Българите ще работят 134 дни за държавата през 2024 г.
След две години, в които държавният бюджет не беше гласуван в точния момент и се удължаваше действието на остарелия, в този момент се връщаме към естествения темп и влизаме в новата година с призната рамка на държавните финанси. Бюджетът за 2024 година залага консолидирани доходи в размер на 75.2 милиарда лева Приемайки, че за ден създаваме малко над 562 млн. лв. – изчислено на база прогнозния размер на Брутният вътрешен продукт от 206 милиарда лева през 2024 година, то са нужни 134 дни с цел да попълним държавната хазна. Според календара, отчитайки че годината е високосна, самобитният Ден на данъчна независимост ще настъпи на 13 май 2024 година
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да отчитаме и огромния бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81.4 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6.2 милиарда лева Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски, без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6 – 7 милиарда лева и през 2025 и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81.4 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25.4 милиарда лева, в това число 18.5 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6.5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12.9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5.9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17.7 милиарда лева, в това число 12.8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4.9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози – близо 1.6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3.5 милиарда лева доходи от такси, 1.8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2.5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и предстоящите 660 млн. лева вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Припомняме, че за 2022 и 2023 година ИПИ не съумя да пресметна Деня на данъчната независимост, защото страната стартира и двете години без гласуван бюджет. За последно беше изчислена тази алегорична дата, която показва по един друг метод данъчната тежест и равнищата на преразпределение през бюджета, през 2021 година Според изчисленията на Института тогава българите трябваше да работят 140 дни, с цел да покрият разноските на фиска и се " освободиха " на 20 май.
Въпреки че през 2024 година ставаме очевидци да нормализиране на бюджетната процедура – имаме признат бюджет и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата) – фискалната политика ще продължи да бъде измежду водещите провокации пред държавното управление. Време е да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери. Другият фокус несъмнено би трябвало да е устойчивостта на бюджета и свиването на недостига.
Виж къде отиват твоите налози и пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на отдадената страницата на ИПИ – www.kolkodavam.bg.
Източник: Институт за пазарна икономика
Тази дата стъпва на консолидираните доходи в хазната, само че следва да отчитаме и огромния бюджетен недостиг в последните години. През 2024 година консолидираните държавни разноски са планувани в размер на 81.4 милиарда лева, което значи, че дефицитът в държавните финанси се чака да доближи 6.2 милиарда лева Тази сума се равнява на 11 спомагателни дни, в които стопанската система би трябвало да работи единствено за бюджета, в случай че желаеме да няма недостиг и да покрием всички разноски, без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен недостиг в размер на 6 – 7 милиарда лева и през 2025 и 2026 година, тъй че тематиката за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде изключително настояща в идващите години.
Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81.4 милиарда лева консолидирани разноски. Косвените налози носят 25.4 милиарда лева, в това число 18.5 милиарда лева от Данък добавена стойност, близо 6.5 милиарда лева от акцизи и под 400 млн. лева от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. Преките налози носят 12.9 милиарда лева, в това число 7 милиарда лева от облагането на приходите на физическите лица и 5.9 милиарда лева от корпоративните налози. Това са общо към 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от обществено и здравно обезпечаване доближават 17.7 милиарда лева, в това число 12.8 милиарда лева вноски за публичното обезпечаване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4.9 милиарда лева вноски за здравно обезпечаване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.
Описаните дотук доходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените налози – близо 1.6 милиарда лева доходи, и другите неданъчни доходи, в това число 3.5 милиарда лева доходи от такси, 1.8 милиарда лева доходи и приходи от благосъстоятелност и 2.5 милиарда лева от продажбата на активи. Общо неданъчните доходи финансират към 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и предстоящите 660 млн. лева вноска от Българска народна банка. Важна роля в бюджета играят помощите, като средствата от Европейски Съюз се чака да доближат над 7 милиарда лева Това са средства, които в огромна си част финансират финансови разноски в бюджета, т.е. поддържат обществените вложения. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от Европейски Съюз.
Припомняме, че за 2022 и 2023 година ИПИ не съумя да пресметна Деня на данъчната независимост, защото страната стартира и двете години без гласуван бюджет. За последно беше изчислена тази алегорична дата, която показва по един друг метод данъчната тежест и равнищата на преразпределение през бюджета, през 2021 година Според изчисленията на Института тогава българите трябваше да работят 140 дни, с цел да покрият разноските на фиска и се " освободиха " на 20 май.
Въпреки че през 2024 година ставаме очевидци да нормализиране на бюджетната процедура – имаме признат бюджет и правила за основни бюджетни индикатори (например формулата за установяване на минималната заплата) – фискалната политика ще продължи да бъде измежду водещите провокации пред държавното управление. Време е да се сложи фокус върху политиката по разноските, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматизираното повишаване на разходната част без действително да се реализира прогрес в основни обществени сфери. Другият фокус несъмнено би трябвало да е устойчивостта на бюджета и свиването на недостига.
Виж къде отиват твоите налози и пресметна своя Ден на персоналната данъчна свобода на отдадената страницата на ИПИ – www.kolkodavam.bg.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ