По пътя на мечтите - свобода и финансова нестабилност
След дълги години финансова непоклатимост и без предпочитание и време да последвам фантазиите си, стъпих на пътя на несигурността. Истината е, че се усещам безусловно щастлива в днешния и безусловно несигурна в идващия ден. Постоянните приходи в този момент са минало. Минало е постоянната ми заплата на експерт маркетинг и реклама, която ме караше да се усещам спокойна и и да мисля без боязън за средства за идващия месец. А кое му е хубавото?! Хубавото е, че ги няма и нежеланите действия и границите, които бях длъжна да съблюдавам. Да! Аз съм на пътя на фантазиите - върша това, което обичам - рисувам и пиша. Радвам се на всеки ден от живота си и не преставам да се запитвам дали действам вярно и... докога ще съумявам да се оправям?
Призванието
Задавам си въпроса, дали всеки човек е подложен пред избора сред финансовата непоклатимост и несигурността да тръгне по пътя на фантазиите си. Пред този избор са сложени хората, които са наясно със своето предопределение в живота. Те към този момент са разкрили коя е тяхната душевна нужда - тази, която ги кара да се усещат напълно погълнати. Тази, която ги обкръжава с невидима отбрана от действителния свят. Тази, която ги кара да изпитват същинско благополучие. Давам си сметка, че има хора, които нямат потребност да дефинират призванието си, те даже не се замислят кое е то. Може би им липсва блян и вътрешен повод да стартират търсенето си, а може би изискванията им на живот, образование и среда ги карат да се откажат. И въпреки всичко някои по-рано, а други доста късно осъзнават пропуснатите си благоприятни условия. Въпрос на мощно предпочитание е да откриеш заложеното в теб, което те отличава от другите. Нещо, което е единствено твое и което те показва като персона оптимално.
Високата цена
Истината е, че когато осъзнаеш призванието си и избереш да го следваш - би трябвало да платиш висока цена. Най-често тази цена е обвързвана с риск да оставиш себе си, а от време на време и децата си без мечтаните маратонки и играчки, да ги подложиш на тествания като мраз в зимните нощи и липса на добра храна. В сходни преживявания ни се желае да захвърлим фантазиите си и да им подсигурим всичко, което е нужно за естествен живот. Иска ни се да се хвърлим към първата работа, която ще отнеме всичките ни мечтания, само че ще ни донесе финансова непоклатимост и успокоение. Ще отстрани възприятието ни за виновност, че мислим за личните си фантазии и цели. Ще отстрани мислите ни, че сме цялостни егоисти, щом жертваме сигурността в името на мечти, които са в зародиш или стадий на развиване. Тогава ще сме поели отговорността, която би трябвало да има всеки към себе си и околните си хора. Но това е и рискът да одобряваме себе си като жертва на събитията и на хората, които разчитат на нас, като пасивна страна в личния си живот. А тази всеотдайност поражда незадоволеност, вътрешен митинг и безсилие, които не водят след себе си нищо положително. А и урокът за децата дали е добър, даже и да имат, всичко, което желаят?
Не става без риск
Чували сме истории за началото на мечтан бизнес. За ограничения, съмнения и обезсърчение. Чували сме за започване с малко средства, само че с доста предпочитание. За непримиримост, която в последна сметка се оказва провалена или възнаградена. Силата на хората, почнали своите рисковани планове, е урок за всички. Тя е онази храброст, а може би даже и неблагоразумие, на които не всеки е кадърен да подложи себе си и околните си. а най-големят риск даже не е първоначално, а в моментът, който го предхожда - моментът, когато сме подготвени за захвърлим остарялото, обременяващото, изхабяващото ни. Рискът? Рискът постоянно си коства, тъй като, в случай че има нещо по-страшно от неуспеха, то това е съжалението, че не си опитал въобще.
Финансовата поддръжка
Рискът е обмислен, в случай че в интервала на пътуването ни към нашето предопределение имаме финансова поддръжка от различен човек. Някой на който можем да разчитаме по пътя на развиването си. Без сходна поддръжка рискът може да се окаже даже и съдбовен. Но какъв брой постоянно имаме шанса да получим сходна поддръжка? Ако нямаме богат непосредствен или родственик, който да ни обича задоволително, с цел да ни заеме средства или да ни поддържа в активността? Ако сме главен източник на приходи в фамилията? Мисля, че решението е ясно - фантазиите остават на назад във времето. Но в никой случай не трябва да се не помнят.
Има ли вероятни и невъзможни фантазии?
Най-трудната част от смяната е да прецениш опциите си. Трябва да имаме ясна визия за действителните си качества, цели и концепция какъв брой време и старания ще загубим, до момента в който сами стъпим на острова на осъществената си фантазия. Тази, която ще ни донесе щастието, че сме съумели в това, което най-вече желаем и то ни носи душевно и финансово задоволство. Но би трябвало да помним, че дозата късмет все може и да кацне на нашето рамо.
Един приветлив човек ми сподели скоро “Мечтите са нереални досега, в който не ги сбъднеш ”. Защото след доста труд и самообладание идва лекотата и чувството, че всяка стъпка те прави по-силен и по-уверен. Увлечен в обичаната си активност, не мислиш за това до каква степен си стигнал. Вървиш и един ден се събуждаш, осъзнал, че си постигнал фантазията си и всички опасности са си коствали.
Призванието Задавам си въпроса, дали всеки човек е подложен пред избора сред финансовата непоклатимост и несигурността да тръгне по пътя на фантазиите си. Пред този избор са сложени хората, които са наясно със своето предопределение в живота. Те към този момент са разкрили коя е тяхната душевна нужда - тази, която ги кара да се усещат напълно погълнати. Тази, която ги обкръжава с невидима отбрана от действителния свят. Тази, която ги кара да изпитват същинско благополучие. Давам си сметка, че има хора, които нямат потребност да дефинират призванието си, те даже не се замислят кое е то. Може би им липсва блян и вътрешен повод да стартират търсенето си, а може би изискванията им на живот, образование и среда ги карат да се откажат. И въпреки всичко някои по-рано, а други доста късно осъзнават пропуснатите си благоприятни условия. Въпрос на мощно предпочитание е да откриеш заложеното в теб, което те отличава от другите. Нещо, което е единствено твое и което те показва като персона оптимално.
Високата цена Истината е, че когато осъзнаеш призванието си и избереш да го следваш - би трябвало да платиш висока цена. Най-често тази цена е обвързвана с риск да оставиш себе си, а от време на време и децата си без мечтаните маратонки и играчки, да ги подложиш на тествания като мраз в зимните нощи и липса на добра храна. В сходни преживявания ни се желае да захвърлим фантазиите си и да им подсигурим всичко, което е нужно за естествен живот. Иска ни се да се хвърлим към първата работа, която ще отнеме всичките ни мечтания, само че ще ни донесе финансова непоклатимост и успокоение. Ще отстрани възприятието ни за виновност, че мислим за личните си фантазии и цели. Ще отстрани мислите ни, че сме цялостни егоисти, щом жертваме сигурността в името на мечти, които са в зародиш или стадий на развиване. Тогава ще сме поели отговорността, която би трябвало да има всеки към себе си и околните си хора. Но това е и рискът да одобряваме себе си като жертва на събитията и на хората, които разчитат на нас, като пасивна страна в личния си живот. А тази всеотдайност поражда незадоволеност, вътрешен митинг и безсилие, които не водят след себе си нищо положително. А и урокът за децата дали е добър, даже и да имат, всичко, което желаят?
Не става без риск Чували сме истории за началото на мечтан бизнес. За ограничения, съмнения и обезсърчение. Чували сме за започване с малко средства, само че с доста предпочитание. За непримиримост, която в последна сметка се оказва провалена или възнаградена. Силата на хората, почнали своите рисковани планове, е урок за всички. Тя е онази храброст, а може би даже и неблагоразумие, на които не всеки е кадърен да подложи себе си и околните си. а най-големят риск даже не е първоначално, а в моментът, който го предхожда - моментът, когато сме подготвени за захвърлим остарялото, обременяващото, изхабяващото ни. Рискът? Рискът постоянно си коства, тъй като, в случай че има нещо по-страшно от неуспеха, то това е съжалението, че не си опитал въобще.
Финансовата поддръжка Рискът е обмислен, в случай че в интервала на пътуването ни към нашето предопределение имаме финансова поддръжка от различен човек. Някой на който можем да разчитаме по пътя на развиването си. Без сходна поддръжка рискът може да се окаже даже и съдбовен. Но какъв брой постоянно имаме шанса да получим сходна поддръжка? Ако нямаме богат непосредствен или родственик, който да ни обича задоволително, с цел да ни заеме средства или да ни поддържа в активността? Ако сме главен източник на приходи в фамилията? Мисля, че решението е ясно - фантазиите остават на назад във времето. Но в никой случай не трябва да се не помнят.
Има ли вероятни и невъзможни фантазии? Най-трудната част от смяната е да прецениш опциите си. Трябва да имаме ясна визия за действителните си качества, цели и концепция какъв брой време и старания ще загубим, до момента в който сами стъпим на острова на осъществената си фантазия. Тази, която ще ни донесе щастието, че сме съумели в това, което най-вече желаем и то ни носи душевно и финансово задоволство. Но би трябвало да помним, че дозата късмет все може и да кацне на нашето рамо.
Един приветлив човек ми сподели скоро “Мечтите са нереални досега, в който не ги сбъднеш ”. Защото след доста труд и самообладание идва лекотата и чувството, че всяка стъпка те прави по-силен и по-уверен. Увлечен в обичаната си активност, не мислиш за това до каква степен си стигнал. Вървиш и един ден се събуждаш, осъзнал, че си постигнал фантазията си и всички опасности са си коствали.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ