След като разбрахме, че злополучният Бюджет 2026 не е оттеглен,

След като разбрахме, че злощастният Бюджет 2026 не е отдръпнат, а замразен, ни удариха и с коментар, че не може без него поради „ репутацията ни пред еврозоната “. Тоест проектосметката на страната може да е слаба, недообмислена и политически крива, само че на ръководещите им е по-важно да не се изложим. Или пък още веднъж се пробват да се скрият зад тила на Европейски Съюз, когато нещата не им се получават, като че ли персонално шефът на Еврогрупата ги е предиздвикал да изготвят бюджет, против който скочиха работодатели и работещи.

Финансовата министърка Теменужка Петкова съобщи в телевизионно изявление в неделя, 30 ноември, че държавното управление ще направи всичко допустимо, тъй че до края на годината България да има бюджет за 2026 година.

„ Това е в полза на българските жители, на българския бизнес и за страната ни чисто репутационно е извънредно значимо да влезем в еврозоната с признат закон за държавния бюджет. Призовавам всички да проявим разсъдък и да бъдем малко по-смирени “, уточни Петкова. По думите й планът на Бюджет 2026 няма да бъде изтеглен, а рамката ще бъде модифицирана след плануваната среща във вторник сред държавното управление, бизнеса и синдикатите.

Според финансовата министърка политическото напрежение към бюджета цели да докара до предварителни избори и да опорочи процеса на въвеждането на еврото.

Изказването й значи, че този бюджет ще бъде признат, даже в случай че би трябвало да се пренапише на крайник по време на договарянията с тристранката. Каквото и да се получи след ремонта, той ще бъде показан като „ постоянен “, даже да има раздути разноски и да липсва дълготрайна конструкция.

Парадоксът е, че до момента в който властта упорства за „ примирение “, политическият звук се втвърдява с всеки минал ден. Петкова упреква предшествениците си в порочна финансова политика и показва някогашния финансов министър Асен Василев от „ Продължаваме промяната “ като главен провинен за част от насъбраните разноски. Василев й отговори със същата решителност. Според него бюджетът би трябвало да бъде изтеглен, тъй като „ не предстои на корекции сред първо и второ четене “. Той счита, че новата рамка вкарва по-високи налози, раздува преразпределението до 45% от Брутният вътрешен продукт и крие риск от хронични несъответствия.

Премиерът Росен Желязков пък се опита да изясни, че всичко е под надзор. Дефицитът щял да остане 3%, а съгласуването с бизнеса и синдикатите било въпрос единствено на няколко диалози. Или най-малко по този начин звучи в формалните му изказвания. В реалност позициите са толкоз раздалечени, че да се реализира консенсус за дни наподобява съвсем невероятно.

Общо взето институциите се пробват да приказват помирително, само че политиците по върховете нямат сходни задръжки. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, както нормално, направи апокалиптични прогнози. Той твърди, че в случай че кабинетът падне, ще настъпи незабавен безпорядък, цените ще скочат, а срамът пред еврозоната, която е фантазията на всички, ще е голям. Бившият министър председател е уверен, че „ ПП-ДБ, „ Възраждане “, „ Величие “, МЕЧ, черепи, кости и Илияна Йотова “ са се обединили и са посочили „ новата управническа коалиция “.

Тези предизвестия са част от добре познатата му тактика – първо се внушава боязън, а по-късно се предлага единственото „ рационално “ решение, което в тази ситуация е приемане на бюджета, без да има изключително значение какъв е той.

От Политическа партия подложиха на подозрение самата логичност на ръководещите. Според тях бюджетът не просто е зле уравновесен, а опонира на правила, които страната следва от години, в това число плоския налог и относителната данъчна непоклатимост. Асен Василев означи, че прогресивното облагане, което се вкарва под формата на по-високи ставки за хора с по-големи приходи и по-големи корпорации, е фундаментална смяна, която не може да бъде прокарана сред две четения. Той подлага на критика и внезапното нарастване на разноските в бранш „ Сигурност “, където чиновниците на приблизително равнище, както означи той, към този момент изпреварват по заплати даже министрите.

Синдикатите и работодателите, за многообразие, този път имат извънредно единна позиция. Според тях автоматизираното нарастване на заплатите в публичния бранш би трябвало да спре, тъй като генерира неконтролируеми разноски. Това единение обаче единствено акцентира какъв брой проблематична е логиката на бюджета, щом двете най-често опълчени групи приказват в един глас.

Властта дава отговор с познатия мотив – всичко може да бъде модифицирано. Правителството увери, че до вторник ще има подготвени планове, до сряда – консенсус, а до края на декември – признат бюджет. Тази последователност обаче наподобява повече като политическо благопожелание, в сравнение с като работещ проект. Вече стана ясно, че „ козметични промени “ няма да бъдат задоволителни, а сериозна преправка би означавала преизчисляване на макрорамката. Тази задача нормално лишава месеци, а не седмици, изключително, в случай че задачата е да се случи качествено систематизиране на общите пари.

Най-тъжното е, че до момента в който хора от разнообразни браншове на стопанската система се приготвят за нов митинг, ръководещите не престават да употребяват като щит еврозоната и да ни изясняват какъв брой е значима „ репутацията “ на страната в европейските очи, които „ непрестанно “ ни следят. Но за какво на никого от тях не му хрумна да изясни по какъв начин бюджет, писан напрегнат, преработван небрежно и защитаван със закани за безпорядък, би могъл да бъде от изгода на хората? За българските жители ли е юридически той или с цел да се представяме с него в чужбина?

След като шумът от взаимните обвинявания утихне, ще остане един елементарен въпрос – може ли България да влезе в еврозоната с бюджет, който провокира подозрения още от първия ден? Може би, само че на висока цена.