След като преди седмица Асоциацията на организациите на българските работодатели

След като преди седмица Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изрази противоречие с някои от измененията в, препоръчани от Министерството на финансите, и Българската стопанска камара изпрати писмо до премиера Гълъб Донев и министъра на финансите Росица Велкова. В него работодателската организация показва своята позиция по отношение на някои от предлаганите промени, измежду които са въвеждането на налог „ свръхпечалба “ и новата система за „ Фискарлен надзор “. Законопроектът ще се преглежда през днешния ден на съвещание на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС). Още по тематиката 29 март 2023 Ето и цялостният текст на мнението на БСК: Във връзка с показания Проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, импортиран от Министъра на финансите, и идното на 6 април 2023 година съвещание на Комисията по бюджетна политика към Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС), Българската стопанска камара (БСК) показва следното мнение: I. Относно промените и допълненията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка с ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск БСК поддържа напъните на държавното управление за ефикасна предварителна защита и противопоставяне против данъчните измами и укриването и невнасянето на налози. В претекстовете към законопроекта е посочено, че препоръчаните ограничения в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск имат за цел да обезпечат надграждане и рационализиране на фискалния надзор посредством въвеждане на наложително авансово обявление на данни за транспортите на артикули на територията на Република България. В същото време, не е показана информация за записано увеличение на случаите на злоупотреби и отклоняване от данъчно облагане при настоящия понастоящем режим на обявление. Нещо повече, регистрирано е, че съществуващата в настоящия закон опция за непринудено авансово обявление на данни демонстрира доста добра успеваемост и усъвършенстване както на контролната активност, по този начин и облекчение на лицата, избрали да се възползват от този режим. Остава неразбираемо по какъв начин препоръчаните промени ще допринесат за рационализиране на фискалния надзор само посредством разширение на обсега на лицата, които следва да ползват режим за наложително авансово обявление. С препоръчаните промени се основава спомагателна административна тежест, доколкото постановат обявление на всеки обособен транспорт в областта на бързооборотните артикули, което неизбежно е обвързвано със основни разноски за бизнеса, в несъгласие с претекстовете на законопроекта. В същото време, даже при несъзнателно позволени механически неточности при декларирането се планува налагането на предварителни обезпечителни ограничения или обезпечаването на доказателства и изземването на стоката във връзка с снабдител или продавач във връзка със отговорностите му за авансово обявление на данни за транспорта на стоките. Това ще докара до спиране на индустриалните процеси, закъснение или несъблюдение на поръчки, което е допустимо да породи съществени отрицателни последици, в това число и банкрути за по-малките производители и/или снабдители. Предвидените промени неизбежно ще наложат нужда от ангажиране на спомагателен дипломиран личен състав, доколкото предварителното обявление на данни и достъпът до осведомителна система „ Фискален надзор “ ще се прави чрез електронна услуга, предоставяна от Национална агенция за приходите. Същевременно, артикули се изпращат и транспортират и през тъмната част от денонощието, което допуска въвеждане на данни и техническо обезпечаване на процеса за попречване на нарушавания и през нощта. Подобна административна тежест ще докара до спомагателни разноски за личен състав и съоръжение, което неизбежно ще се отрази в покачване на цените на стоките. Във връзка с гореизложеното БСК се въздържа от поддръжка на препоръчаните промени в региона на фискалния надзор на артикули с висок фискален риск. II. Относно промените и допълненията на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) В преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се оферират промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които да се вкара заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в интервала от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Считаме, че с направеното предложение се нарушава духът на наредбите на член 16, алинея 2 от Закона за обществените финанси (ЗПФ), според които промени на налозите и на наложителните осигурителни вноски във всичките им детайли не би трябвало да се планува да влизат в действие по-рано от влизането в действие на Закона за държавния бюджет и/или законите за бюджетите на Националната здравноосигурителна каса и на Държавното публично обезпечаване за съответната година, или от тяхното изменение и допълнение. Макар и официално да не са нарушени текстовете на ЗПФ, те не плануват догадка, при която след края на първо тримесечие на настоящата година обществото да не разполага с утвърден от Министерски съвет и импортиран в Народно събрание план на Закон за държавния бюджет. Предложеният механизъм за предплатено облагане, основаващ се не на планиран резултат за посочения интервал от 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година, а напълно на база на финансовите резултати за завършили интервали – данъчната облага за 2022 година и междинната стойност, увеличена с 20 на 100, на данъчните облаги за 2018, 2019, 2020 и 2021 години, допуска в допълнение и непредвидено изземване на приход от българските предприятия, в това число и от тези, които през настоящата година ще осъществят загуби или по-ниски облаги, спрямо 2022 г. В допълнение с препоръчаните текстове се вкарва незаслужено облагане за предприятията, регистрирани през 2022 и 2023 години, тъй като, прилагайки разпоредбите и формулите, залегнали в §31б и §31д, следва да бъде обложена цялата данъчна облага за интервала 1 юли 2023 година до 31 декември 2023 година Поради неналичието на референтен интервал 2018-2021 година, междинната стойност на данъчните основи за тях е равна нула и не може да се приспадне от облагите им за 2022/2023 година. В тези случаи вносителят презюмира, че цялата облага за посочения интервал е „ свръхпечалба “, което е лишено от правно и икономическо съображение. Подобни оферти покачват непредсказуемостта, подават отрицателен сигнал към локалните и задграничните вложители и са причина за утежняване на изискванията на бизнес средата у нас. БСК изрично не поддържа препоръчаните промени, поддържа към този момент изразеното с писмо Изх. № 16/29.03.2023 година мнение на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и приканва Министерството на финансите да отдръпна направеното предложение с §32 от преходните и заключителните разпореждания законопроекта. III. Относно промените и допълненията на Закона за налог върху приходите на физическите лица (ЗДДФЛ) БСК поддържа препоръчаните промени в член 33, алинея 3 от ЗДДФЛ във връзка с  определянето на облагаемия приход от продажба или подмяна на акции, дялове, обезщетителни принадлежности, капиталови бонове и други финансови активи, в това число и виртуални валути, както и от търговия с задгранична валута да се приспадат 10 на 100 нормативно избрани разноски. IV. Относно промените и допълненията на Закона за налог върху добавената стойност (ЗДДС) Съгласно оповестените данни на МФ за осъществяване на Консолидираната фискална стратегия към края на месец февруари 2023 година, постъпленията от косвени налози са в размер на 3 714,8 млн. лева (ръст от 296,4 млн. лева, 8,7% по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.), като приходите от Данък добавена стойност са в размер на 2 736,1 млн. лева (ръст от 10,7% по отношение на регистрираните към февруари 2022 г.). Според обществено оповестена информация от Национална агенция за приходите, към 17.03.2023 година приходите от Данък добавена стойност бележат растеж от 211 млн. лв. в съпоставяне със същия интервал на миналата година, а събираемостта отбелязва най-високите си равнища за последните 5 години. На база на предварителни оценки данъчните доходи по КФП за първото тримесечие на 2023 година са в размер на към 11 861 млн. лева и нарастват номинално с 20,1 на 100 по отношение на същия интервал на миналата година. Върху осъществяването на косвените налози въздействие оказват най-много приходите от Данък добавена стойност за интервала. По предварителни данни заявеният за внасяне Данък добавена стойност за интервала нараства с 13,8% по отношение на първото тримесечие на миналата година. Според Индекса на разноските на работодателите за труд през четвъртото тримесечие на 2022 година, оповестен от Национален статистически институт, общите разноски за заплащане за един отработен час се усилват с 16.1%. Сред икономическите браншове с най-голям регистриран растеж на общите разноски за труд са „ Хотелиерство и ресторантьорство “ - с 32.9%, и „ Култура, спорт и развлечения “ - с 25.2%, доста над междинния растеж за стопанската система, както и по-висок от записаните в промишлеността - 21.3%, в услугите - 17.8%, и в строителството - с 11.0%. От показаните публични данни е видно, че в интервала на деяние на понижената ставка по член 66а от ЗДДС се регистрира растеж на събираемостта на приходите от Данък добавена стойност в бюджета и очебийно „ изсветляване “ на активността и разноските за хонорари в секторите, в които тя е използвана. Във връзка с гореизложеното не намираме съображение при започване на второто тримесечие на настоящата година да се одобряват промени за редуциране на интервала на деяние на понижената ставката до 30 юни 2023 година, която понастоящем е използвана до 31 декември 2023 г. V. Относно промените и допълненията на Закона за ограничение на разплащанията в брой (ЗОРБ) БСК поддържа препоръчаното изменение и показаните претекстове нормативно регламентираният предел за ограничение на заплащанията в брой в страната да се понижи от 10 000 на 5 000 лева, както и изплащането на трудови хонорари в размери над прага от 5 000 лева да се включи в режима на закона. В същото време, призоваваме за смяна на статута на разплащанията с банкови дебитни и кредитни карти, които според наредбите на ЗДДС са приравнени на разплащания в брой, а не на транзакции по банкова сметка, каквито са в действителност. Вярваме, че препоръчаното и бъдещи промени в ЗОРБ, свързани с понижаване на прага за разплащания в брой, могат да провокират основни усложнения за стопанския оборот и потребителите, в случай че се резервира съществуващият статут на разплащанията с банкови карти.