След като преди ден стана ясно, че , не само

След като преди ден стана ясно, че, освен Пловдив, само че и цяла България получи това, което искаше - правдивост за продавача на чорапи. 
Тази правдивост обаче е освен това от битов случай. Тя е доказателството, че може би, най-накрая, сме пристъпили прага на Европа (с чисти чорапи). Доказателството и за това, че на всяко принуждение би трябвало да се дава отговор. Хората от града противодействаха на неприятното с положително, давайки най-хубавия вероятен урок за насилника и за хора като него. Най-известният Митко в града под тепетата, обичай и потиснат, ден по-късно почувства какво е обич. Стотици го поддържаха, скандираха и изкупиха чорапите му. Пловдив се прояви в действителност като европейска столица на културата и затуптя като едно сърце. 
Действията на насилника обаче не престават да будят неразбиране. Изглежда нещата стоят по този начин:
1) Както Митко не е изолиран случай, по този начин и насилникът не е. За страдание става дума за различим вид. За тези предприемачи, които бдят над собствеността си по този начин както хипохондрик бди над здравето си. И работят постоянно като превъзбуден радар. Светът в близост - хора, дървета, клони, вятър, слънце - неизбежно се трансформира в опасност. Нещо, което пречи и в случай че се наложи ще е бито, унизено и смазано, с цел да може бизнесът да просперира. Но ето и развръзката: в тази ситуация притежателят, гонейки признака на Пловдив, обрече бизнеса си на срив. Как въобще някой ще седне в заведението му в този момент?
2) За хора като насилника съществуват две действителности - моята благосъстоятелност и всичко останало. Обзет от това надълбоко възприятие, той взема решение, че има цялостно право да постави ръка върху градската среда и да я направлява по този начин, както бакалската му сметка изисква. И надлежно тя е толкоз градска, доколкото оказва помощ на бизнеса му и противоположното - не е, в случай че му основава проблем. Може би помните по какъв начин преди години предприемач от Несебър беше опаковал с черен найлон кипарис, от който падаха иглички върху масата му: ето за подобен нрав става дума. Този нрав обаче дълго време шестваше несмущаван. И жителите на Пловдив най-накрая го пречупиха. 
Митко е определян като талисмана на Пловдив, а неговите чорапи не са просто елементарни като тези, които са ти неуместни, купуваш ги и ги носиш единствено тъй като би трябвало да имаш чорапи на краката си, а в края на деня ги махаш, тъй като нямаш самообладание да се отървеш от тях. Те са толкоз колоритни, колкото и самия Митко. Митко не е като типичните продавачи или хора, молещи за лепта по улиците. Пловдивчани удостоверяват, че той е извънредно спокоен и не се натрапва на хората, не им досажда. Просто застава в някакъв ъгъл и разполага продуктите си, ухилен, както постоянно.
Е, когато отида в Пловдив, първото нещо, което ще направя е да си купя чорапи от Митко и по-късно, носейки ги с горделивост да отмина заведението на насилника. Както научихме от пловдивчани, всяко деяние би трябвало да има равно по величина и мощ противопоставяне. Така работи Вселената. На този закон се подчини и Пловдив. И добре, че стана по този начин. Иначе отвън Вселената няма да просъществуваме дълго.
 
Автор: Илиана Симеонова