&format=webp)
Когато Алтман срещна Айв: Това ли е началото на една по-тиха технологична ера?
След дълго чаканата договорка на стойност над 6 милиарда $, OpenAI придобива компанията io, до неотдавна благосъстоятелност на именития дизайнер Джони Айв, за да създаде ново потомство AI-базирани хардуерни артикули.
Зад плана стои упоритостта да се премисли взаимоотношението сред индивида и машината – както и да се положат основите на така наречен „ четвърта модалност “ в изчислителната ера, написа Fast Company.
Новината провокира неспокойствие на пазарите и докара до спад от 1.8% в акциите на Apple – сигнал, че вложителите не подценяват съюза сред двама от най-влиятелните визионери в актуалната софтуерна и хардуерна история.
Според The Wall Street Journal, първото устройство на io ще се появи на пазара през 2026 година Очаква се то да бъде дребен обект, с размерите на макарон или iPod Shuffle, кадърен да „ усеща “ и проучва заобикалящата среда на потребителя в действително време. Самият Айв го разказва като „ трето устройство “, което ще съпътства смарт телефона и преносимия компютър – дискретно, мобилно и интуитивно.
И въпреки това да звучи нереално, философията зад концепцията наподобява ясна: вместо да размени смарт телефона, устройството ще го добавя. Подход, който контрастира с предходни опити за радикални AI артикули – в това число Humane Ai Pin, създаден от някогашния Apple-дизайнер Имран Чаудри, чиято упоритост да отстрани екрана бързо докара до функционален и концептуален неуспех.
Какво в действителност значи „ четвърта модалност “?
Според Айв, компютърната еволюция до момента е минала през три значими модалности: командния ред, графичния интерфейс (GUI) и мултитъч взаимоотношението, въведено с iPhone. Всички други подходи – като гласовите асистенти Siri или Alexa – той дефинира като „ притоци “ към главното течение на софтуерния напредък.
Айв има вяра, че капацитетът на изкуствения разсъдък може да отключи изцяло нова форма на връзка сред човек и логаритъм – такава, която превежда AI интуицията в човешки осезателен опит. Визия, която припокрива теорията на починалия UX откривател Марк Уайзър, прочут с концепцията за „ безшумно “ или „ навсякъде “ пресмятане (ubiquitous computing) – технологии, които се сливат със средата ни, без да я нарушават.
Айв в никакъв случай не е описвал в елементи по какъв начин наподобява тази „ четвърта модалност “, само че за човек, който засажда 9 000 дървета към кампуса на Apple и намерено признава виновността си за отрицателните резултати на смарт телефоните, посоката евентуално е по-тиха, по-дискретна и по-хуманна софтуерна епоха.
Докато колоси като Гугъл, Meta, Apple и Snap насочват напъните си към смарт очила, които безусловно „ са пред очите ни “ непрекъснато, първото устройство на io наподобява потегля в противоположна посока – минимализъм, поверителност и дълбока интеграция с околната среда.
На този декор не е изненада, че продуктът е позициониран не като „ палач на смарт телефона “, а като негово допълнение. В свят, в който над 7.2 милиарда смарт телефона действат всекидневно и хардуерният пазар е оценен на 434 милиарда $ през 2025 година (по данни на IDC), всяко ново устройство би трябвало да е незаменимо.
Но какво значи да живеем с изкуствен интелект, който е постоянно с нас – нащрек, слуша, проучва? С новото устройство на io, този въпрос минава от теоретична паника към действителен сюжет.
Към момента информацията е нищожна: продуктът ще бъде предпазлив, портативен, основан да следи и проучва обкръжението и държанието на потребителя. Дори с тази лимитирана изясненост обаче излиза наяве, че този „ AI сателит “ ще изисква изключително внимание към нещо, което технологиите постоянно подценяват – персоналното пространство.
Възможностите звучат впечатляващо: различаване на подтекст, оферти в действително време, присъединяване в обществени взаимоотношения, даже предугаждане на потребности. Но къде свършва удобството и стартира несъразмерната интервенция?
Дори Apple, с репутацията си за отбрана на персоналните данни, трансформира iPhone от джобен компютър в една от най-ефективните маркетингови платформи – посредством решения, внедрени на равнище хардуер и API. Ще тръгне ли OpenAI по същия път?
А по-дълбокият въпрос:
Ако AI е постоянно тук – наблюдаващ, анализиращ, съветващ – ще ни остане ли право да мислим сами? Ще можем ли въобще да доближаваме до лични изводи, или всяка концепция ще бъде съпроводена от „ мнение “ на логаритъм?
В софтуерните среди постоянно се приказва за детерминистични и вероятностни интерфейси. Детерминизмът – бутон води до съответен резултат – е познатият ни модел. Вероятностните модели (като ChatGPT) оферират отговори, основани на изчислени вероятности – и резултатите варират.
Но тази бинарна логичност не е задоволителна. AI не просто пресмята, той интерпретира. Днес към този момент не приказваме за справедлива машина, а за индивидуален интерфейс. Когато AI преценя дали диалогът е бил под напрежение или дали би трябвало да променим питателните си привички, отговорът не е реалност, а преценка – постоянно с вградени пристрастия.
Устройството на io може да се трансформира в първия всеобщ индивидуален интерфейс – не просто софтуерен артикул, а прочувствен медиатор, съпоставим със сложността на всяка човешка връзка.
Как реагира един образован сателит?
Ако устройството наблюдава диалози, страсти, реакции – какво би трябвало да прави? Да подсказва заглавия на забравени книги? Да те поправя, когато лъжеш? Да го прави дискретно или непосредствено?
Това не са хипотетични въпроси. Когато Microsoft създаваше Cortana, интервюираше същински персонални асистенти, с цел да съобщи нюансите в говора и държанието. Днес AI е кадърен да чуе доста повече, в сравнение с изричаме. Изследвания демонстрират, че може да предсказва държание единствено на база аудио-визуален поток – от произшествия до напрежение сред хора.
Критиците може би ще възразят: „ Ще си купим ли устройство за наблюдаване, което закачаме на якето? “ – само че капацитетът е действителен.
Ако бъде осъществено вярно, устройството на io може да се трансформира в ключ към същинската ambient изчислителна среда – „ дребен сателит “, който не задава въпроси, не изисква команди, просто схваща.
Докато конкуренцията залага на образни нововъведения – очила, холограми, AR – OpenAI и io наподобява се насочват към по-тих път. Умен, само че непоказен асистент. В основата на този метод стои съвсем поетичната концепция: да не нарушим хармонията на действителността, а деликатно да я допълним.
Зад плана стои упоритостта да се премисли взаимоотношението сред индивида и машината – както и да се положат основите на така наречен „ четвърта модалност “ в изчислителната ера, написа Fast Company.
Новината провокира неспокойствие на пазарите и докара до спад от 1.8% в акциите на Apple – сигнал, че вложителите не подценяват съюза сред двама от най-влиятелните визионери в актуалната софтуерна и хардуерна история.
Според The Wall Street Journal, първото устройство на io ще се появи на пазара през 2026 година Очаква се то да бъде дребен обект, с размерите на макарон или iPod Shuffle, кадърен да „ усеща “ и проучва заобикалящата среда на потребителя в действително време. Самият Айв го разказва като „ трето устройство “, което ще съпътства смарт телефона и преносимия компютър – дискретно, мобилно и интуитивно.
И въпреки това да звучи нереално, философията зад концепцията наподобява ясна: вместо да размени смарт телефона, устройството ще го добавя. Подход, който контрастира с предходни опити за радикални AI артикули – в това число Humane Ai Pin, създаден от някогашния Apple-дизайнер Имран Чаудри, чиято упоритост да отстрани екрана бързо докара до функционален и концептуален неуспех.
Какво в действителност значи „ четвърта модалност “?
Според Айв, компютърната еволюция до момента е минала през три значими модалности: командния ред, графичния интерфейс (GUI) и мултитъч взаимоотношението, въведено с iPhone. Всички други подходи – като гласовите асистенти Siri или Alexa – той дефинира като „ притоци “ към главното течение на софтуерния напредък.
Айв има вяра, че капацитетът на изкуствения разсъдък може да отключи изцяло нова форма на връзка сред човек и логаритъм – такава, която превежда AI интуицията в човешки осезателен опит. Визия, която припокрива теорията на починалия UX откривател Марк Уайзър, прочут с концепцията за „ безшумно “ или „ навсякъде “ пресмятане (ubiquitous computing) – технологии, които се сливат със средата ни, без да я нарушават.
Айв в никакъв случай не е описвал в елементи по какъв начин наподобява тази „ четвърта модалност “, само че за човек, който засажда 9 000 дървета към кампуса на Apple и намерено признава виновността си за отрицателните резултати на смарт телефоните, посоката евентуално е по-тиха, по-дискретна и по-хуманна софтуерна епоха.
Докато колоси като Гугъл, Meta, Apple и Snap насочват напъните си към смарт очила, които безусловно „ са пред очите ни “ непрекъснато, първото устройство на io наподобява потегля в противоположна посока – минимализъм, поверителност и дълбока интеграция с околната среда.
На този декор не е изненада, че продуктът е позициониран не като „ палач на смарт телефона “, а като негово допълнение. В свят, в който над 7.2 милиарда смарт телефона действат всекидневно и хардуерният пазар е оценен на 434 милиарда $ през 2025 година (по данни на IDC), всяко ново устройство би трябвало да е незаменимо.
Но какво значи да живеем с изкуствен интелект, който е постоянно с нас – нащрек, слуша, проучва? С новото устройство на io, този въпрос минава от теоретична паника към действителен сюжет.
Към момента информацията е нищожна: продуктът ще бъде предпазлив, портативен, основан да следи и проучва обкръжението и държанието на потребителя. Дори с тази лимитирана изясненост обаче излиза наяве, че този „ AI сателит “ ще изисква изключително внимание към нещо, което технологиите постоянно подценяват – персоналното пространство.
Възможностите звучат впечатляващо: различаване на подтекст, оферти в действително време, присъединяване в обществени взаимоотношения, даже предугаждане на потребности. Но къде свършва удобството и стартира несъразмерната интервенция?
Дори Apple, с репутацията си за отбрана на персоналните данни, трансформира iPhone от джобен компютър в една от най-ефективните маркетингови платформи – посредством решения, внедрени на равнище хардуер и API. Ще тръгне ли OpenAI по същия път?
А по-дълбокият въпрос:
Ако AI е постоянно тук – наблюдаващ, анализиращ, съветващ – ще ни остане ли право да мислим сами? Ще можем ли въобще да доближаваме до лични изводи, или всяка концепция ще бъде съпроводена от „ мнение “ на логаритъм?
В софтуерните среди постоянно се приказва за детерминистични и вероятностни интерфейси. Детерминизмът – бутон води до съответен резултат – е познатият ни модел. Вероятностните модели (като ChatGPT) оферират отговори, основани на изчислени вероятности – и резултатите варират.
Но тази бинарна логичност не е задоволителна. AI не просто пресмята, той интерпретира. Днес към този момент не приказваме за справедлива машина, а за индивидуален интерфейс. Когато AI преценя дали диалогът е бил под напрежение или дали би трябвало да променим питателните си привички, отговорът не е реалност, а преценка – постоянно с вградени пристрастия.
Устройството на io може да се трансформира в първия всеобщ индивидуален интерфейс – не просто софтуерен артикул, а прочувствен медиатор, съпоставим със сложността на всяка човешка връзка.
Как реагира един образован сателит?
Ако устройството наблюдава диалози, страсти, реакции – какво би трябвало да прави? Да подсказва заглавия на забравени книги? Да те поправя, когато лъжеш? Да го прави дискретно или непосредствено?
Това не са хипотетични въпроси. Когато Microsoft създаваше Cortana, интервюираше същински персонални асистенти, с цел да съобщи нюансите в говора и държанието. Днес AI е кадърен да чуе доста повече, в сравнение с изричаме. Изследвания демонстрират, че може да предсказва държание единствено на база аудио-визуален поток – от произшествия до напрежение сред хора.
Критиците може би ще възразят: „ Ще си купим ли устройство за наблюдаване, което закачаме на якето? “ – само че капацитетът е действителен.
Ако бъде осъществено вярно, устройството на io може да се трансформира в ключ към същинската ambient изчислителна среда – „ дребен сателит “, който не задава въпроси, не изисква команди, просто схваща.
Докато конкуренцията залага на образни нововъведения – очила, холограми, AR – OpenAI и io наподобява се насочват към по-тих път. Умен, само че непоказен асистент. В основата на този метод стои съвсем поетичната концепция: да не нарушим хармонията на действителността, а деликатно да я допълним.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ