Суровини, Китай, его - с какво Гренландия е интересна за Тръмп
След като отхвърли хипотетичното предложение на Доналд Тръмп да купи Гренландия, държавното управление на Дания разгласи, че се интересува вместо това да купи Съединени американски щати (с изключение на правителството), тъй като забелязали, че в Америка сега съвсем всичко е за обмен. Ако офертата бъде призната, скандинавската страна има амбициозни проекти за новата си облага. " Предвид положението на образованието и опазването на здравето на Съединени американски щати тя може да бъде трансформирана от обширна територия в една велика страна ", съобщи държавният представител в Копенхаген.
Разбира се, това е не-новина от известен блог на сп. " Нюйоркър ", написана като смешка след обявата на " Уолстрийт джърнъл ", че в Белия дом е ставало дума за това вероятно огромният самостоятелен остров на Дания да стане част от Съединени американски щати против незнайна сума.
Когато персонално Тръмп удостовери, че това е по този начин, шегите и сатиричните колажи в обществените мрежи започнаха да отстъпват място на по-сериозни опити да се изясни какви би могло да са претекстовете на президента за сходна извънредно екзотична за ХХI век стъпка.
Първото и най-лесното поради егото на президента е, че той желае да се подреди до предшествениците си, купили Луизиана от Франция (през 1803 година против 15 млн. долара), Аляска от Русия (през 1867 година за 7.2 млн. долара) и Американските Вирджински острови от Дания (през 1916 година под формата на злато на стойност 25 млн. долара).
© archive.org
Предаването през 1917 година на парите по Договора за датските Западни Индии - последната " покупка " на територия от Съединени американски щати.
Идеята да се купи Гренландия надалеч не е на Тръмп - тя се появява още преди дядо му по бащина линия да се роди в Европа през 1869 година
Години по-рано в документ на Държавния департамент - " Доклад за ресурсите на Исландия и Гренландия " - се приказва за стратегическото състояние и скъпите запаси на острова. В текста, цитиращ наличната статистика още от 30-те години на XIX век, се споделя още, че " би трябвало да купим Исландия и Гренландия, само че изключително втората ".
" Придобиването на Гренландия " ще значи агресия с хиляди благи, само че въпросът е и в съперничеството с " английска Америка " (Канада) и с опцията тази стъпка да я подтиква да " стане част от Американския съюз ". Исландия пък има брегова линия, дълга " съвсем половината от цялото ни крайбрежие, когато Конституцията ни бе основана ", фактор са и " големите и скъпи " риболовни благоприятни условия.
След отчета от 1868 година никой американски президент не прави сходно предложение до 1946 година Тогава Хари Труман предлага на Дания 100 млн. $ за Гренландия, като съгласно " Асошиейтед прес " позволява замяна на земя в Аляска за елементи от острова. Към въпросната година " на процедура всеки член " на комисията за обмисляне и тактика на Обединения комитет на началник-щабовете е бил склонен, че Съединени американски щати би трябвало да опитат да купят острова, цитира " Вашингтон пост " документ от чиновник на Държавния департамент. Според него територията " няма никаква стойност за Дания ", само че е " извънредно нужна за сигурността на Съединени американски щати ". Копенхаген отхвърля.
Заглавна страница на отчета от 1868 година
Сегашното възобновление на всичко това и шокиращата анулация на визитата на Тръмп в Дания поради отхвърли на Копенхаген да го разисква (той упрекна премиера Метте Фредериксен, че тя се държала " неуместно " и " неуважително към Съединени американски щати " като назова концепцията " парадокс " ) демонстрира, че това е било освен това от тролене по адрес на една съвсем непрестанно замръзнала територия с към 56 хиляди поданици, 85% множеството от тях - ескимоси, или калаалит, както те се назовават.
Казано в резюме, Гренландия разсънва интерес поради:
- на острова се счита, че има находища от редки метали, злато, диаманти, рубини, мед, мрамор, нефт, газ и др
- топенето на арктическите ледове открива нови стопански и стратегически благоприятни условия за Съединени американски щати, в това число с големи териториални води и зона на стопански интерес в Северния Атлантик
- Китай демонстрира в последно време неотстъпчив интерес към региона, Русия - също, а това би трябвало да бъде пресечено
- Тръмп желае да успее там, където Труман се провали
- Тръмп прави услуга на датския бюджет като го отървава от дотациите за Гренландия
- Тръмп счита, че би било " доста крепко " да купи най-големия остров на планетата.
Като отстраняваме последните три, причините се свиват главно до два - стратегическото разположение и евентуалните запаси на Гренландия и Арктика.
Датският министър председател Метте Фредериксен е на поста едвам от няколко седмици.
Островът лежи на най-краткия път от Европа до Северна Америка и на него според контракт от 1951 година с Дания се намират американски военни обекти и системи за ранно предизвестие за ракетно и въздушно нахлуване и галактическо разузнаване. В Туле в северозападната част има военновъздушна база на Съединени американски щати, издигната още през 1943 година
Сега Вашингтон желае по-значимо военно наличие в Арктика и през предходната година стартира да възвръща Втори флот, който дава отговор за Северния Атлантик. Съединени американски щати възнамеряват и по-начимо завръщане в Гренландия, от която се отдръпнаха след края на студената война, когато имаха близо 50 обекта. През 2004 година бе предоговорено наличието им и остана единствено базата в Туле с няколкостотин чиновници против съвсем 10 000 в пиковите моменти на противостоенето със Съюз на съветските социалистически републики. Преди година Пентагонът съобщи, че желае да влага в Гренландия за укрепване на " военната оперативна еластичност и ситуационна подготвеност ".
Столицата Нуук е по-близо до Ню Йорк, в сравнение с до Копенхаген. Но икономическото развиване е постепенно (80% от територията е покрита с безконечен сняг и лед, а през лятото междинната температура рядко надвишава 10 градуса) и стопанската система е подвластна от лов на риба и годишни дотации от Дания. Тръмп не пропусна да изтъкне последното: " Много зле страда Дания, тъй като годишно губят съвсем 700 милиона $, тъй че носят на гърба си Гренландия против много огромни загуби ". В реалност всяка година Дания изпраша към 590 млн. $ дотации, които съставляват над половината от локалния бюджет. Такава сума няма да е проблем за Съединени американски щати, където федералният бюджет оказва помощ на 50-те щата с към 12 милиарда $ годишно.
Само 17 града има на острова, струпани най-вече в крайбрежните региони. Понеже на практика няма пътища сред тя, а интернационалното летище е едно, гренландците са принудени да пътуват по море или въздух. Инвеститори от Съединени американски щати и Канада се оглеждат за признаци, че на острова с размери три пъти колкото щата Тексас ще се възроди програмата за минни добиви на острова за употреба на залежи, измежду които на уран и редки минерали, търсени за електрониката и бъдещите самостоятелни коли. Но цените на суровините паднаха много през последните години, а в Гренландия има и голям брой бюрократични процедури и спънки и сега работи една единствена дребна мина.
" Ройтерс " цитира данни, съгласно които офшорните находища на острова са от 50 милиарда барела нефт и газ - всичките към момента неразработени. Вашингтон счита, че към 22% от международните петролно-газови находища са в Арктика и в случай че продължи стоплянето на климата, Пентагонът планува да стартира " епоха на конкуренция и настъпателност " за преодоляването им. Освен това затоплените северни морета ще отворят нови пътища за комерсиално мореплаване.
Премиерът Фредериксен с гренландския водач Ким Киелсен. Тръмп трябваше да се срещне с тях на 2-3 септември по време на посещаване, което той анулира в последния миг.
Ласи Хейнинен, професор от Университета на Хелзинки, споделя за " Файненшъл таймс ", че една дума е " присъединила " интензивността на Тръмп - " Китай ". икономическото наличие на китайците тук през последните години пораства бързо. Те влагат в най-различни инициативи на Гренландия, изключително в минното дело и са с доста очевидно наличие.
През 2017 година Дания отхвърли опит на китайска минна компания да купи изоставена военноморска база на острова. Притеснението бе, че Пекин може да употребява обекта като плацдарм за военно наличие. Напълно е допустимо точно този случай да е засилил интереса на Вашингтон към протичащото се в региона. Купуването на Гренландия наподобява като най-лесният метод да се затрудни китайската интензивност в Гренландия.
Неотдавна Съединени американски щати подписаха с самостоятелната територия кардинално съглашение за вложения в изследването и добива на редки минерали и това се възприема като опит да намерят опция на китайските източници - над 70% се добиват, а още по-голям дял се обработват единствено в Китай. В Гренландия се намират евентуално 38.5 млн. тона от тези 17 редки материала при международни находища от към 120 млн. тона, твърди " Файненшъл таймс ".
Според едни източници от бранша чистотата на гренландските находища била задоволително висока, с цел да не се постанова добитото да бъде преработвано в Китай, само че съгласно други китайците са международни водачи в тази технология и са се трансформирали в такава значима част от международната верига за доставки, че няма по какъв начин да се избегне присъединяване им. Те към този момент са най-големият акционер в локалната компания за рандеман на редки минерали Greenland Minerals, благосъстоятелност на австралийци и настояща от 2007 година в мината Кванефиелд в югозападната част на острова. Но всички, опитващи да стартират подобен бизнес тук, споделят, че главният проблем е бавната работа и бюрокрацията на гренландската администрация, породени от неумелост, прекомерна нерешителност и честа промяна на личния състав.
© Reuters
Американското посолство в Копенхаген.
Част от пристрастеностите, които се разгоряха към случая, е използването на израза " да купи ", тъй като в наши дни наподобява скандално да се продават и купуват територии дружно с хората на тях все едно, че са картофи. Марк Якобсен от Арктическия институт във Вашингтон споделя, че " концепцията наподобява идва от един остарял светоглед, в който колониални господари си разменят части земя ". Докато правилото на самоопределяне на народите по легален метод значи, че дали да станат част от Съединени американски щати би трябвало да се реши от гренландците, а не от Вашингтон или Копенхаген. " Предложението би трябвало да е адресирано до Нуук, а не до Копенхаген. "
Впрочем, за продажбата на част от територията си са обмисляли в последните години в някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Helsingin Sanomat написа през юли, а някогашен съветски зам.-министър на външните работи Андрей Фьодоров удостовери, че при започване на 90-те години в Москва са търсили всевъзможни " фантастични " способи да се снабдят с валута и дребна група в държавното управление е обсъждала да бъде продадена на Финландия региона Карелия за към 10-15 милиарда $. По думите му, в случай че администрацията на президента Борис Елцин е показала увереност по този въпрос, вероятността да има договорка тогава е била към 80%, само че финландците не вярвали, че това е допустимо да се случи.
© Reuters
Реакцията на датската преса на шокиращата анулация на визитата на Доналд Тръмп.
Разбира се, това е не-новина от известен блог на сп. " Нюйоркър ", написана като смешка след обявата на " Уолстрийт джърнъл ", че в Белия дом е ставало дума за това вероятно огромният самостоятелен остров на Дания да стане част от Съединени американски щати против незнайна сума.
Когато персонално Тръмп удостовери, че това е по този начин, шегите и сатиричните колажи в обществените мрежи започнаха да отстъпват място на по-сериозни опити да се изясни какви би могло да са претекстовете на президента за сходна извънредно екзотична за ХХI век стъпка.
Първото и най-лесното поради егото на президента е, че той желае да се подреди до предшествениците си, купили Луизиана от Франция (през 1803 година против 15 млн. долара), Аляска от Русия (през 1867 година за 7.2 млн. долара) и Американските Вирджински острови от Дания (през 1916 година под формата на злато на стойност 25 млн. долара).
© archive.org
Предаването през 1917 година на парите по Договора за датските Западни Индии - последната " покупка " на територия от Съединени американски щати.
Идеята да се купи Гренландия надалеч не е на Тръмп - тя се появява още преди дядо му по бащина линия да се роди в Европа през 1869 година
Години по-рано в документ на Държавния департамент - " Доклад за ресурсите на Исландия и Гренландия " - се приказва за стратегическото състояние и скъпите запаси на острова. В текста, цитиращ наличната статистика още от 30-те години на XIX век, се споделя още, че " би трябвало да купим Исландия и Гренландия, само че изключително втората ".
" Придобиването на Гренландия " ще значи агресия с хиляди благи, само че въпросът е и в съперничеството с " английска Америка " (Канада) и с опцията тази стъпка да я подтиква да " стане част от Американския съюз ". Исландия пък има брегова линия, дълга " съвсем половината от цялото ни крайбрежие, когато Конституцията ни бе основана ", фактор са и " големите и скъпи " риболовни благоприятни условия.
След отчета от 1868 година никой американски президент не прави сходно предложение до 1946 година Тогава Хари Труман предлага на Дания 100 млн. $ за Гренландия, като съгласно " Асошиейтед прес " позволява замяна на земя в Аляска за елементи от острова. Към въпросната година " на процедура всеки член " на комисията за обмисляне и тактика на Обединения комитет на началник-щабовете е бил склонен, че Съединени американски щати би трябвало да опитат да купят острова, цитира " Вашингтон пост " документ от чиновник на Държавния департамент. Според него територията " няма никаква стойност за Дания ", само че е " извънредно нужна за сигурността на Съединени американски щати ". Копенхаген отхвърля.
Заглавна страница на отчета от 1868 година
Сегашното възобновление на всичко това и шокиращата анулация на визитата на Тръмп в Дания поради отхвърли на Копенхаген да го разисква (той упрекна премиера Метте Фредериксен, че тя се държала " неуместно " и " неуважително към Съединени американски щати " като назова концепцията " парадокс " ) демонстрира, че това е било освен това от тролене по адрес на една съвсем непрестанно замръзнала територия с към 56 хиляди поданици, 85% множеството от тях - ескимоси, или калаалит, както те се назовават.
Казано в резюме, Гренландия разсънва интерес поради:
- на острова се счита, че има находища от редки метали, злато, диаманти, рубини, мед, мрамор, нефт, газ и др
- топенето на арктическите ледове открива нови стопански и стратегически благоприятни условия за Съединени американски щати, в това число с големи териториални води и зона на стопански интерес в Северния Атлантик
- Китай демонстрира в последно време неотстъпчив интерес към региона, Русия - също, а това би трябвало да бъде пресечено
- Тръмп желае да успее там, където Труман се провали
- Тръмп прави услуга на датския бюджет като го отървава от дотациите за Гренландия
- Тръмп счита, че би било " доста крепко " да купи най-големия остров на планетата.
Като отстраняваме последните три, причините се свиват главно до два - стратегическото разположение и евентуалните запаси на Гренландия и Арктика.
Датският министър председател Метте Фредериксен е на поста едвам от няколко седмици.
Островът лежи на най-краткия път от Европа до Северна Америка и на него според контракт от 1951 година с Дания се намират американски военни обекти и системи за ранно предизвестие за ракетно и въздушно нахлуване и галактическо разузнаване. В Туле в северозападната част има военновъздушна база на Съединени американски щати, издигната още през 1943 година
Сега Вашингтон желае по-значимо военно наличие в Арктика и през предходната година стартира да възвръща Втори флот, който дава отговор за Северния Атлантик. Съединени американски щати възнамеряват и по-начимо завръщане в Гренландия, от която се отдръпнаха след края на студената война, когато имаха близо 50 обекта. През 2004 година бе предоговорено наличието им и остана единствено базата в Туле с няколкостотин чиновници против съвсем 10 000 в пиковите моменти на противостоенето със Съюз на съветските социалистически републики. Преди година Пентагонът съобщи, че желае да влага в Гренландия за укрепване на " военната оперативна еластичност и ситуационна подготвеност ".
Столицата Нуук е по-близо до Ню Йорк, в сравнение с до Копенхаген. Но икономическото развиване е постепенно (80% от територията е покрита с безконечен сняг и лед, а през лятото междинната температура рядко надвишава 10 градуса) и стопанската система е подвластна от лов на риба и годишни дотации от Дания. Тръмп не пропусна да изтъкне последното: " Много зле страда Дания, тъй като годишно губят съвсем 700 милиона $, тъй че носят на гърба си Гренландия против много огромни загуби ". В реалност всяка година Дания изпраша към 590 млн. $ дотации, които съставляват над половината от локалния бюджет. Такава сума няма да е проблем за Съединени американски щати, където федералният бюджет оказва помощ на 50-те щата с към 12 милиарда $ годишно.
Само 17 града има на острова, струпани най-вече в крайбрежните региони. Понеже на практика няма пътища сред тя, а интернационалното летище е едно, гренландците са принудени да пътуват по море или въздух. Инвеститори от Съединени американски щати и Канада се оглеждат за признаци, че на острова с размери три пъти колкото щата Тексас ще се възроди програмата за минни добиви на острова за употреба на залежи, измежду които на уран и редки минерали, търсени за електрониката и бъдещите самостоятелни коли. Но цените на суровините паднаха много през последните години, а в Гренландия има и голям брой бюрократични процедури и спънки и сега работи една единствена дребна мина.
" Ройтерс " цитира данни, съгласно които офшорните находища на острова са от 50 милиарда барела нефт и газ - всичките към момента неразработени. Вашингтон счита, че към 22% от международните петролно-газови находища са в Арктика и в случай че продължи стоплянето на климата, Пентагонът планува да стартира " епоха на конкуренция и настъпателност " за преодоляването им. Освен това затоплените северни морета ще отворят нови пътища за комерсиално мореплаване.
Премиерът Фредериксен с гренландския водач Ким Киелсен. Тръмп трябваше да се срещне с тях на 2-3 септември по време на посещаване, което той анулира в последния миг.
Ласи Хейнинен, професор от Университета на Хелзинки, споделя за " Файненшъл таймс ", че една дума е " присъединила " интензивността на Тръмп - " Китай ". икономическото наличие на китайците тук през последните години пораства бързо. Те влагат в най-различни инициативи на Гренландия, изключително в минното дело и са с доста очевидно наличие.
През 2017 година Дания отхвърли опит на китайска минна компания да купи изоставена военноморска база на острова. Притеснението бе, че Пекин може да употребява обекта като плацдарм за военно наличие. Напълно е допустимо точно този случай да е засилил интереса на Вашингтон към протичащото се в региона. Купуването на Гренландия наподобява като най-лесният метод да се затрудни китайската интензивност в Гренландия.
Неотдавна Съединени американски щати подписаха с самостоятелната територия кардинално съглашение за вложения в изследването и добива на редки минерали и това се възприема като опит да намерят опция на китайските източници - над 70% се добиват, а още по-голям дял се обработват единствено в Китай. В Гренландия се намират евентуално 38.5 млн. тона от тези 17 редки материала при международни находища от към 120 млн. тона, твърди " Файненшъл таймс ".
Според едни източници от бранша чистотата на гренландските находища била задоволително висока, с цел да не се постанова добитото да бъде преработвано в Китай, само че съгласно други китайците са международни водачи в тази технология и са се трансформирали в такава значима част от международната верига за доставки, че няма по какъв начин да се избегне присъединяване им. Те към този момент са най-големият акционер в локалната компания за рандеман на редки минерали Greenland Minerals, благосъстоятелност на австралийци и настояща от 2007 година в мината Кванефиелд в югозападната част на острова. Но всички, опитващи да стартират подобен бизнес тук, споделят, че главният проблем е бавната работа и бюрокрацията на гренландската администрация, породени от неумелост, прекомерна нерешителност и честа промяна на личния състав.
© Reuters
Американското посолство в Копенхаген.
Част от пристрастеностите, които се разгоряха към случая, е използването на израза " да купи ", тъй като в наши дни наподобява скандално да се продават и купуват територии дружно с хората на тях все едно, че са картофи. Марк Якобсен от Арктическия институт във Вашингтон споделя, че " концепцията наподобява идва от един остарял светоглед, в който колониални господари си разменят части земя ". Докато правилото на самоопределяне на народите по легален метод значи, че дали да станат част от Съединени американски щати би трябвало да се реши от гренландците, а не от Вашингтон или Копенхаген. " Предложението би трябвало да е адресирано до Нуук, а не до Копенхаген. "
Впрочем, за продажбата на част от територията си са обмисляли в последните години в някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Helsingin Sanomat написа през юли, а някогашен съветски зам.-министър на външните работи Андрей Фьодоров удостовери, че при започване на 90-те години в Москва са търсили всевъзможни " фантастични " способи да се снабдят с валута и дребна група в държавното управление е обсъждала да бъде продадена на Финландия региона Карелия за към 10-15 милиарда $. По думите му, в случай че администрацията на президента Борис Елцин е показала увереност по този въпрос, вероятността да има договорка тогава е била към 80%, само че финландците не вярвали, че това е допустимо да се случи.
© Reuters
Реакцията на датската преса на шокиращата анулация на визитата на Доналд Тръмп.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ