду които и българи, докара до сполучливото кацане на “Озирис-Рекс ”. За картографирани над 100 фотоси получих премията SULFUR ROCKSTAR на организацията CosmoQuest, която си партнираше с НАСА за осъществяването на плана.
