Александър Дугин: Руският код
След като влезе в директна съпротива със Запада по време на специфичната военна интервенция, даже в случай че самият Запад взе участие посредством своята украинска прокси конструкция, която езикът не смее да назова „ страна “, Русия е принудена да пази своя суверенитет на всички равнища.
По отношение на военната сфера, стопанската система и формалната политика това е напълно явно. Но Западът е доста повече от просто военно-политико-икономическа конструкция. Това е цивилизация със своя главен програмен код.
Всичко останало следва от този код – оръжия, стопанска система, политика, просвета, обучение, просвета, медии и така нататък И Русия в този момент е принудена да се бори с целия този набор и като цяло със самия западен код.
Руските управляващи към момента нямат цялостно схващане за това и даже най-яростните съперници на Запада във властта мислят за това като за военно-стратегическа, политико-дипломатическа и осведомителна борба. Но преходът към ново равнище на схващане от управляващите и обществото за това какво е суверенна цивилизация е неминуем. Може да се отсрочи, само че не може да бъде предотвратено.
Какво съставлява националният суверенитет във Вестфалската система на интернационалните връзки и в теорията на реализма в МО може да се разбере. Въпросът е, че една национална страна, приета (от себе си и от другите) за суверенна, не може по формулировка да има никаква друга власт над себе си, която безусловно би могла да диктува какво би трябвало да прави тази страна и какво не.
Суверенитетът тук значи, че всяка суверенна национална страна може да прави каквото си изиска, стига да може да го прави - тъй като някои от другите национални страни може да не го харесват. В извънредно сериозни случаи всичко се взема решение от войната. Това е националният суверенитет в теорията на реализма в интернационалните връзки.
Тази доктрина се опълчва на либерализма в интернационалните връзки, който упорства:
- за ограничението на суверенитета,
- за неговата релативност и
- за последователното прекачване на властта от националните страни към Световното държавно управление.
В тази доктрина суверенитетът не е полезност, още по-малко по-висока. Просто преходно положение по пътя към човешката интеграция.
Путин ясно стои на позициите на реализма, който в последна сметка ни докара до специфичната военна интервенция. Показателно е, че в МГИМО, както и измежду интернационалните специалисти, обратно на очевидната ориентировка на самия Путин, либерализмът продължава да господства. Това е цялостна особеност, само че е резултат от надълбоко въвеждане на западния код в самите основи на съветската просветителна система и експертна среда.
Суверенитетът от Путин – напълно в духа на реализма – се схваща на първо място:
- във военно-стратегически,
- по-късно в политически и
- на трето място в стопански категории.
Затова Русия под негово управление реагира най-остро на:
- опитите за разширението на НАТО,
- опитите за непозната интервенция във вътрешната политика (до интервенция за промяна на режима, от каквато Западът не се отхвърля, настойчиво подкрепяйки радикалната опозиция)
- и в по-малка степен директна взаимозависимост на съветската стопанска система от международните институции и световните западни монополи.
Приблизително по този начин си показва йерархията на суверенитета и школата на реализма в интернационалните връзки. Ако се ограничим до подобен мащаб, тогава въпросите на науката, културата, технологиите, образованието, всеобщите връзки, изкуството, в последна сметка, всекидневието и логиката на психиката на популацията отстъпват даже не на назад във времето, а в десети проект. Създава се усещането, че те нямат нищо общо със суверенитета, а в случай че имат, то е доста далечно.
Това би било правилно, в случай че умишлено бихме се съгласили с главното съмнение, че сме вътре в актуалната западна цивилизация, споделяме нейните съществени насоки и полезности, съгласяваме се с нейните правила и правила, т.е. одобряваме нейния фундаментален код, нейната операционна система.
В последна сметка самата школа на реализма в интернационалните връзки е основана на Запад и остава авторитетна и авторитетна там и до през днешния ден (въпреки внезапното повишаване на либерализма в интернационалните връзки, изключително през последните 40 години).
С други думи, за Путин въпросът за съветския суверенитет е подложен в необятно разбираната западна парадигма. Русия приема западния кодекс, само че гневно се бори за опазване на суверенитета в границите на тази парадигма, печелейки място за себе си под слънцето - само че под западното, залязващо слънце.
Тук стартира най-важното. Новата международна организация, инициирана от Русия, се възприема от самия Запад като цивилизационно предизвикателство.
Франсис Фукуяма написа присъща публикация в самото начало на специфичната военна интервенция, наречена „ Войната на Путин против демократичния международен ред “. Тук е значимо освен, че приказваме за предизвикателство пред глобализма и либерализма в интернационалните връзки (това би могло да се пояснява и от позиция на реализма – както го вършат да вземем за пример Миършаймър, Кисинджър или Банън), само че и за революционното съветско слагане под въпрос на самите основи на цивилизацията, която до последния миг беше напълно следена от Запада.
Ето за какво СВО сложи въпроса за прехода от еднополюсен свят към многополюсен, а това е напълно друг международен ред, където Западът и неговият цивилизационен код не са нещо изцяло и универсално, а единствено част и нещо локално, нещо районно, изцяло незадължително за всички останали.
Фукуяма видя в дейностите на Москва освен това от самата Москва. Това е самият конфликт на цивилизациите, за който предизвестява Самюел Хънтингтън, основният съперник на Фукуяма. Русия влезе в цивилизационен, а не народен спор със Запада. Това е със Запада като цивилизация, като код, а не с някои обособени страни.
Това изяснява реакцията на Запада:
- изключва Русия от себе си,
- отрязва я от стопански и софтуерни мрежи,
- гони я от всички световни структури, следени от Запада (а се оказа, че Западът управлява съвсем всички!),
- изолира я от незападните сътрудници, като оказва напън върху тях по всевъзможен метод,
- активизиране на всички мрежи, насочени към Запада в самата Русия, с цел да се спре спецоперацията допустимо най-скоро, да се забави съветската атака до краен лимит, както и да се смъкна Путин.
- Западът желае да покаже, че без него и без съучастничество в западната цивилизация – без западния код – Русия ще загине и в случай че упорства, тогава Западът интензивно ще способства за тази гибел.
Възникна следната обстановка: Москва, провеждайки специфичната военна интервенция, схваща суверенитета секторно, а Западът – тотално, освен на равнище национални ползи, само че и на равнището на самия цивилизационен код, от който Русия е уверено отлъчена.
Тази празнота в осъзнаването от наша страна поражда закъснение във формулирането на суверенна идеология, в създаването на пълноценна суверенна тактика във всички области на живота.
Все още не сме осъзнали какъв брой фундаментален феномен, от позиция на цивилизацията, е специфичната военна интервенция. Започнахме нещо, на което не разбрахме изцяло смисъла. И в този момент с учудване следим какъв брой надълбоко е проникнал западният код в нашето общество.
Тук не става дума единствено за възходящия брой задгранични сътрудници, олигарси, предатели и русофоби. Това е просто признак. Говорим за нуждата да се положат невероятни – държавни и национални – старания за оправдаване на цивилизационния суверенитет.
А това значи, че на първо място би трябвало да одобрим - частично да запомним, частично да пресъздадем - нашия съветски код. А това постанова радикални промени в тези области, които явно не са предпочитани за властта – философия, просвета, просвета, обучение, изкуство, публично схващане, логика на психиката и даже мода и стилове.
Това се назовава " идеология ", само че чак в този момент не приказваме за идеологическите разновидности, предлагани от актуалния Запад (либерализъм, социализъм, национализъм), а за една особена цивилизационна - съветска - идеология от другата страна на западните клишета. Можете условно да я наречете „ Четвърта политическа доктрина “, която е от другата страна на либерализма, комунизма и фашизма.
Неизбежно навлизаме в нова фаза на битката – борбата за съветския код. И в случай че щете, тази битка не зависи директно от триумфа и скоростта на специфичната военна интервенция.
Нашето отделяне от Запада към този момент се случи. Западът към този момент осъди Русия. Невъзможно е да се поправя обстановката и да се върне всичко назад, както беше преди 24 февруари 2022 година Трябва да приемем до дъно и надълбоко следствията от цивилизационното предизвикателство, което сами сме създали.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
По отношение на военната сфера, стопанската система и формалната политика това е напълно явно. Но Западът е доста повече от просто военно-политико-икономическа конструкция. Това е цивилизация със своя главен програмен код.
Всичко останало следва от този код – оръжия, стопанска система, политика, просвета, обучение, просвета, медии и така нататък И Русия в този момент е принудена да се бори с целия този набор и като цяло със самия западен код.
Руските управляващи към момента нямат цялостно схващане за това и даже най-яростните съперници на Запада във властта мислят за това като за военно-стратегическа, политико-дипломатическа и осведомителна борба. Но преходът към ново равнище на схващане от управляващите и обществото за това какво е суверенна цивилизация е неминуем. Може да се отсрочи, само че не може да бъде предотвратено.
Какво съставлява националният суверенитет във Вестфалската система на интернационалните връзки и в теорията на реализма в МО може да се разбере. Въпросът е, че една национална страна, приета (от себе си и от другите) за суверенна, не може по формулировка да има никаква друга власт над себе си, която безусловно би могла да диктува какво би трябвало да прави тази страна и какво не.
Суверенитетът тук значи, че всяка суверенна национална страна може да прави каквото си изиска, стига да може да го прави - тъй като някои от другите национални страни може да не го харесват. В извънредно сериозни случаи всичко се взема решение от войната. Това е националният суверенитет в теорията на реализма в интернационалните връзки.
Тази доктрина се опълчва на либерализма в интернационалните връзки, който упорства:
- за ограничението на суверенитета,
- за неговата релативност и
- за последователното прекачване на властта от националните страни към Световното държавно управление.
В тази доктрина суверенитетът не е полезност, още по-малко по-висока. Просто преходно положение по пътя към човешката интеграция.
Путин ясно стои на позициите на реализма, който в последна сметка ни докара до специфичната военна интервенция. Показателно е, че в МГИМО, както и измежду интернационалните специалисти, обратно на очевидната ориентировка на самия Путин, либерализмът продължава да господства. Това е цялостна особеност, само че е резултат от надълбоко въвеждане на западния код в самите основи на съветската просветителна система и експертна среда.
Суверенитетът от Путин – напълно в духа на реализма – се схваща на първо място:
- във военно-стратегически,
- по-късно в политически и
- на трето място в стопански категории.
Затова Русия под негово управление реагира най-остро на:
- опитите за разширението на НАТО,
- опитите за непозната интервенция във вътрешната политика (до интервенция за промяна на режима, от каквато Западът не се отхвърля, настойчиво подкрепяйки радикалната опозиция)
- и в по-малка степен директна взаимозависимост на съветската стопанска система от международните институции и световните западни монополи.
Приблизително по този начин си показва йерархията на суверенитета и школата на реализма в интернационалните връзки. Ако се ограничим до подобен мащаб, тогава въпросите на науката, културата, технологиите, образованието, всеобщите връзки, изкуството, в последна сметка, всекидневието и логиката на психиката на популацията отстъпват даже не на назад във времето, а в десети проект. Създава се усещането, че те нямат нищо общо със суверенитета, а в случай че имат, то е доста далечно.
Това би било правилно, в случай че умишлено бихме се съгласили с главното съмнение, че сме вътре в актуалната западна цивилизация, споделяме нейните съществени насоки и полезности, съгласяваме се с нейните правила и правила, т.е. одобряваме нейния фундаментален код, нейната операционна система.
В последна сметка самата школа на реализма в интернационалните връзки е основана на Запад и остава авторитетна и авторитетна там и до през днешния ден (въпреки внезапното повишаване на либерализма в интернационалните връзки, изключително през последните 40 години).
С други думи, за Путин въпросът за съветския суверенитет е подложен в необятно разбираната западна парадигма. Русия приема западния кодекс, само че гневно се бори за опазване на суверенитета в границите на тази парадигма, печелейки място за себе си под слънцето - само че под западното, залязващо слънце.
Тук стартира най-важното. Новата международна организация, инициирана от Русия, се възприема от самия Запад като цивилизационно предизвикателство.
Франсис Фукуяма написа присъща публикация в самото начало на специфичната военна интервенция, наречена „ Войната на Путин против демократичния международен ред “. Тук е значимо освен, че приказваме за предизвикателство пред глобализма и либерализма в интернационалните връзки (това би могло да се пояснява и от позиция на реализма – както го вършат да вземем за пример Миършаймър, Кисинджър или Банън), само че и за революционното съветско слагане под въпрос на самите основи на цивилизацията, която до последния миг беше напълно следена от Запада.
Ето за какво СВО сложи въпроса за прехода от еднополюсен свят към многополюсен, а това е напълно друг международен ред, където Западът и неговият цивилизационен код не са нещо изцяло и универсално, а единствено част и нещо локално, нещо районно, изцяло незадължително за всички останали.
Фукуяма видя в дейностите на Москва освен това от самата Москва. Това е самият конфликт на цивилизациите, за който предизвестява Самюел Хънтингтън, основният съперник на Фукуяма. Русия влезе в цивилизационен, а не народен спор със Запада. Това е със Запада като цивилизация, като код, а не с някои обособени страни.
Това изяснява реакцията на Запада:
- изключва Русия от себе си,
- отрязва я от стопански и софтуерни мрежи,
- гони я от всички световни структури, следени от Запада (а се оказа, че Западът управлява съвсем всички!),
- изолира я от незападните сътрудници, като оказва напън върху тях по всевъзможен метод,
- активизиране на всички мрежи, насочени към Запада в самата Русия, с цел да се спре спецоперацията допустимо най-скоро, да се забави съветската атака до краен лимит, както и да се смъкна Путин.
- Западът желае да покаже, че без него и без съучастничество в западната цивилизация – без западния код – Русия ще загине и в случай че упорства, тогава Западът интензивно ще способства за тази гибел.
Възникна следната обстановка: Москва, провеждайки специфичната военна интервенция, схваща суверенитета секторно, а Западът – тотално, освен на равнище национални ползи, само че и на равнището на самия цивилизационен код, от който Русия е уверено отлъчена.
Тази празнота в осъзнаването от наша страна поражда закъснение във формулирането на суверенна идеология, в създаването на пълноценна суверенна тактика във всички области на живота.
Все още не сме осъзнали какъв брой фундаментален феномен, от позиция на цивилизацията, е специфичната военна интервенция. Започнахме нещо, на което не разбрахме изцяло смисъла. И в този момент с учудване следим какъв брой надълбоко е проникнал западният код в нашето общество.
Тук не става дума единствено за възходящия брой задгранични сътрудници, олигарси, предатели и русофоби. Това е просто признак. Говорим за нуждата да се положат невероятни – държавни и национални – старания за оправдаване на цивилизационния суверенитет.
А това значи, че на първо място би трябвало да одобрим - частично да запомним, частично да пресъздадем - нашия съветски код. А това постанова радикални промени в тези области, които явно не са предпочитани за властта – философия, просвета, просвета, обучение, изкуство, публично схващане, логика на психиката и даже мода и стилове.
Това се назовава " идеология ", само че чак в този момент не приказваме за идеологическите разновидности, предлагани от актуалния Запад (либерализъм, социализъм, национализъм), а за една особена цивилизационна - съветска - идеология от другата страна на западните клишета. Можете условно да я наречете „ Четвърта политическа доктрина “, която е от другата страна на либерализма, комунизма и фашизма.
Неизбежно навлизаме в нова фаза на битката – борбата за съветския код. И в случай че щете, тази битка не зависи директно от триумфа и скоростта на специфичната военна интервенция.
Нашето отделяне от Запада към този момент се случи. Западът към този момент осъди Русия. Невъзможно е да се поправя обстановката и да се върне всичко назад, както беше преди 24 февруари 2022 година Трябва да приемем до дъно и надълбоко следствията от цивилизационното предизвикателство, което сами сме създали.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ