Западът се питал през 1990 г. какво ще прави БКП с огромния външен дълг и дали България ще продължи да е ориентирана към СССР
След краха на тоталитарната комунистическа система в Народна република България Западът се интересувал освен от политическите промени в България, само че и икономическия път, който тя ще поеме. За това свидетелстват голям брой документи от архива на Държавна сигурност, един от които разгласява онлайн.
Той съставлява строго секретно писмо на Националната работа за отбрана на конституцията (НСЗК, правоприемник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност, б.а.) за добити „ поверителни данни “ за интереса на западногерманското разузнаване към изясняването на голям брой въпроси от политически и стопански темперамент, свързани с България.
Документът е от 11 април 1990 година и от него излиза наяве, че в Национална служба за защита на конституцията са решили като значима тази информация и за предложили с нея да бъдат осведомени Петър Младенов – по това време председател/президент на Народна република България, министър-председателя от БКП/БСП Андрей Луканов и ръководителя на Висшия партиен съвет на Българска социалистическа партия Александър Лилов.
Информацията на Национална служба за защита на конституцията е броени дни след преименуването на Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия (4 април 1990 г.), само че по това време някогашната комунистическа върхушка, нарекла се социалистическа, продължава да крие от народа пагубното икономическо състояние, до което е докарала страната.
Според показаните данни в Западна Германия са се интересували дали България ще продължи плановата стопанска система от тоталитарно време или ще тръгне по пътя на пазарната стопанска система? Също по този начин в Бон са се интересували по какъв начин се прави оценка тогавашното икономическо положение на България, „ изключително на фона на доста високия външен дълг в твърда валута (около 10 милиарда долара)? Друг значим въпрос, представляващ интерес, е дали в областта на външната търговия България ще остане със мощна ориентировка Съвет за икономическа взаимопомощ и изключително към Съюз на съветските социалистически републики или се чака доста усилване на търговията със Запада?
Той съставлява строго секретно писмо на Националната работа за отбрана на конституцията (НСЗК, правоприемник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност, б.а.) за добити „ поверителни данни “ за интереса на западногерманското разузнаване към изясняването на голям брой въпроси от политически и стопански темперамент, свързани с България.
Документът е от 11 април 1990 година и от него излиза наяве, че в Национална служба за защита на конституцията са решили като значима тази информация и за предложили с нея да бъдат осведомени Петър Младенов – по това време председател/президент на Народна република България, министър-председателя от БКП/БСП Андрей Луканов и ръководителя на Висшия партиен съвет на Българска социалистическа партия Александър Лилов.
Информацията на Национална служба за защита на конституцията е броени дни след преименуването на Българска комунистическа партия в Българска социалистическа партия (4 април 1990 г.), само че по това време някогашната комунистическа върхушка, нарекла се социалистическа, продължава да крие от народа пагубното икономическо състояние, до което е докарала страната.
Според показаните данни в Западна Германия са се интересували дали България ще продължи плановата стопанска система от тоталитарно време или ще тръгне по пътя на пазарната стопанска система? Също по този начин в Бон са се интересували по какъв начин се прави оценка тогавашното икономическо положение на България, „ изключително на фона на доста високия външен дълг в твърда валута (около 10 милиарда долара)? Друг значим въпрос, представляващ интерес, е дали в областта на външната търговия България ще остане със мощна ориентировка Съвет за икономическа взаимопомощ и изключително към Съюз на съветските социалистически републики или се чака доста усилване на търговията със Запада?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ