След като три от четирите страни по двете сделки, забранени

След като три от четирите страни по двете покупко-продажби, неразрешени от Комисия за защита на конкуренцията - продажбата на българските активи на CEZ Group и продажбата на Нова телевизия - подадоха възражения и апелираха решението на регулатора, към този момент има нова обстановка. Това разясниха за Дир.бг адвокати, специализирали се в търговско-правни разногласия.

" Спирането на договорката за продажба на българските активи на CEZ от Комисия за защита на конкуренцията е направено, без да са спазени условията на закона. Липсва втората фаза на производството на регулатора - те просто не са го създали. Това е наложително и в този си тип решението на Комисия за защита на конкуренцията е уязвимо и вероятността да бъде анулирано при обжалването е сериозна. Просто регулаторът не може да забрани договорка, без да е показала тази втора фаза на изследването. При Нова телевизия нещата са по-различни - там е налице наложителната втора фаза на изследването на регулатора, само че при нея е преписано решението за формиране на произвеждане ", разяснява юрист Христо Копаранов.

Според него, в този момент двете покупко-продажби се намират в юридически вакуум - решенията на Комисия за защита на конкуренцията за възбрана на покупко-продажбите са спрени, само че покупко-продажби не могат да бъдат осъществени, до момента в който не се произнесе Върховният административен съд.

" Точно тук има проблем - Комисия за защита на конкуренцията е обвързана със периоди за изговаряне по стартирано произвеждане по Закона за конкуренцията, само че съдът няма периоди да прегледа делото по възраженията на страните в двете покупко-продажби. Затова до произнасянето на съда всичко е стопирано - покупко-продажбите не могат да се осъществят ", сподели още юрист Копаранов.

Липсата на претекстове за решението на Комисия за защита на конкуренцията да спре двете покупко-продажби показва и юрист Светлин Андриянов.

" Решението на Комисията за защита на конкуренцията за прекъсване на договорката за ЧЕЗ и " Нова Броудкастинг груп " АД е събитие и то не рядко, а фундаментално. Досега за цялата си история Комисия за защита на конкуренцията в никакъв случай не беше серпантина покупко-продажби поради централизация на пазара. Това решение е изненадващо и страда от цялостна липса на претекстове ", сподели той пред телевизия " Блумбърг ".

Адриянов уточни, че фактологията, която е част от решението за ЧЕЗ, не демонстрира определяне на господстващо състояние на пазара след договорката за ЧЕЗ или усилване на такова състояние. Той разясни, че господстващо състояние, доколкото има такова, към този момент е реалност. Адвокатът разясни, че пазарните дялове на ЧЕЗ и " Инерком " се препокриват в частта за фотоволтаичен бизнес. Дяловете на двете сдружения той дефинира като " оскъдни ".

" Пазарният дял на " Инерком " е към 2%, а на ЧЕЗ - към 0,5%. Това прави общ пазарен дял от към 2,5%. Пазарният дял на създадената сила на двете компании е подобен - към 2,5%. Според самата Комисия пазарен дял под 15% не е стеснителен ".

Важни са и други фактори, добави Адриянов. Той даде за образец финансовата мощност и автономия на предприятието, новаторската мощност, ресурсите и доста други, само че разясни, че при пазарен дял към 2% тези фактори нямат изключително значение.

Адвокатът уточни, че при обжалването на решението от страна на ЧЕЗ и " Инерком " пред Върховния административен съд за пръв път ще се наложи на Съда да преглежда проблем за централизация на пазара.

" До огромна степен тази преценка е икономическа. Съдът не разполага с инструментариум да направи оценката. Дори чисто фактологическото разминаване може да се трансформира в добър аргумент решението на Комисия за защита на конкуренцията да бъде анулирано ", уточни юристът.

Въпросът е какво следва след решението на съда. Принципно европейското конкурентно право урежда опция Европейската комисия да придобие роля в решаването на проблеми като тези две концентрации. Но преди да има решение на регулатора. Сега всичко зависи от Върховния административен съд, тъй като Брюксел не се меси в каузи, решени от съда в държавите-членки.

Вариантите за решение са два - анулация на решението на Комисия за защита на конкуренцията или потвърждаването му. Ако Върховен административен съд съблюдава закона, шансът да анулира решението на регулатора са огромни. Ако реши, че Комисия за защита на конкуренцията си е свършила работата и не е негова работа да взема решение дали има централизация, застрашаваща останалите играчи, ще удостовери решението.

И в двата случая обаче негативите са налице. На първо място, застрашена е репутацията на България като страна с пазарна стопанска система. Едно незаконосъобразно решение, взето от държавен регулатор приказва доста на вложителите. Веднага поражда въпросът, в случай че не една по-малка компания, а огромна европейска енергийна компания реши да купи българските активи на ЧЕЗ, тогава няма ли да има опасност за конкурентната среда в страната?

Каквото и да реши Върховен административен съд, нарушава се предвидимостта на бизнес-средата, което е неподходящо за бизнес климата. Такива решения, които са непредвидени, защото не са основани на обстоятелствата, логиката и закона, карат вложителите да заобикалят съответната страна. Защото на процедура се оказва, че в случай че придобиеш активи, все ще се измисли мотив те да не могат да бъдат продадени, макар че е взето решение за договорка.

Тук не става дума и за финансови искове от страна на засегнатите страни към българската страна. А те евентуално също ще станат част от историята освен това решение на Комисия за защита на конкуренцията. Дори съдът да го анулира, забавянето на покупко-продажбите също коства пари на участниците в договорката и няма по какъв начин те да не си ги изискат от данъкоплатците в страната.