НАСА планира да разположи ядрен реактор на Луната
След дълги десетилетия, в които нито един човек не е стъпвал на лунната повърхнина, напълно скоро това може да се промени. Като част от ръководената от НАСА стратегия Артемида, астронавти ще се завърнат на Луната незабавно след 2024 година, с оглед в последна сметка да открият дълготрайно човешко наличие там – място, на което хора не са стъпвали от 1972 година
За да живеят и работят на Луната обаче, астронавтите ще се нуждаят от доста сила, а на Луната няма електрическа мрежа. Въпреки че всевъзможен брой креативен решения може да са в положение да оказват помощ за решаването на този проблем, от години НАСА преглежда нуклеарното разделяне като най-практичната енергийна алтернатива за бъдещите колонии на астронавтите и в този момент галактическата организация прави идната стъпка в основаването на нуклеарен реактор на Луната.
„ Изобилната сила ще бъде от основно значение за бъдещото проучване на космоса “, споделя Джим Ройтер, асоцииран админ на дирекция „ Мисия на галактическите технологии “ на НАСА (STMD).
След години на следствие на опциите за лунно нуклеарно разделяне в границите на някогашния план Kilopower, НАСА оглавява проучванията на нов мотор за повърхностната сила на разделяне, работейки взаимно с Министерството на енергетиката на Съединени американски щати (DOE).
Двете организации в този момент насочат апел към американските сътрудници от промишлеността да показват концепции за планиране на енергийни системи за нуклеарно разделяне, които биха могли да работят на лунната повърхнина и да бъдат подготвени да изстрелят и показват своя капацитет на Луната в границите на десетилетието.
Според НАСА, дребна, лека система на разделяне – способна да работи на лунен спускаем уред или лунен лекомислен роувър – може да обезпечи до 10 киловата електрическа мощ, което би било задоволително, с цел да задоволи потребностите от електрическа енергия на няколко междинни семейства.
В подтекста на лунните интервенции, потреблението на сила би било друго от това, което семействата изискват на Земята, несъмнено: работещи системи за поддържане на живота, зареждане на лунни ровъри и помагане на учените да организират опити.
Според отчета на НАСА и DOE, бъдещите системи за разделяне в последна сметка ще би трябвало да създават най-малко 40 киловата сила, която съгласно НАСА може да зарежда почти 30 семейства за до 10 години.
При тези предстоящи равнища би трябвало да има задоволително сила освен, с цел да направи допустимо устойчивото лунно наличие, само че и един ден, да даде опция за проучване и даже колонизиране на Марс – нещо към което напъните на плана Артемида в последна сметка ни доближават.
Всъщност НАСА споделя, че днешните проучвания на лунните енергийни системи за разделяне могат също да оказват помощ за информирането на препоръчаните нуклеарни задвижващи системи, които един ден може да разрешат на астронавтите да пътуват до алената планета на галактически кораби, пътуващи с по-бързи скорости за по-кратки задачи.
Стъпка по стъпка обаче, защото към момента сме евентуално години надалеч от това да забележим лунен реактор на разделяне, който фактически работи на Луната. Докато НАСА и DOE се радваха на прочут триумф с прототипите на Kilopower в предходни опити, никой към момента не е имал опция да тества нещо сходно на Луната. За да ни приближат до това, НАСА и DOE ще изберат най-обещаващите оферти за дизайн, които ще получат до края на февруари 2022 година, и ще оказват помощ за създаването на тези концепции за интервал от 12 месеца.
След като тези планове бъдат оценени, наученото от откривателите ще продължи да управлява проектирането и построяването на една последна квалифицирана за полети енергийна нуклеарна система за разделяне, която ще бъде изстреляна на Луната при демонстрационна задача, евентуално някъде през това десетилетие.
Тогава, Луната ще има началото на своя лична енергийна мрежа – и базата за интервенции на човечеството в космоса ще бъде на ново равнище по отношение на всичко, което е изграждано преди.
„ Обратната връзка и ентусиазмът, които продължаваме да виждаме за галактическите нуклеарни енергийни системи, бяха доста вълнуващи и това е разбираемо “, споделя старши инженер Себастиан Корбисиеро, началник на плана за повърхностна сила на разделяне в Националната лаборатория на DOE в Айдахо.
„ Осигуряването на надеждна енергийна система с висока мощ на Луната е жизненоважна последваща стъпка в проучването на космоса от индивида и постигането й ще стане действителност в границите на обозримо бъдеще “, споделя Корбисиеро.
