Едуард Сноудън: Има още много за вършене. Съпротивата едва започва!
След като съобщи на медиите голямо количество данни за всеобщото подслушване, Сноудън декларира, че не съжалява за нищо, и че битката за цялост против държавни управления и корпорации занапред стартира.След като стана виновен за най-голямото приключване на секретни документи в историята, Едуард Сноудън не съжалява за нищо. Той е задоволен от метода, по който неговите разкрития за всеобщото следене са раздрусали държавни управления, разследващи организации и огромни интернет компании.В телефонно изявление за Guardian, обещано на годишнината откогато английският вестник разгласява разкритията на Сноудън, той си напомня този ден, в който светът за него – както и за доста други хора на планетата – се промени вечно. Той си ляга да спи в хотелската стая в Хонког, а когато се разсънва, водещата вест е по какъв начин Агенцията по национална сигурност (АНС) събира данните за персоналните връзки на милиони американци. Сноудън е наясно, че от този миг нататък със остарелият му живот е свършено. “Беше плашещо, само че освобождаващо. Имах чувство за комплектност. Нямаше връщане обратно. ”Той се трансформира в един от най-прословутите бегълци в света, стана воин на награден с “Оскар ” документален филм, на холивудска екранзиация на историята му, както и на най-малко десетина книги. Благодарение на неговите разкрития законите за следене в Съединени американски щати и Англия са оспорвани в съда. И в двете страни бе прокарано ново законодателство. В отговор на всеобщото отвращение за неприкосновеността на персоналните данни, интернет фирмите започнаха да ползват криптирането като стандарт.Оценявайки измененията, Сноудън отбелязва, че някои от хората, водещи акция за дискретност на персоналните данни, показват отчаяние от това по какъв начин са се развили нещата. Той обаче не го споделя. Сноудън споделя: “Хората споделят, че нищо не се е трансформирало, че към момента има всеобщо следене. Но не по този метод се мери смяната. Погледнете по какъв начин беше преди 2013 година и какво се случи по-късно. Всичко се промени. ”По думите му най-важната смяна е осведомеността на обществото. “Правителството и корпоративният бранш се възползваха от незнанието ни. Но ние към този момент знаем. Хората са наясно. Все още сме безсилни да го спрем, само че към този момент се опитваме. Разкритията направиха тази борба по-равна ”.Той споделя, че не съжалява за нищо.
“Ако желаех да съм в сигурност, нямаше да напусна Хавай, ” (Където е работел за АНС преди да отлети за Хонконг.)По думите му личният му живот е белязан с неустановеност, сега може би повече от всеки път. Убежището в Русия зависи от прищявките на държавното управление на Путин, а разследващите организации на Съединени американски щати и Англия не са му дали прошка. За тях това остава мъчителен проблем, изменничество, което е предизвикало вреди в мащаб, който обществото не осъзнава.Това виждане е отразено в едно от редките изказвания на Джереми Флеминг, шеф на английската разследваща организация GCHQ, която паралелно с АНС бе главен индивид на изтеклите документи. Отговаряйки на въпрос на Guardian за годишнината, Флеминг декларира, че задачата на GCHQ е била да прави Обединеното кралство несъмнено. Разузнавачът декларира: “Това, което Едуард Сноудън направи преди пет години, бе нелегално и компрометира способността ни да вършим работата си, нанесе действителни и ненужни вреди на сигурността на страната и нашите съдружници. Той би трябвало да дава отговор за това. ”Гневът измежду разследващата общественост на Съединени американски щати и Англия не е ориентиран единствено към това, което бе оповестено – под 1 % от изтеклите документи – само че и към размера на непубликуваните материали. Те декларират, че са били принудени да работят на основа на догатката, че всичко, до което в миналото Сноудън е имал достъп, е компрометирано и би трябвало да бъде изоставено.За разследващите служби обаче имаше и плюсове. След като се наложи да изоставят толкоз доста неща, бяха принудени да развиват и конфигурират нови и по-добри благоприятни условия по-бързо от плануваното. Друга смяна е в областта на прозрачността. Преди Сноудън въпросите на медиите към GCHQ нормално оставаха без отговор, само че през днешния ден има повече воля за противоположна връзка.Промяната си проличава и от това, че Флеминг е дал отговор на въпросите на Guardian. В своето изказване той твърди, че службата му е ангажирана с отварянето към обществото, само че многознaчително не показва като причина за това Сноудън, а вместо това упорства, че измененията в тази тенденция са почнали през 2013 година Той декларира: “Важно е да продължим да сме допустимо най-отворени, и аз съм зает с този път към по-голяма бистрота, по който поехме преди повече от десетилетие. ”Други хора от разследващата общественост, изключително в Съединени американски щати, насилствено отдават дължимото на Сноудън за стартиралия и толкоз нужният спор за това, къде би трябвало да минава границата сред поверителността и разузнаването. След като се пенсионира през предходната година, някогашният зам.-директор на АНС Ричард Ледгет съобщи, че държавното управление е трябвало да разгласи обществено всеобщото събиране на данни за телефонните диалози. Бившият шеф на GCHQ сър Дейвид Оманд споделя оценката на Флеминг за нанесените вреди, само че признава, че Сноудън е съдействал за въвеждането на ново законодателство. Той декларира: “Понастоящем съществува по-здрава и по-прозрачна правна рамка за събиране на нужните данни. Това, несъмнено, все в миналото щеше да се случи, само че дейностите му несъмнено форсираха процеса. ”През 2015 година Конгресът на Съединени американски щати одобри така наречен Freedom Act, с който всеобщото събиране на телефонни данни бе лимитирано. Британският парламент одобри противоречивият Закон за пълномощията за следствие година по-късно.Водещият експерт по киберсигурност и дискретност на данните Рос Андерсън гледа на разкритията на Сноудън като на основен миг в историята. Андерсън, който преподава в компютърната лаборатория на университета Кейнбридж, декларира, че това е “един от тези ярки моменти, каращи хората да трансформират метода, по който гледат на нещата ”. Той споделя: “Разкритията може и да не трансформираха доста нещата във Англия заради културата на боготворене към Джеймс Бонд и работата на разузнавача. Но за всички по света те се трансфораха в просветление, че следенето в действителност е проблем. ”Депутатите и медиите във Англия не се ангажираха с тематиката в същата степен, с която го направиха сътрудниците им в Европа, Съединени американски щати, Латинска Америка, Азия и Австралия. Едно от дребното изключения бе депутатът от либерал-демократичната партия Джулиан Хюпет, който не спираше да повдига въпроса преди да загуби мястото си в Народното събрание през 2015 година Той декларира: “Разкритията на Сноудън бяха огромен потрес, само че те доведоха до доста по-голяма бистрота от страна на някои от службите за нещата, които правят. ”Едно от разкритията, което имаше най-силен резултат по света, бе за степента на съдействие сред разследващите организации и интернет фирмите. През 2013 година щатските софтуерни компании успяваха да надхитрят Европейски Съюз в договарянията за отбрана на данните. Сноудън обаче падна като бомба посред тези диалози и в следствие се стигна до строгия устав за отбрана на персоналните данни, който влезе в действие.Един от най-видните резултати от разкритията на Сноудън е дребният жълт балон, който стартира да изкача в приложението за известия WhatsApp през април 2016 г, и който уведомява потребителите, че “съобщенията в този чат към този момент са подсигурени с криптиране от край до край ”.Преди Сноудън сходно криптиране бе единствено за хора със специфични потребности и параноиците. Директорът на интернационалната група за отбрана на свободата на изложение и цифровите права Електронна граница – Джилиан Йорк, разяснява: “Като се замисля за нещата преди 2013 година, на телефона си може би имах единствено предшественика на приложението за крипртирана връзка Signal – TextSecure. Имах и инструмент за крипиране на електронни писма – PGP, само че никой не го използваше. ”Единственото огромно изключение измежду онлайн чат услугите тогава е iMessage на Apple, което поддържа криптиране и в двата края още от стартирането си през 2011 г.Разкритията на Сноудън разгневиха и разработчиците в огромните софтуерни компании и те започнаха да противодействат по-активно. Някои от тях, като експертите от WhatsApp, които бяха закупени от Фейсбук една година след експлоадирането на абсурда, започнаха да ползват лично криптиране. Други, като Алекс Стамос от Yahoo, избраха да изоставен работата си, вместо да поддържат понататъшно следене на потребителите. Сега Стамос дава отговор за сигурността във Фейсбук. Йорк декларира: “Без Сноудън приложения като Signal надали щяха да получат финансиране. Не мисля и че Фейсбук щеше да разполага с Алекс Стамос, тъй като той щеше да остане в Yahoo. Тези дребни неща доведоха до огромни неща. Не е като тези компании в действителност да бяха загрижени за поверителността – те бяха накарани да се загрижат. ”Други развития в софтуерния бранш обаче демонстрират, че в доста връзки въздействието на Сноудън е лимитирано. Популярността на “умните тонколони ” като Amazon Echo потриса доста деятели, борещи се за дискретност на персоналните данни. Защо единствено няколко години след световния скандал за провежданото от държавните управления всеобщо следене хората непринудено ще конфигурират в домовете си устройства с включени от самото начало микрофони?Един от редакторите на изданието Gizmodo отбелязва: “Инсталирането на устройство, която безусловно може са слуша всичко, което казваш, съставлява нова главоблъсканица за поверителността и в действителност притеснително развиване в ерата на обвързваните с интернет неща. ”Към края на изявлението си Сноудън си спомня един от ранните си интернет псевдоними – Цинцинат – римски властник, който се връща към земеделието, откакто е извършил службата към обществото. Сноудън споделя, че той също се усеща по този начин – изиграл е ролята си и се е върнал към тихия живот, прекарва времето си като създава принадлежности, които да оказват помощ на публицистите да пазят своите източници. Сноудън споделя: “Не мисля, че в миналото съм се чувствал по-удовлетворен. ”Той обаче няма желание да отбелязва годишнината с “победна обиколка ”. Сноудън приключва: “Има още доста за извършване. Съпротивата едвам стартира. Правителствата и корпорациите са в тази игра от дълго време, а ние занапред навлизаме! ”По материал на baricada.org.
Hidden truth
“Ако желаех да съм в сигурност, нямаше да напусна Хавай, ” (Където е работел за АНС преди да отлети за Хонконг.)По думите му личният му живот е белязан с неустановеност, сега може би повече от всеки път. Убежището в Русия зависи от прищявките на държавното управление на Путин, а разследващите организации на Съединени американски щати и Англия не са му дали прошка. За тях това остава мъчителен проблем, изменничество, което е предизвикало вреди в мащаб, който обществото не осъзнава.Това виждане е отразено в едно от редките изказвания на Джереми Флеминг, шеф на английската разследваща организация GCHQ, която паралелно с АНС бе главен индивид на изтеклите документи. Отговаряйки на въпрос на Guardian за годишнината, Флеминг декларира, че задачата на GCHQ е била да прави Обединеното кралство несъмнено. Разузнавачът декларира: “Това, което Едуард Сноудън направи преди пет години, бе нелегално и компрометира способността ни да вършим работата си, нанесе действителни и ненужни вреди на сигурността на страната и нашите съдружници. Той би трябвало да дава отговор за това. ”Гневът измежду разследващата общественост на Съединени американски щати и Англия не е ориентиран единствено към това, което бе оповестено – под 1 % от изтеклите документи – само че и към размера на непубликуваните материали. Те декларират, че са били принудени да работят на основа на догатката, че всичко, до което в миналото Сноудън е имал достъп, е компрометирано и би трябвало да бъде изоставено.За разследващите служби обаче имаше и плюсове. След като се наложи да изоставят толкоз доста неща, бяха принудени да развиват и конфигурират нови и по-добри благоприятни условия по-бързо от плануваното. Друга смяна е в областта на прозрачността. Преди Сноудън въпросите на медиите към GCHQ нормално оставаха без отговор, само че през днешния ден има повече воля за противоположна връзка.Промяната си проличава и от това, че Флеминг е дал отговор на въпросите на Guardian. В своето изказване той твърди, че службата му е ангажирана с отварянето към обществото, само че многознaчително не показва като причина за това Сноудън, а вместо това упорства, че измененията в тази тенденция са почнали през 2013 година Той декларира: “Важно е да продължим да сме допустимо най-отворени, и аз съм зает с този път към по-голяма бистрота, по който поехме преди повече от десетилетие. ”Други хора от разследващата общественост, изключително в Съединени американски щати, насилствено отдават дължимото на Сноудън за стартиралия и толкоз нужният спор за това, къде би трябвало да минава границата сред поверителността и разузнаването. След като се пенсионира през предходната година, някогашният зам.-директор на АНС Ричард Ледгет съобщи, че държавното управление е трябвало да разгласи обществено всеобщото събиране на данни за телефонните диалози. Бившият шеф на GCHQ сър Дейвид Оманд споделя оценката на Флеминг за нанесените вреди, само че признава, че Сноудън е съдействал за въвеждането на ново законодателство. Той декларира: “Понастоящем съществува по-здрава и по-прозрачна правна рамка за събиране на нужните данни. Това, несъмнено, все в миналото щеше да се случи, само че дейностите му несъмнено форсираха процеса. ”През 2015 година Конгресът на Съединени американски щати одобри така наречен Freedom Act, с който всеобщото събиране на телефонни данни бе лимитирано. Британският парламент одобри противоречивият Закон за пълномощията за следствие година по-късно.Водещият експерт по киберсигурност и дискретност на данните Рос Андерсън гледа на разкритията на Сноудън като на основен миг в историята. Андерсън, който преподава в компютърната лаборатория на университета Кейнбридж, декларира, че това е “един от тези ярки моменти, каращи хората да трансформират метода, по който гледат на нещата ”. Той споделя: “Разкритията може и да не трансформираха доста нещата във Англия заради културата на боготворене към Джеймс Бонд и работата на разузнавача. Но за всички по света те се трансфораха в просветление, че следенето в действителност е проблем. ”Депутатите и медиите във Англия не се ангажираха с тематиката в същата степен, с която го направиха сътрудниците им в Европа, Съединени американски щати, Латинска Америка, Азия и Австралия. Едно от дребното изключения бе депутатът от либерал-демократичната партия Джулиан Хюпет, който не спираше да повдига въпроса преди да загуби мястото си в Народното събрание през 2015 година Той декларира: “Разкритията на Сноудън бяха огромен потрес, само че те доведоха до доста по-голяма бистрота от страна на някои от службите за нещата, които правят. ”Едно от разкритията, което имаше най-силен резултат по света, бе за степента на съдействие сред разследващите организации и интернет фирмите. През 2013 година щатските софтуерни компании успяваха да надхитрят Европейски Съюз в договарянията за отбрана на данните. Сноудън обаче падна като бомба посред тези диалози и в следствие се стигна до строгия устав за отбрана на персоналните данни, който влезе в действие.Един от най-видните резултати от разкритията на Сноудън е дребният жълт балон, който стартира да изкача в приложението за известия WhatsApp през април 2016 г, и който уведомява потребителите, че “съобщенията в този чат към този момент са подсигурени с криптиране от край до край ”.Преди Сноудън сходно криптиране бе единствено за хора със специфични потребности и параноиците. Директорът на интернационалната група за отбрана на свободата на изложение и цифровите права Електронна граница – Джилиан Йорк, разяснява: “Като се замисля за нещата преди 2013 година, на телефона си може би имах единствено предшественика на приложението за крипртирана връзка Signal – TextSecure. Имах и инструмент за крипиране на електронни писма – PGP, само че никой не го използваше. ”Единственото огромно изключение измежду онлайн чат услугите тогава е iMessage на Apple, което поддържа криптиране и в двата края още от стартирането си през 2011 г.Разкритията на Сноудън разгневиха и разработчиците в огромните софтуерни компании и те започнаха да противодействат по-активно. Някои от тях, като експертите от WhatsApp, които бяха закупени от Фейсбук една година след експлоадирането на абсурда, започнаха да ползват лично криптиране. Други, като Алекс Стамос от Yahoo, избраха да изоставен работата си, вместо да поддържат понататъшно следене на потребителите. Сега Стамос дава отговор за сигурността във Фейсбук. Йорк декларира: “Без Сноудън приложения като Signal надали щяха да получат финансиране. Не мисля и че Фейсбук щеше да разполага с Алекс Стамос, тъй като той щеше да остане в Yahoo. Тези дребни неща доведоха до огромни неща. Не е като тези компании в действителност да бяха загрижени за поверителността – те бяха накарани да се загрижат. ”Други развития в софтуерния бранш обаче демонстрират, че в доста връзки въздействието на Сноудън е лимитирано. Популярността на “умните тонколони ” като Amazon Echo потриса доста деятели, борещи се за дискретност на персоналните данни. Защо единствено няколко години след световния скандал за провежданото от държавните управления всеобщо следене хората непринудено ще конфигурират в домовете си устройства с включени от самото начало микрофони?Един от редакторите на изданието Gizmodo отбелязва: “Инсталирането на устройство, която безусловно може са слуша всичко, което казваш, съставлява нова главоблъсканица за поверителността и в действителност притеснително развиване в ерата на обвързваните с интернет неща. ”Към края на изявлението си Сноудън си спомня един от ранните си интернет псевдоними – Цинцинат – римски властник, който се връща към земеделието, откакто е извършил службата към обществото. Сноудън споделя, че той също се усеща по този начин – изиграл е ролята си и се е върнал към тихия живот, прекарва времето си като създава принадлежности, които да оказват помощ на публицистите да пазят своите източници. Сноудън споделя: “Не мисля, че в миналото съм се чувствал по-удовлетворен. ”Той обаче няма желание да отбелязва годишнината с “победна обиколка ”. Сноудън приключва: “Има още доста за извършване. Съпротивата едвам стартира. Правителствата и корпорациите са в тази игра от дълго време, а ние занапред навлизаме! ”По материал на baricada.org.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ