След като точно преди месец служебният външен министър поиска да

След като тъкмо преди месец служебният външен министър изиска да ревизираме „ алените линии “ в договарянията с Република Северна Македония и по този начин подвигна „ бялото знаме “ пред македонизма, в този момент Светлан Стоев подвигна „ червен байрак “ на Русия, написа в собствен разбор за „ Епицентър.бг “ депутатът от Българска социалистическа партия Велизар Енчев. Повод за коментара му е декларацията, която служебният външен министър подписа през вчерашния ден, с която се споделя, че Русия е окупатор. Ето какво още написа Велизар Енчев: В Киев българският външен министър постави подписа си под декларацията на 46 страни, които оповестиха Русия за „ държава-окупатор поради анексирането през 2014 година на Кримския полуостров “. „ Този конгрес е подобаващото място да потвърдя още един път мощната и обичайната поддръжка на България за независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на Украйна в интернационално приетите й граници, в това число териториалните води. Като черноморска страна ние сме загрижени от възходящата милитаризация на региона… “, сподели Стоев. Нека разсеем илюзията, че служебният външен министър е независим състезател в „ македонския “ и „ съветския “ проблеми. И в двата случая директивата за противоречивите позиции на българското Министерство на външните работи идва от президента Румен Радев, който пък се преценява с директивата от Вашингтон. Доказателство за това е президентската поддръжка за антируската самодейност „ Три морета “, на която България стана хазаин. Парадоксът тук е, че даже кабинетът на ГЕРБ не си разреши да желае това домакинство. Докато през 2020 година Румен Радев направи и невъзможното в Талин, с цел да дойдат „ трите морета “ в София и то единствено 48 часа преди изключителните парламентарни избори на 11 юли т.г. Ако изборите на 11 юли към този момент са история, „ Трите морета “ занапред ще вършат история и то не от най-хубавите. Логично продължение на софийската среща на „ Триморието “ е „ Кримската платформа “. Платформата освен афишира дипломатическа война на Москва, само че и вини Русия за милитаризацията на Черно море. Последното е нонсенс, защото точно маневрите на ВМФ на НАТО милитаризират черноморските води, а не съветският черноморски флот. Може да се спори по отношение на причинно-следствената връзка за милитаризирането на Черно море, за това кое е първичното – кокошката или яйцето. Но при всички случаи сходен спор ще възроди позоваването на прецедентното право. Именно прецедентното право е съотносимо към едностранно оповестената от косовските албанци „ Независимост на Косово “ (2008) и към последвалата референдума в Крим „ Кримска анексия “ (2014). Ще прозвучи еретично в нечии уши, само че Русия не анексира Кримския полуостров. Полуостровът бе законно единен с Руската федерация, като това стана, откакто в Киев бе осъществен държавен прелом с антируска устременост. Именно това предизвика референдума в Крим, при съблюдаване на нормите на интернационалното право. Все повече са специалистите по света, които считат, че заради преврата през февруари 2014 година Украйна претърпя срив на държавността и народът на Крим имаше право да вземе без значение решение - да остане в Украйна или да се върне под юрисдикцията на Русия, още повече, че по това време Крим беше самостоятелен район в границите на Украйна. И една историческа информация не е непотребна: През 1774 година, с мирния контракт сред Русия и Турция в Кючук Кайнарджа (сега Кайнарджа в Силистренско) се афишира независимостта на Кримското ханство от Турция. През 1783 година двете страни се спогаждат и Крим е причислен към Руската империя. Десет години по-късно (с Яшкия договор) към Русия се причислява северното Черноморие и се препотвърждава принадлежността на Крим към империята. Украйна има отношение към Крим, с помощта на Съветския съюз и на украинския болшевик Никита Сергеевич Хрушчов, който през 1954 година (в качеството си на общоприет секретар на КПСС) еднолично съобщи Кримския полуостров на Киев. Югославският болшевик Йосип Броз Тито (по националност хърватин) работи по сходен метод през 60-те години на 20 век. За да уязви сърбите и притъпи национализма на Белград, той даде на Косово статут на самостоятелна област в границите на Сърбия, само че по този начин подтиква албанския шовинизъм в региона. След гражданската война в Югославия албанският шовинизъм победи сръбския си другар и през 2008 година Народното събрание в Прищина одобри Декларация за самостоятелност на Косово. В декларацията категорично е посочено, че „ държавният статут на Косово е специфичен случай, произлизащ от разпадането на Югославия, който не основава казус за някоя друга обстановка “... С този откъс косовските албанци желаят да застраховат интернационалната общественост от други сходни сепаратистки дейности. Ала точно на косовския казус (при това без референдум измежду жителите на областта) се базират руснаците в Крим при техния референдум през 2014 година Следвайки директивата на Европейски Съюз и Съединени американски щати, на 20 март 2008 година България призна независимостта на Косово и откри посолство в Прищина. Това стана с решение на ръководеното от Сергей Станишев държавно управление, единствено ден след взаимното заявление на България, Хърватия и Унгария. Унгария имаше сериозен претекст за този акт: Будапеща призна едностранно провъзгласената държавност на Косово поради обитаемата най-вече с унгарци сръбска самостоятелна област Войводина, с вярата един ден унгарците в региона да последват образеца на албанците в Косово. Антисръбски настроената Хърватия също преследваше своя користна цел: Косово да се ампутира от Белград и Сърбия да се смали териториално. Какъв бе ползата на България, с изключение на да е порядъчен член на Европейски Съюз и НАТО? По това време външният министър Ивайло Калфин подсигурява, че „ казусът Косово е неповторим и не може да се приложи другаде по света “. Е, оказа се, че може! Кремъл и руснаците в Крим се възползваха от прецедента в Прищина и от преврата в Киев. Поради сепаратизма на турците в Северен Кипър и каталунците и баските в Испания, Никозия и Мадрид не признават Косово като страна. Румъния също има запаси към Косово поради унгарското малцинство в Трансилвания. Днес Станишев е евродепутат и началник на Партията на европейските социалисти (ПЕС), а Калфин е почитан служител на Европейския съюз. Поради този си статут двамата сигурно поддържат подписа на служебния външен министър Светлан Стоев под Кримската платформа, осъждаща Русия поради сепаратизма на кримските руснаци и отнемането на Крим от Украйна. И двамата обаче поддържаха албанския фракционизъм в Косово и отнемането на региона от Сърбия. Сега по пътя на Станишев и Калфин вървят президентът и неговият длъжностен външен министър. И това е най-големият абсурд в българската политика и в народопсихологията ни. Румен Радев завоюва президентския избор през 2016-та с гласовете и на русофилите, само че като президент води политика към Русия, която не може да се дефинира като другарска. Вече век филството и фобството в родната политика са злополучие, докарало ни серия от национални произшествия, стопански погроми и демографски прелом.  Слугинският нрав на българския хайлайф не е от през вчерашния ден и за жалост е продължителен, което обрича на тежко и дълготрайно боледуване външната ни политика. Питам се обаче дали едно служебно държавно управление може да си разреши външнополитически дейности, прескачайки настоящо Народно заседание и залагайки на непознати дела?