Питър Динклидж - от плъховете до троновете
След като стана международна звезда с ролята на Тирион Ланистър от „ Игра на тронове “, Питър Динклидж съобщи, че мечтае да изиграе същински сантиментален воин. Мечтата му се сбъдна с кино лентата „ Сирано “ на режисьора Джо Райт („ Изкупление “, „ Ана Каренина “) по едноименната пиеса на Едмон Ростан за фамозния грозник със сърце на рицар и душа на стихотворец. Сценарият е дело на брачната половинка на Динклидж, театралната режисьорка Ерика Шмид. „ Дразня се, когато гледам филми и постановки по „ Сирано дьо Бержерак “, тъй като ролята на Сирано постоянно се извършва от красиви артисти, на които гримьорът просто е залепил подправени грозни носове “ – споделя Динклидж. Неговият Сирано обаче носи в себе си цялата драма и даже покруса на това да си в действителност друг.
вместо отговор – избавление Роден в Ню Джърси, той е на 5, когато лекарите споделят на родителите му, че детето им страда от ахондроплазия – генетична особеност в развиването на хрущялите в тялото. Преживява тежка и мъчителна интервенция за изправяне на краката, само че тя не облекчава изключително живота му. В учебно заведение подигравките се трансформират във ежедневие и Питър дълго време натрупа яд и гняв в себе си. Не може да одобри ориста си на „ джудже “ (през 70-те към момента по този начин са наричани дребните хора). Никой от фамилията му не е с това заболяване и съгласно статистиката шансът да се роди дете с ахондроплазия е 1:25 000. Въпросът „ Защо тъкмо аз?! “ го изтезава години наред. Никога не намира отговор, само че намира избавление – в актьорската специалност.Майката на Питър е учителка по музика, а татко му – осигурителен сътрудник. Брат му Джонатан е този, който възпламенява актьорската искра в него. Самият той се увлича от театъра, само че по-късно се отдава на музиката и цигулката си и Питър е този, който поема щафетата. Първите му участия са в учебни пиеси, по-късно учи трагично изкуство в колежа „ Бенингтън “ във Върмонт. Когато е на 17, получава роля във кино лентата „ Живот в давност “, където играе артист с невисок растеж, обезверен от клишираните функции, които получава. Тоест – играе себе си. Още тогава Динклидж схваща, че с цел да реализира фантазията си за същинска кариера, би трябвало да се измъкне от клопката на понятието „ присъщ артист “, което в неговия случай е обвързвано напълно с растежа му. Във кино лентата Питър си партнира със Стив Бушеми и от този момент двамата са близки другари. Именно Бушеми го навива няколко години по-късно да си стегне куфарите и да замине за Меката на всички артисти – Ню Йорк.
за плъховете и хората Историята на триумфа на Динклидж много наподобява на класическата приказка за Пепеляшка, единствено че – какво да се лъжем – без съществуването на физическите дадености на фамозната героиня на Шарл Перо. В началото Голямата ябълка (както назовават Ню Йорк) се оказва същинска мащеха за него. В продължение на цели две години той обикаля от другар на другар и спи на дивани, дюшеци или в спални чували, а когато съумява да си откри лично място, единственото, което може да си разреши, е мизерна приземна, напряко подземна стая под мост, по който минава метрото и цялата постройка се тресе от непрестанно движещите се в едната и в другата посока мотриси.Стаята е без отопление, само че най-потискащото е, че единственият ѝ прозорец е ситуиран толкоз високо, че Питър със своя растеж не може да огледа през него. Малка детайлност – в това райско за приучване на волята кътче Питър не е самичък, компания му прави семейство плъхове. За да води война с тях за територията си, той си взима котка. И това е прословутият котарак Брайън, за който години по-късно, когато към този момент е международна звезда, Питър Динклидж споделя като за собствен първи гуру по пътя към триумфа.Години наред артистът изрично отхвърля първосигнални функции на елфи или джуджета във фентъзи филми. Предпочита да работи в статистическа компания и остава в отвратителната стая под моста в продължение на цели 6 години – интервал от живота му, който постоянно му се желае да не помни.
урокът на Браян Една вечер, до момента в който брои хвърлените на пода кенове от бира – има потребност от много бири, с цел да понесе живота си, – той вижда по какъв начин котаракът му Брайън, вместо да седи и да гледа депресирано като него, с няколко скока се качва на леглото и след това на перваза на прозореца, където ляга и вперва взор в света на открито. Хрумва му, че в случай че и той желае да се отскубне от сивото си и блудкаво битие, би трябвало да рискува и да скочи – колкото се може по-високо. Само по този начин ще може да се измъкне и няма да се презира до края на живота си, че не е опитал. Още на другия ден напуща работа и се заклева, че отсам насетне или ще се устоя с актьорство, или ще почине от апетит. Първоначално си намира функции в театъра, основава си нужните контакти и последователно стартират да го канят и в киното, и в малкия екран.
слонове в Манхатън измежду зима На едно зимно празненство в дома на другари артисти през 2005 година той среща младата театрална режисьорка Ерика Шмид. Ерика е красива, доста умна и се смее на шегите му, а кой мъж може да устои на последното? Питър схваща, че довечера ще е една от най-специалните в живота му, когато вижда по какъв начин, до момента в който двамата си приказват на терасата, по близкия бул. вървят един след друг… слонове. Цяла колона същински слонове посред потъналия в сняг Манхатън! Питър и Ерика са уверени, че това е някакъв групов сън, илюзия за двама, само че скоро виждат тировете на градския цирк и… приказката леко се размагьосва. Въпреки това двамата стартират да се срещат, женят се и през днешния ден фамилията им към този момент включ-ва и две деца – 11-годишна щерка и второ дете на към 3 години, чийто пол родителите в никакъв случай не са споделяли обществено. Имената и на двете деца не са известни, въпреки из таблоидите да се твърди, че първородната им щерка се споделя Зелиг.Когато основателите на „ Игра на тронове “ стартират да търсят артисти за суперпродукцията, за ролята на Тирион Ланистър имат поради единствено двама – Шон Бийн и Питър Динклидж. Джордж Р.Р.Мартин, създателят на романа „ Песен за огън и лед “, по който е основан сюжетът на сагата, без съмнения избира Питър, в действителност и целият екип е на неговото мнение. Така че Динклидж е може би артистът, определен с най-категорично единогласие. Останалото, както се споделя, е история. За ролята си в „ Игра на тронове “ Питър получава 4 награди „ Еми “ и още десетки награди и номинации. Неговият Тирион Ланистър се трансформира в един от любимците на световната публика на сериала.52-годишният през днешния ден Динклидж е извънредно внимателен и ревностен във връзка с персоналния си живот, само че обича да изрича и отстоява позициите си по разнообразни въпроси. Наскоро атакува филмовата компания „ Дисни “, задето в новата си версия на „ Снежанка и седемте джуджета “ са трансформирали коренно облика на основната героиня, избирайки латиноамериканката Рейчъл Зиглър за ролята на Снежанка, само че по тази причина пък не са трансформирали по никакъв метод облика на джуджетата. Защото Питър Динклидж има (поне) три сигурни дела в живота си – неприкосновеността и щастието на фамилията си, вегетарианството (което самичък практикува от 16-годишен) и правата на животните, и борбата за заслужен живот за дребните хора. Битка, която самият той води, откогато се помни.
вместо отговор – избавление Роден в Ню Джърси, той е на 5, когато лекарите споделят на родителите му, че детето им страда от ахондроплазия – генетична особеност в развиването на хрущялите в тялото. Преживява тежка и мъчителна интервенция за изправяне на краката, само че тя не облекчава изключително живота му. В учебно заведение подигравките се трансформират във ежедневие и Питър дълго време натрупа яд и гняв в себе си. Не може да одобри ориста си на „ джудже “ (през 70-те към момента по този начин са наричани дребните хора). Никой от фамилията му не е с това заболяване и съгласно статистиката шансът да се роди дете с ахондроплазия е 1:25 000. Въпросът „ Защо тъкмо аз?! “ го изтезава години наред. Никога не намира отговор, само че намира избавление – в актьорската специалност.Майката на Питър е учителка по музика, а татко му – осигурителен сътрудник. Брат му Джонатан е този, който възпламенява актьорската искра в него. Самият той се увлича от театъра, само че по-късно се отдава на музиката и цигулката си и Питър е този, който поема щафетата. Първите му участия са в учебни пиеси, по-късно учи трагично изкуство в колежа „ Бенингтън “ във Върмонт. Когато е на 17, получава роля във кино лентата „ Живот в давност “, където играе артист с невисок растеж, обезверен от клишираните функции, които получава. Тоест – играе себе си. Още тогава Динклидж схваща, че с цел да реализира фантазията си за същинска кариера, би трябвало да се измъкне от клопката на понятието „ присъщ артист “, което в неговия случай е обвързвано напълно с растежа му. Във кино лентата Питър си партнира със Стив Бушеми и от този момент двамата са близки другари. Именно Бушеми го навива няколко години по-късно да си стегне куфарите и да замине за Меката на всички артисти – Ню Йорк.
за плъховете и хората Историята на триумфа на Динклидж много наподобява на класическата приказка за Пепеляшка, единствено че – какво да се лъжем – без съществуването на физическите дадености на фамозната героиня на Шарл Перо. В началото Голямата ябълка (както назовават Ню Йорк) се оказва същинска мащеха за него. В продължение на цели две години той обикаля от другар на другар и спи на дивани, дюшеци или в спални чували, а когато съумява да си откри лично място, единственото, което може да си разреши, е мизерна приземна, напряко подземна стая под мост, по който минава метрото и цялата постройка се тресе от непрестанно движещите се в едната и в другата посока мотриси.Стаята е без отопление, само че най-потискащото е, че единственият ѝ прозорец е ситуиран толкоз високо, че Питър със своя растеж не може да огледа през него. Малка детайлност – в това райско за приучване на волята кътче Питър не е самичък, компания му прави семейство плъхове. За да води война с тях за територията си, той си взима котка. И това е прословутият котарак Брайън, за който години по-късно, когато към този момент е международна звезда, Питър Динклидж споделя като за собствен първи гуру по пътя към триумфа.Години наред артистът изрично отхвърля първосигнални функции на елфи или джуджета във фентъзи филми. Предпочита да работи в статистическа компания и остава в отвратителната стая под моста в продължение на цели 6 години – интервал от живота му, който постоянно му се желае да не помни.
урокът на Браян Една вечер, до момента в който брои хвърлените на пода кенове от бира – има потребност от много бири, с цел да понесе живота си, – той вижда по какъв начин котаракът му Брайън, вместо да седи и да гледа депресирано като него, с няколко скока се качва на леглото и след това на перваза на прозореца, където ляга и вперва взор в света на открито. Хрумва му, че в случай че и той желае да се отскубне от сивото си и блудкаво битие, би трябвало да рискува и да скочи – колкото се може по-високо. Само по този начин ще може да се измъкне и няма да се презира до края на живота си, че не е опитал. Още на другия ден напуща работа и се заклева, че отсам насетне или ще се устоя с актьорство, или ще почине от апетит. Първоначално си намира функции в театъра, основава си нужните контакти и последователно стартират да го канят и в киното, и в малкия екран.
слонове в Манхатън измежду зима На едно зимно празненство в дома на другари артисти през 2005 година той среща младата театрална режисьорка Ерика Шмид. Ерика е красива, доста умна и се смее на шегите му, а кой мъж може да устои на последното? Питър схваща, че довечера ще е една от най-специалните в живота му, когато вижда по какъв начин, до момента в който двамата си приказват на терасата, по близкия бул. вървят един след друг… слонове. Цяла колона същински слонове посред потъналия в сняг Манхатън! Питър и Ерика са уверени, че това е някакъв групов сън, илюзия за двама, само че скоро виждат тировете на градския цирк и… приказката леко се размагьосва. Въпреки това двамата стартират да се срещат, женят се и през днешния ден фамилията им към този момент включ-ва и две деца – 11-годишна щерка и второ дете на към 3 години, чийто пол родителите в никакъв случай не са споделяли обществено. Имената и на двете деца не са известни, въпреки из таблоидите да се твърди, че първородната им щерка се споделя Зелиг.Когато основателите на „ Игра на тронове “ стартират да търсят артисти за суперпродукцията, за ролята на Тирион Ланистър имат поради единствено двама – Шон Бийн и Питър Динклидж. Джордж Р.Р.Мартин, създателят на романа „ Песен за огън и лед “, по който е основан сюжетът на сагата, без съмнения избира Питър, в действителност и целият екип е на неговото мнение. Така че Динклидж е може би артистът, определен с най-категорично единогласие. Останалото, както се споделя, е история. За ролята си в „ Игра на тронове “ Питър получава 4 награди „ Еми “ и още десетки награди и номинации. Неговият Тирион Ланистър се трансформира в един от любимците на световната публика на сериала.52-годишният през днешния ден Динклидж е извънредно внимателен и ревностен във връзка с персоналния си живот, само че обича да изрича и отстоява позициите си по разнообразни въпроси. Наскоро атакува филмовата компания „ Дисни “, задето в новата си версия на „ Снежанка и седемте джуджета “ са трансформирали коренно облика на основната героиня, избирайки латиноамериканката Рейчъл Зиглър за ролята на Снежанка, само че по тази причина пък не са трансформирали по никакъв метод облика на джуджетата. Защото Питър Динклидж има (поне) три сигурни дела в живота си – неприкосновеността и щастието на фамилията си, вегетарианството (което самичък практикува от 16-годишен) и правата на животните, и борбата за заслужен живот за дребните хора. Битка, която самият той води, откогато се помни.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ