След 9 години ходене по мъките: Стартира ремонта на Жълтото ...
След близо 9 години застой, стартира ремонта на Жълтото учебно заведение в Стария град. Това заяви доцент Жан Пехливанов, ректор на АМТИИ – Пловдив пред радио „ Фокус “.
Припомняме, че ремонтът е спрян през 2016 година от Националния институт по монументи на културата, от където желаят бистрота в процедурите и осъществяването. От АМТИИ получават заветното „ Да “ едвам при започване на това лято, откакто планът на школото е прекроен и поправен най-малко 4 пъти. Всички документи са съгласувани на 13 септември и оттогава работим на доста високи обороти, твърди ректорът Пехливанов. Пусковият период е общоприет – 6 месеца. 180 работни дни.
Ремонтът върви под цялостна пара, към този момент е сменено цялото подпокривно пространство, плюс греди, обшивки, керемиди, улуци. Работниците сменят гредореда на първия етаж, старите кирпичени стени се измазват с френски мазилки. Важна част от ремонта е стабилизиране на структурите, извън се прави армировка на цялата постройка. Идеята е част от достоверните кирпичени стени, да се виждат в самата сграда – добавя ги подробност в стъкло.
Жълтото учебно заведение ще продължи да извършва функционалностите на просветителна постройка, само че в нея се оформят още изложба за художници и концертна зала, както и по-големи аудитории, оборудвани с пиана и нови чинове. Очакванията са Академията да влезе в школото през месец септември 2026 година към този момент да влязат и да учат в Жълтото учебно заведение. Дотогава се чака да получат Акт 16.
Жълтото учебно заведение е една от най-големите здания, които са издигнати през 1868 година със средства на Общината и е дело на занаятчия Тодор Дамов (Доле). Там се е помещавала първата гимназия в България „ Св. св. Кирил и Методий “. На ъгъла сред улиците „ Цар Ивайло “ и „ Тодор Самодумов “ и до през днешния ден се виждат мраморни плочи, на които на турски и български е написано кой е оказал помощ за построяването на учебното заведение, а точно султан Абдул Азис. Това е един самобитен знак на една немалка победа в битката за автономия на Българската черква и образованието. В Пловдивската гимназия са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, както и доста други ученици, взели участие по-късно в културния и политическия живот на страната, След Освобождението тук са преподавали П. Р. Славейков, Петко Каравелов, Иван Славейков, Никола Габровски, Тодор Самодумов и доста други.
Припомняме, че ремонтът е спрян през 2016 година от Националния институт по монументи на културата, от където желаят бистрота в процедурите и осъществяването. От АМТИИ получават заветното „ Да “ едвам при започване на това лято, откакто планът на школото е прекроен и поправен най-малко 4 пъти. Всички документи са съгласувани на 13 септември и оттогава работим на доста високи обороти, твърди ректорът Пехливанов. Пусковият период е общоприет – 6 месеца. 180 работни дни.
Ремонтът върви под цялостна пара, към този момент е сменено цялото подпокривно пространство, плюс греди, обшивки, керемиди, улуци. Работниците сменят гредореда на първия етаж, старите кирпичени стени се измазват с френски мазилки. Важна част от ремонта е стабилизиране на структурите, извън се прави армировка на цялата постройка. Идеята е част от достоверните кирпичени стени, да се виждат в самата сграда – добавя ги подробност в стъкло.
Жълтото учебно заведение ще продължи да извършва функционалностите на просветителна постройка, само че в нея се оформят още изложба за художници и концертна зала, както и по-големи аудитории, оборудвани с пиана и нови чинове. Очакванията са Академията да влезе в школото през месец септември 2026 година към този момент да влязат и да учат в Жълтото учебно заведение. Дотогава се чака да получат Акт 16.
Жълтото учебно заведение е една от най-големите здания, които са издигнати през 1868 година със средства на Общината и е дело на занаятчия Тодор Дамов (Доле). Там се е помещавала първата гимназия в България „ Св. св. Кирил и Методий “. На ъгъла сред улиците „ Цар Ивайло “ и „ Тодор Самодумов “ и до през днешния ден се виждат мраморни плочи, на които на турски и български е написано кой е оказал помощ за построяването на учебното заведение, а точно султан Абдул Азис. Това е един самобитен знак на една немалка победа в битката за автономия на Българската черква и образованието. В Пловдивската гимназия са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Цанко Церковски, както и доста други ученици, взели участие по-късно в културния и политическия живот на страната, След Освобождението тук са преподавали П. Р. Славейков, Петко Каравелов, Иван Славейков, Никола Габровски, Тодор Самодумов и доста други.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ