Коронавирусът: Строги мерки сега, или катастрофа утре
След изключително съвещание на Министерски съвет в нощта на четвъртък против петък, министър председателят Бойко Борисов разгласи, че ще изиска от Народното събрание да гласоподава мярката, с цел да улесни работата на държавното управление в битката със болестта. В петък депутатите единомислещо взеха решение да одобряват предлагането на Борисов и изключителното състояние влиза в действие от през днешния ден - 13 март, и ще продължи до 13 април
© Юлия Лазарова Епидемията от COVID-19 в България към този момент набира скорост От дейностите на властта в този момент зависи дали тя ще бъде здравна рецесия или национална злополука Здравната система не може да поеме шоково нарастване на болните, мощните ограничаващи ограничения са единственият метод ние да направляваме епидемията, а не тя нас (Това е текстът от печатното издание на " Капитал ", оповестен преди държавното управление да предложи въвеждането на изключително положение)
Част от тематиката Колко (не) сме подготвени за ковид
Как Южна Корея пресича епидемията
Силно засегнатата азиатска страна разчита на масирано тестване, нараснала бистрота и интелигентно потребление на технологиите
Италианският " най-тъмен час "
Най-лошият сюжет за развиване на епидемията връхлетя Италия и е на път да нокаутира здравната система. Рим взе тежки ограничения, които евентуално ще вкарат страната в криза
" Ако не понижим броя на инфектираните, в никакъв случай няма да сме толкоз бързи, колкото ковид. " Думите са на Атилио Фонтана - президент на най-засегнатата сега област в Европа - италианската провинция Ломбардия, пред La Stampa. В момента той се занимава със градежа на краткотрайна болница за 800 души в панаирната палата на Милано. Половината (!) от леглата там ще бъдат за интензивно лекуване и би трябвало да бъдат оборудвани с инсталация за механична вентилация. Фонтана се надява от другите, към момента не толкоз наранени области на Италия, да доставят 400 такива машини. Те са нужни за хората в сериозната фаза на COVID-19. Ако няма машини, половината от тях няма да оцелеят. Отделно за краткотрайната болница са нужни към 100 реаниматори и близо 270 медицински сестри. Атилио Фонтана се " надява " италианското държавно управление да ги откри.
Ломбардия е огромна провинция с над 10 млн. население и макар че е една от най-богатите в Европа, с високо равнище на здравната система, коронавирусът я хвърли в същинска злополука (вижте повече в текста " Най-тъмният " час на Италия). Болниците са претъпкани и блокирани. Освен здравната система на съществено тестване са подложени и други основни елементи от страната. Съдебната система в северната част работи единствено по незабавни случаи, стопанската система е парализирана, страната за малко изпусна контрола върху част от пандизите в страната, които бяха завладяни от наказаните след протести. Безпрецедентната рецесия докара и до невиждани ограничения. Цяла Италия сега е под строга карантина, само че съгласно доста от хората там тя е по едно и също време закъсняла и незадоволително мощна.
[Reuters] Поуката оттова, както и от Китай, е, че единствено нападателните ограничения за ограничение на разпространяването могат да спестят шока върху здравните системи и оттова риска да рухне цялата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България към този момент не схваща изцяло тази поука. Това е неприятна вест в навечерието на зараза, която, в случай че не бъде следена, може да премине по-лошо, в сравнение с в Италия. Броят на леглата в реанимациите тук е доста по-малък, мотивацията на медицинския личен състав е на относително ниско равнище. Няколко медицински сестри от белодробната болница в София напуснаха тази седмица поради неприятните условия на работа още преди да се е стигнало до същинското начало на епидемията. Има и още - оправянето с следствията от болестта изисква извънредно енергични и доста добре координирани дейности на цялата централна и локална власт. За ефикасните страни това ще бъде в най-лошия случай здравна рецесия. За неефективните ще бъде злополука.
Българският спешен щаб за ковид съумя за малко време да свърши съществено количество работа, с цел да приготви страната за епидемията. Въпросът е дали това е задоволително, или цялата страна би трябвало да превключи на спешен режим, с цел да се предотврати злополуката.
Два притеснителни обстоятелството от тази седмица приказват за това, че работата не е свършена по най-ефективния метод. Всички открити случаи в България не могат да бъдат проследени, с цел да се изясни произходът им. Фактът, че последните (към сряда) случаи са на хора, които бяха признати в сериозно положение, значи, че заболяването се популяризира изцяло безотговорно в България от най-малко три седмици.
[Shutterstock]
Държавите по света сега са изправени пред доста явен избор - или те управляват епидемията, или тя управлява тях. Първата страна, в която избухна болестта с ковид, сподели доста добре и казуса, и решението. Китайската провинция Хубей беше на практика парализирана от епидемията - по този начин, както в този момент е Ломбардия в Италия. Мобилизацията на цялата китайска страна обаче съумя за два месеца да се оправи с рецесията и в този момент управлява ситуацията на всички места. Ломбардия е на ръба на злополука, само че с ограниченията от тази седмица ситуацията може и да стартира да се възстановява.
Ако България обаче изпадне в сходна обстановка, ще й бъде доста по-трудно. Катастрофата в Хубей беше решена с запаси от всички останали китайски провинции. Там бяха командировани близо 40 хиляди лекари. Съпоставено с разликата в популацията на България и Хубей, това значи тук при неочакван пик на зараза да се намерят 4 хиляди спомагателни лекари - това е на практика невероятно. Италия сега преразпределя вътрешно запаси от най-слабо засегнатите си провинции, само че все пак е на ръба на опциите. България е дребна страна. Ако тук бъде позволена сериозна зараза, тя ще се развие бързо, тежко и няма да има от кое място да се получи помощ. В момента европейската система на взаимност на практика не работи - всяка страна е фокусирана върху личните си проблеми и няма потенциал да оказва помощ. България ще е сама и ще зависи напълно от нашите старания по какъв начин ще преминем през това, което може да бъде една от най-големите рецесии на множеството от сегашните генерации.
В по-неефективните страни политическата реакция на ковид следва една и съща поредност. Докато епидемията е надалеч, тематиката се разяснява най-много от лекарите, които в множеството случаи омаловажават казуса. Причините за това са две - от една страна, е изцяло оправданото предпочитание да не се провокира суматоха, от друга - множеството лекари преценят риска поотделно за всеки пациент. Обективно видяно, смъртността от COVID-19 в действителност не е пагубно висока. Рискът в действителност е огромен за избрани групи, само че действителната заплаха в действителност идва от претоварването на здравната система. При недобро ръководство на обстановката това може да докара до съвсем цялостно сриване, което от своя страна да заплаши цялата страна безусловно с разпад.
Това е обаче систематичен риск, който лекарите, напълно разбираемо, не могат да преценяват. Преди болестта да е пристигнала, политиците се поучават с лекари и надлежно се успокояват с това, че заболяването не е страшна, че ще мине като грипна зараза и прочие Така се пропуща извънредно скъпо време за подготовка. По принцип то би трябвало да се употребява, с цел да се основат механизми, които да лимитират разпространяването, тъй че страните да ръководят, доколкото е допустимо, епидемията и да подсигуряват оцеляването на здравните си (и всички други) системи. Когато този късмет бъде изтърван, се стига до идващия пропуск - с ограничението на епидемията да се заемат най-вече медицински лица. Проблемът е, че на по-късен стадий рискът към този момент надалеч не е единствено от здравна рецесия, а от систематична злополука и избягването й изисква взаимните старания на на практика всички детайли от държавното ръководство. Тогава би трябвало да се мисли по какъв начин да се подсигурява действието на сериозната инфраструктура - ток, вода, връзки, по какъв начин да се обезпечат доставките на храни на изолираните хора и по какъв начин да се минимализират икономическите вреди Накратко - за оцеляването на страната, до момента в който премине рецесията.
Това, че би трябвало да се мисли за злополука, не значи, че тя е сигурна. Но с цел да не се случи, би трябвало да се работи извънредно интензивно. Положителният сюжет за България към момента е вероятен. И не, той не включва да бъдем чудодейно пощадени от вируса. Епидемията в Европа може да протече, както в Китай - с злополука единствено в една област (в случая Италия) и по-слабо разпространяване другаде, с помощта на енергични ограничения. Въпросът е какви да са те тук.
[Shutterstock]
България сега, наподобява, търси главно препоръки от страни като Германия и Израел. Тяхната обстановка обаче е изцяло друга. Германската здравна система е евентуално най-хубавата е Европа и сигурно с най-вече кревати на глава от популацията. Това разрешава на управляващите в Берлин да употребяват политика, която изисква налагането на по-малко ограничавания, тъй че да се лимитират вредите върху стопанската система, тъй като техните лечебни заведения могат да поемат по-лесно шоково нарастване на инфектираните. Израел също залага на по-слаби ограничавания, само че за сметка на извънредно мощна изолираност и следене на контактите на дребното инфектирани. Там обществено се оповестява маршрутът на всеки инфектиран - от кое място е минал и в какъв брой часа, тъй че хората, били в контакт с него, да се слагат под карантина. По тази причина в Израел (на етапа) да вземем за пример няма потребност да се затварят учебни заведения.
България е в по-особена обстановка. Тя има слаба здравна система и към този момент е позволила болестта да се популяризира безотговорно. Предимствата от по-бавното постигане на вируса не бяха употребявани изцяло. Заради липса на задоволително проби и строго съблюдаване на консервативни рекомендации за потреблението им заболяването в този момент настава напълно безредно. Първоначалното недооценяване на обстановката докара и до противен недостиг на защитни средства, който е напът да бъде преодолян.
[Shutterstock]
В момента нейният единствен късмет да се избегне злополука е налагането на строги ограничения, тъй че да се понижи скоростта на разпространяване - с изключение на образователни заведения, могат да се затворят търговски центрове и други публични пространства, да се лимитират пътуванията, да се изолират уязвимите хора. Икономическата цена ще е висока, само че въпросът сега е не дали това ще се наложи, а по кое време. Развитието в Италия и Китай демонстрира, че сходни ограничавания са единствените принадлежности, които работят, и е по-добре да бъдат употребявани, преди да се случи рецесия, в сравнение с след нея, тъй като във втория случай губиш два пъти. Само въвеждането на такива ограничения обаче няма да бъде задоволително.
То би трябвало да бъде съпроводено с ударна здравна промяна, която да приготви цялата система за шока, който я чака. В Китай смяната на опазването на здравето се случи за към месец и беше извънредно сериозна - смени се предназначението на лечебни заведения, на цялата скица за доболнична помощ, вкараха се видеопрегледи, промени се методът за лабораторни проучвания и прочие В момента в Италия се прави същото. По думите на един доктор от Ломбардия за две седмици те са създали цялостна промяна на здравната система в региона. България към момента има преимуществото от забавеното настъпване на епидемията. Това време може да бъде употребявано за още по-сериозна подготовка за идното предизвикателство. На първо място да се намерения по кое време да бъдат наложени тези ограничавания, които ще разрешат ние да направляваме епидемията, а не тя нас. И още - да се намерения по какъв начин лекарите и сестрите да бъдат опазени от заразяване; от кое място ще дойдат спомагателните средства за посрещане на епидемията; по какъв метод здравното министерство и здравната каса ще финансират лекуването на инфектираните и по какъв начин частните лечебни заведения да се включат в лекуването. Как тъкмо да се помогне на хората и фирмите да прескочат през спешния интервал с допустимо минимум вреди.
Защото ситуацията в идващите седмици ще бъде съществено. И дейностите на всички - страна, лекари, медицински сестри и обособени хора, ще създадат разликата сред рецесия и злополука.
© Юлия Лазарова Епидемията от COVID-19 в България към този момент набира скорост От дейностите на властта в този момент зависи дали тя ще бъде здравна рецесия или национална злополука Здравната система не може да поеме шоково нарастване на болните, мощните ограничаващи ограничения са единственият метод ние да направляваме епидемията, а не тя нас (Това е текстът от печатното издание на " Капитал ", оповестен преди държавното управление да предложи въвеждането на изключително положение)
Част от тематиката Колко (не) сме подготвени за ковид
Как Южна Корея пресича епидемията
Силно засегнатата азиатска страна разчита на масирано тестване, нараснала бистрота и интелигентно потребление на технологиите
Италианският " най-тъмен час "
Най-лошият сюжет за развиване на епидемията връхлетя Италия и е на път да нокаутира здравната система. Рим взе тежки ограничения, които евентуално ще вкарат страната в криза
" Ако не понижим броя на инфектираните, в никакъв случай няма да сме толкоз бързи, колкото ковид. " Думите са на Атилио Фонтана - президент на най-засегнатата сега област в Европа - италианската провинция Ломбардия, пред La Stampa. В момента той се занимава със градежа на краткотрайна болница за 800 души в панаирната палата на Милано. Половината (!) от леглата там ще бъдат за интензивно лекуване и би трябвало да бъдат оборудвани с инсталация за механична вентилация. Фонтана се надява от другите, към момента не толкоз наранени области на Италия, да доставят 400 такива машини. Те са нужни за хората в сериозната фаза на COVID-19. Ако няма машини, половината от тях няма да оцелеят. Отделно за краткотрайната болница са нужни към 100 реаниматори и близо 270 медицински сестри. Атилио Фонтана се " надява " италианското държавно управление да ги откри.
Ломбардия е огромна провинция с над 10 млн. население и макар че е една от най-богатите в Европа, с високо равнище на здравната система, коронавирусът я хвърли в същинска злополука (вижте повече в текста " Най-тъмният " час на Италия). Болниците са претъпкани и блокирани. Освен здравната система на съществено тестване са подложени и други основни елементи от страната. Съдебната система в северната част работи единствено по незабавни случаи, стопанската система е парализирана, страната за малко изпусна контрола върху част от пандизите в страната, които бяха завладяни от наказаните след протести. Безпрецедентната рецесия докара и до невиждани ограничения. Цяла Италия сега е под строга карантина, само че съгласно доста от хората там тя е по едно и също време закъсняла и незадоволително мощна.
[Reuters] Поуката оттова, както и от Китай, е, че единствено нападателните ограничения за ограничение на разпространяването могат да спестят шока върху здравните системи и оттова риска да рухне цялата страна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България към този момент не схваща изцяло тази поука. Това е неприятна вест в навечерието на зараза, която, в случай че не бъде следена, може да премине по-лошо, в сравнение с в Италия. Броят на леглата в реанимациите тук е доста по-малък, мотивацията на медицинския личен състав е на относително ниско равнище. Няколко медицински сестри от белодробната болница в София напуснаха тази седмица поради неприятните условия на работа още преди да се е стигнало до същинското начало на епидемията. Има и още - оправянето с следствията от болестта изисква извънредно енергични и доста добре координирани дейности на цялата централна и локална власт. За ефикасните страни това ще бъде в най-лошия случай здравна рецесия. За неефективните ще бъде злополука.
Българският спешен щаб за ковид съумя за малко време да свърши съществено количество работа, с цел да приготви страната за епидемията. Въпросът е дали това е задоволително, или цялата страна би трябвало да превключи на спешен режим, с цел да се предотврати злополуката.
Два притеснителни обстоятелството от тази седмица приказват за това, че работата не е свършена по най-ефективния метод. Всички открити случаи в България не могат да бъдат проследени, с цел да се изясни произходът им. Фактът, че последните (към сряда) случаи са на хора, които бяха признати в сериозно положение, значи, че заболяването се популяризира изцяло безотговорно в България от най-малко три седмици.
[Shutterstock]
Държавите по света сега са изправени пред доста явен избор - или те управляват епидемията, или тя управлява тях. Първата страна, в която избухна болестта с ковид, сподели доста добре и казуса, и решението. Китайската провинция Хубей беше на практика парализирана от епидемията - по този начин, както в този момент е Ломбардия в Италия. Мобилизацията на цялата китайска страна обаче съумя за два месеца да се оправи с рецесията и в този момент управлява ситуацията на всички места. Ломбардия е на ръба на злополука, само че с ограниченията от тази седмица ситуацията може и да стартира да се възстановява.
Ако България обаче изпадне в сходна обстановка, ще й бъде доста по-трудно. Катастрофата в Хубей беше решена с запаси от всички останали китайски провинции. Там бяха командировани близо 40 хиляди лекари. Съпоставено с разликата в популацията на България и Хубей, това значи тук при неочакван пик на зараза да се намерят 4 хиляди спомагателни лекари - това е на практика невероятно. Италия сега преразпределя вътрешно запаси от най-слабо засегнатите си провинции, само че все пак е на ръба на опциите. България е дребна страна. Ако тук бъде позволена сериозна зараза, тя ще се развие бързо, тежко и няма да има от кое място да се получи помощ. В момента европейската система на взаимност на практика не работи - всяка страна е фокусирана върху личните си проблеми и няма потенциал да оказва помощ. България ще е сама и ще зависи напълно от нашите старания по какъв начин ще преминем през това, което може да бъде една от най-големите рецесии на множеството от сегашните генерации.
В по-неефективните страни политическата реакция на ковид следва една и съща поредност. Докато епидемията е надалеч, тематиката се разяснява най-много от лекарите, които в множеството случаи омаловажават казуса. Причините за това са две - от една страна, е изцяло оправданото предпочитание да не се провокира суматоха, от друга - множеството лекари преценят риска поотделно за всеки пациент. Обективно видяно, смъртността от COVID-19 в действителност не е пагубно висока. Рискът в действителност е огромен за избрани групи, само че действителната заплаха в действителност идва от претоварването на здравната система. При недобро ръководство на обстановката това може да докара до съвсем цялостно сриване, което от своя страна да заплаши цялата страна безусловно с разпад.
Това е обаче систематичен риск, който лекарите, напълно разбираемо, не могат да преценяват. Преди болестта да е пристигнала, политиците се поучават с лекари и надлежно се успокояват с това, че заболяването не е страшна, че ще мине като грипна зараза и прочие Така се пропуща извънредно скъпо време за подготовка. По принцип то би трябвало да се употребява, с цел да се основат механизми, които да лимитират разпространяването, тъй че страните да ръководят, доколкото е допустимо, епидемията и да подсигуряват оцеляването на здравните си (и всички други) системи. Когато този късмет бъде изтърван, се стига до идващия пропуск - с ограничението на епидемията да се заемат най-вече медицински лица. Проблемът е, че на по-късен стадий рискът към този момент надалеч не е единствено от здравна рецесия, а от систематична злополука и избягването й изисква взаимните старания на на практика всички детайли от държавното ръководство. Тогава би трябвало да се мисли по какъв начин да се подсигурява действието на сериозната инфраструктура - ток, вода, връзки, по какъв начин да се обезпечат доставките на храни на изолираните хора и по какъв начин да се минимализират икономическите вреди Накратко - за оцеляването на страната, до момента в който премине рецесията.
Това, че би трябвало да се мисли за злополука, не значи, че тя е сигурна. Но с цел да не се случи, би трябвало да се работи извънредно интензивно. Положителният сюжет за България към момента е вероятен. И не, той не включва да бъдем чудодейно пощадени от вируса. Епидемията в Европа може да протече, както в Китай - с злополука единствено в една област (в случая Италия) и по-слабо разпространяване другаде, с помощта на енергични ограничения. Въпросът е какви да са те тук.
[Shutterstock]
България сега, наподобява, търси главно препоръки от страни като Германия и Израел. Тяхната обстановка обаче е изцяло друга. Германската здравна система е евентуално най-хубавата е Европа и сигурно с най-вече кревати на глава от популацията. Това разрешава на управляващите в Берлин да употребяват политика, която изисква налагането на по-малко ограничавания, тъй че да се лимитират вредите върху стопанската система, тъй като техните лечебни заведения могат да поемат по-лесно шоково нарастване на инфектираните. Израел също залага на по-слаби ограничавания, само че за сметка на извънредно мощна изолираност и следене на контактите на дребното инфектирани. Там обществено се оповестява маршрутът на всеки инфектиран - от кое място е минал и в какъв брой часа, тъй че хората, били в контакт с него, да се слагат под карантина. По тази причина в Израел (на етапа) да вземем за пример няма потребност да се затварят учебни заведения.
България е в по-особена обстановка. Тя има слаба здравна система и към този момент е позволила болестта да се популяризира безотговорно. Предимствата от по-бавното постигане на вируса не бяха употребявани изцяло. Заради липса на задоволително проби и строго съблюдаване на консервативни рекомендации за потреблението им заболяването в този момент настава напълно безредно. Първоначалното недооценяване на обстановката докара и до противен недостиг на защитни средства, който е напът да бъде преодолян.
[Shutterstock]
В момента нейният единствен късмет да се избегне злополука е налагането на строги ограничения, тъй че да се понижи скоростта на разпространяване - с изключение на образователни заведения, могат да се затворят търговски центрове и други публични пространства, да се лимитират пътуванията, да се изолират уязвимите хора. Икономическата цена ще е висока, само че въпросът сега е не дали това ще се наложи, а по кое време. Развитието в Италия и Китай демонстрира, че сходни ограничавания са единствените принадлежности, които работят, и е по-добре да бъдат употребявани, преди да се случи рецесия, в сравнение с след нея, тъй като във втория случай губиш два пъти. Само въвеждането на такива ограничения обаче няма да бъде задоволително.
То би трябвало да бъде съпроводено с ударна здравна промяна, която да приготви цялата система за шока, който я чака. В Китай смяната на опазването на здравето се случи за към месец и беше извънредно сериозна - смени се предназначението на лечебни заведения, на цялата скица за доболнична помощ, вкараха се видеопрегледи, промени се методът за лабораторни проучвания и прочие В момента в Италия се прави същото. По думите на един доктор от Ломбардия за две седмици те са създали цялостна промяна на здравната система в региона. България към момента има преимуществото от забавеното настъпване на епидемията. Това време може да бъде употребявано за още по-сериозна подготовка за идното предизвикателство. На първо място да се намерения по кое време да бъдат наложени тези ограничавания, които ще разрешат ние да направляваме епидемията, а не тя нас. И още - да се намерения по какъв начин лекарите и сестрите да бъдат опазени от заразяване; от кое място ще дойдат спомагателните средства за посрещане на епидемията; по какъв метод здравното министерство и здравната каса ще финансират лекуването на инфектираните и по какъв начин частните лечебни заведения да се включат в лекуването. Как тъкмо да се помогне на хората и фирмите да прескочат през спешния интервал с допустимо минимум вреди.
Защото ситуацията в идващите седмици ще бъде съществено. И дейностите на всички - страна, лекари, медицински сестри и обособени хора, ще създадат разликата сред рецесия и злополука.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ