След като Едмунд Хусерл издава своята книга Кризата на европейските

След като Едмунд Хусерл издава своята книга „ Кризата на европейските науки и трансцеденталната феноменология “ през 1936 година ще открием, че създателят, за положително или неприятно, потвърждава идният провал и бавното прекъсване на интелектуалното развиване в Европа. Има доста аргументи за безапелационното му мнение, както и наставления за излизането от този интервал. Ако през днешния ден разгледаме по-подробно обстановката, умерено ще открием, че философът е съумял да предсказа някои от главните събития, на които ставаме очевидци през днешния ден.

Хусерл подсказва, че в един миг развиването ще стартира да върви на назад, само че също по този начин подлага на критика обществото, което освен не може, само че и не знае по какъв начин тъкмо да подходи към бързо изменящата се конюнктура, само че и просто не се пробва. Кризата е реалност и даже да не се мери във финанси и загуби, Хусерл е на мнение, че философията като просвета ще би трябвало да излезе от рамките на религията, а по-късно да подчинява всяка една друга просвета, поставяйки чистите основи. Обърнете внимание, че когато той написа този труд, най-вероятно не е подозирал, че към 9 години по-късно ще имаме надзор над атома и по-късно ще демонстрираме силата му против човешки същества. И да, незабавно ще се появят хора, които да заявят, че войната има своя нравственос и правила, само че както самият Опенхаймер по-късно ще съобщи:

„ Знаехме, че светът в никакъв случай няма да бъде същият. Някои се смееха, други плачеха. Повечето бяха тихи. Спомних си един откъс от хиндуски скрипт. Багават Гита се пробва да накара принца да извърши своя дълг и с цел да го впечатли, приема универсалната въоръжена форма – в хиндуизма боговете могат да одобряват най-различни форми – и декларира „ Сега аз ставам Смърт, унищожителят на светове “.. Предполагам, че всички си мислихме това по един или различен метод. “

И по този начин доближаваме до заключението, че когато философията бъде изоставена, човечеството разкрива своята най-грозна форма. Бихте декларирали, че това е просто една лаладжийска просвета, в която всеки желае да открие мъчителната истина, с цел да се вкопчи в нея, само че грешите. След като всички размисли се организират в един доста по-чист и не толкоз манипулиран свят, огромните имена са имали опцията да открият по-добрия метод на живот и по-добрата симбиоза сред обществата. Това е мнението на Конфуций – индивидът, който през днешния ден се преглежда като облик за  забавни картинки – такива може да откриете доста.

Интересното при него е, че се ражда към 551 година прочие Хр. и до този миг остава един от значимите философи на Китай. Говорим за персона, която е живяла и творила повече от 2 хилядолетия, като от хода на неговите разсъждения ще стигнем до заключението, че светът не се е трансформирал към по-добро, а по-скоро се насочва към нещо надалеч по-сиво и не толкоз позитивно. В идващите редове ще се срещнем на някои от най-популярните му мисли, точно те се срещат толкоз постоянно като мотивиращи мисли и други не толкоз добре изплагиатствани хрумвания и разсъждения.

Философът несъмнено е имал по-красива визия и като че ли показва структурата на един доста по-развит свят, какъвто още не сме забелязали. Може би едно от най-важните изводи е ориентирано към връзките сред двама души, а точно, в случай че не желаете да получите отрицателно такова, просто не би трябвало да вършиме същото към някой различен. Забавно е по какъв начин основата на бъдещите общества се гради върху нещо толкоз обикновено.

Като по-млад, Конфуций провеждал най-различни церемонии, считал се за един от водещите интелектуалци и имал задоволително млади аристократи, които да образова. В основата е етиката, положителното образование и той самият считал, че всичко това ще го сложи на линията на същински джунзи – благородник. Един от огромните провали е лордът на Лу, който по това време желал да доближи равнищата на доста по-възвишен и образован мъж, който да поеме ръководството. За жал Конфуций не счита, че е бил ефикасен и дружно с дребната си група почитатели просто потегля и търси идващият евентуален държател, който да промени. Каква тъкмо е била ролята на философите? Те са обикаляли, съветвали и променяли интелектуалния багаж на личностите, които дават отговор за живота на доста други.

Това най-вероятно липсва в днешно време, изключително в случай че се фокусираме върху политическата сцена. В продължение на 15 години Конфуций обикаля Китай и се пробва да трансформира страната си в мирна и просперираща територия, а не в сцена на кръвопролития. И въпреки не всеки да успявал да се извиси до степента, която учителят е заложил, народът му несъмнено го помни, а по-късно записките ще се пренесат в целия свят.

След дългата обиколка още веднъж се връща при своя първи неуспех – лордът на Лу и този път трансформира културата, текстовете и ритуалите, оформя музиката, историята и поезията, като всичко това ще бъде основата на Конфуцианството – философското придвижване, за което самият Хераклит с лекост по-късно ще показа, че цивилизацията се движи от изток на запад, а не противоположното. Малко след 479 година прочие Хр. Конфуций към този момент е напуснал този свят, само че завещава на своите почитатели мисли и съждения, с които да продължат напред.

Ето за какво и някои от тях се стараят да ги напишат и предават на поколенията, като това, както може да се досетите, се е случило доста преди появяването на обществените мрежи. Ето и някои от най-повтаряните съждения, които ще откриете и до през днешния ден, само че имат малко по-различна история, от излъчената

„ Това, което не е твоя пристрастеност, не прави и на другите. “

Историята стартира с това, че един ден Зигонг (един от почитателите на Конфуций) го пита дали има поговорка, която може да остане вечно и в никакъв случай да не се трансформира Точно тази в горните редове е посочена от учителя. Според западната литература и рецензия, това е формалното златно предписание на Конфуций. Понякога учениците му желали да разказва живота с една дума, като тя да играе ролята на корен. Тогава той употребявал китайската Шу, която може да се преведе като схващане, емпатия, обич и състрадание. Макар и това да е задоволително за елементарния човек, философите са на мнение, че не би трябвало да се лимитира или прекъсва неговото умозаключение единствено до думи или правила.

Той е ориентиран към етиката, затова няма по какъв начин да бъде привързан с една дума или едно предписание. Конфуций, в случай че може да се сложи до различен мъдрец, умерено се подрежда до Аристотел. Тук приказваме за хрумвания и той показва кои качества на човешкия дух могат да се развиват, само че в никакъв случай не би трябвало да се преглеждат като правила. Ако един човек успее да одобри и построи себе си въз основата на Шу, малко по-късно ще се извиси до Рен или хуманното, божественото. Практически това е и тайната на златното предписание, поставяте основата от добродетелите и постигате нещо друго на финала.

Впрочем в случай че използваме златното предписание като основата на живота, просто слагаме нещо в основата и очаквам да се развие до финала. Конфуций е безапелационен, че в случай че заложеното е положително, евентуално ще се отворят вратите и на останалите добродетели. Състрадание имаме едвам откакто имаме способността да погледнем другия като сходен на нас. Конфуций постоянно показва, че когато един човек наскърбява или атакува, той не е по-различен от другите и носи същата отговорност като тях.

„ Ти не разбираш още живота – по какъв начин е допустимо да схванеш гибелта “

Последователят Зилу се интересувал прекалено много духовете и душите, само че когато повдигнал тази тематика, неговият преподавател му напомнил, че към момента не може да служи на хората, а какво остава за духовете. След като не съумял да получи отговор на този въпрос, ученикът изискал да разбере освен това за гибелта и получил отговора в горните редове. Самият преподавател, противни на днешните религии, които слагат залог в края на живота – без значение дали той ще бъде позитивен или негативен – има една друга позиция. Той счита, че откакто имаме нещо като даденост – т.е. живота – би трябвало да се постараем да го представим като един от най-пълноценните вероятни и по никакъв метод да не търсим премията на финала. Следователно единственият метод да бъдем качествени хора, вярвайки на неговата логичност, е да оставим положителното в останалите.

„ Водете хората с добродетел и те ще развият възприятието на позор, с цел да изпълнят своите функции. “

Пълният откъс на Конфуций е

„ Водете ги с политиките и ги превеждайте в сходство с наказванията и хората ще ги избегнат и няма да се срамят. Водете хората с добродетел и те ще развият възприятието на позор, с цел да изпълнят своите функции. “

Това е едно от заключенията на философа по отношение на ръководството на хора или общество. В ранните си пасажи, Конфуций споделя, че един човек постоянно би трябвало да се ръководи с добродетел, като тя би трябвало да заеме място в живота му, както Северната звезда има почтено място на небето. С други думи, воденето с образец ще докара до верните резултати. Очевидно се е справил добре с това, тъй като епохи по-рано в Китай наказванията са били злокобни за всеки виновен и до последно се е вярвало, че точно по този начин контролът е най-стриктен.

Конфуций се ражда точно в такава ера и бързо я отхвърля, концепцията за харизматичното владичество, последващо традицията и ритуалите, може да развие груповото възприятие на идеали като позор, а същият работи доста по-добре от всяко друго наказване, включително и принуждение. Индивидуалната персона би трябвало да развие своя честен компас, по който да се управлява независимо.

„ Да запазите старите учения живи и да разбирате сегашното – в случай че някой може да направи това, той е заслужен за преподавател. “

Още в зората на Конфуций, когато би трябвало да се занимава с благородника от Лу, текстовете на предходната династия са забравени и оставени да се унищожат. Философът има вяра в тях и стартира скрито да ги събира в опит да ги провежда и съобщи на обществото по метод, който разрешава по-широкото проучване. В тези архиви открива две доста значими придвижвания – тези на историята и поезията. В основата на учението за предишното се крие и ключа относо вярното и неверното държание. А поезията можела да разреши построяването на един необикновен и здравословен надзор над страстите, който разкрива най-чистите форми на обич и същински кураж. В края на живота си ще открием, че философът към този момент се е занимавал точно с това – образуване и редактиране на архивите. Неговата съществена концепция е, че може да се построи едно доста по-добро общество, когато човек се научи по какъв начин да се отнася към другите, към това прибавя уважението и желанието да се пазят другите. Философът приказва за едно предходно общество, в което всички участници са имали взаимното си почитание и верен етикет за метода, по който беседват с останалите, разкривайки и главните разлики на предишното и сегашното.

„ Богатство и сан, реализирани по погрешен метод, са като облаците, които постепенно се носят в небето. “

Отново подсещаме, че великият китайски мъдрец идва във време, в което Китай страда от не толкоз заслужено систематизиране на властта, както и разрешава на редица фенове да се замислят по отношение на методите за печелене на власт. И тъкмо това обаче ни води назад към началото и концепцията на Хусерл за неналичието на придвижване напред, което като най-чист образец може умерено да се забележи в съвременен Китай. Впрочем след свалянето на ограниченията и приемането на малко по-либералния метод ще открием, че единствената партия в страната още веднъж разреши проучването на Конфуций, което най-малко може да се счита за някаква форма на независимост. Конфуций е считан за един необикновен зложелател на тогавашното политическо придвижване.

Снимки: Wikipedia