Въздухът в София не е по-мръсен, хората се промениха
След като няколко години го разясняваме в стеснен кръг, качеството на въздуха в София най-накрая се трансформира в тематика от важен публичен интерес, която насити дори утринните блокове на малките екрани. Това е изцяло справедливо, защото замърсяването на въздуха доста от дълго време е по едно и също време най-значимият, най-подценяваният и най-трудният за решение екологичен проблем.
Не, не става все по-мръсно
Данните са красноречиви - въпреки и към момента неприятно, качеството на въздуха в София постепенно се усъвършенства. Спадат както средногодишните концентрации на тънък прахуляк (ФПЧ10), по този начин и броят дни в годината с пиково замърсяване (превишение на прага за среднодневна централизация от 50 мкг/куб.м). Допреди десетина години прекарвахме съвсем целия отоплителен сезон в мъгла от тънък прахуляк и други още по-неприятни субстанции, а през днешния ден към този момент това са обособени, все по-редки интервали на типичните за Софийското поле температурни инверсии. И тъкмо по тази причина все по-ясно ги виждаме и усещаме. Когато виждаме, че може да бъде и чисто, ни се желае да е постоянно по този начин.
Основният мотор на полемиките през днешния ден e малко непредвиден. Просто към този момент имаме сериозна маса хора от така наречен междинна класа - задоволително богати и осведомени, с цел да виждат казуса и да имат мнение и условия и по него. Така че натискът върху Столична община за бързи ограничения се ускори. И тя реагира, като одобри механизъм за реакция при пиково замърсяване на въздуха, включващ няколко стъпки и ограничения като: информация, апели за оставяне на колите, забрани за паркиране в центъра, зелено билетче, хрумвания за слагане на екостикери и ограничение на достъпа за остарели коли. Обществените упования се извършват.
Добрата вест
Масово към този момент се осъзнава, че огромните източници на замърсяване са отоплението на твърдо гориво и персоналните коли (особено дизеловите). Тоест разбрахме, че сами си го вършим.
Лошата вест
Искаме бързи ограничения, а те не работят. Нямат видим резултат, само че водят до значими пропуснати изгоди. И колкото по-забранителен и ограничителен темперамент имат, толкоз по-тежко се отразяват на живота на обособения субект и разделят обществото. Получава се по този начин, че вместо да подкрепя решаването на казуса, натискът за незабавни решения в действителност го задълбочава.
Факторите, които водят до това въздухът в един огромен град в умерения пояс да е замърсен, са няколко. Решаването на казуса изисква да ги адресираме един по един, като стартираме от най-значимите.
Физикогеографски условия - с тежест към 40%
София е единствената огромна европейска столица, обградена от близко с високи планини, освен това в страна с така и така относително ниски междинни скорости напразно. Планините към София я осъждат да бъде по едно и също време прелестно място за живот и честа жертва на мръсния въздух. Аз персонално не си ги давам за нищо на света.
Работещо решение няма. Означава, че каквото и да вършим, в никакъв случай няма да дишаме безусловно чист въздух. Приемете го!
Свобода и благосъстояние - с тежест към 30%
При равни физикогеографски условия, колкото по-свободни и богати (а тези два съставния елемент съвсем постоянно вървят заедно) са хората в една страна, толкоз по-чист въздух дишат. Това е изцяло разумно - свободните общества най-отдавна са минали към чиста сила и не престават непроменяемо да усъвършенстват положението на околната среда. Хем имат тази опция, хем бизнесът и политиката действително отразяват условията на обществото.
Решението е растеж на икономическата независимост, която се показва в следните четири измерения: господство на закона; лимитирана интервенция на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Изненада - става известно, че даже чистият въздух желае промени!
Енергийни и екологични политики - с тежест към 20%
При равни горни условия на сцената излизат най-пряко обвързваните политики. Сравнението сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е изключително показателно. В Съединени американски щати 2% от популацията се топли с твърдо гориво (реално единствено отвън градовете) и 2% от колите са дизелови. В резултат въздухът и в най-големите градове е чист. В Европейски Съюз съответните числа са 20% от популацията и 50% от колите - въздухът в огромните градове е много по-мръсен и не се усъвършенства. София е на междинното европейско равнище като приходи и добре отразява тези процеси.
През последните 20 години енергийните и екологичните политики на " зелена " Европа таргетираха по едно и също време въглеродните излъчвания и нуклеарната сила. Принципът " замърсителят заплаща " бе пренасочен от действителните замърсители (фин прахуляк, азотни и серни оксиди и др.) към парниковите газове. Енергийната и въглеродна успеваемост бяха издигнати в фетиш. Като резултат електричеството, газът, топлофикацията и бензинът са релативно доста по-скъпи спрямо " нисковъглеродните " и " ефикасни " други възможности - дърва и дизел. И по този начин Европа се върна години обратно в качеството на въздуха - Париж, Лондон, Брюксел се задъхаха, само че естествено, най-бедната столица страда най-вече. Изненадващо, само че факт - тъкмо екологичните политики забавят подобряването на качеството на въздуха в София!
Решението е мъчно, тъй като изисква смяна на политики, с които Европа се разпознава като " световен зелен водач ". Но България може - тъкмо до момента в който сме ръководител на Съвета на Европа потребността от смяна става явна. Неслучайно качеството на въздуха за първи път получи статута на главен приоритет на председателството на страна членка. За страдание, възможностите за триумф са минимални - климатичните политики имат статус на религиозни канони и не подлежат на рационално разискване.
Местни политики и законодателство - с тежест към 10%
Най-сетне опряхме до ролята на Столичната община. Големите градове в Европа, които се радват на относително чист въздух, се топлят всеобщо на газ - или директно, или посредством топлофикация. Приватизацията на " Топлофикация-София " и внедряването на механизъм за ограничаване на използването на твърди горива в топлофицирани здания са доста значими стъпки. Към това се прибавят и различни източници на топлинна сила, като геотермалната и слънчевата, за които София има отлични условия и от ден на ден положителни образци. Нивото на социално-икономическо развиване разрешава най-замърсяващите горива - отпадъчни облекла, гуми, пластмаси, масла, в това число и въглищата - да бъдат неразрешени освен на хартия. Същото се отнася и до персоналните коли - към 5% от колите си пушат очевидно, осигурявайки над 30% от транспортното замърсяване. Те елементарно може да бъдат свалени от пътя без всеобщи забрани за придвижване или паркиране, засягащи всички ни.
Изграждането на метрото и мрежата от велоалеи, обновяването на автобусния парк, миенето на улиците, залесяването, контролът на строителните действия, безплатното паркиране и зарядните станции за електрически автомобили, събирането на остарели гуми са все дълготрайни ограничения, които имат своя принос. Макар че постоянно ще има какво още да се желае, не може да се отхвърли, че Столична община е много дейна във всичко това през последните години.
Въпреки това резултатите в никакъв случай няма да дават отговор на упованията. И това ще бъде по този начин, до момента в който не забележим важен прогрес по точките с по-голяма тежест. Трябва:
- да имаме национални енергийни и екологични политики, които да целят на първо място възстановяване на качеството на въздуха, т.е. да се еманципираме от Брюксел;
- да повишим равнището на икономическа независимост, с цел да бъдем по-богати и да можем да си позволим най-чистата сила, т.е. да продължим с реформите;
- да приемем, че епизодите на замърсен въздух през зимата са цената, която постоянно ще плащаме за удоволствието да имаме Витоша, т.е. да бъдем реалисти.
Лично на мен всяка една от горните точки ми наподобява като " задачата невъзможна ". Но нямаше да бъде забавно, в случай че беше елементарно, нали?
Текст Боян Рашев
Не, не става все по-мръсно
Данните са красноречиви - въпреки и към момента неприятно, качеството на въздуха в София постепенно се усъвършенства. Спадат както средногодишните концентрации на тънък прахуляк (ФПЧ10), по този начин и броят дни в годината с пиково замърсяване (превишение на прага за среднодневна централизация от 50 мкг/куб.м). Допреди десетина години прекарвахме съвсем целия отоплителен сезон в мъгла от тънък прахуляк и други още по-неприятни субстанции, а през днешния ден към този момент това са обособени, все по-редки интервали на типичните за Софийското поле температурни инверсии. И тъкмо по тази причина все по-ясно ги виждаме и усещаме. Когато виждаме, че може да бъде и чисто, ни се желае да е постоянно по този начин.
Основният мотор на полемиките през днешния ден e малко непредвиден. Просто към този момент имаме сериозна маса хора от така наречен междинна класа - задоволително богати и осведомени, с цел да виждат казуса и да имат мнение и условия и по него. Така че натискът върху Столична община за бързи ограничения се ускори. И тя реагира, като одобри механизъм за реакция при пиково замърсяване на въздуха, включващ няколко стъпки и ограничения като: информация, апели за оставяне на колите, забрани за паркиране в центъра, зелено билетче, хрумвания за слагане на екостикери и ограничение на достъпа за остарели коли. Обществените упования се извършват.
Добрата вест
Масово към този момент се осъзнава, че огромните източници на замърсяване са отоплението на твърдо гориво и персоналните коли (особено дизеловите). Тоест разбрахме, че сами си го вършим.
Лошата вест
Искаме бързи ограничения, а те не работят. Нямат видим резултат, само че водят до значими пропуснати изгоди. И колкото по-забранителен и ограничителен темперамент имат, толкоз по-тежко се отразяват на живота на обособения субект и разделят обществото. Получава се по този начин, че вместо да подкрепя решаването на казуса, натискът за незабавни решения в действителност го задълбочава.
Факторите, които водят до това въздухът в един огромен град в умерения пояс да е замърсен, са няколко. Решаването на казуса изисква да ги адресираме един по един, като стартираме от най-значимите.
Физикогеографски условия - с тежест към 40%
София е единствената огромна европейска столица, обградена от близко с високи планини, освен това в страна с така и така относително ниски междинни скорости напразно. Планините към София я осъждат да бъде по едно и също време прелестно място за живот и честа жертва на мръсния въздух. Аз персонално не си ги давам за нищо на света.
Работещо решение няма. Означава, че каквото и да вършим, в никакъв случай няма да дишаме безусловно чист въздух. Приемете го!
Свобода и благосъстояние - с тежест към 30%
При равни физикогеографски условия, колкото по-свободни и богати (а тези два съставния елемент съвсем постоянно вървят заедно) са хората в една страна, толкоз по-чист въздух дишат. Това е изцяло разумно - свободните общества най-отдавна са минали към чиста сила и не престават непроменяемо да усъвършенстват положението на околната среда. Хем имат тази опция, хем бизнесът и политиката действително отразяват условията на обществото.
Решението е растеж на икономическата независимост, която се показва в следните четири измерения: господство на закона; лимитирана интервенция на държавата; регулаторна ефективност; отворени пазари. Изненада - става известно, че даже чистият въздух желае промени!
Енергийни и екологични политики - с тежест към 20%
При равни горни условия на сцената излизат най-пряко обвързваните политики. Сравнението сред Съединени американски щати и Европейски Съюз е изключително показателно. В Съединени американски щати 2% от популацията се топли с твърдо гориво (реално единствено отвън градовете) и 2% от колите са дизелови. В резултат въздухът и в най-големите градове е чист. В Европейски Съюз съответните числа са 20% от популацията и 50% от колите - въздухът в огромните градове е много по-мръсен и не се усъвършенства. София е на междинното европейско равнище като приходи и добре отразява тези процеси.
През последните 20 години енергийните и екологичните политики на " зелена " Европа таргетираха по едно и също време въглеродните излъчвания и нуклеарната сила. Принципът " замърсителят заплаща " бе пренасочен от действителните замърсители (фин прахуляк, азотни и серни оксиди и др.) към парниковите газове. Енергийната и въглеродна успеваемост бяха издигнати в фетиш. Като резултат електричеството, газът, топлофикацията и бензинът са релативно доста по-скъпи спрямо " нисковъглеродните " и " ефикасни " други възможности - дърва и дизел. И по този начин Европа се върна години обратно в качеството на въздуха - Париж, Лондон, Брюксел се задъхаха, само че естествено, най-бедната столица страда най-вече. Изненадващо, само че факт - тъкмо екологичните политики забавят подобряването на качеството на въздуха в София!
Решението е мъчно, тъй като изисква смяна на политики, с които Европа се разпознава като " световен зелен водач ". Но България може - тъкмо до момента в който сме ръководител на Съвета на Европа потребността от смяна става явна. Неслучайно качеството на въздуха за първи път получи статута на главен приоритет на председателството на страна членка. За страдание, възможностите за триумф са минимални - климатичните политики имат статус на религиозни канони и не подлежат на рационално разискване.
Местни политики и законодателство - с тежест към 10%
Най-сетне опряхме до ролята на Столичната община. Големите градове в Европа, които се радват на относително чист въздух, се топлят всеобщо на газ - или директно, или посредством топлофикация. Приватизацията на " Топлофикация-София " и внедряването на механизъм за ограничаване на използването на твърди горива в топлофицирани здания са доста значими стъпки. Към това се прибавят и различни източници на топлинна сила, като геотермалната и слънчевата, за които София има отлични условия и от ден на ден положителни образци. Нивото на социално-икономическо развиване разрешава най-замърсяващите горива - отпадъчни облекла, гуми, пластмаси, масла, в това число и въглищата - да бъдат неразрешени освен на хартия. Същото се отнася и до персоналните коли - към 5% от колите си пушат очевидно, осигурявайки над 30% от транспортното замърсяване. Те елементарно може да бъдат свалени от пътя без всеобщи забрани за придвижване или паркиране, засягащи всички ни.
Изграждането на метрото и мрежата от велоалеи, обновяването на автобусния парк, миенето на улиците, залесяването, контролът на строителните действия, безплатното паркиране и зарядните станции за електрически автомобили, събирането на остарели гуми са все дълготрайни ограничения, които имат своя принос. Макар че постоянно ще има какво още да се желае, не може да се отхвърли, че Столична община е много дейна във всичко това през последните години.
Въпреки това резултатите в никакъв случай няма да дават отговор на упованията. И това ще бъде по този начин, до момента в който не забележим важен прогрес по точките с по-голяма тежест. Трябва:
- да имаме национални енергийни и екологични политики, които да целят на първо място възстановяване на качеството на въздуха, т.е. да се еманципираме от Брюксел;
- да повишим равнището на икономическа независимост, с цел да бъдем по-богати и да можем да си позволим най-чистата сила, т.е. да продължим с реформите;
- да приемем, че епизодите на замърсен въздух през зимата са цената, която постоянно ще плащаме за удоволствието да имаме Витоша, т.е. да бъдем реалисти.
Лично на мен всяка една от горните точки ми наподобява като " задачата невъзможна ". Но нямаше да бъде забавно, в случай че беше елементарно, нали?
Текст Боян Рашев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ