„Числата на седмицата”: Регистрират ръст на заплатите и спад на инфлацията
След година на галопираща инфлация, посоката на кривата най-сетне се промени. Инфлацията стартира да пада осезаемо, а заплатите набъбнаха. Какво обаче значи това за нас? Какви хонорари получаваме, кои са най-доходоносните браншове, в които да си търсим работа, и кой в действителност търси повече - работодателите служащи или безработните - работно място?
След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 година, е време за разбор. По-високи заплати и по-ниска инфлация - това демонстрират изчисленията на Националния статистически институт.
Инфлационният потрес, който претърпя страната ни през 2022 година, отминава. Годишната инфлация за август е 7,7%, като за първи път от година и половина насам пада под 8 на 100. Ако създадем съпоставяне с годишната инфлация за същия месец на 2022-ра, тогава е била 17,7%.
Работещите хора желаеха отплата за по-високите цени и разумно заплатите бяха нараснали. Разликата сред междинното възнаграждение през второто тримесечие на тази година и същия интервал на предходната е 227 лв..
Страната ни се оказва в дъното на класацията за Европа. Има обаче и добра вест. И тя е, че през предходната година България е била преди всичко по растеж на междинната заплата измежду страните членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната.
Ето какво пресмятат от Евростат: през 2022 година приблизително на час европейският служащ е получавал по 30,50 евро, като разликата сред най-добре платените и тези на опашката е голяма. Докато в Люксембург и Дания, които са в челото на класацията, са плащали по към 50 евро на час, в България сме получавали по 8,20. Непосредствено преди нас са румънците с 1,30 евро повече. От всички страни членки, които не употребяват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-вече – с над 15%, като наклонността е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а минимум нарастване на заплатите са получили в Дания, където също не употребяват евро, само че по лично предпочитание.
Освен инфлацията, все по-осезаемият апетит за фрагменти е другият основен фактор, който принуждава работодателите у нас да подвигат заплатите. Ако не го създадат, рискуват да загубят служителите си заради друга, по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че, дори когато работодателят не изгаря от предпочитание да заплаща повече, той постоянно просто поддава под пазарния напън с ясното схващане, че това би могло да понижи облагата му.
През второто тримесечие на годината най-голямо нарастване на заплатите са имали работещите в областта на електрическата и топлинната сила и горивата, строителството и транспорта. Увеличението е с сред 17 и 22% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Най-доходоносно, предстоящо, е основаването и разпространяването на информация и креативен артикули. Секторът е отличник от известно време насам. Към него спадат най-много осведомителните технологии и други осведомителни услуги. Но този тип активност се добавя от издаването на печатни издания и музиката, както и от производството на филми, радио- и телевизионна продукция. Средната заплата там е над 4700 лв.. Над 3000 пък е възнаграждението на ангажираните в един от браншовете, в които работят минимум хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива. Най-ниска междинна работна заплата получават работещите в областта на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – въпреки и също под 1500 лева, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че точно дефицитът на работната ръка затруднява активността им. Въпреки това, в преработващата индустрия остават ангажирани най-вече от работещи – повече от половин милион души от всички 2,9 милиона работещи в България. Следва търговията и ремонтът на коли, които дават самун на 480 000 индивида. Най-малко пък са заетите в региона на добивната индустрия и недвижимите парцели.
Работещите българи на възраст сред 15 и 64 години са над 2,8 милиона – коефициентът на претовареност е 70% и множеството от тях работят в частни предприятия.
Ако проучваме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, в случай че си мъж на възраст сред 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са точно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва добитото висше обучение – съвсем всички висшисти в България работят, като броят им доближава близо 1 милион, изключително в случай че са от София.
А кои от работещите българи са минимум? Това са дами на възраст от 15 до 24 години, с начално обучение. Едва 30 000 от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на претовареност е 55%.
След като оставихме в историята по-голямата част от 2023 година, е време за разбор. По-високи заплати и по-ниска инфлация - това демонстрират изчисленията на Националния статистически институт.
Инфлационният потрес, който претърпя страната ни през 2022 година, отминава. Годишната инфлация за август е 7,7%, като за първи път от година и половина насам пада под 8 на 100. Ако създадем съпоставяне с годишната инфлация за същия месец на 2022-ра, тогава е била 17,7%.
Работещите хора желаеха отплата за по-високите цени и разумно заплатите бяха нараснали. Разликата сред междинното възнаграждение през второто тримесечие на тази година и същия интервал на предходната е 227 лв..
Страната ни се оказва в дъното на класацията за Европа. Има обаче и добра вест. И тя е, че през предходната година България е била преди всичко по растеж на междинната заплата измежду страните членки на Европейския съюз, които не са в еврозоната.
Ето какво пресмятат от Евростат: през 2022 година приблизително на час европейският служащ е получавал по 30,50 евро, като разликата сред най-добре платените и тези на опашката е голяма. Докато в Люксембург и Дания, които са в челото на класацията, са плащали по към 50 евро на час, в България сме получавали по 8,20. Непосредствено преди нас са румънците с 1,30 евро повече. От всички страни членки, които не употребяват евровата валута, нашите заплати са се повишили най-вече – с над 15%, като наклонността е това да продължи. След нас са унгарците и румънците, а минимум нарастване на заплатите са получили в Дания, където също не употребяват евро, само че по лично предпочитание.
Освен инфлацията, все по-осезаемият апетит за фрагменти е другият основен фактор, който принуждава работодателите у нас да подвигат заплатите. Ако не го създадат, рискуват да загубят служителите си заради друга, по-добре платена работа, било то у нас или в чужбина. Така че, дори когато работодателят не изгаря от предпочитание да заплаща повече, той постоянно просто поддава под пазарния напън с ясното схващане, че това би могло да понижи облагата му.
През второто тримесечие на годината най-голямо нарастване на заплатите са имали работещите в областта на електрическата и топлинната сила и горивата, строителството и транспорта. Увеличението е с сред 17 и 22% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Най-доходоносно, предстоящо, е основаването и разпространяването на информация и креативен артикули. Секторът е отличник от известно време насам. Към него спадат най-много осведомителните технологии и други осведомителни услуги. Но този тип активност се добавя от издаването на печатни издания и музиката, както и от производството на филми, радио- и телевизионна продукция. Средната заплата там е над 4700 лв.. Над 3000 пък е възнаграждението на ангажираните в един от браншовете, в които работят минимум хора – електроенергетика, топлофикация, газоснабдяване и горива. Най-ниска междинна работна заплата получават работещите в областта на хотелиерството и ресторантьорството, а малко повече от тях – въпреки и също под 1500 лева, взимат в селското, горското и рибното стопанство.
Само преди дни над 30% от промишлените предприятия се оплакаха, че точно дефицитът на работната ръка затруднява активността им. Въпреки това, в преработващата индустрия остават ангажирани най-вече от работещи – повече от половин милион души от всички 2,9 милиона работещи в България. Следва търговията и ремонтът на коли, които дават самун на 480 000 индивида. Най-малко пък са заетите в региона на добивната индустрия и недвижимите парцели.
Работещите българи на възраст сред 15 и 64 години са над 2,8 милиона – коефициентът на претовареност е 70% и множеството от тях работят в частни предприятия.
Ако проучваме данните на националната статистика, стигаме до заключението, че вероятността да работиш е най-голяма, в случай че си мъж на възраст сред 45 и 54 години. Най-много от всички работещи са точно в тази възрастовата група. Друг фактор се оказва добитото висше обучение – съвсем всички висшисти в България работят, като броят им доближава близо 1 милион, изключително в случай че са от София.
А кои от работещите българи са минимум? Това са дами на възраст от 15 до 24 години, с начално обучение. Едва 30 000 от тях имат работа. При живеещите във Враца коефициентът на претовареност е 55%.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ