След ковчега на починалото момченце вървят група мъже и жени.

След ковчега на умрялото момченце вървят група мъже и дами. Но измежду тях не са нито родителите му, нито негови родственици, а единствено обществени служащи и чиновници от Отдела за протекция на детето. Така на 19 ноември т.г. в Пловдив е заровен 11-годишният Мустафа Халилов.

“Много е тъжно, когато майката и бащата ги няма, с цел да изпратят рожбата си в последния ѝ път ", споделя шефът на “Траурни обреди " в града Коста Попов. Общинското дружество е поело разноските по погребението, оповестява " 24 часа ".

През 2016-а ориста на Мустафа трогна цяла България, откакто бе изоставен от фамилията си в онкохема-тологията на пловдивската университетска болница.

“Св. Георги ". Тогава лекари приканиха във фейсбук да се дарят есенни дрешки за момченцето, тъй като имало само летни.  Изоставеното дете бе затрупано от дарове, а вниманието, с което го обкръжиха състрадателни хора, върна усмивката на лицето му. Последните 2 месеца от живота си Мустафа е прекарал в същото поделение.

“Острата лимфобластна левкемия, от която страдаше, беше рецидивирала за трети път. Борихме се за него, само че медицината не е с безгранични благоприятни условия. Мъчно ни е, че го загубихме ", споделиха от лекуващия екип.

Голямото предпочитание на детето било да оздравее и още веднъж да върви на учебно заведение.

Всеки ден при Мустафа са ходили хора от БЧК и доброволци.

До леглото му неразделно дежуряла гледачка от комплекса за обществени услуги в Пловдив.

“Тя непрестанно носеше на Мустафа вкуснотии и играчки. Милваше го, успокояваше го. Беше му като майка. Жената, която го е родила, нито един път не го посети ", настояват докторите.

Въпреки напъните им заболяването победила и на 18 ноември момченцето издъхнало.

“Опитахме се да се свържем със фамилията му, само че не успяхме. Погребахме го като собствен непосредствен - с откровена молитва ", изясни Недка Петрова, която управлява комплекса за обществени услуги в Пловдив.

Под шапката на същата институция е център от фамилен вид в кв. “Коматево ", където детето заживяло в края на 2016-а след изписването му от болничното заведение и декларация за отвод от наставнически права на майката Джейлян Халилова.

Мустафа е най-голямото от 5-те ѝ деца.

Родила го, когато била на 12 година Синът ѝ болен от левкемия през 2015-а. До края на същата година момченцето било в УМБАЛ “Св. Георги ", а след това се прибрало вкъщи.

Тъй като фамилията му не го водело на обзор, лекарите го издирили посредством Агенцията за протекция на детето. Едва през септември 2016 година Джейлян го закарала в онкохематологичното поделение във влошено положение, където го оставила самичък. След настаняването му в центъра от фамилен вид Мустафа бил воден от личния състав всяка седмица на надзорен обзор.

Майката на Мустафа била на гурбет в чужбина и съгласно съседи не е ясно дали е научила за гибелта на детето си.

“Чувстваше се добре. Имаше доста другари. Научи се да приказва български, да чете и написа. Завърши първи клас. Заведохме го два пъти на лагер на море и на планина ", споделят от центъра.

Мустафа бил най-щастлив, когато му отпразнували рождения ден в празненство клуб. Споделил, че за първи път в живота си отбелязва празника си по този метод. През двете години от престоя майка му

Джейлян не го е виждала, защото се отказала от наставнически права.

“Когато детето е с проект за осиновяване, не се планува режим за свиждания с родителите, когато не са в негов интерес ", показват от комплекса за обществени услуги в Пловдив.

Служителите съдействали на лекарите и съумели да провеждат майката Джейлян и тримата братя и сестри на Мустафа да дадат материал за костномозъчна съгласуемост. Но завръщането на заболяването изпреварило трансплантацията.

“Тъжно ни е, скърбим, само че няма какво да създадем. Такъв му бил шансът ", сподели Сабри, дядото на Мустафа. Възрастният мъж научил от обществени служащи за гибелта на внука си, само че със брачната половинка си Фатме нямали пари, с цел да отидат до Пловдив за прогребението.  

Семейството продължава да населява остаряла къща в крумовградското село Бряговец. Тя е построена от кирпич и има 3 стаи. Там допреди 2 година живееше заболелият от левкемия Мустафа дружно с още 3 от децата на майка му Джейлян, която ги беше изоставила.

Според Сабри къщата му е добра, тъй като има електричество и вода, която черпят от бунар наоколо. Дядото успявал да обезпечи прехраната на внуците си, които ходели на учебно заведение, до момента в който живеели в Бряговец.

“Бедни са, нямат пари в действителност. Когато научиха за гибелта на Мустафа, доста се натъжиха ", твърди кметът на Бряговец Мишо Милев.

Той описа, че Сабри и жена му се препитават с развъждане на тютюн, само че в края на това лято безпаричието ги принудило да го продадат на прекупвачи още на зелено за дребна сума.

Джейлян родила Мустафа, когато била дете. С татко му Ферди, който също е родом от Бряговец, нямали подписан брак.

Мъжът не е припознал Мустафа и останалите 3 деца - по документи те се водят с незнаен татко. През 2014 година Ферди и Джейлян се разделили. Причината съгласно родителите на дамата е, че шурей им постоянно се напивал и биел щерка им.

Ферди напуснал родното си село и заживял в региона на Свиленград. Според локалните от този момент нито се е прибирал в Бряговец, нито се е интересувал от децата си.

Мишо Милев твърди, че майката на Мустафа също не се е появявала в Бряговец от лятото на 2016 година, когато отпътувала за Кърджали, с цел да заживее на фамилни начала с мъж в покрайнините на кв. “Боровица ".

23-годишната жена е необразована и мъчно приказва български.

Когато през 2016 година гръмна абсурдът с Мустафа, се оказа, че даже не помни имената на останалите си 3 деца. Според съседите на Джейлян в Кърджали при започване на лятото тя е отпътувала на гурбет в Гърция.

В квартала разбрали за гибелта на Мустафа от медиите. Съседите не знаят дали майката е научила тъжната новина.