Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, пред „Труд“: Дупката в “Гражданска отговорност” може да стигне 1,3 млрд. лв.
След като над 200 000 българи останаха без „ Гражданска отговорност “ поради банкрута на „ Олимпик “, беседваме с основния секретар на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова. Питаме вероятни ли са банкрути и на български застрахователни компании поради разширението на кръга от лица, които имат право на компенсации, както и ще се наложи ли фрапантно повишаване на „ Гражданска отговорност “.
– Г-жо Колчакова, да чакаме ли ново, фрапантно повишаване на „ Гражданска отговорност “?
– Факт е, че компенсациите вървят стремително нагоре, до момента в който наградите са относително ниски и това обрисува вероятен дефицит в наградите. Застраховането е по този начин проведено финансово, че има запаси, с които да покрие този дефицит. Това става в това число и с облаги от други награди. Засега стабилността на бранша не е застрашена, само че в дълготраен проект наградите не могат да останат незадоволителни, т.е. би трябвало да вървят нагоре, в случай че по някакъв метод не понижим парите за компенсации.
– Може ли да се предвижда какъв би бил дефицитът?
– Много мъчно би могло да се направи сходна прогноза. Излезе едно решение на Върховния касационен съд, което уголемява правоимащите лица във връзка с болежка и страдалчество при загуба на непосредствен в пътнотраспортно произшествие. Няма изясненост до каква степен ще бъдат почетени исковете от съда за новите лица. Не знаем и какъв ще е размерът на компенсациите, които ще бъдат присъдени. Затова е мъчно на този стадий да се направи калкулация какви спомагателни средства ще са нужни за погашение на компенсации по към този момент минали вреди и по възможни бъдещи. Много е мъчно да се предвижда по какъв начин ще върви цената на „ Гражданска отговорност “ и на какво ниво ще се стабилизира. Също по този начин е допустимо да се подхващат ограничения да се лимитират изплащаните компенсации. Примерно, би могъл да се постави таван, предел на неимуществените вреди или, в случай че имаме този шанс да намалеят пътнотранспортните катастрофи.
– И въпреки всичко, в случай че съдът продължи да присъжда компенсации каквито е присъждал през 2017 година, имате ли прогноза каква ще е дупката в „ Гражданска отговорност “?
– Между 800 млн. лева и 1,3 милиарда лева Доклад на Комисията за финансов контрол (КФН) откри, че през 2017 година този дефицит е бил към 60 млн. лева Разчитаме, че българският съд ще прояви здрав разсъдък и няма да присъжда свръхвисоки компенсации. В момента в България за морални болки се присъждат едни от най-високите компенсации в Европа. Направихме изследване, пуснахме писмо да всички европейски асоциации, попитахме по какъв начин е организиран при тях този въпрос. Получихме отговор от 11 асоциации. Информацията е, че при тях неимуществени вреди за болежка и страдалчество на околните на умрялото лице в някои страни изобщо не се изплащат. Там се изплаща загуба на приход, изпащат се разноски, прехрана, само че не и този вид обезщетение. Това очевидно обществото счита за заслужено. В други страни се изплащат такива компенсации, само че има нормативен горен предел или методика, по която се пресмятат. В Дания, да вземем за пример лимитът е до 13 400 евро на разположение. На фона на 95 000 лева в България през 2017 г, а имаме решения и за 120 000-130 000 лева Сравнете стандарта в двете страни! В Германия съдът присъжда до 10 000 евро на разположение, във Франция сред 10 000 евро и 30 000 евро. В Белгия са от 1500 евро до 24 000 евро. Те има таблица за другите роднини. Българските съдилища очевидно са позитивно настроени към отсъждане на по-високи компенсации. Какво се счита за заслужено, ние не можем да кажем. Ние можем да кажем какво е допустимо да си разреши застрахователят при тази цена на „ Гражданска отговорност “ и каква би станала цената, в случай че се резервира тази наклонност с компенсациите.
– Каква би станала цената, в случай че се резервира наклонността?
– Ако се резервира наклонността има риск цената да се усили трагично, два пъти даже да се усили. Но това е недопустимо при равнището на приходи в България.
– Това значи да стане 400-500 лева
– Зависи от колата, от опитата на водача, вземат се поради разнообразни параметри. Преди излизането на решението на Върховен касационен съд, с което се разшири обсега на лицата, претендиращи за компенсации, междинната цена на „ Гражданска отговорност “ беше 207 лева Сега доколкото знам застраховката се е нараснала с сред 5 и 60 лева, т.е. не приказваме никога за двойно нарастване, само че чакаме правосъдна процедура. Двойно нарастване значи над 400 лева Това не е цена, която може да си разреши всеки водач в България. Имаме над 3 милиона консуматори на тази застраховка…
– Ще карат без „ Гражданска отговорност “.
– Това също е публично недопустимо, тъй като „ Гражданска отговорност “ е застраховка, която пази почтено потърпевшите и по тази причина е наложителна. Това не е „ Каско “.
– Има ли към този момент абсурд във връзка с исковете?
– Има. Някои от членовете на Асоциацията са ми споделяли, че имат искове за доста огромно количество нови ищци по вреди, които към този момент са завършили, изплатени са и по тях към този момент не се държат запаси. Имаме случай с 29 нови ищци, близки и роднини, всички живеещи на един адрес. Софийски градски съд сега е покрит от нови искове по такива каузи. Все още няма процедура по тях, няма излезли решения. Ние чакаме да забележим каква ще е практиката.
– Какво прави в сходни случаи застрахователят, от кое място взема пари за компенсациите?
– Изплаща това, което е присъдено. Застрахователят ще може да покрие вредите и това няма да провокира незабавно несъстоятелност на застрахователите, тъй като те държат запаси за такива случаи. Но в дълготраен проект ще би трябвало да се усилят и наградите и запасите, в случай че не престават да порастват исковете със същите темпове.
– Налага ли се застрахователите да вземат от други застраховки, с цел да изплащат вреди по „ Гражданска отговорност “?
– Печалбата от едни застраховки, компенсира загубата от други. Така е във всеки бизнес.
– Не се ли опасявате, че застрахователите ще стартират всеобщо да заобикалят контракти по „ Гражданска отговорност “?
– Това е значителен бизнес. Застраховката е наложителна, пазарът е огромен и не ми се коства реалистично да стартират да излизат компании от пазара. По-скоро ми се коства евентуално да стартират да търсят модели, които да създадат застраховката по-рентабилна.
– Това какво значи?
– Полагаме старания за възстановяване на културата на придвижване. Голяма част от автомобилните застрахователи по линия на стратегиите си за корпоративна обществена отговорност, влагат средства в стратегии за понижаване на ПТП. Надяваме се с времето напъните, които поставят и институциите, да доведат до понижаване на злополуките. Подобряването на пътната инфраструктура също е от изгода. Създадохме към Асоциацията на българските застрахователи работна група, която да създаде някаква методика за битка със застрахователните измами, където губим милиони годишно, само че там сме мощни лимитирани от нормативната рамка и най-много от Регламента за отбрана на персоналните данни. Имаме обилни искове от чужбина, с които се борим по различен метод. Вече понижават румънските полици.
– Наистина ли понижават?
– От влизането в действие на електронното издаване на полици посредством системата, която свързва КАТ с Гаранционния фонд имаме доста по-голяма опция да виждаме кой е действителният притежател на автомобила, дотолкоз, доколкото собствеността е трансферирана и в талона. Документните измами към този момент са доста по-малко евентуални, остава обаче детайлът, че някои коли се трансферират единствено нотариално, без това да се удостовери и посредством документите на автомобила – те не се сменят в КАТ. Решението, което предлагаме е нотариусите да се свържат към системата на КАТ, т..е всеки един контракт за прекачване на МПС да бъде регистриран в масивите на КАТ. По този метод се надяваме фрапантно да понижим румънската щетимост.
– След „ Олимпик “ има ли заплаха от банкрути и на други застрахователни сдружения?
– Българските застрахователни сдружения, за разлика от „ Олимпик “, бяха подложени на три оценки на балансите през последните две години. Те бяха направени от КФН, от европейския орган за контрол на застрахователите, повярвайте ми, има доста добра експертиза, макар недоверието в България към европейските органи. Всички застрахователи излязоха сполучливо от прегледа на балансите. Всички автомобилни застрахователи при започване на годината покачиха запасите си. Мисля, че всички тези фактори приказват, че може да се има доверие на пазара.
– Като се прегледат решенията на КФН излиза наяве, че две от фирмите имат проблеми, т.е. картината н е толкоз безоблачна.
– Картината в никакъв случай не може да е безоблачна. Финансовият бранш има спадове и покачвания, които се въздействат, като от макроикономическата среда, по този начин и от държанието на мениджърите на фирмите. Затова е и надзорът – когато забележи някакви проблеми да даде рекомендации, с цел да не се трансформира казусът в срив. Бихте могли да зададете този въпрос към КФН. Ние се опитваме да имаме доверие в институциите и да разчитаме, че техните решения са верни и са изпълнени.
– Предстоят ли промени в Кодекса за застраховането?
– В момента е показан за публично разискване план за промени в Кодекса за застраховането по отношение на транспонирането на една европейска инструкция за разпространяване на застрахователни артикули. Готвим мнение по този план, който е обвързван с методите на разпространяване на застрахователни артикули, методите за отбрана на потребителите, методите за показване на информацията за продуктите, тъй че те да са разбираеми за потребителя. Тези промени би трябвало да доведат до възстановяване на пазарната среда и до по-добра отбраната на потребителите. Друг иден план се готви на европейско равнище във връзка с общата европейска регулация на „ Гражданска отговорност на автомобилистите “. Европейска комисия разгласява през месец май предложение за изменение в Моторната инструкция, което е забавно и което, с изключение на всичко друга, се отнася и за Обезпечителните фондове при банкрут на осигурител, изключително когато става въпрос за застрахователи, които правят действия по независимост на даване на услуги и независимост на определяне, какъвто е казусът с кипърския осигурител „ Олимпик “. В момента в Европейски Съюз се прави опит да се уеднаквят разпоредбите, тъй че да са напълно ясни и идентични в общността. От Асоциацията предложихме и уеднаквяване и на разпоредбите за уседналост на колите. Българският осигурителен отрасъл има проблем с коли с български регистрационни табели, които не са уседнали в страната, а в други страни и поносим загуби по застраховката „ Гражданска отговорност “ и по „ Зелена карта “.
– Още през ноември предходната година Съветът на бюрата ни е предизвестил, че поради проблеми с две наши компании със „ Зелена карта “ България може да бъде подложена на мониторинг и даже изключена. Какви ще са последствията в случай че бъдем изключени?
– Това са доста черни прогнози.. Секторът разчита, че българските способени институции ще употребяват целият разполагаем инструментариум, с цел да бъде избегнат сходен риск.. Ако България бъде изключена от „ Зелена карта “ ще бъде както преди влизането ни в системата – ще си купуваме задгранични застраховки. Но никога не чакам сходно нещо да се случи.
– Ще финансирате ли Агенция „ Борба с градушките “ с отчисления от имуществените застраховки?
– Смятаме, че това решение не е заслужено. По-скоро предлгме да вършим отчисления от земеделските застраховки, в случай че те станат наложителни за земеделците.
– Кога ще бъде въведена системата „ бонус-малус “?
– Добре би било това да се случи в най-скоро време. Идеята е да бъдат подтиквани с по-ниски цени водачите, които се държат отговорно на пътя, които нямат пътнотранспортни катастрофи, нямат нарушавания и да бъдат наказвани с по-високи цени, тези които се държат безконтролно на пътя. За застрахователите това ще има нулев финансов резултат, тъй като колкото даваш на едните, толкоз вземаш от другите, тя по този начин е замислена системата. Но за нас дълготрайният резултат е че финансовите санкции ще доведт до по-отговорното държание, което би довело до понижаване на щетимостта. Системата „ бонус-малус “ към този момент е в много напреднал етап – направен е план и предложение от съветник, остава тя да бъде облечена в законова форма. Мисля, че ще излезе под формата на разпоредба. Вече е основана IT-системата, по която да се придобива информация за нарушаванията на водачите, т.е. връзката сред КАТ и застрахователите е подготвена.
– Това значи ли, че следващата година застраховките ще се подписват по този метод?
– Надяваме се системата да проработи колкото се може по-скоро и наредбата да излезе още от есента.
Нашият посетител
Нина Колчакова е приключила Международни стопански връзки в УНСС и Международни финансови пазари в Университета в Саутхямптън. Започва кариерата си в Българска фондова борса – София, а по-късно става анализатор в световно-известна агенция за стопански разбори. От 2003 до 2012 е Директор „ Международно съдействие и връзки с обществеността “ в Комисията за финансов контрол, а в следствие – съветник на ръководителя на КФН по европейските въпроси.
В интервала 2009 – 2016 година управлява 4 последователни проекта по стратегия IPA на Европейски Съюз за Западните Балкани, които вкарват европейското законодателство и надзорни практики в региона на небанковия финансов бранш в Черна гора, Босна и Херцеговина и в Македония. От една година е Главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи.
– Г-жо Колчакова, да чакаме ли ново, фрапантно повишаване на „ Гражданска отговорност “?
– Факт е, че компенсациите вървят стремително нагоре, до момента в който наградите са относително ниски и това обрисува вероятен дефицит в наградите. Застраховането е по този начин проведено финансово, че има запаси, с които да покрие този дефицит. Това става в това число и с облаги от други награди. Засега стабилността на бранша не е застрашена, само че в дълготраен проект наградите не могат да останат незадоволителни, т.е. би трябвало да вървят нагоре, в случай че по някакъв метод не понижим парите за компенсации.
– Може ли да се предвижда какъв би бил дефицитът?
– Много мъчно би могло да се направи сходна прогноза. Излезе едно решение на Върховния касационен съд, което уголемява правоимащите лица във връзка с болежка и страдалчество при загуба на непосредствен в пътнотраспортно произшествие. Няма изясненост до каква степен ще бъдат почетени исковете от съда за новите лица. Не знаем и какъв ще е размерът на компенсациите, които ще бъдат присъдени. Затова е мъчно на този стадий да се направи калкулация какви спомагателни средства ще са нужни за погашение на компенсации по към този момент минали вреди и по възможни бъдещи. Много е мъчно да се предвижда по какъв начин ще върви цената на „ Гражданска отговорност “ и на какво ниво ще се стабилизира. Също по този начин е допустимо да се подхващат ограничения да се лимитират изплащаните компенсации. Примерно, би могъл да се постави таван, предел на неимуществените вреди или, в случай че имаме този шанс да намалеят пътнотранспортните катастрофи.
– И въпреки всичко, в случай че съдът продължи да присъжда компенсации каквито е присъждал през 2017 година, имате ли прогноза каква ще е дупката в „ Гражданска отговорност “?
– Между 800 млн. лева и 1,3 милиарда лева Доклад на Комисията за финансов контрол (КФН) откри, че през 2017 година този дефицит е бил към 60 млн. лева Разчитаме, че българският съд ще прояви здрав разсъдък и няма да присъжда свръхвисоки компенсации. В момента в България за морални болки се присъждат едни от най-високите компенсации в Европа. Направихме изследване, пуснахме писмо да всички европейски асоциации, попитахме по какъв начин е организиран при тях този въпрос. Получихме отговор от 11 асоциации. Информацията е, че при тях неимуществени вреди за болежка и страдалчество на околните на умрялото лице в някои страни изобщо не се изплащат. Там се изплаща загуба на приход, изпащат се разноски, прехрана, само че не и този вид обезщетение. Това очевидно обществото счита за заслужено. В други страни се изплащат такива компенсации, само че има нормативен горен предел или методика, по която се пресмятат. В Дания, да вземем за пример лимитът е до 13 400 евро на разположение. На фона на 95 000 лева в България през 2017 г, а имаме решения и за 120 000-130 000 лева Сравнете стандарта в двете страни! В Германия съдът присъжда до 10 000 евро на разположение, във Франция сред 10 000 евро и 30 000 евро. В Белгия са от 1500 евро до 24 000 евро. Те има таблица за другите роднини. Българските съдилища очевидно са позитивно настроени към отсъждане на по-високи компенсации. Какво се счита за заслужено, ние не можем да кажем. Ние можем да кажем какво е допустимо да си разреши застрахователят при тази цена на „ Гражданска отговорност “ и каква би станала цената, в случай че се резервира тази наклонност с компенсациите.
– Каква би станала цената, в случай че се резервира наклонността?
– Ако се резервира наклонността има риск цената да се усили трагично, два пъти даже да се усили. Но това е недопустимо при равнището на приходи в България.
– Това значи да стане 400-500 лева
– Зависи от колата, от опитата на водача, вземат се поради разнообразни параметри. Преди излизането на решението на Върховен касационен съд, с което се разшири обсега на лицата, претендиращи за компенсации, междинната цена на „ Гражданска отговорност “ беше 207 лева Сега доколкото знам застраховката се е нараснала с сред 5 и 60 лева, т.е. не приказваме никога за двойно нарастване, само че чакаме правосъдна процедура. Двойно нарастване значи над 400 лева Това не е цена, която може да си разреши всеки водач в България. Имаме над 3 милиона консуматори на тази застраховка…
– Ще карат без „ Гражданска отговорност “.
– Това също е публично недопустимо, тъй като „ Гражданска отговорност “ е застраховка, която пази почтено потърпевшите и по тази причина е наложителна. Това не е „ Каско “.
– Има ли към този момент абсурд във връзка с исковете?
– Има. Някои от членовете на Асоциацията са ми споделяли, че имат искове за доста огромно количество нови ищци по вреди, които към този момент са завършили, изплатени са и по тях към този момент не се държат запаси. Имаме случай с 29 нови ищци, близки и роднини, всички живеещи на един адрес. Софийски градски съд сега е покрит от нови искове по такива каузи. Все още няма процедура по тях, няма излезли решения. Ние чакаме да забележим каква ще е практиката.
– Какво прави в сходни случаи застрахователят, от кое място взема пари за компенсациите?
– Изплаща това, което е присъдено. Застрахователят ще може да покрие вредите и това няма да провокира незабавно несъстоятелност на застрахователите, тъй като те държат запаси за такива случаи. Но в дълготраен проект ще би трябвало да се усилят и наградите и запасите, в случай че не престават да порастват исковете със същите темпове.
– Налага ли се застрахователите да вземат от други застраховки, с цел да изплащат вреди по „ Гражданска отговорност “?
– Печалбата от едни застраховки, компенсира загубата от други. Така е във всеки бизнес.
– Не се ли опасявате, че застрахователите ще стартират всеобщо да заобикалят контракти по „ Гражданска отговорност “?
– Това е значителен бизнес. Застраховката е наложителна, пазарът е огромен и не ми се коства реалистично да стартират да излизат компании от пазара. По-скоро ми се коства евентуално да стартират да търсят модели, които да създадат застраховката по-рентабилна.
– Това какво значи?
– Полагаме старания за възстановяване на културата на придвижване. Голяма част от автомобилните застрахователи по линия на стратегиите си за корпоративна обществена отговорност, влагат средства в стратегии за понижаване на ПТП. Надяваме се с времето напъните, които поставят и институциите, да доведат до понижаване на злополуките. Подобряването на пътната инфраструктура също е от изгода. Създадохме към Асоциацията на българските застрахователи работна група, която да създаде някаква методика за битка със застрахователните измами, където губим милиони годишно, само че там сме мощни лимитирани от нормативната рамка и най-много от Регламента за отбрана на персоналните данни. Имаме обилни искове от чужбина, с които се борим по различен метод. Вече понижават румънските полици.
– Наистина ли понижават?
– От влизането в действие на електронното издаване на полици посредством системата, която свързва КАТ с Гаранционния фонд имаме доста по-голяма опция да виждаме кой е действителният притежател на автомобила, дотолкоз, доколкото собствеността е трансферирана и в талона. Документните измами към този момент са доста по-малко евентуални, остава обаче детайлът, че някои коли се трансферират единствено нотариално, без това да се удостовери и посредством документите на автомобила – те не се сменят в КАТ. Решението, което предлагаме е нотариусите да се свържат към системата на КАТ, т..е всеки един контракт за прекачване на МПС да бъде регистриран в масивите на КАТ. По този метод се надяваме фрапантно да понижим румънската щетимост.
– След „ Олимпик “ има ли заплаха от банкрути и на други застрахователни сдружения?
– Българските застрахователни сдружения, за разлика от „ Олимпик “, бяха подложени на три оценки на балансите през последните две години. Те бяха направени от КФН, от европейския орган за контрол на застрахователите, повярвайте ми, има доста добра експертиза, макар недоверието в България към европейските органи. Всички застрахователи излязоха сполучливо от прегледа на балансите. Всички автомобилни застрахователи при започване на годината покачиха запасите си. Мисля, че всички тези фактори приказват, че може да се има доверие на пазара.
– Като се прегледат решенията на КФН излиза наяве, че две от фирмите имат проблеми, т.е. картината н е толкоз безоблачна.
– Картината в никакъв случай не може да е безоблачна. Финансовият бранш има спадове и покачвания, които се въздействат, като от макроикономическата среда, по този начин и от държанието на мениджърите на фирмите. Затова е и надзорът – когато забележи някакви проблеми да даде рекомендации, с цел да не се трансформира казусът в срив. Бихте могли да зададете този въпрос към КФН. Ние се опитваме да имаме доверие в институциите и да разчитаме, че техните решения са верни и са изпълнени.
– Предстоят ли промени в Кодекса за застраховането?
– В момента е показан за публично разискване план за промени в Кодекса за застраховането по отношение на транспонирането на една европейска инструкция за разпространяване на застрахователни артикули. Готвим мнение по този план, който е обвързван с методите на разпространяване на застрахователни артикули, методите за отбрана на потребителите, методите за показване на информацията за продуктите, тъй че те да са разбираеми за потребителя. Тези промени би трябвало да доведат до възстановяване на пазарната среда и до по-добра отбраната на потребителите. Друг иден план се готви на европейско равнище във връзка с общата европейска регулация на „ Гражданска отговорност на автомобилистите “. Европейска комисия разгласява през месец май предложение за изменение в Моторната инструкция, което е забавно и което, с изключение на всичко друга, се отнася и за Обезпечителните фондове при банкрут на осигурител, изключително когато става въпрос за застрахователи, които правят действия по независимост на даване на услуги и независимост на определяне, какъвто е казусът с кипърския осигурител „ Олимпик “. В момента в Европейски Съюз се прави опит да се уеднаквят разпоредбите, тъй че да са напълно ясни и идентични в общността. От Асоциацията предложихме и уеднаквяване и на разпоредбите за уседналост на колите. Българският осигурителен отрасъл има проблем с коли с български регистрационни табели, които не са уседнали в страната, а в други страни и поносим загуби по застраховката „ Гражданска отговорност “ и по „ Зелена карта “.
– Още през ноември предходната година Съветът на бюрата ни е предизвестил, че поради проблеми с две наши компании със „ Зелена карта “ България може да бъде подложена на мониторинг и даже изключена. Какви ще са последствията в случай че бъдем изключени?
– Това са доста черни прогнози.. Секторът разчита, че българските способени институции ще употребяват целият разполагаем инструментариум, с цел да бъде избегнат сходен риск.. Ако България бъде изключена от „ Зелена карта “ ще бъде както преди влизането ни в системата – ще си купуваме задгранични застраховки. Но никога не чакам сходно нещо да се случи.
– Ще финансирате ли Агенция „ Борба с градушките “ с отчисления от имуществените застраховки?
– Смятаме, че това решение не е заслужено. По-скоро предлгме да вършим отчисления от земеделските застраховки, в случай че те станат наложителни за земеделците.
– Кога ще бъде въведена системата „ бонус-малус “?
– Добре би било това да се случи в най-скоро време. Идеята е да бъдат подтиквани с по-ниски цени водачите, които се държат отговорно на пътя, които нямат пътнотранспортни катастрофи, нямат нарушавания и да бъдат наказвани с по-високи цени, тези които се държат безконтролно на пътя. За застрахователите това ще има нулев финансов резултат, тъй като колкото даваш на едните, толкоз вземаш от другите, тя по този начин е замислена системата. Но за нас дълготрайният резултат е че финансовите санкции ще доведт до по-отговорното държание, което би довело до понижаване на щетимостта. Системата „ бонус-малус “ към този момент е в много напреднал етап – направен е план и предложение от съветник, остава тя да бъде облечена в законова форма. Мисля, че ще излезе под формата на разпоредба. Вече е основана IT-системата, по която да се придобива информация за нарушаванията на водачите, т.е. връзката сред КАТ и застрахователите е подготвена.
– Това значи ли, че следващата година застраховките ще се подписват по този метод?
– Надяваме се системата да проработи колкото се може по-скоро и наредбата да излезе още от есента.
Нашият посетител
Нина Колчакова е приключила Международни стопански връзки в УНСС и Международни финансови пазари в Университета в Саутхямптън. Започва кариерата си в Българска фондова борса – София, а по-късно става анализатор в световно-известна агенция за стопански разбори. От 2003 до 2012 е Директор „ Международно съдействие и връзки с обществеността “ в Комисията за финансов контрол, а в следствие – съветник на ръководителя на КФН по европейските въпроси.
В интервала 2009 – 2016 година управлява 4 последователни проекта по стратегия IPA на Европейски Съюз за Западните Балкани, които вкарват европейското законодателство и надзорни практики в региона на небанковия финансов бранш в Черна гора, Босна и Херцеговина и в Македония. От една година е Главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ