Китай няма да изпревари САЩ
След като неотдавна дефинира Китай за " нов хегемон ", списанието " Икономист " разгласи, че " Китайският век към този момент настава ". То означи, че Пекин дава отговор за към 45 % от международния стопански напредък след финансовата рецесия от 2008 година и 60 % от световния растеж по разноските за защита след 1990 година
Администрацията на Тръмп става все по-агресивна в опитите си да се опълчи на евентуалния заместител на Америка.
Тя наложи мита върху артикули, които костват 250 милиарда $ на китайския експорт, подписа комерсиално съглашение с Мексико и Канада, което цели да предотврати опитите на някоя от тях да преследва обособена конвенция с Китай и наложи възбрана на китайския производител на чипове " Фуджиан Джинхуа " да купува американски елементи без специфичен лиценз от комерсиалния отдел на Съединени американски щати.
Все повече американски наблюдаващи считат, че Вашингтон е навлязал в епохата на нова Студена война, този път с Пекин, като Китай съставлява доста по-съществена опасност от Съюз на съветските социалистически републики.
Асистент-професорът по политология Майкъл Бекли от Университета " Тъфтс " е на друго мнение. Той твърди, че американското предимство скоро няма да бъде сполучливо оспорено.
" Няма гаранция, че еднополюсният свят ще оцелее ", отбелязва той, " само че настоящите трендове загатват, че той ще се задържи за доста десетилетия напред ", прибавя Бекли.
Първоначално бях песимистичен, че мнението на Бекли ще способства за актуалната полемика по тематиката дали Щатите са в неизпълним крах.
Аргументите на доста от поддръжниците за продължаващото владичество на Америка не са изключително безапелационни: те показват издържливостта на американската мощност и дават образци от историята за други прибързани изказвания, че настава краят на превъзходството на дадена страна.
От другата страна дават отговор, че комбинацията от вътрешна дисфункция и външни провокации ще сложат завършек на американското свръхдоминиране.
Книгата на Бекли " Ненадмината: Защо Америка ще остане единствената международна суперсила " предлага истинска оценка за позицията на страната на интернационалната сцена. Експертът се пробва да отбрани тезата, че силата на една страна е по-добре измерима като се изследват " чистите запаси " вместо " брутните запаси ". Според Бекли брутните не разкриват:
- Разходите за производството - " цената, която страна заплаща, с цел да генерира богатство и боен капацитет ".
- Разходите за обществени политики - " разноските, които нация заплаща, с цел да поддържа народа жив ".
- Разходите за сигурност - " цената, която държавно управление заплаща на полицията, с цел да пази жителите ".
Тъй като размерът на популацията е главният източник на тези разноски, Бекли извежда чистите запаси като умножава Брутният вътрешен продукт по Брутният вътрешен продукт (на глава от населението). Неговите критици оспорват изгодата от сходно пресмятане, само че той упорства, че този способ (който назовава " примитивно прокси " ) е по-точен в оценяването на силата на дадена страна, от колкото брутните запаси.
Бекли дава огромно количество разнородни доказателства, с цел да поддържа тезата си. Той показва, че американските служащи " генерират приблизително седем пъти повече продукция от китайските им сътрудници ".
В същото време общата факторна продуктивност на Китай " е с негативни индикатори през последните години, което значи, че Китай създава по-малко продукция на единица продукция всяка година " и че " жестоко казано една трета от китайската промишлена продукция е изхвърляна ".
В допълнение " Китай ще би трябвало да изхарчи доста повече пари от Съединените щати през идващите десетилетия, с цел да стартира да понижава разликата във военния боеприпас ", до момента в който " най-малко 35 % от китайския боен бюджет е съсредоточен в обезпечаването на вътрешната сигурност ".
Бекли също показва, че цялостната мощност на Америка безапелационно превъзхожда китайската, като акцентира географското състояние, политическите институции и демографската картина за фактори, които отреждат дълготрайно преимущество на Съединени американски щати.
Към доводите му може да прибавим, че надали ще бъде образувана мощна " Сино-Руска Антанта ", или пък " Западноевропейска суперстрана ", които да оспорят превъзходството на Америка, въпреки че политиката на двойно задържане на Вашинготн против Пекин и Москва може да спомогне за материализирането на първата алтернатива.
Въпреки безапелационните причини на Бекли съществуват два фактора, които могат да попречат на продължаващото въздействие на Съединени американски щати.
Първият е, че усещанията влияят над действителността. Според изследване на " Пю Рисърч Сентър " от предходната пролет 70 % от интервюираните в 25 страни имат вяра, че през днешния ден Китай играе по-съществена роля на световната сцена от колкото преди 10 години. Само 31 % от изследваните считат същото за Съединени американски щати.
Трудно може да чакаме множеството международни водачи да ползват същата методологическа деконструкция на силата, която прави Бекли. Китай е международният водач по експорт и по търговия, като се чака доникъде на века да изпревари Съединени американски щати по Брутният вътрешен продукт.
Комбинацията от национална решителност (Си Цзинпин приветства настъпването на " нова епоха, в която Китай се доближава по-близо до центъра " ), амбициозни цели (Пекин се пробва да стане световен водач в изкуствения разсъдък до 2030 г.) и геоикономически начинания ( " Един пояс, веднъж " ) подкрепят разпространението на концепцията, че значимостта на комунистическата страна ще продължава да пораства.
Вторият е, че Съединени американски щати преследват доста от задачите, които съгласно Бекли ще подкопаят превъзходството им. Вместо да се вслушва в " полезностите на стратегическото изчакване ", да вземем за пример, Вашингтон постоянно работи въз основа на доктрината " направи нещо в този момент ".
Той усилва позициите си в Близкия Изток, макар че последните 15 години демонстрираха рестриктивните мерки на военната мощност и нежеланите последствия от това. Политиката " Америка първа " отслабва съюзите на страната и принуждава даже дълогодишни другари да работят против ползите на Съединени американски щати, изключително в сферите на търговията и финансите.
В отговор на все по-нарастващата интеграция на Китай в международната стопанска система, което не отслабва нелибералните белези на страната, Вашингтон се приготвя да навлезе в безсрочна битка с Пекин.
Според Бекли Америка подкопава меката си мощ и икономическите ползи като " понижава имиграцията, лимитира издаването на визи за висококвалифицирани служащи и сортира имигрантите главно по фамилни връзки, вместо въз основата на техните умения ".
Съединените щати несъмнено разполагат с удивителен контейнер от мощ. Дали ще го приложат рационално обаче, напълно не е несъмнено.
Администрацията на Тръмп става все по-агресивна в опитите си да се опълчи на евентуалния заместител на Америка.
Тя наложи мита върху артикули, които костват 250 милиарда $ на китайския експорт, подписа комерсиално съглашение с Мексико и Канада, което цели да предотврати опитите на някоя от тях да преследва обособена конвенция с Китай и наложи възбрана на китайския производител на чипове " Фуджиан Джинхуа " да купува американски елементи без специфичен лиценз от комерсиалния отдел на Съединени американски щати.
Все повече американски наблюдаващи считат, че Вашингтон е навлязал в епохата на нова Студена война, този път с Пекин, като Китай съставлява доста по-съществена опасност от Съюз на съветските социалистически републики.
Асистент-професорът по политология Майкъл Бекли от Университета " Тъфтс " е на друго мнение. Той твърди, че американското предимство скоро няма да бъде сполучливо оспорено.
" Няма гаранция, че еднополюсният свят ще оцелее ", отбелязва той, " само че настоящите трендове загатват, че той ще се задържи за доста десетилетия напред ", прибавя Бекли.
Първоначално бях песимистичен, че мнението на Бекли ще способства за актуалната полемика по тематиката дали Щатите са в неизпълним крах.
Аргументите на доста от поддръжниците за продължаващото владичество на Америка не са изключително безапелационни: те показват издържливостта на американската мощност и дават образци от историята за други прибързани изказвания, че настава краят на превъзходството на дадена страна.
От другата страна дават отговор, че комбинацията от вътрешна дисфункция и външни провокации ще сложат завършек на американското свръхдоминиране.
Книгата на Бекли " Ненадмината: Защо Америка ще остане единствената международна суперсила " предлага истинска оценка за позицията на страната на интернационалната сцена. Експертът се пробва да отбрани тезата, че силата на една страна е по-добре измерима като се изследват " чистите запаси " вместо " брутните запаси ". Според Бекли брутните не разкриват:
- Разходите за производството - " цената, която страна заплаща, с цел да генерира богатство и боен капацитет ".
- Разходите за обществени политики - " разноските, които нация заплаща, с цел да поддържа народа жив ".
- Разходите за сигурност - " цената, която държавно управление заплаща на полицията, с цел да пази жителите ".
Тъй като размерът на популацията е главният източник на тези разноски, Бекли извежда чистите запаси като умножава Брутният вътрешен продукт по Брутният вътрешен продукт (на глава от населението). Неговите критици оспорват изгодата от сходно пресмятане, само че той упорства, че този способ (който назовава " примитивно прокси " ) е по-точен в оценяването на силата на дадена страна, от колкото брутните запаси.
Бекли дава огромно количество разнородни доказателства, с цел да поддържа тезата си. Той показва, че американските служащи " генерират приблизително седем пъти повече продукция от китайските им сътрудници ".
В същото време общата факторна продуктивност на Китай " е с негативни индикатори през последните години, което значи, че Китай създава по-малко продукция на единица продукция всяка година " и че " жестоко казано една трета от китайската промишлена продукция е изхвърляна ".
В допълнение " Китай ще би трябвало да изхарчи доста повече пари от Съединените щати през идващите десетилетия, с цел да стартира да понижава разликата във военния боеприпас ", до момента в който " най-малко 35 % от китайския боен бюджет е съсредоточен в обезпечаването на вътрешната сигурност ".
Бекли също показва, че цялостната мощност на Америка безапелационно превъзхожда китайската, като акцентира географското състояние, политическите институции и демографската картина за фактори, които отреждат дълготрайно преимущество на Съединени американски щати.
Към доводите му може да прибавим, че надали ще бъде образувана мощна " Сино-Руска Антанта ", или пък " Западноевропейска суперстрана ", които да оспорят превъзходството на Америка, въпреки че политиката на двойно задържане на Вашинготн против Пекин и Москва може да спомогне за материализирането на първата алтернатива.
Въпреки безапелационните причини на Бекли съществуват два фактора, които могат да попречат на продължаващото въздействие на Съединени американски щати.
Първият е, че усещанията влияят над действителността. Според изследване на " Пю Рисърч Сентър " от предходната пролет 70 % от интервюираните в 25 страни имат вяра, че през днешния ден Китай играе по-съществена роля на световната сцена от колкото преди 10 години. Само 31 % от изследваните считат същото за Съединени американски щати.
Трудно може да чакаме множеството международни водачи да ползват същата методологическа деконструкция на силата, която прави Бекли. Китай е международният водач по експорт и по търговия, като се чака доникъде на века да изпревари Съединени американски щати по Брутният вътрешен продукт.
Комбинацията от национална решителност (Си Цзинпин приветства настъпването на " нова епоха, в която Китай се доближава по-близо до центъра " ), амбициозни цели (Пекин се пробва да стане световен водач в изкуствения разсъдък до 2030 г.) и геоикономически начинания ( " Един пояс, веднъж " ) подкрепят разпространението на концепцията, че значимостта на комунистическата страна ще продължава да пораства.
Вторият е, че Съединени американски щати преследват доста от задачите, които съгласно Бекли ще подкопаят превъзходството им. Вместо да се вслушва в " полезностите на стратегическото изчакване ", да вземем за пример, Вашингтон постоянно работи въз основа на доктрината " направи нещо в този момент ".
Той усилва позициите си в Близкия Изток, макар че последните 15 години демонстрираха рестриктивните мерки на военната мощност и нежеланите последствия от това. Политиката " Америка първа " отслабва съюзите на страната и принуждава даже дълогодишни другари да работят против ползите на Съединени американски щати, изключително в сферите на търговията и финансите.
В отговор на все по-нарастващата интеграция на Китай в международната стопанска система, което не отслабва нелибералните белези на страната, Вашингтон се приготвя да навлезе в безсрочна битка с Пекин.
Според Бекли Америка подкопава меката си мощ и икономическите ползи като " понижава имиграцията, лимитира издаването на визи за висококвалифицирани служащи и сортира имигрантите главно по фамилни връзки, вместо въз основата на техните умения ".
Съединените щати несъмнено разполагат с удивителен контейнер от мощ. Дали ще го приложат рационално обаче, напълно не е несъмнено.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ