Аве, Макрон
След огромните фанфари амбициозните проекти на Макрон за Европейски Съюз постепенно се свиват
© Reuters :
- Първата годишнина от избирането на френския президент Еманюел Макрон съответствува и с първата му сериозна рецесия.
- Начинът, по който се оправи с вълната от митинги, ще предопредели ориста на упоритостите му да промени Франция.
- Реформирането на Европейски Съюз се оказва по-голямо предизвикателство от реформирането на личната му страна.
Още по тематиката
Макрон предизвестява за " революция " в Европа
Според френския президент има опасност за единството на страните членки
17 апр 2018
Основният коз на еврозоната
Дълбоката бездна във вижданията по какъв начин да наподобява възможният заемодател от последна инстанция продължава да отсрочва промените във валутния съюз
30 мар 2018
Започва борбата за наследството на Меркел
Тя към този момент уточни собствен възможен правоприемник, като по едно и също време резервира задоволително въздействие, с цел да бъде мощен водач в последните си години отпред
2 мар 2018
Парализа късно
Германия е в политическа безтегловност и от опора се трансформира в проблем за Европейски Съюз
23 ное 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Йозеф Янинг: Няма сюжет за Европейски Съюз на една скорост
Директорът на берлинския офис на ECFR пред " Капитал "
10 мар 2017
" Вълшебство крие новото начало. " С този откъс от Херман Хесе немският канцлер Ангела Меркел разказа еуфоричната атмосфера при визитата на френския президент Еманюел Макрон в Берлин предходната година - неговото първо излизане на открито след избирането му. Вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще се резервира единствено в случай че даде резултати.
А те не престават да са по-скоро в бъдеще време. Първата годишнина беше белязана от новината, че след идването на Макрон френският борсов показател CAC 60 е задминал по растеж както немския DAX, по този начин и включващия водещите компании от еврозоната Euro Stoxx 50. Инвеститорите са запазили вярата си в водача, чието влизане в Елисейския замък оказа помощ за оттичането на политическия риск от европейските тържища. Чужденците гласоподават за Макрон с парите си - през 2017 година те са финансирали 697 нови плана във Франция, което е растеж от 50% по отношение на 2016 година по данни на fDi Markets.
В същото време обаче Франция изживява пролетта на своето неодобрение, шокирана от скоростта, с която президентът се пробва да я промени. Жп служащите редуват три дни работа с два дни стачка и заплашват да продължат по този начин до юли в опит да спасят държавната свещена крава, жп компанията SNCF, от амбициозно разклащане. Пилотите на Air France също стачкуват с искане за увеличение на заплатите. Адвокати стачкуват по улиците на Париж против препоръчаната промяна на съдилищата. В засегнатите от бюджетни съкращения лечебни заведения назрява неодобрение. Протестите доближиха и университетите, където промени, които да създадат запушения развой на банкет по-избирателен, се поясняват като посягане против правилото на равенството. Наложи се да бъдат изпращани служители на реда, които да изведат студентите, окупирали емблематичната Сорбона. Точно в нея през май 1968 година пламват митинги, които за седмици прерастват в обща стачка, парализирала Франция и отслабила отдръпналия се година по-късно президент Дьо Гол.
Макар съперниците на Макрон да вършат паралели, 2018 година не е 1968 година Но моментът е основен за президента, пристигнал със поръчка да преобрази Франция. " Това е неговата първа сериозна рецесия и той знае, че в случай че изгуби борбата, реформаторската му стратегия ще бъде значително осуетена. Толкова огромен е залогът ", написа някогашният основен редактор на Le Monde Силви Кауфман в текст за в. New York Times.
Същото важи за амбициозните проекти на Макрон за Европейски Съюз. Първоначалните му хрумвания за огромни промени в еврозоната към този момент са свити до дребни стъпки пред непробиваемата опозиция на Берлин. А времето за каквито и да било смислени промени, които да предотвратят повтаряне на еврокризата, изтича бързо с наближаването на 2019 година, когато изборите за Европейски парламент и промяната на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка ще забавят най-малко до 2020 година всичко, което не бъде прокарано в околните месеци.
Макрон Бонапарт
" Чувам гнева ", признава Макрон в едно от последните си тв изявленията. Но дава обещание това да не го разколебава, за разлика от цяла поредност негови прародители, огънали се под натиска на улиците и спрените влакове.
SNCF е олицетворение на всичко, което Макрон желае да промени във Франция. Жп компанията, която със своите 150 000 чиновници е един от най-големите работодатели в страната, е неефективна и с дълг от 55 милиарда евро. Не е подготвена за конкуренция, което съгласно разпоредбите на Европейски Съюз би трябвало да се промени след две години, когато непознати компании ще получат право на достъп до жп мрежата. Компанията мъчно наема хора, само че по-късно те остават в нея до пенсия и с придобивки като великодушни болнични, родили шегата, че да се работи за SNCF очевидно е доста рисково, тъй като чиновниците й непрекъснато се разболяват. Освен това пенсионната сметка на SNCF всяка година е на недостиг от 3.2 милиарда евро, покриван от страната.
Реорганизацията на SNCF, колкото и да е знакова, e единствено част от пороя от ограничения, целящи да премоделират и стегнат раздутата френска страна. Промените обгръщат на процедура всичко - от налозите, през изпитите за влизане в гимназиите до помощите за безработица. На хоризонта е и пенсионна промяна, която да отстрани специфичните придобивки за ред групи в обществения бранш, и сигурно също ще бъде посрещната остро. Крайната концепция на всичко това е до 2022 година Франция да има бюджет без недостиг. За финален път това се е случвало през 1974 година
Макрон към този момент съумя да промени имиджа на Франция на открито - от болния човек на Европа до леговище за бизнесмени в несигурната епоха на Brexit и Доналд Тръмп. Вътре в страната бързите му и решителни дейности се натъкваха на учудващо дребна опозиция. Досега.
" Това, което подхранва настроенията против Макрон във Франция, идва преди всичко от естеството на политическите му избори - най-много от някои удобни за най-богатите хора решения, които контрастират със алегорични съкращения на обществените разноски ", споделя пред " Капитал " Ив Бертонсини, ръководител на Европейско придвижване - Франция. Оттам идва и етикетът му " президентът на богатите ". " Макрон е подложен на критика и за стила си на ръководство, описван като прекомерно отвесен и не изключително отворен за други отзиви и надзор ", добавя Бертонсини. Което несъмнено дава резултати, само че и оставя чувство за надменност и безпардонност и носи съпоставения с Наполеон Бонапарт и Краля Слънце Луи XIV. " Макрон е подложен на критика за стила си на ръководство, описван като прекомерно отвесен и не изключително отворен за други отзиви и надзор. "
Ив Бертонсини, ръководител на Европейско придвижване - Франция
Шансът на Макрон е, че опозицията против него е разнородна и слаба, а той е в мощна позиция. " Френската политическа система работи по подобен метод, че дава на президента както власт, по този начин и време до края на мандата му. Той може да се възползва от необятното си парламентарно болшинство, което обезпечава на държавното управление цялостен картбланш да приема закони още четири години. В допълнение Макрон към този момент се радва на удобен стопански миг. Неговата тактика явно е да предложения французите да проявят самообладание и да дадат време промените да покажат цялостния си резултат ", показва пред " Капитал " Манюел Лафон Рапнуй, началник на парижкия офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Според Ив Бертонсини Макрон има вяра, " че положителните стопански и обществени резултати рано или късно ще потвърдят, че той е прав и даже ще вдигнат известността му ". " Неговата тактика явно е да предложения французите да проявят самообладание и да дадат време промените да покажат цялостния си резултат. "
Манюел Лафон Рапнуй, началник на парижкия офис на ECFR
Юпитер в брюкселската мъгла
И до момента в който във Франция Макрон има време, прозорецът за промени в Европейски Съюз бързо се затваря. Две събития работят против неговите упоритости - мъчителното сформиране на коалиция в Германия, оставило Меркел отслабена, и изборите в Италия, извоювани от популисти, обещаващи да върнат по-ранното пенсиониране и да напомпат още повече така и така възлизащия на 2.3 трлн. евро държавен дълг. След огромните фанфари сега самодейностите на Макрон за еврозоната може и да не са " мъртви като дънер ", както разгласи сп. Spiegel преди последната му аудиенция в Берлин през април, само че са мощно смалени.
" Италианската политическа неразбория е оправдание за Меркел и неприятна вест за Макрон ", разяснява някогашният италиански министър председател Енрико Лета по време на форума " Амброзети " предишния месец. Предложенията на френския президент за финансов министър и бюджет на еврозоната към този момент даже не се разискват. По-важните хрумвания като обща скица за гарантиране на депозити, която да даде приключен тип на банковия съюз, и снабдяването на Европейския стабилизационен механизъм (създаден по време на гръцката криза) с повече запаси и пълномощия, които да го трансфорат в Европейски валутен фонд, също мъчно ще влязат в дневния ред на срещата на върха през юни. Тогава би трябвало да бъде показан френско-германският компромис за промяна на еврозоната. Но по всичко проличава, че " компромис " ще значи минимални промени, съвсем напълно по изискванията на Германия. А тя продължава да се тормози " шерването на риск " да не се трансформира в " прекачване на риск. "
И не е единствено Германия. " Макрон се натъква на опозиция и от доста други страни във връзка с проектите си за задълбочаване на еврозоната и усилване на концепцията за Европа на доста скорости ", отбелязва Ив Бертонсини. Според Манюел Лафон Рапнуй президентът е бил наясно през цялото време, че " ще има разминаване сред амбициозната му визия и действителността. Това, което е в действителност значимо за него, е жителите на Европейски Съюз да виждат прогрес вместо задънена улица ". А и евентуално към този момент схваща, че реформирането на Европейски Съюз ще се окаже даже по-голямо предизвикателство от реформирането на Франция.
© Reuters :
- Първата годишнина от избирането на френския президент Еманюел Макрон съответствува и с първата му сериозна рецесия.
- Начинът, по който се оправи с вълната от митинги, ще предопредели ориста на упоритостите му да промени Франция.
- Реформирането на Европейски Съюз се оказва по-голямо предизвикателство от реформирането на личната му страна.
Още по тематиката
Макрон предизвестява за " революция " в Европа
Според френския президент има опасност за единството на страните членки
17 апр 2018
Основният коз на еврозоната
Дълбоката бездна във вижданията по какъв начин да наподобява възможният заемодател от последна инстанция продължава да отсрочва промените във валутния съюз
30 мар 2018
Започва борбата за наследството на Меркел
Тя към този момент уточни собствен възможен правоприемник, като по едно и също време резервира задоволително въздействие, с цел да бъде мощен водач в последните си години отпред
2 мар 2018
Парализа късно
Германия е в политическа безтегловност и от опора се трансформира в проблем за Европейски Съюз
23 ное 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Йозеф Янинг: Няма сюжет за Европейски Съюз на една скорост
Директорът на берлинския офис на ECFR пред " Капитал "
10 мар 2017
" Вълшебство крие новото начало. " С този откъс от Херман Хесе немският канцлер Ангела Меркел разказа еуфоричната атмосфера при визитата на френския президент Еманюел Макрон в Берлин предходната година - неговото първо излизане на открито след избирането му. Вярна на прагматизма си, Меркел добави, че магията ще се резервира единствено в случай че даде резултати.
А те не престават да са по-скоро в бъдеще време. Първата годишнина беше белязана от новината, че след идването на Макрон френският борсов показател CAC 60 е задминал по растеж както немския DAX, по този начин и включващия водещите компании от еврозоната Euro Stoxx 50. Инвеститорите са запазили вярата си в водача, чието влизане в Елисейския замък оказа помощ за оттичането на политическия риск от европейските тържища. Чужденците гласоподават за Макрон с парите си - през 2017 година те са финансирали 697 нови плана във Франция, което е растеж от 50% по отношение на 2016 година по данни на fDi Markets.
В същото време обаче Франция изживява пролетта на своето неодобрение, шокирана от скоростта, с която президентът се пробва да я промени. Жп служащите редуват три дни работа с два дни стачка и заплашват да продължат по този начин до юли в опит да спасят държавната свещена крава, жп компанията SNCF, от амбициозно разклащане. Пилотите на Air France също стачкуват с искане за увеличение на заплатите. Адвокати стачкуват по улиците на Париж против препоръчаната промяна на съдилищата. В засегнатите от бюджетни съкращения лечебни заведения назрява неодобрение. Протестите доближиха и университетите, където промени, които да създадат запушения развой на банкет по-избирателен, се поясняват като посягане против правилото на равенството. Наложи се да бъдат изпращани служители на реда, които да изведат студентите, окупирали емблематичната Сорбона. Точно в нея през май 1968 година пламват митинги, които за седмици прерастват в обща стачка, парализирала Франция и отслабила отдръпналия се година по-късно президент Дьо Гол.
Макар съперниците на Макрон да вършат паралели, 2018 година не е 1968 година Но моментът е основен за президента, пристигнал със поръчка да преобрази Франция. " Това е неговата първа сериозна рецесия и той знае, че в случай че изгуби борбата, реформаторската му стратегия ще бъде значително осуетена. Толкова огромен е залогът ", написа някогашният основен редактор на Le Monde Силви Кауфман в текст за в. New York Times.
Същото важи за амбициозните проекти на Макрон за Европейски Съюз. Първоначалните му хрумвания за огромни промени в еврозоната към този момент са свити до дребни стъпки пред непробиваемата опозиция на Берлин. А времето за каквито и да било смислени промени, които да предотвратят повтаряне на еврокризата, изтича бързо с наближаването на 2019 година, когато изборите за Европейски парламент и промяната на Европейската комисия и управлението на Европейската централна банка ще забавят най-малко до 2020 година всичко, което не бъде прокарано в околните месеци.
Макрон Бонапарт
" Чувам гнева ", признава Макрон в едно от последните си тв изявленията. Но дава обещание това да не го разколебава, за разлика от цяла поредност негови прародители, огънали се под натиска на улиците и спрените влакове.
SNCF е олицетворение на всичко, което Макрон желае да промени във Франция. Жп компанията, която със своите 150 000 чиновници е един от най-големите работодатели в страната, е неефективна и с дълг от 55 милиарда евро. Не е подготвена за конкуренция, което съгласно разпоредбите на Европейски Съюз би трябвало да се промени след две години, когато непознати компании ще получат право на достъп до жп мрежата. Компанията мъчно наема хора, само че по-късно те остават в нея до пенсия и с придобивки като великодушни болнични, родили шегата, че да се работи за SNCF очевидно е доста рисково, тъй като чиновниците й непрекъснато се разболяват. Освен това пенсионната сметка на SNCF всяка година е на недостиг от 3.2 милиарда евро, покриван от страната.
Реорганизацията на SNCF, колкото и да е знакова, e единствено част от пороя от ограничения, целящи да премоделират и стегнат раздутата френска страна. Промените обгръщат на процедура всичко - от налозите, през изпитите за влизане в гимназиите до помощите за безработица. На хоризонта е и пенсионна промяна, която да отстрани специфичните придобивки за ред групи в обществения бранш, и сигурно също ще бъде посрещната остро. Крайната концепция на всичко това е до 2022 година Франция да има бюджет без недостиг. За финален път това се е случвало през 1974 година
Макрон към този момент съумя да промени имиджа на Франция на открито - от болния човек на Европа до леговище за бизнесмени в несигурната епоха на Brexit и Доналд Тръмп. Вътре в страната бързите му и решителни дейности се натъкваха на учудващо дребна опозиция. Досега.
" Това, което подхранва настроенията против Макрон във Франция, идва преди всичко от естеството на политическите му избори - най-много от някои удобни за най-богатите хора решения, които контрастират със алегорични съкращения на обществените разноски ", споделя пред " Капитал " Ив Бертонсини, ръководител на Европейско придвижване - Франция. Оттам идва и етикетът му " президентът на богатите ". " Макрон е подложен на критика и за стила си на ръководство, описван като прекомерно отвесен и не изключително отворен за други отзиви и надзор ", добавя Бертонсини. Което несъмнено дава резултати, само че и оставя чувство за надменност и безпардонност и носи съпоставения с Наполеон Бонапарт и Краля Слънце Луи XIV. " Макрон е подложен на критика за стила си на ръководство, описван като прекомерно отвесен и не изключително отворен за други отзиви и надзор. "
Ив Бертонсини, ръководител на Европейско придвижване - Франция
Шансът на Макрон е, че опозицията против него е разнородна и слаба, а той е в мощна позиция. " Френската политическа система работи по подобен метод, че дава на президента както власт, по този начин и време до края на мандата му. Той може да се възползва от необятното си парламентарно болшинство, което обезпечава на държавното управление цялостен картбланш да приема закони още четири години. В допълнение Макрон към този момент се радва на удобен стопански миг. Неговата тактика явно е да предложения французите да проявят самообладание и да дадат време промените да покажат цялостния си резултат ", показва пред " Капитал " Манюел Лафон Рапнуй, началник на парижкия офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR). Според Ив Бертонсини Макрон има вяра, " че положителните стопански и обществени резултати рано или късно ще потвърдят, че той е прав и даже ще вдигнат известността му ". " Неговата тактика явно е да предложения французите да проявят самообладание и да дадат време промените да покажат цялостния си резултат. "
Манюел Лафон Рапнуй, началник на парижкия офис на ECFR
Юпитер в брюкселската мъгла
И до момента в който във Франция Макрон има време, прозорецът за промени в Европейски Съюз бързо се затваря. Две събития работят против неговите упоритости - мъчителното сформиране на коалиция в Германия, оставило Меркел отслабена, и изборите в Италия, извоювани от популисти, обещаващи да върнат по-ранното пенсиониране и да напомпат още повече така и така възлизащия на 2.3 трлн. евро държавен дълг. След огромните фанфари сега самодейностите на Макрон за еврозоната може и да не са " мъртви като дънер ", както разгласи сп. Spiegel преди последната му аудиенция в Берлин през април, само че са мощно смалени.
" Италианската политическа неразбория е оправдание за Меркел и неприятна вест за Макрон ", разяснява някогашният италиански министър председател Енрико Лета по време на форума " Амброзети " предишния месец. Предложенията на френския президент за финансов министър и бюджет на еврозоната към този момент даже не се разискват. По-важните хрумвания като обща скица за гарантиране на депозити, която да даде приключен тип на банковия съюз, и снабдяването на Европейския стабилизационен механизъм (създаден по време на гръцката криза) с повече запаси и пълномощия, които да го трансфорат в Европейски валутен фонд, също мъчно ще влязат в дневния ред на срещата на върха през юни. Тогава би трябвало да бъде показан френско-германският компромис за промяна на еврозоната. Но по всичко проличава, че " компромис " ще значи минимални промени, съвсем напълно по изискванията на Германия. А тя продължава да се тормози " шерването на риск " да не се трансформира в " прекачване на риск. "
И не е единствено Германия. " Макрон се натъква на опозиция и от доста други страни във връзка с проектите си за задълбочаване на еврозоната и усилване на концепцията за Европа на доста скорости ", отбелязва Ив Бертонсини. Според Манюел Лафон Рапнуй президентът е бил наясно през цялото време, че " ще има разминаване сред амбициозната му визия и действителността. Това, което е в действителност значимо за него, е жителите на Европейски Съюз да виждат прогрес вместо задънена улица ". А и евентуално към този момент схваща, че реформирането на Европейски Съюз ще се окаже даже по-голямо предизвикателство от реформирането на Франция.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ