След като европейските правителства се опитаха да направят „каквото и

След като европейските правителства се опитаха да направят „каквото и ...

Натискът върху ЕС заради климатичните мерки вероятно едва сега започва


След като европейските правителства се опитаха да направят „каквото и да е необходимо“, за да защитят хората от икономическите последици от пандемичните блокади, политиците отново изваждат чековите си книжки, за да помогнат на потребителите - този път, за да се справят със скока в цените на енергията след отварянето на икономиките, пише Лайънъл Лоран за Bloomberg.Още по темата

Франция ще раздаде 580 милиона евро, за да помогне на бедните домакинства да се справят с нарастващите разходи преди изборите догодина. Испания налага данък върху извънредните печалби на комуналните компании и таван на сметките за електроенергия на потребителите. А Гърция предлага месечни помощи и по-високи еднократни плащания на хората с ниски доходи.

Такива ходове са лесно обясними. Цената за базовата електроенергия в Европа се удвои тази година, достигайки за първи път 100 евро за мегаватчас. На годишна база това означава, че европейците ще платят със 150 милиарда евро повече за електричество, според Симоне Таляпиетра и Георг Захман от аналитичния център "Брюгел".

Натискът върху европейските лидери обаче вероятно едва сега започва. Дори ако основните причини за поскъпването на тока са разнообразни и сложни - нарастващо търсене след вдигането на ограниченията, криза при доставките на природен газ и липса на възобновяема енергия от вятър заради хубавото време - и може да са краткотрайни, европейците стават все по-болезнено наясно с потенциала за социални вълнения по време на дългосрочното преминаване към по-чиста енергия.

Заплахата от популистка реакция заради нарастващите разходи за енергия на фона на по-широкото преминаване на Европейския съюз към нетни нулеви емисии до 2050 г. вероятно ще удължи помощите. Декарбонизацията не само ще бъде „адски тежка“, както каза висшият представител на ЕС по въпросите на климата Франс Тимерманс, но и несъмнено адски скъпа. Новият пакет от предложения на ЕС за климата, от разширяване на системата за търговия с емисии до забрана на автомобили, работещи с изкопаеми горива, ще увеличи разходите.

Икономистът Жан Пизани-Фери сравнява прехода на ЕС към нетната нула с петролния шок от 70-те години на миналия век, макар и по-дълготраен, по „отрицателното“ въздействие върху публичните финанси, тъй като правителствата сега се стремят да облекчат групите с по-ниски доходи от непропорционалната тежест на оскъпяването на въглерода.

Докато европейските лидери прецизират тези политики, трябва да има повече признание за предстоящите разходи, които в миналото са били подценявани. Климатично изоставащата Полша беше щастлива да каже на потребителите, че по-високите сметки за енергия се дължат на въглеродната политика на ЕС. Този вид популистко сочене с пръст е лесно - Полша е най-зависимата от въглищата държава в ЕС - но такова е и желанието да се отговори чрез удвояване на усилията за по-бързо преминаване към чиста енергия.

Унищожаването на поминък от новите индустрии като електрическите автомобили, например, предизвиква повече съкращения на работни места и ще доведе до необходимостта от повишаване на уменията и преквалификация.

Предложенията, които биха направили по-скъпи въглеродните транспорт и отопление, например, вероятно са изправени пред преосмисляне. Те изглеждат като голяма потенциална болка за потребителите в замяна на малка печалба, според Томас Пелерин-Карлин, от института "Жак Делор". Компонентът за преразпределение най-вероятно трябва да се разшири: Предложен фонд за социално преразпределение на стойност 72 милиарда евро едва ли ще бъде достатъчен сам по себе си.

Предвид необходимостта от повече инвестиции в екологични технологии, ЕС трябва да бъде по-гъвкав с правилата, ограничаващи дефицитните разходи. Публичните разходи ще трябва да се увеличат с приблизително 100 милиарда евро, за да се изпълнят климатичните цели на съюза, според изчисленията на "Брюгел". Не е логично да се задушават възможностите за растеж, като същевременно се увеличава потенциалният удар върху домакинствата.

Също така ще трябва да има ясен избор за това, което се счита за зелени инвестиции, като съдбата на ядрената енергия все още е под въпрос. Настоящата криза с природния газ води до по-мръсни въглищни електроцентрали - недобра перспектива. Ядрената технология като надеждна алтернатива за чиста енергия не трябва да се обезсърчава в политически отворените за нея държави. Страните с дългогодишна неохота към ядрената енергия или тези, които са в процес на постепенното й оттегляне, като Италия и Германия, е малко вероятно внезапно да променят нагласите си.

Марко Джули от Института за европейски изследвания смята, че малките модулни реактори са интересна бъдеща технология, която не бива да се пренебрегва.

Това, което се случва сега, е „перфектната буря“ за сметките за енергия в Европа, според Едмунд Шинг от BNP Paribas. След като ЕС тръгва по пътя към нетната нула, той трябва да се подготви за още препятствия по него.

Източник: investor.bg