След като Събранието на Република Северна Македония прие законодателни промени,

След като Събранието на Република Северна Македония одобри законодателни промени, съгласно които българските клубове ще би трябвало да се преименуват, външното ни министерство излезе с позиция, че с тези промени се цели дискриминационно ограничение правото на сдружаване на българите там. Посочват още, че мотив е едностранна интерпретация на историческите обстоятелства.
Всичко по тематиката: Отношенията България - районен съд Македония 725
От външно министерство показват, че няма сходни ограничения във връзка с интервала на тоталитаризма и комунизма, че това пречи за осъществяване на Договора за добросъседтво и че към този момент има решения на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург против подобен вид дейности на управляващите в РСМ.

Публикуваме цялата позиция без редакторска интервенция:

" Министерството на външните работи на Република България показва мощна угриженост от гласуваните на 2 ноември от Народното събрание на Република Северна Македония промени и допълнения на Закона за сдруженията и фондациите и  Закона за политическите партии. Налице са съществени опасения, че с тях се цели дискриминационно ограничение на правото на сдружаване на българите в Северна Македония, за което мотив е едностранна интерпретация на историческите обстоятелства.

Легитимният блян за противопоставяне на всички форми на екстремизъм и ненавист не може да бъде инструментализиран за целеустремено ограничение на правата на съответни общности. Ограничения от подобен темперамент към този момент са били налагани на българите в Северна Македония в предишното. С сходни причини през 2001 година беше неразрешена организацията „ Радко “, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос Европейски съд по правата на човека към този момент е постановил решение – делото Радко и Пауновски против БЮРМ, № 74651/01. В него се акцентира:

- изключения от правото на независимост на сдружаване би трябвало да бъдат тясно и тъкмо тълкувани и единствено безапелационни и наложителни аргументи могат за оправдаят ограничавания на това право;

- потреблението на името на персона, която се възприема негативно от болшинството от популацията, не може единствено по себе си да се дефинира за неоправдателно или да съставлява действителна и надвиснала опасност за публичния ред;

Разписаният механизъм, според който основаното в Скопие „ Консултативно тяло “, следва да издава позитивни мнения, с цел да може да се допусне използването на обещано име, презиме, прякор, псевдоним, абревиатура или букви на историческа персона, слага въпроса за налагането на метод в интерпретацията на исторически персони и събития въз основа само на преобладаващата публична интерпретация в Северна Македония. Този метод следва напълно разумно и изяснява нежеланието работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и просветителни въпроси да бъде деблокирана.

Отделен проблем съставлява решението на Народното събрание на Северна Македония въобще да не включи комунизма, като тоталитарна и репресивна идеология, в използването на признатите промени. Все още няма нито законодателна мярка, нито механизъм за реабилитация и отплата на избитите и потърпевши по време на комунистическия режим в някогашната СР Македония, преследвани и репресирани само поради българското си съзнание.

Подобен вид законодателни промени препятстват ефикасното и изцяло осъществяване Договора за добросъседство. Очакваме от управляващите в Република Северна Македония да подсигуряват на всички нейни жители, в това число тези, които се самоопределят като българи, равни права и свободи. Това се отнася до свободното изложение на техните  исторически визии и убеждения в изискванията на плуралистично общество, както и до опцията за  основаване на политически партии, сдружения и културни центрове. В духа на тактиката „ Едно общество за всички “ управляващите в Северна Македония  следва да обезпечават нужните условия представителите на етническите общности да поддържат и развиват своята просвета, да съхраняват главните детайли на своята еднаквост, обичаи и културно завещание. Правото на свободно сдружаване, мирни събрания, независимост на словото и независимост на убежденията следва да бъде обезпечено за всички жители на страната ".