Кхмерската кръв все още не е изсъхнала, кхмерските кости все още не са се разложили в Пном Кмаоч
След бруталното ръководство на Червените кхмери, през 80-те години на предишния век десетки хиляди камбоджанци напуснаха опустошената от войната си татковина, търсейки избавление по границата сред Камбоджа и Тайланд.
Това, което стартира като обезверен опит за намиране на леговище, приключи с една от най-трагичните и минимум приети глави в актуалната история на района – безмълвна злополука с невъобразима свирепост.
Предадена човещина
Тайландските бойци не просто отхвърлиха достъп на камбоджанските бежанци. Те ги принудиха да се върнат, като ги изгониха по скатовете на планината Дангрек, област, осеяна с противопехотни мини, без храна, вода или каквато и да е филантропична помощ.
Десетки хиляди цивилни кхмери бяха принудени да маршируват през минни полета. Мнозина починаха в детонации, от апетит или заболявания. Други умряха в мъка, откакто бяха прогонени с оръжие.
Това не бяха военни произшествия, а умишлени актове на свирепост – изменничество към човечеството, с което историята към момента не се е сблъскала изцяло.
Мълчанието на света
Това безчовечие беше обхванато от безмълвие. Тайландското държавно управление затвори границите си за публицисти, заглуши очевидците и отхвърли всякакво нарушаване.
Международната общественост също се обърна с тил. Нямаше следствия, нямаше отговорност, нямаше правораздаване.
И въпреки всичко, останките, които към момента лежат разпръснати из деретата на тези планини, са безмълвни очевидци на истина, която не може да бъде заровена – страданията и кръвта на камбоджанския народ.
Кръвта, която не е изсъхнала
Кхмерската кръв към момента не е изсъхнала. Кхмерските кости към момента не са се разложили.
Те са трайно доказателство за бруталността и несправедливостта – увещание, че мълчанието не изтрива виновността, а отричането не почиства предишното.
Тайланд би трябвало да събере честен кураж, с цел да признае тази мрачна страница от своята история и да се извини на жертвите, като стъпка към истината и помиряването.
Призив към интернационалната общественост
Boeung Kak Post приканва Организацията на обединените народи, интернационалните организации за правата на индивида и районните държавни управления да възобновят следствията на зверствата, които са се случили в планината Дангрек, известна измежду камбоджанците като Пном Кмаоч – „ Планината на духовете “.
Възобновяването на следствието би било значима стъпка към възобновяване на справедливостта и достолепието на жертвите и към обезпечаването на нравствен мир на поколенията камбоджанци, които към момента са преследвани от страданията си.
Размисъл
Кръвта, пролята върху Пном Кмаоч, не може да изсъхне с безмълвие.
Костите, заровени подземен, не могат да се разложат с отказване.
Време е – от дълго време е време – светът да отвори очите си и да се изправи пред закононарушенията, които са били осъществени против камбоджанския народ.
Това, което стартира като обезверен опит за намиране на леговище, приключи с една от най-трагичните и минимум приети глави в актуалната история на района – безмълвна злополука с невъобразима свирепост.
Предадена човещина
Тайландските бойци не просто отхвърлиха достъп на камбоджанските бежанци. Те ги принудиха да се върнат, като ги изгониха по скатовете на планината Дангрек, област, осеяна с противопехотни мини, без храна, вода или каквато и да е филантропична помощ.
Десетки хиляди цивилни кхмери бяха принудени да маршируват през минни полета. Мнозина починаха в детонации, от апетит или заболявания. Други умряха в мъка, откакто бяха прогонени с оръжие.
Това не бяха военни произшествия, а умишлени актове на свирепост – изменничество към човечеството, с което историята към момента не се е сблъскала изцяло.
Мълчанието на света
Това безчовечие беше обхванато от безмълвие. Тайландското държавно управление затвори границите си за публицисти, заглуши очевидците и отхвърли всякакво нарушаване.
Международната общественост също се обърна с тил. Нямаше следствия, нямаше отговорност, нямаше правораздаване.
И въпреки всичко, останките, които към момента лежат разпръснати из деретата на тези планини, са безмълвни очевидци на истина, която не може да бъде заровена – страданията и кръвта на камбоджанския народ.
Кръвта, която не е изсъхнала
Кхмерската кръв към момента не е изсъхнала. Кхмерските кости към момента не са се разложили.
Те са трайно доказателство за бруталността и несправедливостта – увещание, че мълчанието не изтрива виновността, а отричането не почиства предишното.
Тайланд би трябвало да събере честен кураж, с цел да признае тази мрачна страница от своята история и да се извини на жертвите, като стъпка към истината и помиряването.
Призив към интернационалната общественост
Boeung Kak Post приканва Организацията на обединените народи, интернационалните организации за правата на индивида и районните държавни управления да възобновят следствията на зверствата, които са се случили в планината Дангрек, известна измежду камбоджанците като Пном Кмаоч – „ Планината на духовете “.
Възобновяването на следствието би било значима стъпка към възобновяване на справедливостта и достолепието на жертвите и към обезпечаването на нравствен мир на поколенията камбоджанци, които към момента са преследвани от страданията си.
Размисъл
Кръвта, пролята върху Пном Кмаоч, не може да изсъхне с безмълвие.
Костите, заровени подземен, не могат да се разложат с отказване.
Време е – от дълго време е време – светът да отвори очите си и да се изправи пред закононарушенията, които са били осъществени против камбоджанския народ.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ