Енергийната криза в Европа преминава в нова фаза
След като претърпя най-опасната зима в историята без никакви съществени спирания на доставките на газ или електричество, енергийната рецесия в Европа минава в нова, по-малко остра фаза, написа в собствен разбор Politico.
Всъщност континентът излезе от тази изключителна обстановка с доста положителни размери складиран газ – много удивително достижение, което беше учредено на уговорката на държавните управления да разрешат на пазарите да действат. По-високите цени отдръпнаха товарите с полутечен природен газ (LNG) от Азия и насърчиха намаляването на търсенето от семействата.
Най-важното обаче е, че Русия към този момент е изчерпала забележителната си пазарна мощност над европейските доставки. През последните 12 месеца, когато Москва селективно понижи износа, бяха регистрирани придвижвания на цените в границите на деня, които по големина надвишиха безспорната цена преди нашествието. Но през днешния ден съветският експорт по тръбопроводи съставлява към 7% от доставките на газ в Европа - спад от 40%. По този метод към този момент не би трябвало да се чака необикновена неустойчивост на цените и основите на търсенето и предлагането ще възобновят ролята си при ценообразуването.
Наградата за всичко това е, че Европа навлиза в по-спокойна, само че структурно значима фаза: пригаждане към новата парадигма на невисок до никакъв импорт на съветски газ.
Първата поръчка в този момент е презареждане на газовите складове през летните месеци в подготовка за идната зима. Но до момента в който цените се смекчават от своите летни върхове, те остават два до три пъти над равнищата преди нашествието. И макар че газовите складове сега са цялостни на 56% - спрямо 26% на същата дата преди една година - предходната година към една четвърт от газа, подложен в хранилищата, беше от Русия, на който обаче не може да се разчита този път.
Вместо това, двата сегашни стълба на европейската газова сигурност са доставките на LNG и непрекъснатото понижаване на търсенето.
Разгръщането на спомагателен потенциал за импорт на LNG, изключително в Северозападна Европа, значи по-дълбока интеграция в международните газови пазари. По този метод всички разстройства във вътрешните газови салда от ден на ден се придвижват на международните пазари, действайки като буфер и поглъщайки натиска върху европейския пазар.
Но противоположното също е правилно, защото Европа в този момент е по-уязвима от всеки път към световната динамичност на LNG – изключително откакто Европейският съюз разчита на спот покупки за над 70% от своите покупки на LNG. Така че спомагателното търсене, в Китай да вземем за пример, или съкращенията на доставките от Америка, биха натоварили системата.
Това лято обаче Енергийната платформа на Европейски Съюз, основана от Европейската комисия, ще стартира работа, координирайки търсенето на полутечен природен газ в Европейски Съюз, изключително с взор към подкрепяне на страни, които в никакъв случай преди не са изпитвали потребност да гледат към международните пазари с помощта на изобилието от газ, който течеше от Русия.
Планът е забележителен по мащаб, като страните са задължени да употребяват платформата за 15% от съответните си цели за запълване на складове, които би трябвало да се върнат до 90% запълняемост до началото на зимата, от равнище от към 50 до 60% в края на март. И защото тази съгласуваност преди беше оставена на частни оператори, това значи, че за първи път институция, координирана на европейско равнище, ще дава отговор за към половината от пълненето на хранилищата, осъществено това лято.
Въпреки това, даже в случай че Европа успее да поддържа рекордно висок импорт на полутечен природен газ през 2023 година, клиентите ще би трябвало да запазят потреблението си понижено с към 15%, с цел да презаредят складовете това лято — както към този момент се случи от предишния септември. Досега както промишлеността, по този начин и семействата са посочили забележителна дарба да понижават търсенето с лимитирани стопански разноски. И завръщането на нуклеарния флот на Франция, в този момент обезпечава различен детайл на резистентност, позволявайки на енергийната система на Европа да разчита по-малко на газови електроцентрали.
Високите цени ще трансформират структурно траекториите на търсенето, като семействата ще конфигурират рекордни количества термопомпи и промишлеността ще премисли веригите за стойност. Въпреки това огромното понижение на търсенето ще бъде краткотрайна реакция на цените, като понижаване на производството в химическите фабрики или отвод на термостатите. В бъдеще съществува риск падащите цени още веднъж да насърчат свръхконсумацията в Европа през летните месеци, застрашавайки презареждането на хранилищата.
Като такова, предизвикването както за политиците, по този начин и за промишлеността е да улеснят плавния преход към структурно по-ниско ползване на газ. Тук фокусът би трябвало да бъде върху стимулирането и разрешаването на внедряването на термопомпи, съоръжения за възобновима електрическа енергия и ограничения за енергийна успеваемост — което значи, че схемите за адаптиране на равнище семейства остават доста подобаващи.
Като цяло, когато става въпрос за енергийната рецесия, нещата сигурно се усъвършенстват, само че Европа към момента не е излязла от „ гората “ и няма място за блаженство. Условията на интернационалния газов пазар ще останат много затегнати, до момента в който търсенето и предлагането не бъдат структурно поправени, а обезпечаването на доставки на газ на конкурентни цени ще продължи да бъде предизвикателство.
Да се надяваме, че това би трябвало да бъде задоволително мощен тласък за европейските държавни управления да ускорят в допълнение въвеждането на зелени технологии - същинските фактори за структурно изместване от газа.
Всъщност континентът излезе от тази изключителна обстановка с доста положителни размери складиран газ – много удивително достижение, което беше учредено на уговорката на държавните управления да разрешат на пазарите да действат. По-високите цени отдръпнаха товарите с полутечен природен газ (LNG) от Азия и насърчиха намаляването на търсенето от семействата.
Най-важното обаче е, че Русия към този момент е изчерпала забележителната си пазарна мощност над европейските доставки. През последните 12 месеца, когато Москва селективно понижи износа, бяха регистрирани придвижвания на цените в границите на деня, които по големина надвишиха безспорната цена преди нашествието. Но през днешния ден съветският експорт по тръбопроводи съставлява към 7% от доставките на газ в Европа - спад от 40%. По този метод към този момент не би трябвало да се чака необикновена неустойчивост на цените и основите на търсенето и предлагането ще възобновят ролята си при ценообразуването.
Наградата за всичко това е, че Европа навлиза в по-спокойна, само че структурно значима фаза: пригаждане към новата парадигма на невисок до никакъв импорт на съветски газ.
Първата поръчка в този момент е презареждане на газовите складове през летните месеци в подготовка за идната зима. Но до момента в който цените се смекчават от своите летни върхове, те остават два до три пъти над равнищата преди нашествието. И макар че газовите складове сега са цялостни на 56% - спрямо 26% на същата дата преди една година - предходната година към една четвърт от газа, подложен в хранилищата, беше от Русия, на който обаче не може да се разчита този път.
Вместо това, двата сегашни стълба на европейската газова сигурност са доставките на LNG и непрекъснатото понижаване на търсенето.
Разгръщането на спомагателен потенциал за импорт на LNG, изключително в Северозападна Европа, значи по-дълбока интеграция в международните газови пазари. По този метод всички разстройства във вътрешните газови салда от ден на ден се придвижват на международните пазари, действайки като буфер и поглъщайки натиска върху европейския пазар.
Но противоположното също е правилно, защото Европа в този момент е по-уязвима от всеки път към световната динамичност на LNG – изключително откакто Европейският съюз разчита на спот покупки за над 70% от своите покупки на LNG. Така че спомагателното търсене, в Китай да вземем за пример, или съкращенията на доставките от Америка, биха натоварили системата.
Това лято обаче Енергийната платформа на Европейски Съюз, основана от Европейската комисия, ще стартира работа, координирайки търсенето на полутечен природен газ в Европейски Съюз, изключително с взор към подкрепяне на страни, които в никакъв случай преди не са изпитвали потребност да гледат към международните пазари с помощта на изобилието от газ, който течеше от Русия.
Планът е забележителен по мащаб, като страните са задължени да употребяват платформата за 15% от съответните си цели за запълване на складове, които би трябвало да се върнат до 90% запълняемост до началото на зимата, от равнище от към 50 до 60% в края на март. И защото тази съгласуваност преди беше оставена на частни оператори, това значи, че за първи път институция, координирана на европейско равнище, ще дава отговор за към половината от пълненето на хранилищата, осъществено това лято.
Въпреки това, даже в случай че Европа успее да поддържа рекордно висок импорт на полутечен природен газ през 2023 година, клиентите ще би трябвало да запазят потреблението си понижено с към 15%, с цел да презаредят складовете това лято — както към този момент се случи от предишния септември. Досега както промишлеността, по този начин и семействата са посочили забележителна дарба да понижават търсенето с лимитирани стопански разноски. И завръщането на нуклеарния флот на Франция, в този момент обезпечава различен детайл на резистентност, позволявайки на енергийната система на Европа да разчита по-малко на газови електроцентрали.
Високите цени ще трансформират структурно траекториите на търсенето, като семействата ще конфигурират рекордни количества термопомпи и промишлеността ще премисли веригите за стойност. Въпреки това огромното понижение на търсенето ще бъде краткотрайна реакция на цените, като понижаване на производството в химическите фабрики или отвод на термостатите. В бъдеще съществува риск падащите цени още веднъж да насърчат свръхконсумацията в Европа през летните месеци, застрашавайки презареждането на хранилищата.
Като такова, предизвикването както за политиците, по този начин и за промишлеността е да улеснят плавния преход към структурно по-ниско ползване на газ. Тук фокусът би трябвало да бъде върху стимулирането и разрешаването на внедряването на термопомпи, съоръжения за възобновима електрическа енергия и ограничения за енергийна успеваемост — което значи, че схемите за адаптиране на равнище семейства остават доста подобаващи.
Като цяло, когато става въпрос за енергийната рецесия, нещата сигурно се усъвършенстват, само че Европа към момента не е излязла от „ гората “ и няма място за блаженство. Условията на интернационалния газов пазар ще останат много затегнати, до момента в който търсенето и предлагането не бъдат структурно поправени, а обезпечаването на доставки на газ на конкурентни цени ще продължи да бъде предизвикателство.
Да се надяваме, че това би трябвало да бъде задоволително мощен тласък за европейските държавни управления да ускорят в допълнение въвеждането на зелени технологии - същинските фактори за структурно изместване от газа.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ