СБЖ: Спирането дори на спорни медии е сериозна щета за свободата на информация
След като през вчерашния ден по време на изключително съвещание Съвет за електронни медии реши да бъдат краткотрайно лимитирани съветските канали RT и Спутник, през днешния ден от Съюза на българските публицисти разгласиха своята позиция. В нея е изложена сериозна рецензия към взетото решение. Ето какво написа още:
В изискванията на раздрусали целия свят военни дейности, геополитическа поляризация и извънредно изостряне на осведомителната война, и публицистите, и обществото сме изправен пред невиждан напор на дезинформационни потоци, изключително подсилвани от към този момент способните да подменят всяка меродавност съвременни технологии.
Изключително комплицирано е в такива условия да се отсяват „ подправените новини” от истината. Този проблем не е от през вчерашния ден и еднопосочно решение за него няма. Но както неведнъж са изтъквали журналистическите организации и специалисти у нас и по света, една от най-ефективните антидоти против „ подправените новини” е професионалзмът, компетентността, отговорността, строгото придържане към етичния кодекс и прецизното регулиране на обстоятелствата посредством няколко източника от страна на публицистите. Само това може да е достойният и сигурен път за превъзмогване на вредите от дезинформацията.
Но доста мощно е и непрекъснатото прелъщение на разнообразни публични и властови структури към „ по-лесния” път – прекъсване, заглушаване, възбрана, цензуриране на медии и източници, нарочени за недостоверни, или просто поднасящи противоречиви тълкования.
Подобен метод обаче е извънредно рисков, тъй като носи голям риск за корист и непосредствено тъпчене на носещи демократични свободи, като свободата на достъпа до информация, свободата на словото, свободата за изложение на отзиви.
За страдание, клатушкане в тази посока следим през последните дни с отправения от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен апел към страните членки на Европейски Съюз да приложат забранителни ограничения според от законодателствата си против две излъчващи на разнообразни езици държавни съветски медии, оповестени за пропагандни принадлежности на съветската страна. Големи частни софтуерни платформи към този момент блокираха разпространението на тяхно наличие.
България се подреди измежду първоте страни в Европейски Съюз, към този момент въвела рестриктивни ограничения против въпросните две медии посредством решение на Съвета за електронни медии (СЕМ), взето на 1 март. Ден по-рано в медиите бе публикувана информация, че първичните открити са включвали възбрана за излъчването на всички съветски телевизионни канали у нас. В последна сметка фактическото решение въпреки всичко се ограничи единствено до прекъсване на упоменатите в Брюксел две медии – телевизия RT и осведомителна организация „ Спутник”.
Но даже и да са единствено те, даже и да приемем за основателни рецензиите към тяхната обективност и обвиняванията за манипулационни внушения, прекъсването им е смущаваща и тревожна мярка. Всяка възбрана за достъп до медийни източници, колкото и мощен да е пропагандният им профил, е неприемлива с оглед свободния достъп до информация. Такава възбрана е посягане освен върху гражданските свободи в обществото, само че и сериозна спънка за професионалната работа на публицистите, които би трябвало да могат да се осведомят пълноценно и без филтри за всички позиции по тематиките, които отразяват, изключително пък когато те за свързани с толкоз съществени спорове като настоящия.
Около такава позиция се сплотиха и участниците в извършената в Съюз на българските журналисти на 28 февруари полемика по проблеми на медийната среда. Тази преценка е редно да бъде чута и да бъде взета поради при изработването на решения, засягащи базисни права както на гилдията, по този начин и на цялото общество.
С оглед на актуалната противоречива конструкция на Съвет за електронни медии (която също бе предмет на нашата дискусия), където не са показани нито журналистически организации, нито гражданският бранш, явно не е това органът, който е редно да взима сходни решения. Освен всичко друго, те са уязвими, в случай че бъдат оспорени въз основа на интернационалните договорни рамки за свободата на словото и информацията, влизащи и в документи на Организация на обединените нации. Народното събрание е мястото, където този проблем е редно да бъде разискван.
Снежана Тодорова,
ръководител на УС на СБЖ
В изискванията на раздрусали целия свят военни дейности, геополитическа поляризация и извънредно изостряне на осведомителната война, и публицистите, и обществото сме изправен пред невиждан напор на дезинформационни потоци, изключително подсилвани от към този момент способните да подменят всяка меродавност съвременни технологии.
Изключително комплицирано е в такива условия да се отсяват „ подправените новини” от истината. Този проблем не е от през вчерашния ден и еднопосочно решение за него няма. Но както неведнъж са изтъквали журналистическите организации и специалисти у нас и по света, една от най-ефективните антидоти против „ подправените новини” е професионалзмът, компетентността, отговорността, строгото придържане към етичния кодекс и прецизното регулиране на обстоятелствата посредством няколко източника от страна на публицистите. Само това може да е достойният и сигурен път за превъзмогване на вредите от дезинформацията.
Но доста мощно е и непрекъснатото прелъщение на разнообразни публични и властови структури към „ по-лесния” път – прекъсване, заглушаване, възбрана, цензуриране на медии и източници, нарочени за недостоверни, или просто поднасящи противоречиви тълкования.
Подобен метод обаче е извънредно рисков, тъй като носи голям риск за корист и непосредствено тъпчене на носещи демократични свободи, като свободата на достъпа до информация, свободата на словото, свободата за изложение на отзиви.
За страдание, клатушкане в тази посока следим през последните дни с отправения от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен апел към страните членки на Европейски Съюз да приложат забранителни ограничения според от законодателствата си против две излъчващи на разнообразни езици държавни съветски медии, оповестени за пропагандни принадлежности на съветската страна. Големи частни софтуерни платформи към този момент блокираха разпространението на тяхно наличие.
България се подреди измежду първоте страни в Европейски Съюз, към този момент въвела рестриктивни ограничения против въпросните две медии посредством решение на Съвета за електронни медии (СЕМ), взето на 1 март. Ден по-рано в медиите бе публикувана информация, че първичните открити са включвали възбрана за излъчването на всички съветски телевизионни канали у нас. В последна сметка фактическото решение въпреки всичко се ограничи единствено до прекъсване на упоменатите в Брюксел две медии – телевизия RT и осведомителна организация „ Спутник”.
Но даже и да са единствено те, даже и да приемем за основателни рецензиите към тяхната обективност и обвиняванията за манипулационни внушения, прекъсването им е смущаваща и тревожна мярка. Всяка възбрана за достъп до медийни източници, колкото и мощен да е пропагандният им профил, е неприемлива с оглед свободния достъп до информация. Такава възбрана е посягане освен върху гражданските свободи в обществото, само че и сериозна спънка за професионалната работа на публицистите, които би трябвало да могат да се осведомят пълноценно и без филтри за всички позиции по тематиките, които отразяват, изключително пък когато те за свързани с толкоз съществени спорове като настоящия.
Около такава позиция се сплотиха и участниците в извършената в Съюз на българските журналисти на 28 февруари полемика по проблеми на медийната среда. Тази преценка е редно да бъде чута и да бъде взета поради при изработването на решения, засягащи базисни права както на гилдията, по този начин и на цялото общество.
С оглед на актуалната противоречива конструкция на Съвет за електронни медии (която също бе предмет на нашата дискусия), където не са показани нито журналистически организации, нито гражданският бранш, явно не е това органът, който е редно да взима сходни решения. Освен всичко друго, те са уязвими, в случай че бъдат оспорени въз основа на интернационалните договорни рамки за свободата на словото и информацията, влизащи и в документи на Организация на обединените нации. Народното събрание е мястото, където този проблем е редно да бъде разискван.
Снежана Тодорова,
ръководител на УС на СБЖ
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ