ВКС реши: Лихварството не е престъпление, ако давате собствени пари
След четири години очакване, Върховен касационен съд разгласи дали класическото лихварство, т.е. даването от частни лица на пари против рента, без значение от нейния размер, е закононарушение или не.
Ето какво постановиха висшите магистрати:
Предоставянето на заеми или заеми със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, не съставлява банкова активност и нейното реализиране без позволение не е закононарушение, е мнението на Наказателната гилдия на Върховния касационен съд в свое тълкувателно решение.
Така даването на лични пари против рента не може да се преследва по наказателния закон, вероятно това може да се случва по отношение на други действия, които го съпътстват, като насила и опасност.
Питането беше отправено от Висшия адвокатски съвет през 2020 година поради спорна правосъдна процедура. Въпросът към висшите магистрати беше: „ Предоставянето по занимание на заеми/кредити със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, съставлява ли банкова активност и нейното реализиране без позволение реализира ли състава на член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс? ".
Въпросният текст от Наказателен кодекс гласи, че " който без надлежно позволение прави по занимание банкови, застрахователни или други финансови покупко-продажби, дава платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова позволение, се санкционира с отнемане от независимост от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца ".
Става дума за класическо лихварство, при което човек дава заеми против избрана рента, без значение какъв брой огромна е тя. А за парите споделя, че са негови. Този текст в Наказателен кодекс са появява през 1995 година, когато тогава има доста хора, които стартират да практикуват сходна активност, появяват се и така наречен пирамиди.
Един от най-популярните примери от последните години пък беше починалият към този момент някогашен финансов министър Стоян Александров. Той беше упрекнат по по-тежката алинея 2 на член 252, която планува до 10 години затвор. В интервютата си, дадени след покачване на обвиняването през 2018 година, Александров обясняваше, че не прави никакво закононарушение като дава заеми против рента, тъй като парите били негови. Към сегашния миг синът му Петър Александров е в ареста по обвиняване за ликвидиране на един от взелите заем от татко му. Самият Александров-син по време на ограниченията за неотклонение също загатна, че чака решението на Върховен касационен съд.
С годините мнението на юристите дали даването на лични пари против рента, е закононарушение стартира да се трансформира. Първо състав на Върховен касационен съд оправи преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз. После Висшия адвокатски съвет изиска Върховен касационен съд да пояснява Адвокатурата се базира на публикация на проф. Пламен Панайотов, експерт по наказателно право, в която той изяснява, че отпущането на заем с персонални средства не е банкова активност и по тази причина може да се реализира от други финансови институции и физически лица, при друг от банковия режим. В публикацията на проф. Панайотов се споделяше, че главният белег на банковата активност е „ кредитиране с обществено притеглен запас, както и че като изключителна банкова активност може да се дефинират покупко-продажбите по общественото привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на полезности на депозит, активността като депозитарна или попечителска институция, написа " 24 часа ".
През ноември 2023 година се произнесе Съда на Европейски Съюз, който сподели, че определението за кредитна институция съдържа два детайла – от една страна, „ приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността " и от друга, „ разпределяне на заеми за своя лична сметка ". Освен това тези два детайла са свързани със съюза „ и ".
Съвсем разумно мнението на Върховен касационен съд е в този дух. Върховните магистрати показват, че бланкетният темперамент на наредбата на Наказателен кодекс препраща към ненаказателни нормативни актове за установяване наличието на понятията за „ банкови ", „ застрахователни " и други „ финансови покупко-продажби ", „ платежни услуги " и „ електронни пари ", както и по отношение на разрешителния режим за реализирането им. В Закона за кредитните институции (ЗКИ) били дефинирани два типа кредитни институции като банка.
Първо - юридическо лице, което прави обществено привличане на влогове или други възстановими средства и дава заеми или друго финансиране за своя сметка и на личен риск.
И второ - юридическо лице, което прави някоя от дейностите от Закона за пазарите на финансови принадлежности, което не е дилър на артикули или квоти за излъчвания, дружество за групово вложение, осигурител или презастраховател, и дава отговор на посочените в закона спомагателни условия.
Според висшите съдии поставеният въпрос изисква разбор на същността на първия тип кредитна институция „ банка ". Затова и го проучват. Банкова активност включва общественото привличане на влогове или други възстановими средства и даването на заеми или друго финансиране за своя сметка и за личен риск. Включването им в определението за „ банка " е обвързано от законодателя с потреблението на съюза „ и ", с цел да очертае същностните характерности на банката като кредитна институция, кумулираща паричен запас посредством депозити, който да се дава като заеми, с „ съществена задача да се сътвори връзка сред спестяването и вложението ".
В тълкувателното решение се споделя, че условието към банката като кредитна институция да прави обществено привличане на влогове или други възстановими средства и да дава заеми или друго финансиране за своя сметка и на личен риск, както и извънредно банковият темперамент на общественото влогонабиране, обуславят извода, че от позиция на член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс отпущането по занимание на заеми против рента със средства, които не са набрани посредством обществено привличане на влогове или други възстановими средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова договорка, респективно активност.
Разпоредбата на член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс препраща към извъннаказателното законодателство и по отношение на реда за приемане на позволение, споделят съдиите.
