"Не сме сигурни какво точно се случва”: сини кучета обитават горите около Чернобил. И изглеждат доста активни
След Чернобилската злополука от пролетта на 1986 година изглеждаше, че на това прокълнато място в никакъв случай повече няма да вирее нищо.
Но единствено след няколко години неразрешената зона към взривилата се нуклеарна централа стартира да дава признаци на живот.
Диви животни откриха там своето леговище, а растения поникнаха в най-заразените сектори. С течение на времето регионът към централата се трансформира в същинска лаборатория за проучване на въздействията на радиацията върху живите организми.
Интересът на учените от целия свят към измененията, които са настъпили с останалите в зоната животни, е голям. Те се пробват да открият какви биологични механизми са се задействали, с цел да могат оживелите типове да се приспособяват към битие с неведнъж по-високи правила на нуклеарно замърсяване. В началото бяха откривани същества с ужасяващи разновидности - лицеви деформации, изчезнали или спомагателни крака или други елементи от тялото, както и с големи тумори. При някои дефектите се оказваха толкоз огромни, че те умираха до часове след появяването си на бял свят. Постепенно, обаче, се оказва, че промените са почнали да стават доста по-невидими и недоловими.
И това още повече възбуди научното любознание.
Хронологично видяно, последните обстоятелства към странните типове край гръмналата атомна централа са сините кучета, снимани този октомври от хората от организацията “Кучета от Чернобил ” към Фонда за чисто бъдеще, които се грижат за тях. Става въпрос за потомците на домашни любимци, изоставени след нуклеарната злополука преди близо 40 години.
“В момента сме на място и ловим кучета за дезинфекция и попаднахме на три, които са изцяло сини - оповестява организацията в обява в Instagram със стотици хиляди гледания.
" Не сме сигурни какво тъкмо се случва ”, пишат от " Кучета от Чернобил ".
Местни разказали по какъв начин седмицa по-рано козината на животните била с естествен цвят. От организацията за момента не са съумели да заловят екземплярите, с цел да ги изследват, само че първите догатки са за някакъв тип химикал, с който са били в прикосновение. Вероятно става въпрос за остарели индустриални боклуци или инфектирана почва, съдържащи субстанции като кобалт или меден сулфат.
Въпреки синия си цвят, кучетата изглеждали здрави и били доста дейни.
Такова необичайно оцветяване се среща за първи път в зоната към централата, която се взриви на 26 април 1986 година Потребители на обществените мрежи даже се питаха дали не е употребен изкуствен интелект за манипулиране на изображенията. По-късно хората от “Кучета от Чернобил ” показаха, че там, където са се подвизавали животните, е имало и химическа тоалетна.
Всяка година организацията, която съществува от 2017 година, обезпечава медицински грижи и храна за почти 700 кучета, живеещи в неразрешената зона с радиус от 30 км.
Американско изследване от 2024 година открило, че кучетата в зоната са мутирали, с цел да развият нова суперсила - те са ваксинирани против радиационно лъчение, тежки метали и замърсяване.
Учените събрали кръвни проби от 116 бездомни кучета, като разкрили две разнообразни популации, които са генетично разнообразни от другите в околния регион. Това допуска, че животните са се приспособили да устоят на дълготрайно излагане на токсичната среда и изяснява освен за какво са траяли да населяват пустошта, само че и да основават генерации, написа " 24 часа ".
Норман Дж. Клайман, академик по екологично здраве в Колумбийския университет, който е управлявал проучването, и екипът му проучили по какъв начин животът в тази сурова среда е повлиял на генетиката на кучетата, защото бедствията, които замърсяват или унищожават местообитанията, могат да принудят дивите животни да се приспособят към неподходящите промени.
116-те кръвните проби, взети по човечен метод по време на процедури за дезинфекция и имунизация през 2018 и 2019 година, били превозени до Съединени американски щати за добиване и разбор на ДНК, което разкрило неповторимата генетика на животните.
“В допълнение към класифицирането на динамичността на популацията при тези кучета направихме първите стъпки към разбирането по какъв начин хроничното излагане на голям брой рискове в околната среда може да е повлияло на тези популации ”, разкрива Клайман. Резултатите от проучванията са оповестени в списание Canine Medicine and Genetics през март 2023 година
По-конкретно откривателите разкрили близо 400 геномни отклонения, извънредно разнообразни от останалата част от генома. След това били разпознати изменени 52 гена, които “вероятно са свързани с излагане на замърсяване на околната среда в атомната електроцентрала ”, се споделя в изследването. Генните разновидности са се предавали от генерации на генерации, с цел да се развие откритата радиационна резистентност.
Подобно проучване е било направено и при започване на тази година от учени от Университета на Южна Каролина взаимно с Националния институт за проучване на човешкия геном. В него ДНК на 302 кучета от неразрешената зона била съпоставена с ДНК на животни отвън рамките ѝ. Изменения били открити в секторите от генома, отговарящи за възобновяване на повредената ДНК, за имунната отбрана и обмяната на веществата. В популациите в неразрешената зона избрани гени се срещали по-рядко, в сравнение с при контролната група. Учените считат, че естественият асортимент е засилил генетичните промени, свързани с устойчивостта на радиация.
Учените разкрили промени и в гените, виновни за имунните реакции и отбраната от окислителния стрес. Това е изключително значимо за оцеляване в среда с високи равнища на замърсяване.
Специална част от изследването била обвързвана с изработването на меланина. При кучетата в непосредствена непосредственост до централата той се оказал в по-големи количества, което изяснява за какво козината им е преобладаващо тъмна. Тази специфичност евентуално снижава окислителното увреждане на тъканите - един от резултатите на йонизиращото лъчение.
Когато става дума за засилено синтезиране на меланин, резултатът бил изключително ясно изразен и при тип дървесни жаби. С яркозелена багра в естествена среда, в неразрешената зона те били черни. И колкото по-близо до централата се намирали, колкото регионът бил по-заразен, толкоз окраската им ставала по-катранена. Испански екип учени отпред с Херман Оризола от университета в Овиедо взаимно с Пабло Бурако от биологичната станция “Доняна ” открил, че жабите са се научили да създават меланин, който освен дефинира тъмната им багра, само че ги пази от ултравиолетовото лъчение и евентуално понижава резултата от радиацията
От потомство на потомство последователно тъмната багра се трансформирала в норма.
Изследователите, които 3 пъти посетили неразрешената зона сред 2016 и 2018 година, заловили над 200 мъжки жаби от 14 разнообразни места и ги транспортирали до своята полева лаборатория в град Чернобил.
“При всички жаби изчислихме равнището на всмукана радиация въз основа на радиацията в околната среда и наличието на цезий в мускулите им и стронций в костите им - означи Бурако. - Това е една от най-точните оценки на всмуканата радиация, осъществени върху гръбначно животно в Чернобил. ” Въпреки това организмите на земноводните не показвали никакви признаци на ускорено стареене.
Изненада за учените поднесли и кръглите червеи (нематоди). Професорът по биология Матю Рокман от Нюйоркския университет събрал от тези дребни същества от почвата в региона на злополуката и отвън него. В генома на червеите от инфектираната почва не били открити никакви геномни промени - те се оказали изцяло неподвластни на радиацията. Затова ги назовават суперчервеи. Предположенията са две - или са претърпели еволюционно развиване в рисковите условия, или изначално са били устойчиви на излъчването.
Още през 2014 година откриватели от университета в Принстън почнали да следят чернобилските вълци, като им поставили специфични нашийници с трекери и дозиметри. Взели им и кръвни проби. Оказало се, че имунната система на хищниците им обезпечава нараснала резистентност към рак, без значение че получавали радиационно лъчение 6 пъти по-високо от рисковото за индивида. Механизмът, който вълците са изработили за отбрана от страшната болест, обаче към момента остава мистерия.
В организмите на птиците в неразрешената зона пък могат да бъдат открити доста повече антиоксиданти, в сравнение с у нормалните им събратя.
Оказва се също, че през днешния ден към Чернобил има доста повече едри диви животни, в сравнение с преди злополуката - мечки, лосове, бизони, бобри, дори изчезващ тип европейски рисове.
Необезпокоявани от индивида, за който тази зона ще е рискова за непрекъснато обитание още хиляди години, те са се приспособили към неподходящата среда.
Там се е възродил и типът на конете на Пржевалски, които се смятаха за изчезнали още през 60-те години на предишния век. В същото време още през 2009 година било открито доста понижаване на някои инсекти като паяци, цикади и пеперуди, което учените изясняват с увреждане на ДНК на тези типове и невъзможността им да се възпроизвеждат. Паяците да вземем за пример след злополуката почнали да плетат необикновени асиметрични мрежи, което се тълкувало като увреждания на нервната им система. При някои птици като лястовиците били открити популации с понижена мозъчна маса. Всичко това подсказва, че въпреки всичко не всички типове са били пощадени и са развили механизми за оцеляване.
Неотдавнашният голям интерес към синята четина на чернобилските кучета единствено акцентира продължаващата към този момент 4 десетилетия социална обсесия по отношение на трайните последствия от бедствието, което засегна огромни елементи от Европа, в това число и България.
Но за учените същинската конспирация се крие в генетичния код, който един ден може да разкрие тайните на оцеляването в една от най-негостоприемните среди в света.
Но единствено след няколко години неразрешената зона към взривилата се нуклеарна централа стартира да дава признаци на живот.
Диви животни откриха там своето леговище, а растения поникнаха в най-заразените сектори. С течение на времето регионът към централата се трансформира в същинска лаборатория за проучване на въздействията на радиацията върху живите организми.
Интересът на учените от целия свят към измененията, които са настъпили с останалите в зоната животни, е голям. Те се пробват да открият какви биологични механизми са се задействали, с цел да могат оживелите типове да се приспособяват към битие с неведнъж по-високи правила на нуклеарно замърсяване. В началото бяха откривани същества с ужасяващи разновидности - лицеви деформации, изчезнали или спомагателни крака или други елементи от тялото, както и с големи тумори. При някои дефектите се оказваха толкоз огромни, че те умираха до часове след появяването си на бял свят. Постепенно, обаче, се оказва, че промените са почнали да стават доста по-невидими и недоловими.
И това още повече възбуди научното любознание.
Хронологично видяно, последните обстоятелства към странните типове край гръмналата атомна централа са сините кучета, снимани този октомври от хората от организацията “Кучета от Чернобил ” към Фонда за чисто бъдеще, които се грижат за тях. Става въпрос за потомците на домашни любимци, изоставени след нуклеарната злополука преди близо 40 години.
“В момента сме на място и ловим кучета за дезинфекция и попаднахме на три, които са изцяло сини - оповестява организацията в обява в Instagram със стотици хиляди гледания.
" Не сме сигурни какво тъкмо се случва ”, пишат от " Кучета от Чернобил ".
Местни разказали по какъв начин седмицa по-рано козината на животните била с естествен цвят. От организацията за момента не са съумели да заловят екземплярите, с цел да ги изследват, само че първите догатки са за някакъв тип химикал, с който са били в прикосновение. Вероятно става въпрос за остарели индустриални боклуци или инфектирана почва, съдържащи субстанции като кобалт или меден сулфат.
Въпреки синия си цвят, кучетата изглеждали здрави и били доста дейни.
Такова необичайно оцветяване се среща за първи път в зоната към централата, която се взриви на 26 април 1986 година Потребители на обществените мрежи даже се питаха дали не е употребен изкуствен интелект за манипулиране на изображенията. По-късно хората от “Кучета от Чернобил ” показаха, че там, където са се подвизавали животните, е имало и химическа тоалетна.
Всяка година организацията, която съществува от 2017 година, обезпечава медицински грижи и храна за почти 700 кучета, живеещи в неразрешената зона с радиус от 30 км.
Американско изследване от 2024 година открило, че кучетата в зоната са мутирали, с цел да развият нова суперсила - те са ваксинирани против радиационно лъчение, тежки метали и замърсяване.
Учените събрали кръвни проби от 116 бездомни кучета, като разкрили две разнообразни популации, които са генетично разнообразни от другите в околния регион. Това допуска, че животните са се приспособили да устоят на дълготрайно излагане на токсичната среда и изяснява освен за какво са траяли да населяват пустошта, само че и да основават генерации, написа " 24 часа ".
Норман Дж. Клайман, академик по екологично здраве в Колумбийския университет, който е управлявал проучването, и екипът му проучили по какъв начин животът в тази сурова среда е повлиял на генетиката на кучетата, защото бедствията, които замърсяват или унищожават местообитанията, могат да принудят дивите животни да се приспособят към неподходящите промени.
116-те кръвните проби, взети по човечен метод по време на процедури за дезинфекция и имунизация през 2018 и 2019 година, били превозени до Съединени американски щати за добиване и разбор на ДНК, което разкрило неповторимата генетика на животните.
“В допълнение към класифицирането на динамичността на популацията при тези кучета направихме първите стъпки към разбирането по какъв начин хроничното излагане на голям брой рискове в околната среда може да е повлияло на тези популации ”, разкрива Клайман. Резултатите от проучванията са оповестени в списание Canine Medicine and Genetics през март 2023 година
По-конкретно откривателите разкрили близо 400 геномни отклонения, извънредно разнообразни от останалата част от генома. След това били разпознати изменени 52 гена, които “вероятно са свързани с излагане на замърсяване на околната среда в атомната електроцентрала ”, се споделя в изследването. Генните разновидности са се предавали от генерации на генерации, с цел да се развие откритата радиационна резистентност.
Подобно проучване е било направено и при започване на тази година от учени от Университета на Южна Каролина взаимно с Националния институт за проучване на човешкия геном. В него ДНК на 302 кучета от неразрешената зона била съпоставена с ДНК на животни отвън рамките ѝ. Изменения били открити в секторите от генома, отговарящи за възобновяване на повредената ДНК, за имунната отбрана и обмяната на веществата. В популациите в неразрешената зона избрани гени се срещали по-рядко, в сравнение с при контролната група. Учените считат, че естественият асортимент е засилил генетичните промени, свързани с устойчивостта на радиация.
Учените разкрили промени и в гените, виновни за имунните реакции и отбраната от окислителния стрес. Това е изключително значимо за оцеляване в среда с високи равнища на замърсяване.
Специална част от изследването била обвързвана с изработването на меланина. При кучетата в непосредствена непосредственост до централата той се оказал в по-големи количества, което изяснява за какво козината им е преобладаващо тъмна. Тази специфичност евентуално снижава окислителното увреждане на тъканите - един от резултатите на йонизиращото лъчение.
Когато става дума за засилено синтезиране на меланин, резултатът бил изключително ясно изразен и при тип дървесни жаби. С яркозелена багра в естествена среда, в неразрешената зона те били черни. И колкото по-близо до централата се намирали, колкото регионът бил по-заразен, толкоз окраската им ставала по-катранена. Испански екип учени отпред с Херман Оризола от университета в Овиедо взаимно с Пабло Бурако от биологичната станция “Доняна ” открил, че жабите са се научили да създават меланин, който освен дефинира тъмната им багра, само че ги пази от ултравиолетовото лъчение и евентуално понижава резултата от радиацията
От потомство на потомство последователно тъмната багра се трансформирала в норма.
Изследователите, които 3 пъти посетили неразрешената зона сред 2016 и 2018 година, заловили над 200 мъжки жаби от 14 разнообразни места и ги транспортирали до своята полева лаборатория в град Чернобил.
“При всички жаби изчислихме равнището на всмукана радиация въз основа на радиацията в околната среда и наличието на цезий в мускулите им и стронций в костите им - означи Бурако. - Това е една от най-точните оценки на всмуканата радиация, осъществени върху гръбначно животно в Чернобил. ” Въпреки това организмите на земноводните не показвали никакви признаци на ускорено стареене.
Изненада за учените поднесли и кръглите червеи (нематоди). Професорът по биология Матю Рокман от Нюйоркския университет събрал от тези дребни същества от почвата в региона на злополуката и отвън него. В генома на червеите от инфектираната почва не били открити никакви геномни промени - те се оказали изцяло неподвластни на радиацията. Затова ги назовават суперчервеи. Предположенията са две - или са претърпели еволюционно развиване в рисковите условия, или изначално са били устойчиви на излъчването.
Още през 2014 година откриватели от университета в Принстън почнали да следят чернобилските вълци, като им поставили специфични нашийници с трекери и дозиметри. Взели им и кръвни проби. Оказало се, че имунната система на хищниците им обезпечава нараснала резистентност към рак, без значение че получавали радиационно лъчение 6 пъти по-високо от рисковото за индивида. Механизмът, който вълците са изработили за отбрана от страшната болест, обаче към момента остава мистерия.
В организмите на птиците в неразрешената зона пък могат да бъдат открити доста повече антиоксиданти, в сравнение с у нормалните им събратя.
Оказва се също, че през днешния ден към Чернобил има доста повече едри диви животни, в сравнение с преди злополуката - мечки, лосове, бизони, бобри, дори изчезващ тип европейски рисове.
Необезпокоявани от индивида, за който тази зона ще е рискова за непрекъснато обитание още хиляди години, те са се приспособили към неподходящата среда.
Там се е възродил и типът на конете на Пржевалски, които се смятаха за изчезнали още през 60-те години на предишния век. В същото време още през 2009 година било открито доста понижаване на някои инсекти като паяци, цикади и пеперуди, което учените изясняват с увреждане на ДНК на тези типове и невъзможността им да се възпроизвеждат. Паяците да вземем за пример след злополуката почнали да плетат необикновени асиметрични мрежи, което се тълкувало като увреждания на нервната им система. При някои птици като лястовиците били открити популации с понижена мозъчна маса. Всичко това подсказва, че въпреки всичко не всички типове са били пощадени и са развили механизми за оцеляване.
Неотдавнашният голям интерес към синята четина на чернобилските кучета единствено акцентира продължаващата към този момент 4 десетилетия социална обсесия по отношение на трайните последствия от бедствието, което засегна огромни елементи от Европа, в това число и България.
Но за учените същинската конспирация се крие в генетичния код, който един ден може да разкрие тайните на оцеляването в една от най-негостоприемните среди в света.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ