Салмонела ли е унищожила великите ацтеки?
След като испанските завоеватели идват в Мексико през 1519г, една от най-лошите епидемии в човешката история раздрусва великата ацтецка цивилизация. Само век след идването на испанците, популацията на ацтеките е сведено от 25 милиона до 1 милион. Макар от дълго време да има спекулации за повода за епидемията, никой не знае сигурно каква е била тя. Днес, учени са дали първите ДНК доказателства за бактерия, открита в телата на починалите при една от най-опустошителните епидемии. Според тях, виновникът е тип салмонелна бактерия, към този момент редкия вариант Paratyphi C.
В днешно време, когато човек има нещастието да се болести със салмонела (или механически салмонелоза), нормално това става след изразходване на недобре сготвено месо или яйца. Разболява се за към седмица, а признаците включват стомашни болки, гадене, повръщане, диария и тресчица. Гаден микроб, само че не кой знае какъв брой рисков.
Някои варианти на салмонелата обаче могат да са много съществени, да провокират коремен тиф и даже гибел. Един избран вариант, прочут като Paratyphi C, провокира коремен тиф или тресчица на червата. Ако не бъде третирана, бактерията убива сред 10 и 15% от инфектираните. Paratyphi C към този момент е извънредно рядка и поразява хора най-вече в разрастващите се страни, където санитарните условия са неприятни. Според ново ДНК проучване обаче, зараза от тази смъртоносна форма на салмонела може да е съдействала за рухването на ацтеките през 16-и век.
В десетилетията след идването на испанските завоеватели през 1519г, ацтеките са изумени от няколко унищожителни талази от болестта. На техния локален език, нахуатл, ацтеките назовават тези епидемии коколизтлли, от думата за „ заразна болест “. Една огромна зараза сред 1545 и 1550г е лишила живота на повече от 80% от популацията на ацтеките. Друга зараза удря през 1576г, убивайки сред 7 и 18 милиона души.
Търсейки улики за повода за тези епидемии, учени, водени от Йохан Краус, еволюционарен генетик в немския институт Макс Планк, вземат решение да изследват гробове в Оахака в южно Мексико. Според техните открития, оповестени по-рано този месец, учените са извлекли и секвентирали ДНК фрагменти от зъбите на 29 тела, заровени тям, 24 от които са били жертви на епидемията от 1545г.
След като са отделили бактериалната ДНК от човешката, учените са сравнили резултатите с повече от 2700 съвременни бактериални генома. Открили са, че бактериалната ДНК от няколко индивида съответствува със салмонелната бактерия, след което са съумели да реконструират два генома на варианта Paratyphi C.
Според предходни теории, тиф, едра шарка и дребна шарка са измежду евентуалните аргументи за изгубването на ацтеките. През 2002г, учени от Националния самостоятелен университет на Мексико (UNAM) в Мексико Сити излизат с теорията, че вирусна хеморагична тресчица, в композиция със сушата, е избила милиони ацтеки. Сравняват мащаба на събитието с Черната гибел, която убива към 20 милиона души в Европа през 14-и век. Никоя от предходните хипотези обаче не е подкрепена от ДНК доказателства, което прави новото проучване изключително завладяващо.
Изследването към момента не е тествано и други учени ще би трябвало да възпроизведат резултатите и да излязат със умозаключение по въпроса. Поне един академик – Мария Авила-Аркос, генетик от UNAM, която не е взела участие в проучването – остава скептична, че салмонела би могла да убие толкоз хора. Тя твърди, че епидемията може да е била вирусна, защото методът, употребен от учените, не би могъл да засече вирус.
