Следователи смятат, че са открили кой предава Ане Франк на нацистите
След близо 77 години следователи считат, че са разкрили индивида, който издава местоположението на Ане Франк на нацистите и на процедура погубва и нея, и съвсем цялото ѝ семейство.
През 1942 година семейство Франк се реалокира в скришен апартамент, прикрит в задната част на компанията на татко ѝ в окупирания от Германия Амстердам. То живее там в продължение на 2 години. Имено тук Анне написа прословутите си дневници, които са издадени посмъртно. На сутринта на 4 август обаче нацистите нахлуват във компанията и откриват скривалището. Семейство Франк е отведено в концентрационния лагер Аушвиц, където всички, като се изключи татко ѝ, умират, преди да бъде освободен от руските войски на 27 януари 1945 година
Кой е предателят? През годините се оферират редица имена – от Вилем ван Маарен, хазаина на складовите пространства, на който семейство Франк няма доверие, до Беп Воскужъл, който им оказва помощ, до момента в който се укриват, само че който евентуално, без да желае, издава местоположението им на сестра ѝ Нели, която сътрудничи на нацистите от 19- до 23-годишна възраст.
Според други догатки, в това число от музея " Ане Франк " в Амстердам, скривалището е намерено по случайност, когато Мартин Броувер и Питер Даацелар, бизнес сътрудници на Ото Франк, бащата на Ане, са хванати, до момента в който разпределят купони за хранителни запаси. Според разбори на дневниците на Ане точно двамата дават на фамилията купони.
Сегашният екип от следователи, включващ някогашен сътрудник от ФБР и голям брой историци, счита, че точно Арнолд ван ден Берг – прочут еврейски нотаруис, работещ в Амстердам – е индивидът, който разкрива скривалището на семейство Франк. След близо 6 години на изследвания експертите отстраняват 11 други обвинени и доближават до Ван ден Берг въз основата на метода, по който нацистите са се отнасяли към него (често той е категоризиран и като неевреин), както и с помощта на анонимна записка, изпратена до Ото Франк след гибелта на фамилията му.
Екипът, който разгласява откритията си в нова книга, озаглавена The Betrayal of Anne Frank: A Cold Case Investigation и написана от канадската писателка Розмари Съливан, отбелязва, че Ван ден Берг е член на еврейския съвет, който поддържа нацисткото наличие в еврейските региони. През 1943 година съветът е разхлабен, като множеството му членове попадат в концентрационни лагери. На Ван Ден Берг обаче му е разрешено да остане в Амстердам.
„ Ван Ден Берг не е бил депортиран – споделя нидерландският публицист Питер ван Твиск, който е част от следователския екип – Отидохме в градския списък и открихме доказателство, което демонстрира, че в действителност той е „ ариизиран “, т.е. изгубва еврейската си еднаквост по време на войната. Това е доста достижение, което не става току-тъй. “
Какво го кара да съобщи семейство Франк?
„ Когато Ван ден Берг губи всичките си средства за отбрана, които го избавят от лагерите, той се принуждава да даде някаква скъпа информация на нацистите, с които поддържа връзка, с цел да избави и себе си, и брачната половинка си “, споделя някогашният сътрудник на ФБР Винс Панкок пред CBS.
Екипът се натъква на писмо, намерено при по-старо изследване, което е изпратено до Ото Франк. В него се споделя, че предателят е Ван ден Берг. Бащата на Ане, който умира през 1980 година, по този начин и не разкрива идентичността му. Екипът спекулира, че една от аргументите за това е, че не желае да подклажда в допълнение антисемитски настроения.
„ Трябва да имаме поради, че Ван Ден Берг е бил евреин, което значи, че е бил подложен от нацистите в много неприятна обстановка и е трябвало да стори нещо, с цел да избави живота си – споделя Панкок. – Не съществуват доказателства, че е знаел кой се е укривал на нито един от тези адреси – добавя той по отношение на адресите, които е издавал на нацистите. – Те са били просто адреси, на които се е знаело, че се укриват евреи “.
От музея " Ане Франк " обявиха, че са " впечатлени " от доказателствата, разказани в книгата на Съливан, само че и че са нужни спомагателни следствия.
Източник: IFLScience
