След изборния срив: Киър Стармър и речта за политическо оцеляване
След пагубните резултати – близо 1500 изгубени общински съветници, неуспех в Уелс и некадърност да бъде победена Шотландската национална партия – вътрешният напън против Стармър внезапно набъбна. Част от депутатите към този момент намерено приказват за промяна на водача.
Именно по тази причина всяка част от речта му носеше двойно обръщение: едно към гласоподавателите и друго – към личната му партия.
Основното обръщение: „ Не ме сменяйте в този момент “
Стармър се опита да внуши, че промяната на водач в миг на рецесии би изглеждала безредно и рисково. Той непосредствено подсети какво се случи с консерваторите след бързата промяна на министър председатели и управническия срив към Лиз Тръс.
Това беше и главният му мотив към колебаещите се депутати: може да не ви одобрявам, само че алтернативата е още по-рискова.
Подтекстът беше явен – в случай че Лейбъристката партия стартира вътрешна война, тя може да отвори пътя към властта за Найджъл Фараж и Reform UK.
Стармър призна: досегашният метод не работи
Една от най-интересните елементи на речта беше признанието, че „ постепенните промени към този момент не са задоволителни “.
Това е сериозен завой за политик, който дълго време се представяше като прагматичен, сдържан и деликатен водач. Сега Стармър стартира да приказва за по-радикални промени, тъй като усеща, че обществото чака не просто непоклатимост, а забележима смяна в живота си.
Проблемът е, че доста депутати в партията считат, че това осъзнаване идва прекомерно късно.
Завой към Европа без да се споделя „ връщане в Европейски Съюз “
Друг значим миг беше опитът на Стармър да върне тематиката за Европа в центъра на английската политика.
Той съобщи, че предходното държавно управление е било дефинирано от разрушаването на връзките с Европа, а неговото ще бъде дефинирано от възобновяване им.
Това беше деликатно дефиниран сигнал към проевропейските гласоподаватели, че Лейбъристите последователно ще търсят по-тясно доближаване с Европейски Съюз – посредством търговия, сигурност и защита.
Стармър обаче заобикаля да приказва непосредствено за връщане към митническия съюз или единния пазар, тъй като сходен спор към момента е политически отровен за част от английското общество.
Опит да наподобява „ по-лейбърист “
В речта имаше и изразителен опит Стармър да наподобява по-близо до обичайния облик на Лейбъристката партия.
Той приказва за национализацията на British Steel, за работническата класа и за личното си семейство. Спомена брат си, който цялостен живот е работил краткотрайна работа, и сестра си, която е била нископлатен обществен служащ без болнични по време на пандемията.
Това не беше инцидентно.
Стармър от дълго време е подложен на критика, че наподобява прекомерно технократичен, дистанциран и „ прозрачен “. Сега той явно се пробва да добави повече страст и персонална история към политическия си облик.
Дори образно речта беше друга – без сако и вратовръзка, с навити ръкави. Посланието беше: „ Мога да бъда по-човешки и по-близък до хората “.
Най-големият боязън: Найджъл Фараж
Почти цялата тирада в действителност беше построена към една фигура – Найджъл Фараж.
Стармър неведнъж нападна водача на Reform UK и предупреждаваше за „ тъмния път “, по който може да тръгне Англия.
Това демонстрира какъв брой съществено Лейбъристите към този момент възприемат възхода на Фараж. Проблемът за Стармър е, че част от обичайните лейбъристки гласоподаватели към този момент не имат вяра, че той предлага задоволително друга визия.
Именно по тази причина речта звучеше освен като отбрана на държавното управление, а и като молба за още време.
Реч за оцеляване, не за успех
Най-важното в изказването на Стармър беше тонът. Това не беше тирада на убеден водач, който управлява обстановката. Беше тирада на министър председател, който усеща, че политическата му позиция стартира да се разклаща.
Той се опита да убеди партията си, че към този момент е печелил борби против скептиците и може да го направи още веднъж.
Но реакциите след речта демонстрираха друго – напрежението в Лейбъристката партия не е изчезнало. Част от депутатите не престават да считат, че казусът към този момент не е единствено в политиките, а в самия водач.
И това прави идващите месеци може би най-опасните за Киър Стармър от влизането му в „ Даунинг стрийт “ до момента.
Именно по тази причина всяка част от речта му носеше двойно обръщение: едно към гласоподавателите и друго – към личната му партия.
Основното обръщение: „ Не ме сменяйте в този момент “
Стармър се опита да внуши, че промяната на водач в миг на рецесии би изглеждала безредно и рисково. Той непосредствено подсети какво се случи с консерваторите след бързата промяна на министър председатели и управническия срив към Лиз Тръс.
Това беше и главният му мотив към колебаещите се депутати: може да не ви одобрявам, само че алтернативата е още по-рискова.
Подтекстът беше явен – в случай че Лейбъристката партия стартира вътрешна война, тя може да отвори пътя към властта за Найджъл Фараж и Reform UK.
Стармър призна: досегашният метод не работи
Една от най-интересните елементи на речта беше признанието, че „ постепенните промени към този момент не са задоволителни “.
Това е сериозен завой за политик, който дълго време се представяше като прагматичен, сдържан и деликатен водач. Сега Стармър стартира да приказва за по-радикални промени, тъй като усеща, че обществото чака не просто непоклатимост, а забележима смяна в живота си.
Проблемът е, че доста депутати в партията считат, че това осъзнаване идва прекомерно късно.
Завой към Европа без да се споделя „ връщане в Европейски Съюз “
Друг значим миг беше опитът на Стармър да върне тематиката за Европа в центъра на английската политика.
Той съобщи, че предходното държавно управление е било дефинирано от разрушаването на връзките с Европа, а неговото ще бъде дефинирано от възобновяване им.
Това беше деликатно дефиниран сигнал към проевропейските гласоподаватели, че Лейбъристите последователно ще търсят по-тясно доближаване с Европейски Съюз – посредством търговия, сигурност и защита.
Стармър обаче заобикаля да приказва непосредствено за връщане към митническия съюз или единния пазар, тъй като сходен спор към момента е политически отровен за част от английското общество.
Опит да наподобява „ по-лейбърист “
В речта имаше и изразителен опит Стармър да наподобява по-близо до обичайния облик на Лейбъристката партия.
Той приказва за национализацията на British Steel, за работническата класа и за личното си семейство. Спомена брат си, който цялостен живот е работил краткотрайна работа, и сестра си, която е била нископлатен обществен служащ без болнични по време на пандемията.
Това не беше инцидентно.
Стармър от дълго време е подложен на критика, че наподобява прекомерно технократичен, дистанциран и „ прозрачен “. Сега той явно се пробва да добави повече страст и персонална история към политическия си облик.
Дори образно речта беше друга – без сако и вратовръзка, с навити ръкави. Посланието беше: „ Мога да бъда по-човешки и по-близък до хората “.
Най-големият боязън: Найджъл Фараж
Почти цялата тирада в действителност беше построена към една фигура – Найджъл Фараж.
Стармър неведнъж нападна водача на Reform UK и предупреждаваше за „ тъмния път “, по който може да тръгне Англия.
Това демонстрира какъв брой съществено Лейбъристите към този момент възприемат възхода на Фараж. Проблемът за Стармър е, че част от обичайните лейбъристки гласоподаватели към този момент не имат вяра, че той предлага задоволително друга визия.
Именно по тази причина речта звучеше освен като отбрана на държавното управление, а и като молба за още време.
Реч за оцеляване, не за успех
Най-важното в изказването на Стармър беше тонът. Това не беше тирада на убеден водач, който управлява обстановката. Беше тирада на министър председател, който усеща, че политическата му позиция стартира да се разклаща.
Той се опита да убеди партията си, че към този момент е печелил борби против скептиците и може да го направи още веднъж.
Но реакциите след речта демонстрираха друго – напрежението в Лейбъристката партия не е изчезнало. Част от депутатите не престават да считат, че казусът към този момент не е единствено в политиките, а в самия водач.
И това прави идващите месеци може би най-опасните за Киър Стармър от влизането му в „ Даунинг стрийт “ до момента.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ