Маги Халваджиян - акробатът си отива, момчето остава
След като прочела към този момент отпечатаната книга на брачна половинка си, Кремена Халваджиян споделила – същият глупак си, както преди 30 години. Текстът общително не ù бил възложен авансово, защото… Маги Халваджиян по принцип не дава на никого да му гледа суровия материал. Имал е поради това проблеми с рекламодатели и с малките екрани, за които е правил излъчвания. Но не, не дава. Сам се дефинира като фанатик на тематика надзор. " Баща ми беше подобен, той самичък си движеше нещата, не споделяше на никого, даже на майка ми. И аз в годините съм си давал сметка, че съм като него “, признава Маги Халваджиян в автобиографията си „ Без реклами “. 
Предложението за книгата пристигнало от Влади Априлов, дълготраен другар и основен сценарист на доста от шоупрограмите на „ Глобал филмс “. Защо, аз да не съм починал, рано ми е, сега бълваме продукция, работим на 100 фронта, дай да я създадем след 10 години, реагирал Маги. Тогава ще издадем друга, не отстъпил Влади Априлов.И тъй като Маги обича да прави нови неща, в последна сметка се съгласил. Мислели, че книгата ще е подготвена за рождения му ден на 18 февруари, който се падал след 3 месеца, само че им лишила 2 години. Технологията на основаването ѝ е елементарна – Влади питал, Маги си спомнял, диалогът се записвал и след това се свалял като текст. Разказите са по памет, при Маги тя е кинематографична, помни изумително доста неща от тригодишната си възраст нататък. Първият вид на книгата се получил наднормен, едни 1500 страници, които с доста тъга и рязане се свили докъм 600, дружно със фотосите.Първоначалният тираж се разпродаде за към месец, тъй като с изключение на за живота на акробата, търговеца, продуцента, режисьора, мениджъра Халваджиян, в нея се споделя и за хората, с които той е работил, а това са 60–70 % от известните персони в България сега. Лили Иванова, да, Слави Трифонов, да, почти – за който се сетите от телевизионните лица е да.EVA има богата предистория с Маги Халваджиян. Правили сме изявленията с него, снимали сме го с червен клоунски нос във фотографски план, отдаден на обичаното му цирково изкуство, представяли сме Клана Халваджиян.Впрочем фотографията с клана, която Енчо Найденов направи преди 13 години за EVA, е едно от първите неща, които се виждат в кабинета на Маги, откакто се отвори прословутата врата с надпис The fucking boss. 
И по този начин – преди да стартираме диалога, припомняме в резюме историята на Маги Халваджиян. Родителите му са вариететни актьори, майката е балерина, бащата е куклен артист от арменско семейство, открило се в Плевен, откакто при започване на предишния век избягало от геноцида в Турция. Маги учи известно време в балетното в София, след това печели конкурс и отпътува за Москва за единственото в света цирково учебно заведение. Тогава е на 14. А там – мраз, независимост да пуши, предписания против изострен апетит като гълъби с ориз, първи стъпки в търговията (продажба на личните маратонки) и чувство за магията на изкуството. Връща се в България, стартира да снима сватби, след това казарма, след това отпътува при родителите си, които по това време работят в Италия. След ранната гибел на татко си, към този момент като глава на фамилията, се захваща с какво ли не – артистичен мениджмънт, импорт на италианско кафе и кафемашини. Но стартира и сериозната работа с камера, което е огромната му фантазия – първо като режисьор на музикални клипове, след това идват уговорките с малките екрани, филми, сериали…За автобиографията си споделя, че е направена кинаджийски, с доста ретроспекции. След като прочел ръкописа, даже се тормозил, че скоковете напред-назад във времето са много и това може да обърка публиката. Попитал и издателя си. Димитър Риков, основният редактор на „ Софтпрес “, му споделил – апелирам те, не пипай нищо, идеално си е.
Първият тираж от книгата ви се изчерпа. Какво следва? Ще гоним Стоичков. С него се видяхме и си разменихме по една автобиография. Ицо ми сподели – поисквам ти да минеш моя тираж. Той направи 75 хиляди тираж за 5 години с неговата книга, само че Стоичков е международна звезда. Наясно съм, че хората биха си купили моята автобиография от любознание, тъй като съм лице от екрана, само че се надявам да научат и скъпи за тях неща. Имате ли противоположна връзка от хора, за които пишете в биографията си? И има ли афектирани? Преди малко бях на обяд с Митко Станчев (продуцента на известната през 90-те телевизионна игра „ Невада “, от която потеглят кариерите на Гала и Къци Вапцаров, б.а.), който сподели – човек, от дълго време не ми бяха звънели толкоз доста хора, и то с цел да ми кажат какви хубави неща си написал за мен. Има и такива, които леко се цупят, само че те са ми по-близки. Винаги съм казвал това, което мисля – в изявленията, като жури в излъчвания, в този момент и в книгата. Ако преброявам кой по какъв начин ще реагира, не би трябвало да пиша нищо. На едно от представянията на книгата казахте, че сте пропуснали историите с неприятни хора, тъй като не желаете да сте отрицателен. Около нас има задоволително неприятни неща и в случай че опиша тези истории, хората ще си кажат – ето, това е гадната страна, в която живеем. А аз желая посланието ми да е положително. Но по този начин не изкривявате ли действителността? Ако след години някой чете автобиографията ви, част от тази реалност ще е скрита. Същата тази реалност не ми е попречила да направя това, което съм направил. В живота си съм се сблъсквал с трима-четирима същински неприятни хора. Българинът ги познава. Някои от тях са настоящи лица и в този момент, други не. Мислих дълго дали да пиша за тях и се отхвърлих. Не кривя действителността, тъй като тези хора са дребен %. Хубавите неща са доста повече от неприятните.
Но вие разкривате много детайлности, някои смущаващи, от кухнята на малките екрани. Не се ли страхувахте, че ще застрашите бизнеса си, ще утежните някои връзки? Никога не ме е било боязън от такива неща. Който го е боязън от мечки, не върви в гората. Не съм слагал спирачки на спомените си, тъй като това е моят живот. Със сигурност нещо на някого няма да се хареса, само че това са обстоятелства. Утре, в случай че някой заплаши бизнеса ми и той спре, имам още пет бизнеса, ще вървят те. Признавам си, не чаках автобиографията ви да ме изненада. С вас сме правили изявленията, представяли сме Клана Халваджиян, вие постоянно сте в малкия екран. Но бях леко потисната от размера на свършената от вас работа оттатък продуцентството и режисирането. Напоследък развивате и лични кафенета и кафебранд, произвеждате и просеко. Да не би като котките да имате 9 живота? Аз съм от хората, които не могат да стоят на едно място. Неща, които на мен ми се случват в границите на седмица, на други не им се случват за цяла година. Така съм организиран. Описал съм всички тези неща, тъй като откакто толкоз години чета лекции, приказвам пред разнообразни публики, знам, че хората имат потребност да бъдат събудени. Да видят, че някой може да съумява по честен, верен метод. Само че това има цена, това коства. Трябва да ставаш заран със 100 хрумвания в главата си и да си самодеен. Не можеш да стоиш и да се оплакваш. Трябва да вземеш живота си в ръце и да действаш. Какво коства? Струва липса на персонален живот. На занимания. Струва неспане. Хората желаят и да живеят удобно, и да реализират триумфи, а по този начин не става. Решаваш кое от двете искаш. Няма да ми вървиш по нощни заведения, няма да чакаш да пристигна петък и да изчезнеш за уикенда. В първите 15 година от моята кариера аз не съм имал съботи и недели. Не съм имал почивен ден. Жена ми разхождаше детето сама по парковете. Не съм бил в никакъв случай с тях, тъй като постоянно бях в монтаж или на фотоси. Хората не желаят да платят такава цена за триумфа. Искат животът им да е прелестен, да се прибират в точния момент у дома, примерно към 6 часа, да си видят фамилията, да вървят на почивки. Съжалявам, безвъзмезден обяд няма. 30 години сте в шоубизнеса. Кой е най-дълго с вас през това време? Първият човек, на който се обадих, когато започнаха да се завъртат нещата с компанията, беше Силви, Силвестър Йорданов. Една година по-късно се причисли Асен Чанков и още една година по-късно – Кремена. Малко по-късно пристигнаха и Влади Априлов, Ани Халваджиян и брат ми Джуди. Влади Априлов е основател на книгата. Той е и съавтор. С него си имаме голямо доверие. Според мен триумфът на всяко едно начинание – дали ще е бизнес, дали ще е брак, се гради напълно върху доверието. Ако не вярвам на колегата си, на асистентката си, на секретарката си, аз не мога да работя. Трябва да имам вяра категорично, че тези хора няма да ме предадат. Така е било с Влади постоянно. Ние се намерихме още преди 30 години, той ме канеше като режисьор да му върша клиповете. После аз го каних да написа неща за мен. И тази връзка сработи доста добре. Влади е от остарялата генерация работяги. При него няма забавяне. Имаме краен срок и аз знам, че той жив или мъртъв ще е написал сюжета. Не ме е издънил нито веднъж. В нашата работа, в случай че един се издъни по веригата, дъни безусловно всички. И въпреки всичко кое негово качество ви е най-важно? Много положителното му познаване на българския фен. Това е извънредно качество на Влади Априлов. Когато той написа нещо, не мисли за личното си его и по какъв начин да блесне като създател, като сценарист, а по какъв начин фенът ще го схване, тъй като ние работим за една голяма публика пред тв приемниците. Много добре разчита страстите на феновете.
Предложението за книгата пристигнало от Влади Априлов, дълготраен другар и основен сценарист на доста от шоупрограмите на „ Глобал филмс “. Защо, аз да не съм починал, рано ми е, сега бълваме продукция, работим на 100 фронта, дай да я създадем след 10 години, реагирал Маги. Тогава ще издадем друга, не отстъпил Влади Априлов.И тъй като Маги обича да прави нови неща, в последна сметка се съгласил. Мислели, че книгата ще е подготвена за рождения му ден на 18 февруари, който се падал след 3 месеца, само че им лишила 2 години. Технологията на основаването ѝ е елементарна – Влади питал, Маги си спомнял, диалогът се записвал и след това се свалял като текст. Разказите са по памет, при Маги тя е кинематографична, помни изумително доста неща от тригодишната си възраст нататък. Първият вид на книгата се получил наднормен, едни 1500 страници, които с доста тъга и рязане се свили докъм 600, дружно със фотосите.Първоначалният тираж се разпродаде за към месец, тъй като с изключение на за живота на акробата, търговеца, продуцента, режисьора, мениджъра Халваджиян, в нея се споделя и за хората, с които той е работил, а това са 60–70 % от известните персони в България сега. Лили Иванова, да, Слави Трифонов, да, почти – за който се сетите от телевизионните лица е да.EVA има богата предистория с Маги Халваджиян. Правили сме изявленията с него, снимали сме го с червен клоунски нос във фотографски план, отдаден на обичаното му цирково изкуство, представяли сме Клана Халваджиян.Впрочем фотографията с клана, която Енчо Найденов направи преди 13 години за EVA, е едно от първите неща, които се виждат в кабинета на Маги, откакто се отвори прословутата врата с надпис The fucking boss. И по този начин – преди да стартираме диалога, припомняме в резюме историята на Маги Халваджиян. Родителите му са вариететни актьори, майката е балерина, бащата е куклен артист от арменско семейство, открило се в Плевен, откакто при започване на предишния век избягало от геноцида в Турция. Маги учи известно време в балетното в София, след това печели конкурс и отпътува за Москва за единственото в света цирково учебно заведение. Тогава е на 14. А там – мраз, независимост да пуши, предписания против изострен апетит като гълъби с ориз, първи стъпки в търговията (продажба на личните маратонки) и чувство за магията на изкуството. Връща се в България, стартира да снима сватби, след това казарма, след това отпътува при родителите си, които по това време работят в Италия. След ранната гибел на татко си, към този момент като глава на фамилията, се захваща с какво ли не – артистичен мениджмънт, импорт на италианско кафе и кафемашини. Но стартира и сериозната работа с камера, което е огромната му фантазия – първо като режисьор на музикални клипове, след това идват уговорките с малките екрани, филми, сериали…За автобиографията си споделя, че е направена кинаджийски, с доста ретроспекции. След като прочел ръкописа, даже се тормозил, че скоковете напред-назад във времето са много и това може да обърка публиката. Попитал и издателя си. Димитър Риков, основният редактор на „ Софтпрес “, му споделил – апелирам те, не пипай нищо, идеално си е. Първият тираж от книгата ви се изчерпа. Какво следва? Ще гоним Стоичков. С него се видяхме и си разменихме по една автобиография. Ицо ми сподели – поисквам ти да минеш моя тираж. Той направи 75 хиляди тираж за 5 години с неговата книга, само че Стоичков е международна звезда. Наясно съм, че хората биха си купили моята автобиография от любознание, тъй като съм лице от екрана, само че се надявам да научат и скъпи за тях неща. Имате ли противоположна връзка от хора, за които пишете в биографията си? И има ли афектирани? Преди малко бях на обяд с Митко Станчев (продуцента на известната през 90-те телевизионна игра „ Невада “, от която потеглят кариерите на Гала и Къци Вапцаров, б.а.), който сподели – човек, от дълго време не ми бяха звънели толкоз доста хора, и то с цел да ми кажат какви хубави неща си написал за мен. Има и такива, които леко се цупят, само че те са ми по-близки. Винаги съм казвал това, което мисля – в изявленията, като жури в излъчвания, в този момент и в книгата. Ако преброявам кой по какъв начин ще реагира, не би трябвало да пиша нищо. На едно от представянията на книгата казахте, че сте пропуснали историите с неприятни хора, тъй като не желаете да сте отрицателен. Около нас има задоволително неприятни неща и в случай че опиша тези истории, хората ще си кажат – ето, това е гадната страна, в която живеем. А аз желая посланието ми да е положително. Но по този начин не изкривявате ли действителността? Ако след години някой чете автобиографията ви, част от тази реалност ще е скрита. Същата тази реалност не ми е попречила да направя това, което съм направил. В живота си съм се сблъсквал с трима-четирима същински неприятни хора. Българинът ги познава. Някои от тях са настоящи лица и в този момент, други не. Мислих дълго дали да пиша за тях и се отхвърлих. Не кривя действителността, тъй като тези хора са дребен %. Хубавите неща са доста повече от неприятните.
Но вие разкривате много детайлности, някои смущаващи, от кухнята на малките екрани. Не се ли страхувахте, че ще застрашите бизнеса си, ще утежните някои връзки? Никога не ме е било боязън от такива неща. Който го е боязън от мечки, не върви в гората. Не съм слагал спирачки на спомените си, тъй като това е моят живот. Със сигурност нещо на някого няма да се хареса, само че това са обстоятелства. Утре, в случай че някой заплаши бизнеса ми и той спре, имам още пет бизнеса, ще вървят те. Признавам си, не чаках автобиографията ви да ме изненада. С вас сме правили изявленията, представяли сме Клана Халваджиян, вие постоянно сте в малкия екран. Но бях леко потисната от размера на свършената от вас работа оттатък продуцентството и режисирането. Напоследък развивате и лични кафенета и кафебранд, произвеждате и просеко. Да не би като котките да имате 9 живота? Аз съм от хората, които не могат да стоят на едно място. Неща, които на мен ми се случват в границите на седмица, на други не им се случват за цяла година. Така съм организиран. Описал съм всички тези неща, тъй като откакто толкоз години чета лекции, приказвам пред разнообразни публики, знам, че хората имат потребност да бъдат събудени. Да видят, че някой може да съумява по честен, верен метод. Само че това има цена, това коства. Трябва да ставаш заран със 100 хрумвания в главата си и да си самодеен. Не можеш да стоиш и да се оплакваш. Трябва да вземеш живота си в ръце и да действаш. Какво коства? Струва липса на персонален живот. На занимания. Струва неспане. Хората желаят и да живеят удобно, и да реализират триумфи, а по този начин не става. Решаваш кое от двете искаш. Няма да ми вървиш по нощни заведения, няма да чакаш да пристигна петък и да изчезнеш за уикенда. В първите 15 година от моята кариера аз не съм имал съботи и недели. Не съм имал почивен ден. Жена ми разхождаше детето сама по парковете. Не съм бил в никакъв случай с тях, тъй като постоянно бях в монтаж или на фотоси. Хората не желаят да платят такава цена за триумфа. Искат животът им да е прелестен, да се прибират в точния момент у дома, примерно към 6 часа, да си видят фамилията, да вървят на почивки. Съжалявам, безвъзмезден обяд няма. 30 години сте в шоубизнеса. Кой е най-дълго с вас през това време? Първият човек, на който се обадих, когато започнаха да се завъртат нещата с компанията, беше Силви, Силвестър Йорданов. Една година по-късно се причисли Асен Чанков и още една година по-късно – Кремена. Малко по-късно пристигнаха и Влади Априлов, Ани Халваджиян и брат ми Джуди. Влади Априлов е основател на книгата. Той е и съавтор. С него си имаме голямо доверие. Според мен триумфът на всяко едно начинание – дали ще е бизнес, дали ще е брак, се гради напълно върху доверието. Ако не вярвам на колегата си, на асистентката си, на секретарката си, аз не мога да работя. Трябва да имам вяра категорично, че тези хора няма да ме предадат. Така е било с Влади постоянно. Ние се намерихме още преди 30 години, той ме канеше като режисьор да му върша клиповете. После аз го каних да написа неща за мен. И тази връзка сработи доста добре. Влади е от остарялата генерация работяги. При него няма забавяне. Имаме краен срок и аз знам, че той жив или мъртъв ще е написал сюжета. Не ме е издънил нито веднъж. В нашата работа, в случай че един се издъни по веригата, дъни безусловно всички. И въпреки всичко кое негово качество ви е най-важно? Много положителното му познаване на българския фен. Това е извънредно качество на Влади Априлов. Когато той написа нещо, не мисли за личното си его и по какъв начин да блесне като създател, като сценарист, а по какъв начин фенът ще го схване, тъй като ние работим за една голяма публика пред тв приемниците. Много добре разчита страстите на феновете. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ