Попето: Близо съм до края на кариерата си, футболът в България е джунгла
След като преди дни излезе първата част от изявлението с Ивелин Попов, обещано за подкаста на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “, в което той приказва по настоящи тематики, в този момент ви представяме втората част от страхотния диалог с трикратния победител в анкетата „ Футболист на годината “. Капитанът на Ботев Пд се върна към предишното си и се сети за паметни и неразказани истории, само че Попето приказва и за бъдещето си.
Прочетете още
- При толкоз доста предложения за какво избра Турция и за какво не се случи прехвърлянето в Блекбърн?
- Турците избраха мен, по този начин бих го споделил. Аз тогава отидох до Блекбърн. Дойдоха да ни гледат един мач. И след него Гриша Ганчев ми споделя: „ Качи се горе до доктора “. Викам си: „ Сега пък какво съм направил? “. Отивам още по екип. И там един човек, основен скаут на Блекбърн. Гледали са ме от няколко мача. Не са ми споделили, в този момент ми споделят, одобрили са ме. „ Ще те поканим на проби в Блекбърн “, ми оповестяват. Сам Алърдайс беше треньор. Отивам аз, четири дни проби. И в първата подготовка трябваше да ме видят физически по какъв начин съм. Ок беше! Втората подготовка ме пускат в средата. Аз топката не я пипнах. Само я гледах по този начин над мен летеше. И се изнервих. Ние тук в България първенци станахме, Купи, Суперкупи. И към този момент си мисля, че от мен стартира света. А то не е по този начин. След тренировката ме вика треньора и ме пита: „ Какво мислиш? “. Казвам: „ Ами не пипнах топката “. А те играеха с Фулъм и упражняват единствено дълги топки, тъй като подобен беше стилът им тогава. После на третата подготовка бяха по-добре нещата. А след четвъртата подготовка аз не знам какво ще става, ще ме оставят ли или не. Викат ме при Алърдайс и аз му споделям: „ Ама вие не сте гледали една подготовка “. И той дръпна по този начин пердето и гледаше всичко от прозореца. Той сподели: „ Слушай. Ние не каним футболисти на проби за четири дни, тъй като за това време не можем да кажем дали даден състезател става или не. Ние сме те видели, проучили сме те. Знаем ти и характера. Взимам те, само че да знаеш, не си мисли, че ще играеш, когато мислиш, че си подготвен. Ще играеш, когато аз мисля, че си подготвен. И аз споделям: „ Да, добре “. Доволен съм. След това се връщам в Ловеч. Гришата споделя: „ Няма да играеш мачове, единствено ще тренираш, до момента в който оправим документите “. Тогава трябваше да си натрупал избран брой мачове за националния тим, с цел да ти дадат виза. След това пътувах. Четири часа проучвания на 31 август. Докторът беше взел една директория и споделя: „ През 2008 година си играл толкоз мачове, през 2009 година за какво толкоз? Видяха интервенцията от херния. Казват, че съм добре. Отиваме със Стойчо Стоилов в офиса на Блекбърн. Влизам аз в едно огромно предверие. Президентът, Стойчо и още един човек от клуба са там. И гледаме на едни монитори, нали знаете по какъв начин вървят изпод последните вести, като от CNN. И аз седнал съм, седнал съм. По едно време ме викат. Президентът ми споделя: „ Съжалявам. Трябваше да продам в последната минута един нападател, с цел да мога да те взема. Върни се в Литекс, през зимата ще те взема. Давам ти дума. И аз споделям, ок. А по-късно като се върнах от пробите турците към този момент почнаха да ме ухажват. Иванков мисля, че беше в Турция, доста хубави думи беше споделил за мен на треньора. Няколко футболисти имаше. Те си събират информация. Отивам в хотела към този момент, малко отчаян. И ми звънят от Турция. Аз тогава сътрудник нямах, аз доста много не съм и имал. Звънят ми от Турция и споделят, че ме желаят, предлагаме ти тези условия. Аз съм 22 години. Отказах в първия миг и споделих какво желая. След пет минути отново ми се обадиха. Ок, по кое време се прибирате от Англия? Ние казахме на следващия ден и ме чакаха на летището. Бяха взели този ВИП-а. Една стая! Този сътрудникът Ибрахим Коруджу, небезизвестният, беше воин там. Седнах, подписах и отидох на лагер с националния тим. А тогава Гришата ми звъни и пита: „ Сигурен ли си, че искаш да отидеш? “. Казах му, че в Литекс завоювах всичко, желая да отида да опитвам. А той сподели, че моето място е Западна Европа. Но това си беше моят избор. Газиантеп тогава от четири мача имаха единствено една точка. На едно от последните места бяха. Отидох, завършихме на четвърто място и полуфинал за Купата.
- Не те ли блазнеше Англия?
- Не, че ме e блазнило. Така ми се разви кариерата в Турция и Русия, че бях удовлетворен. Аз с Мартин О`Нийл приказвах на FaceTime през 2013 година, когато Стилиян Петров ми звъня, желаеха да ме вземат. Аз даже не съм разглеждал офертата. Стилиян ми споделяше: „ Попе, това е Астън Вила. Да отидеш, да пробваш да се адаптираш. Дори да не се адаптираш, ще те преотстъпят отново някъде по Европа ”. Но тогава по този начин разсъждавах. Може би до някъде малко скърбя за тези избори. Но по този начин се е развила кариерата. Не съм почитател на клишето, че не скърбя за нищо. Напротив, скърбя, тъй като някои неща можеха да се развият по различен метод. И в случай че отидеш в Европа. За децата и за фамилии е по-добре. Аз считам, че даже да отидеш, както аз отидох в Турция, и от там можеш да направиш трансфер. Имах благоприятни условия. Имах предложения, те са ми още на телефона, от европейски тимове. Българското състезание е на едно равнище, полското е на малко по-високо. Турското пък е на още по-високо. Отиди там, покажи се. Там е друга публика, друго движение, друга реклама. Ако чакаш един бял гълъб да ти пристигна да ти кацне на рамото, може да не го дочакаш. Имал съм сътрудници, които предложения персонално съм ги виждал с очите си, правил съм им връзката, само че ги отхвърлят. Или желаят го от Италия, а той споделя: “Ама аз желая в Милан ”. Е, искаш, но... Отивам в Турция и моята запаса взимаше 3 или 4 пъти повече от мен. А аз играя всеки мач. Отивам и му споделям: “Тренер, за какво се получава по този начин ”. И той ми споделя: “Този футболист сме го взели от първенеца на Аржентина ”. И виждам като са го представлявали, виждам шалове, венци. Отивам аз да подписвам – с Ибрахим Куруджу, и с един водач с мустачки – добър човек, но никой. Ти идваш от първенеца на България, а той – от този на Аржентина. Разликата е паспортът, имал е шанса да се роди в Аржентина, само че и той е положил доста труд, с цел да стигне до това равнище.
- Призна, че си религиозен, правиш ли нещо особено преди мач?
- Не давам изявленията. Имам икони със себе си, не съм свръхнабожен, само че си имам вяра. На инвалидно място не спирам в никакъв случай. Едно от поверие, друго от образец.
- Кои са ти обичаните цифри?
- Имам си. 71, а синът му е роден на 17-и, обърнато. 10, щерка ми е родена на 10 март. Жена ми е осми месец.
- Да те върнем на престоя ти в Русия и по-конкретно на прехвърлянето ти в Кубан Краснодар. Ще разкажеш ли детайлности?
- Бяхме извънреден тим. Три години, Европа, групи, край за Купата. За този край най-вече ме боли. В Русия администрацията отпуска бюджет на тима. Ние водихме до 75-ата минута, португалецът Уго Алмейда водеше нашето нахлуване, а аз играех зад него. Победителят отиваше непосредствено в групите на Лига Европа. После се поразвалиха нещата. Аз си потеглих през 2015 година После и други, и тимът потегли надолу - „ Б “ група, „ В “ група.
- С Кубан победихте Анжи със Самуел Ето`о...
- Да, тъкмо по този начин, в края на май. Аз вкарах победния гол, беше страшна горещина. Стадионът цялостен, хората радостни. Тогава съветското състезание беше незабавно след петте огромни. Бяхме преди Португалия. ЦСКА Москва и Зенит завоюваха Купата на УЕФА. Имаше пари, направиха се игрища, когато има инфраструктура, е напълно друго. Когато отидох имаше предписание да играят трима руснака и осем чужденци. След това поради международното започнаха да го трансформират – 4, 5, 6, а в един миг го отстраниха. В Спартак Москва имахме 12 чужденци, всички национали. Бокети – на Италия, Таски – на Германия, Луиз Адриано, който има мачове за Бразилия, други също. Имаше интервал, в който 6 играят, други 6 почиват. И по-късно се сменят. А в това време руснакът, в случай че не играе в Спартак, ще отиде в Зенит. Има търсене. Но на национално равнище нещата не се получиха.
- Подобно предписание може ли да се наложи в България?
- Помните какво беше – 3-4 минута контузен и излиза младият състезател до 21 година Въпросът е различен – заставаш като глава на един клуб и казваш: Ще натрапвам или един или двама. Не можеш да наложиш петима. Другите по-качествени ще ги пусна чартърен в „ Б “ група, само че в някой от водачите. Така го учиш да побеждава. Ако някой отиде в клуб, в който не дават заплати, няма по какъв начин да стане. Защото той ще взима, а другите – не. И те ще му кажат: “Играй ти! ”. С неприятни терени няма по какъв начин да развиеш футболист. За мен клубовете би трябвало да имат банкова гаранция. Един месец в случай че се забавят заплатите, да могат да си вземат футболистите парите. За да бъдат те и фамилиите им спокойни.
- Защо са толкоз неприятни терените в България?
- Когато играеш на разорана равнища, това не е футбол. Антонио Перера се контузи от никаква обстановка. Антони Уджа и той се контузи. Много момчета се контузиха поради терените.
- Синът ти потегля ли по твоите стъпки?
- Тръгва, само че сме го оставили самостоятелно, да си реши самичък. Не го водим за ухо. Виждам му пропуските, споделям му ги. Той си преценя. Идва по мачове и гледа. Пита ме за какво не победихте, за какво не вкарахте гол. А жена ми като се ядоса го пита, за какво и неговият тим не е победил и той се качи нагоре в стаята (смее се).
- Като стана дума за парите – по какъв начин съумя при тези заплати в Русия да не ти се завърти главата?
- Имало е интервал, в който съм считал, че всичко се върти към мен. Но бързо съумях да се приземя. В Менделеевата таблица към момента има детайли, които не са съумели да изследват - по този начин, че си представете какви благосъстояния има в Русия. И естествен запас, и финансов. Мегабогати хора има в тази страна.
- Да поговорим и по една тежка тематика – националния тим по футбол...
- Приемам всичко персонално, след всяка загуба е било тежко. Имало е и положителни интервали, най-много при Петър Хубчев. Имаше химия, победиха се мощни тимове. Може би са прекомерно високи условията към отбора.
- Да те върнем на прословутия мач с Малта...
- То имаше толкоз доста положения, като даже, откакто изпуснах дузпата, ударих греда след подаване на Мишо Александров. Изговориха се доста неща. Но от друга позиция, тогава имахме тим. Тогава бяхме футболисти. Георги Миланов в този момент е в Румъния. Гледал съм му няколко мача – хубава атмосфера, бърз футбол, почитатели. Миналата година се избавиха, тази година се борят за първите места.
- Какво е мнението ти за обществените мрежи?
- Хората, които го употребяват за работа, е добре. Но за младите не е добре. В Албания се забрани „ Тик-Ток “. Мозъците на децата към момента не са добре развити и не знаят кой и за какво го прави. Това не го схващат. Трябва да се лимитират обществените медии за деца под 18-годишна възраст. Футболистите, които стоят в обществените мрежи, стават лабилни. Един го виждам, имаше непотребни килограми от горната страна. Стискам го леко и очите стартират му да се пълнят със сълзи. Нямат душeвност. В Марибор имам другари. Със Спартак Москва играхме против тях в Шампионската лига. Те имаха огромни заплати, а в един миг тези хонорари се понижиха. Но Марибор отново е Марибор! С Ваня Дъркушич играх, който в този момент е в Цървена звезда. Той ми сподели през 2020 година, че заплатата в Марибор е била 5000 евро. Излиза се пред общността и се споделя: „ Разполагаме с тази рамка, очаквайте това и това. Ако надскочим себе си, добре пристигнало “. Сега Марибор отново взе участие в Европа, вдигнали са средствата, има спонсори. Още в 6-и клас съм учил, че Словения е най-хубавото място за живеене. Но не дават огромни пари за футбол.
- Забраняваш ли обществените мрежи у дома?
- По един час дневно имат. Не става без наставнически надзор.
- Ти гледа ли кино лентата за Гунди?
- Да, вървях. Страхотен филм! На премиерата бяхме поканени целия клуб. Уникален филм, като той е имал премеждия в живота си. Всеки минава през това.
- Всеки оцелява обаче...
- Да, то футболът в България е джунгла. Без шанс не може.
- Сякаш си последният мохикан в българския футбол.
- Вече съм на края. Започнах да го чувствам, да го усещам. Гледам телевизия – доста хора, с които съм играл, са свършили. Прави ме горделив, че съм играл с Бербатов, със Стилиян, с Илиян Стоянов, с Мартин. Срещу Гонзо съм играл, против Кривия. Това са емблематични футболисти. Срещу великото потомство от 94-а не съм играл, само че те са на годините на татко ми.
Прочетете още
- При толкоз доста предложения за какво избра Турция и за какво не се случи прехвърлянето в Блекбърн?
- Турците избраха мен, по този начин бих го споделил. Аз тогава отидох до Блекбърн. Дойдоха да ни гледат един мач. И след него Гриша Ганчев ми споделя: „ Качи се горе до доктора “. Викам си: „ Сега пък какво съм направил? “. Отивам още по екип. И там един човек, основен скаут на Блекбърн. Гледали са ме от няколко мача. Не са ми споделили, в този момент ми споделят, одобрили са ме. „ Ще те поканим на проби в Блекбърн “, ми оповестяват. Сам Алърдайс беше треньор. Отивам аз, четири дни проби. И в първата подготовка трябваше да ме видят физически по какъв начин съм. Ок беше! Втората подготовка ме пускат в средата. Аз топката не я пипнах. Само я гледах по този начин над мен летеше. И се изнервих. Ние тук в България първенци станахме, Купи, Суперкупи. И към този момент си мисля, че от мен стартира света. А то не е по този начин. След тренировката ме вика треньора и ме пита: „ Какво мислиш? “. Казвам: „ Ами не пипнах топката “. А те играеха с Фулъм и упражняват единствено дълги топки, тъй като подобен беше стилът им тогава. После на третата подготовка бяха по-добре нещата. А след четвъртата подготовка аз не знам какво ще става, ще ме оставят ли или не. Викат ме при Алърдайс и аз му споделям: „ Ама вие не сте гледали една подготовка “. И той дръпна по този начин пердето и гледаше всичко от прозореца. Той сподели: „ Слушай. Ние не каним футболисти на проби за четири дни, тъй като за това време не можем да кажем дали даден състезател става или не. Ние сме те видели, проучили сме те. Знаем ти и характера. Взимам те, само че да знаеш, не си мисли, че ще играеш, когато мислиш, че си подготвен. Ще играеш, когато аз мисля, че си подготвен. И аз споделям: „ Да, добре “. Доволен съм. След това се връщам в Ловеч. Гришата споделя: „ Няма да играеш мачове, единствено ще тренираш, до момента в който оправим документите “. Тогава трябваше да си натрупал избран брой мачове за националния тим, с цел да ти дадат виза. След това пътувах. Четири часа проучвания на 31 август. Докторът беше взел една директория и споделя: „ През 2008 година си играл толкоз мачове, през 2009 година за какво толкоз? Видяха интервенцията от херния. Казват, че съм добре. Отиваме със Стойчо Стоилов в офиса на Блекбърн. Влизам аз в едно огромно предверие. Президентът, Стойчо и още един човек от клуба са там. И гледаме на едни монитори, нали знаете по какъв начин вървят изпод последните вести, като от CNN. И аз седнал съм, седнал съм. По едно време ме викат. Президентът ми споделя: „ Съжалявам. Трябваше да продам в последната минута един нападател, с цел да мога да те взема. Върни се в Литекс, през зимата ще те взема. Давам ти дума. И аз споделям, ок. А по-късно като се върнах от пробите турците към този момент почнаха да ме ухажват. Иванков мисля, че беше в Турция, доста хубави думи беше споделил за мен на треньора. Няколко футболисти имаше. Те си събират информация. Отивам в хотела към този момент, малко отчаян. И ми звънят от Турция. Аз тогава сътрудник нямах, аз доста много не съм и имал. Звънят ми от Турция и споделят, че ме желаят, предлагаме ти тези условия. Аз съм 22 години. Отказах в първия миг и споделих какво желая. След пет минути отново ми се обадиха. Ок, по кое време се прибирате от Англия? Ние казахме на следващия ден и ме чакаха на летището. Бяха взели този ВИП-а. Една стая! Този сътрудникът Ибрахим Коруджу, небезизвестният, беше воин там. Седнах, подписах и отидох на лагер с националния тим. А тогава Гришата ми звъни и пита: „ Сигурен ли си, че искаш да отидеш? “. Казах му, че в Литекс завоювах всичко, желая да отида да опитвам. А той сподели, че моето място е Западна Европа. Но това си беше моят избор. Газиантеп тогава от четири мача имаха единствено една точка. На едно от последните места бяха. Отидох, завършихме на четвърто място и полуфинал за Купата.
- Не те ли блазнеше Англия?
- Не, че ме e блазнило. Така ми се разви кариерата в Турция и Русия, че бях удовлетворен. Аз с Мартин О`Нийл приказвах на FaceTime през 2013 година, когато Стилиян Петров ми звъня, желаеха да ме вземат. Аз даже не съм разглеждал офертата. Стилиян ми споделяше: „ Попе, това е Астън Вила. Да отидеш, да пробваш да се адаптираш. Дори да не се адаптираш, ще те преотстъпят отново някъде по Европа ”. Но тогава по този начин разсъждавах. Може би до някъде малко скърбя за тези избори. Но по този начин се е развила кариерата. Не съм почитател на клишето, че не скърбя за нищо. Напротив, скърбя, тъй като някои неща можеха да се развият по различен метод. И в случай че отидеш в Европа. За децата и за фамилии е по-добре. Аз считам, че даже да отидеш, както аз отидох в Турция, и от там можеш да направиш трансфер. Имах благоприятни условия. Имах предложения, те са ми още на телефона, от европейски тимове. Българското състезание е на едно равнище, полското е на малко по-високо. Турското пък е на още по-високо. Отиди там, покажи се. Там е друга публика, друго движение, друга реклама. Ако чакаш един бял гълъб да ти пристигна да ти кацне на рамото, може да не го дочакаш. Имал съм сътрудници, които предложения персонално съм ги виждал с очите си, правил съм им връзката, само че ги отхвърлят. Или желаят го от Италия, а той споделя: “Ама аз желая в Милан ”. Е, искаш, но... Отивам в Турция и моята запаса взимаше 3 или 4 пъти повече от мен. А аз играя всеки мач. Отивам и му споделям: “Тренер, за какво се получава по този начин ”. И той ми споделя: “Този футболист сме го взели от първенеца на Аржентина ”. И виждам като са го представлявали, виждам шалове, венци. Отивам аз да подписвам – с Ибрахим Куруджу, и с един водач с мустачки – добър човек, но никой. Ти идваш от първенеца на България, а той – от този на Аржентина. Разликата е паспортът, имал е шанса да се роди в Аржентина, само че и той е положил доста труд, с цел да стигне до това равнище.
- Призна, че си религиозен, правиш ли нещо особено преди мач?
- Не давам изявленията. Имам икони със себе си, не съм свръхнабожен, само че си имам вяра. На инвалидно място не спирам в никакъв случай. Едно от поверие, друго от образец.
- Кои са ти обичаните цифри?
- Имам си. 71, а синът му е роден на 17-и, обърнато. 10, щерка ми е родена на 10 март. Жена ми е осми месец.
- Да те върнем на престоя ти в Русия и по-конкретно на прехвърлянето ти в Кубан Краснодар. Ще разкажеш ли детайлности?
- Бяхме извънреден тим. Три години, Европа, групи, край за Купата. За този край най-вече ме боли. В Русия администрацията отпуска бюджет на тима. Ние водихме до 75-ата минута, португалецът Уго Алмейда водеше нашето нахлуване, а аз играех зад него. Победителят отиваше непосредствено в групите на Лига Европа. После се поразвалиха нещата. Аз си потеглих през 2015 година После и други, и тимът потегли надолу - „ Б “ група, „ В “ група.
- С Кубан победихте Анжи със Самуел Ето`о...
- Да, тъкмо по този начин, в края на май. Аз вкарах победния гол, беше страшна горещина. Стадионът цялостен, хората радостни. Тогава съветското състезание беше незабавно след петте огромни. Бяхме преди Португалия. ЦСКА Москва и Зенит завоюваха Купата на УЕФА. Имаше пари, направиха се игрища, когато има инфраструктура, е напълно друго. Когато отидох имаше предписание да играят трима руснака и осем чужденци. След това поради международното започнаха да го трансформират – 4, 5, 6, а в един миг го отстраниха. В Спартак Москва имахме 12 чужденци, всички национали. Бокети – на Италия, Таски – на Германия, Луиз Адриано, който има мачове за Бразилия, други също. Имаше интервал, в който 6 играят, други 6 почиват. И по-късно се сменят. А в това време руснакът, в случай че не играе в Спартак, ще отиде в Зенит. Има търсене. Но на национално равнище нещата не се получиха.
- Подобно предписание може ли да се наложи в България?
- Помните какво беше – 3-4 минута контузен и излиза младият състезател до 21 година Въпросът е различен – заставаш като глава на един клуб и казваш: Ще натрапвам или един или двама. Не можеш да наложиш петима. Другите по-качествени ще ги пусна чартърен в „ Б “ група, само че в някой от водачите. Така го учиш да побеждава. Ако някой отиде в клуб, в който не дават заплати, няма по какъв начин да стане. Защото той ще взима, а другите – не. И те ще му кажат: “Играй ти! ”. С неприятни терени няма по какъв начин да развиеш футболист. За мен клубовете би трябвало да имат банкова гаранция. Един месец в случай че се забавят заплатите, да могат да си вземат футболистите парите. За да бъдат те и фамилиите им спокойни.
- Защо са толкоз неприятни терените в България?
- Когато играеш на разорана равнища, това не е футбол. Антонио Перера се контузи от никаква обстановка. Антони Уджа и той се контузи. Много момчета се контузиха поради терените.
- Синът ти потегля ли по твоите стъпки?
- Тръгва, само че сме го оставили самостоятелно, да си реши самичък. Не го водим за ухо. Виждам му пропуските, споделям му ги. Той си преценя. Идва по мачове и гледа. Пита ме за какво не победихте, за какво не вкарахте гол. А жена ми като се ядоса го пита, за какво и неговият тим не е победил и той се качи нагоре в стаята (смее се).
- Като стана дума за парите – по какъв начин съумя при тези заплати в Русия да не ти се завърти главата?
- Имало е интервал, в който съм считал, че всичко се върти към мен. Но бързо съумях да се приземя. В Менделеевата таблица към момента има детайли, които не са съумели да изследват - по този начин, че си представете какви благосъстояния има в Русия. И естествен запас, и финансов. Мегабогати хора има в тази страна.
- Да поговорим и по една тежка тематика – националния тим по футбол...
- Приемам всичко персонално, след всяка загуба е било тежко. Имало е и положителни интервали, най-много при Петър Хубчев. Имаше химия, победиха се мощни тимове. Може би са прекомерно високи условията към отбора.
- Да те върнем на прословутия мач с Малта...
- То имаше толкоз доста положения, като даже, откакто изпуснах дузпата, ударих греда след подаване на Мишо Александров. Изговориха се доста неща. Но от друга позиция, тогава имахме тим. Тогава бяхме футболисти. Георги Миланов в този момент е в Румъния. Гледал съм му няколко мача – хубава атмосфера, бърз футбол, почитатели. Миналата година се избавиха, тази година се борят за първите места.
- Какво е мнението ти за обществените мрежи?
- Хората, които го употребяват за работа, е добре. Но за младите не е добре. В Албания се забрани „ Тик-Ток “. Мозъците на децата към момента не са добре развити и не знаят кой и за какво го прави. Това не го схващат. Трябва да се лимитират обществените медии за деца под 18-годишна възраст. Футболистите, които стоят в обществените мрежи, стават лабилни. Един го виждам, имаше непотребни килограми от горната страна. Стискам го леко и очите стартират му да се пълнят със сълзи. Нямат душeвност. В Марибор имам другари. Със Спартак Москва играхме против тях в Шампионската лига. Те имаха огромни заплати, а в един миг тези хонорари се понижиха. Но Марибор отново е Марибор! С Ваня Дъркушич играх, който в този момент е в Цървена звезда. Той ми сподели през 2020 година, че заплатата в Марибор е била 5000 евро. Излиза се пред общността и се споделя: „ Разполагаме с тази рамка, очаквайте това и това. Ако надскочим себе си, добре пристигнало “. Сега Марибор отново взе участие в Европа, вдигнали са средствата, има спонсори. Още в 6-и клас съм учил, че Словения е най-хубавото място за живеене. Но не дават огромни пари за футбол.
- Забраняваш ли обществените мрежи у дома?
- По един час дневно имат. Не става без наставнически надзор.
- Ти гледа ли кино лентата за Гунди?
- Да, вървях. Страхотен филм! На премиерата бяхме поканени целия клуб. Уникален филм, като той е имал премеждия в живота си. Всеки минава през това.
- Всеки оцелява обаче...
- Да, то футболът в България е джунгла. Без шанс не може.
- Сякаш си последният мохикан в българския футбол.
- Вече съм на края. Започнах да го чувствам, да го усещам. Гледам телевизия – доста хора, с които съм играл, са свършили. Прави ме горделив, че съм играл с Бербатов, със Стилиян, с Илиян Стоянов, с Мартин. Срещу Гонзо съм играл, против Кривия. Това са емблематични футболисти. Срещу великото потомство от 94-а не съм играл, само че те са на годините на татко ми.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ