Проф. д-р Вюрмелинг: „Изкуството“ в еврозоната е да се прави обща парична политика въпреки икономическите различия
След близо четири месеца България публично влиза в еврозоната. Един от водещите специалисти и някогашен шеф на немската Бундесбанк проф. доктор Йоахим Вюрмелинг, изясни при какви стопански условия ще се случи този развой и до къде могат да стигнат, както и какви са рисковете и възможностите за българските жители при приемането на еврото.
„ По думите му България се причислява към еврозоната в миг, когато поддръжката за еврото е толкоз огромна, колкото в никакъв случай до момента, и когато самото евро е толкоз устойчиво, колкото в никакъв случай до момента. Това фактически зависи от икономическите условия. Необходими са три неща: ценова непоклатимост - сега инфлацията в България е малко по-висока, в сравнение с в еврозоната, там е 2,1%, при вас е 3,6%, само че се чака през идващите години да настъпи равнене. Много се веселя, че българското държавно управление съумя да се трансформира в дирек на финансовата дисциплинираност - това през последните години не постоянно беше по този начин, нито в България, нито в Германия, нито в други страни. И най-после, би трябвало да има постоянен валутен курс, който съществува още от 1996 година, когато левът беше привързан с немската марка, а по-късно, през 1999 година, с еврото. Затова бих споделил, че икономическите предпоставки сега са налице в цялостен размер ", изясни той.
По думите му „ изкуството " в еврозоната е да се прави обща парична политика макар икономическите разлики, които съществуват. „ Тъй като икономическото развиване на България става все по-добро, изоставането може да бъде наваксано, може да се надяваме на конвергенция - върху това работят както българското държавно управление, по този начин и европейските институции. В този смисъл не виждам парични опасности за еврозоната от приемането на България. "
Според него не е добър знак, в случай че на страна, която преди малко се причислява към еврозоната, незабавно бъдат наложени изключения. „ Това би било неприятен сигнал и би понижило възможностите да се употребяват икономическите преимущества на еврото. Еврозоната е общо начинание, в което всички правила важат еднообразно за всички страни членки. Ако има специфични обстановки, да вземем за пример във фискалната област, Пактът за непоклатимост и напредък разрешава изключения, само че те би трябвало да бъдат обосновани с особени условия. В момента не виждам такива в България ", съобщи Вюрмелинг.
Той означи, че при новоприсъединилите се към еврозоната страни се вижда позитивно развиване. „ След първичния песимизъм и прочут интервал на приучване, се появи необятна поддръжка за еврото. Икономическите изгоди се демонстрираха: отпаднаха разноските за обмяна, страната стана част от постоянен валутен съюз и по този метод по-привлекателна за вложения. Така беше в Хърватия. Интересен е опитът, че икономическите изгоди в страни с малко по-слаба изходна позиция бяха по-големи, в сравнение с при по-силните стопански системи. От българска страна се отбелязва, че обстановката не е изцяло сравнима с Хърватия. Туризмът в Хърватия се увеличи, общата валута донесе доста позитиви, само че не би трябвало да забравяме инфлацията, която съвсем постоянно настава при промяна на валутата. След въвеждането на еврото има чувство, че някои стопански участници съзнателно употребяват промяната на валутата, с цел да усилят цените. Това обаче е в ръцете на потребителите - те могат да предотвратят това. Затова е значимо след въвеждането на еврото да има висока ценова сензитивност както измежду потребителите, по този начин и в бизнеса. Обикновено конкуренцията е задоволително мощна, с цел да държи цените под надзор. В България този резултат евентуално няма да е толкоз мощен, само че моят съвет е - поддържайте висока ценова сензитивност след промяната на валутата, с цел да се избегне непотребна инфлация. "
„ По думите му България се причислява към еврозоната в миг, когато поддръжката за еврото е толкоз огромна, колкото в никакъв случай до момента, и когато самото евро е толкоз устойчиво, колкото в никакъв случай до момента. Това фактически зависи от икономическите условия. Необходими са три неща: ценова непоклатимост - сега инфлацията в България е малко по-висока, в сравнение с в еврозоната, там е 2,1%, при вас е 3,6%, само че се чака през идващите години да настъпи равнене. Много се веселя, че българското държавно управление съумя да се трансформира в дирек на финансовата дисциплинираност - това през последните години не постоянно беше по този начин, нито в България, нито в Германия, нито в други страни. И най-после, би трябвало да има постоянен валутен курс, който съществува още от 1996 година, когато левът беше привързан с немската марка, а по-късно, през 1999 година, с еврото. Затова бих споделил, че икономическите предпоставки сега са налице в цялостен размер ", изясни той.
По думите му „ изкуството " в еврозоната е да се прави обща парична политика макар икономическите разлики, които съществуват. „ Тъй като икономическото развиване на България става все по-добро, изоставането може да бъде наваксано, може да се надяваме на конвергенция - върху това работят както българското държавно управление, по този начин и европейските институции. В този смисъл не виждам парични опасности за еврозоната от приемането на България. "
Според него не е добър знак, в случай че на страна, която преди малко се причислява към еврозоната, незабавно бъдат наложени изключения. „ Това би било неприятен сигнал и би понижило възможностите да се употребяват икономическите преимущества на еврото. Еврозоната е общо начинание, в което всички правила важат еднообразно за всички страни членки. Ако има специфични обстановки, да вземем за пример във фискалната област, Пактът за непоклатимост и напредък разрешава изключения, само че те би трябвало да бъдат обосновани с особени условия. В момента не виждам такива в България ", съобщи Вюрмелинг.
Той означи, че при новоприсъединилите се към еврозоната страни се вижда позитивно развиване. „ След първичния песимизъм и прочут интервал на приучване, се появи необятна поддръжка за еврото. Икономическите изгоди се демонстрираха: отпаднаха разноските за обмяна, страната стана част от постоянен валутен съюз и по този метод по-привлекателна за вложения. Така беше в Хърватия. Интересен е опитът, че икономическите изгоди в страни с малко по-слаба изходна позиция бяха по-големи, в сравнение с при по-силните стопански системи. От българска страна се отбелязва, че обстановката не е изцяло сравнима с Хърватия. Туризмът в Хърватия се увеличи, общата валута донесе доста позитиви, само че не би трябвало да забравяме инфлацията, която съвсем постоянно настава при промяна на валутата. След въвеждането на еврото има чувство, че някои стопански участници съзнателно употребяват промяната на валутата, с цел да усилят цените. Това обаче е в ръцете на потребителите - те могат да предотвратят това. Затова е значимо след въвеждането на еврото да има висока ценова сензитивност както измежду потребителите, по този начин и в бизнеса. Обикновено конкуренцията е задоволително мощна, с цел да държи цените под надзор. В България този резултат евентуално няма да е толкоз мощен, само че моят съвет е - поддържайте висока ценова сензитивност след промяната на валутата, с цел да се избегне непотребна инфлация. "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ